Познай коя е книгата - 14

Този с Елизабет Олсън и Оскар Айзък ли? Много е еротичен, наскоро си го припомних

О, да, и с Джесика Ланг. Еротичен е наистина, абе добър филм

http://www.imdb.com/title/tt0409379/

А по новата загадка ... щях да кажа Хари Потър, но пък "вманиачен" ... Чакам жокер аз 

"- Я виж ти! - изкряка една проститутка. - Няма такваз светлина, която да мож' да те повдигне теб.
Устата на проповедника се изкриви