Публикувана: 8 авг. 2016, 10:26 ч.
Последно мнение: 18 фев. 2017, 19:42 ч.

Познай коя е книгата - 14

49 674
734
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

От коя книга са тези цитати?
Коя е книгата, цитирана във втория пост?
Коя книга описва мъж със сребриста коса и брада, който се появява неочаквано и безшумно?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- От коя книга са тези цитати?
  
  „Гераците“ на Еллин Пелин, „Оцеола“ на Майне Рид и „Не пускай ножа“, първата книга от трилогията антиутопия „Живият хаос“ на Патрик Нес.
- Коя е книгата, цитирана във втория пост?
  
  Втората част от цитата е от романа "Хайку за вълци" на Ивайло Петров, който описва събитията по време на колективизацията в България.
- Коя книга описва мъж със сребриста коса и брада, който се появява неочаквано и безшумно?
  
  Книгата, описана в цитата, е "Мемоарите на една гейша". В нея се разказва за живота на главната героиня, която среща мъж със сребриста коса и брада.
- Коя е книгата, в която главният герой се преструва на отегчен, за да се спаси, и се опитва да привлече вниманието на мъжа, когото обича?
- Коя е книгата, в която главният герой се възхищава от майка си, но не я обича и се страхува да остане сам на този свят?

# 60 15 авг. 2016, 16:17 ч.

Мнения: 3 280

Добре

Книгата, която чета в момента:

На другата сутрин, когато ме обличаха в персийски дрехи, за да се явя пред царя, по покривите на Шравасти затрополиха първите дъждовни капки, носени от мусона. Няколко минути по-късно при мен влезе Карака, мокър и разрошен.

— Става нещо нередно — съобщи той, без да обръща внимание на наострилия слух бръснар. — Царят заседава цяла сутрин. Принцът е при градските стени. С него са стрелците…

Карака замълча. Най-после бе забелязал бръснаря.

— Възможно ли е… — не бе нужно да довършвам изречението, тъй като Карака ме разбра.

— Не знам — отвърна той. — Не вярвам.

Докато мажеше устните ми с лак, бръснарят се подсмихваше. Беше висш служител на Кошалската тайна служба и знаеше онова, което ние не знаехме.

По пладне ме отведоха до претъпканата приемна зала. Даровете от Великия цар бяха положени пред сребърния трон, но самият трон бе празен. Кошалските благородници, които обикновено са ведри и спокойни, сега изглеждаха разтревожени, а гласовете им се смесваха с трополенето на дъжда по покрива. Застанах на прага, но независимо от великолепието на костюма ми никой не ми обърна внимание.

Накрая дворцовият управител ме забеляза. Тръгна забързано към мен и изпусна жезъла си. Вдигна го, само че го хвана наопаки, после ме поздрави, като явно обърка протокола, и започна да ми се извинява със заекване:

— Съжалявам, многоуважаеми посланико. Сигурно ни мислиш за диваци. Но това, което се случи… Ако обичаш, последвай ме. Със свитата си.

Въведоха ни в малка стая встрани от преддверието. Вратата зад нас силно се затръшна. Спогледахме се с Карака. Дъждът по покрива толкова се усили, че едва чухме вика, изтръгнал се от най-малко хиляда гърла: „Да живее царят!“

— Кой цар? — прошепна Карака.

Разперих ръце. За мен бе все едно дали ще преговарям с Вирудхака или с Пасенади. Опасявах се само, че войната между Магадха и Кошала ще избухне, преди Дарий да може да се възползува от това обстоятелство.

Внезапно изсвири рог — три пъти. Това бе традиционният боен зов. Тогава вече се разтревожих. Дали царската фамилия бе свалена? Или дворецът бе завзет от неприятелски войски? Появи се дворцовият управител. Изглежда, бе тичал, защото се задъхваше.

— Царят е на трона — съобщи той. — Оттук, многоу-важаеми посланико.

Въведоха ни набързо в залата за аудиенции. Сребърният трон бе зает от фигура с ослепително бляскави одежди. В едната си ръка държеше меч, а в другата жезъл от слонова кост.

# 61 15 авг. 2016, 17:21 ч.

София
Мнения: 6 308

"Сътворението" - Гор Видал

Скрит текст:

Ако съм права, отново моля друг да пусне цитат.

# 62 15 авг. 2016, 18:02 ч.

вятър в маслините, вятър над хребета
Мнения: 14 990

Съвсем права си, аз ще избързам да се вредя Grinning

Там се гушеше бяла къщурка със сламен покрив, досущ като в приказките. По стените и по покрива й се виеха толкова много рози, че от самата нея почти нищо не се виждаше. През отворените прозорци на воля влитаха и излитаха бели птици. От едната страна на къщурката имаше пейка, маса и цяла редица кошери, а самите пчели жужаха наоколо из розите. Навред се виеха гъсталаци от рози, издигаха се тополи и върби с листа от чисто сребро.

# 63 15 авг. 2016, 18:34 ч.

Мнения: 845

Книгата е детска, нали?

# 64 15 авг. 2016, 18:38 ч.

вятър в маслините, вятър над хребета
Мнения: 14 990

Да

Вървяхме ли, вървяхме. Галериите непрекъснато се разклоняваха. Водеха в най-различни посоки. Сякаш цялата планина бе прорязана от мрежата на мрачни галерии. Понякога мъждивата светлина стигаше до нас малко по-силно, тогава различавахме пътя на няколко крачки пред себе си, но случваше се и да вървим в такъв мрак, че нищо да не виждаме. На места сводовете тъй се снижаваха, че беше невъзможно да вървиш изправен, а на места оставаха високо над главите ни като в катедрала. По скалните стени сълзеше вода, отвред пронизваше студ и ние се загръщахме още по-плътно в наметките си, за да не мръзнем.

# 65 15 авг. 2016, 18:43 ч.

Мнения: 845

"Мили мой Мио". Много сладка книжка.

# 66 15 авг. 2016, 19:20 ч.

вятър в маслините, вятър над хребета
Мнения: 14 990

Да

И на мен ми е любима Heart Eyes

# 67 15 авг. 2016, 19:54 ч.

Мнения: 845

Последната загадка ми даде идея за моята Simple Smile

"На Мери й бе доставяло удоволствие да се възхищава от майка си отдалече, защото тя беше много хубава. Все пак твърде малко я познаваше, за да смята, че я обича или че майка й много ще й липсва. Всъщност тя изобщо не й липсваше и тъй като Мери беше много себично дете, както винаги мислеше само за себе си. Ако беше малко по-голяма, несъмнено щеше да е разтревожена, че е останала сама на този свят. Но тя беше съвсем малка и понеже винаги се грижеха за нея, смяташе, че и занапред ще е така. Интересуваше я само дали ще отиде при добри хора, които да се държат любезно с нея и да изпълняват желанията й както нейната ая и другите слуги"

# 68 15 авг. 2016, 20:24 ч.

Мнения: 811

Тайната градина
Франсис Бърнет

# 69 15 авг. 2016, 20:29 ч.

Мнения: 845

Цитат на: dadka95 в пн, 15 авг 2016, 20:24

Тайната градина
Франсис Бърнет

Браво, много бързо. Simple Smile

Твой ред е.

# 70 15 авг. 2016, 20:35 ч.

Мнения: 811

На ъгъла, който тя бе наблюдавала, се появи мъж. Появи се така внезапно и безшумно, та човек би помислил, че просто е изникнал из земята. Опашката на котката потрепна и животното примижа.

Никога на „*********“ не бяха виждали такъв човек. Беше висок, слаб и много стар, ако се съдеше по сребристата му коса и брада, които бяха толкова дълги, че би могъл да си ги втъкне в колана. Носеше дълги одежди, пурпурна мантия, която метеше земята, и ботуши с висок ток и катарами. Сините му очи бяха светли, ясни и бляскаха иззад очилата му с форма на полумесец, а носът му бе много дълъг и гърбав, сякаш е бил чупен поне два пъти. Името на този мъж беше ***********.

# 71 15 авг. 2016, 20:43 ч.

Пришълец
Мнения: 9 301

„Хари Потър и философският камък”- Дж. Роулинг newsm78

# 72 15 авг. 2016, 20:50 ч.

Мнения: 811

даа
и описанието на любимия Албус Дъмбълдор
Ти си наред

# 73 15 авг. 2016, 22:02 ч.

Пришълец
Мнения: 9 301

Преотстъпвам реда си на друг.

# 74 15 авг. 2016, 22:28 ч.

София, България
Мнения: 2 234

ей, как се раздвижи играта.
Аз ще го взема реда, защото щях да позная и Мили мой Мио, и Философския камък Peace

Не съм тъпа. По-добре да ви го кажа отсега. Но няма как да не почувстваш дефицит на мозъчни клетки, ако по-малката ти сестра не само е минала напред с една година и се е озовала в твоя клас, ами е продължила и в по-горния.
Всичко, което ми се струваше умно или оригинално, ХХХ вече го бе правила преди мен, макар да е с осемнайсет месеца по-малка. Беше чела всяка книга, която вземах от библиотеката, знаеше всеки факт, който споменавах на вечеря. Не познавам друг като нея, който да обича да го изпитват. Понякога си мисля, че се обличам по-така само защото единственото, в което ХХХ не я бива, е да съчетава дрехите. Тя е по пуловерите и джинсите. Идеята й за шик е да си изглади джинсите.
Баща ми ме нарича „образ“, понеже винаги изтърсвам първото, което ми дойде наум. Твърди, че съм като леля Лили, макар изобщо да не съм я виждала. Не е много приятно постоянно да те сравняват с човек, когото не познаваш. Слизам например по стълбите, обута в морави ботуши, и татко се обръща към мама и казва: „Нали помниш леля Лили и моравите й ботуши?“, а мама цъка с език и прихва, сякаш това е някаква тайна шега. Майка ми ме нарича „оригинал“ — нейният любезен начин да признае, че не разбира защо се обличам така.

Препоръчани теми

💪"Игри на волята: България" - сезон 3, тема 14 (28.11. - 05.12.2021)

С какво ви дразнят мъжете /тема № 9/

На море в България на All inclusive 2025 г. - тема 1

Томболи, игри, конкурси, награди и подаръци, анкети - 49

741
Развлечение

Причина:

Причина: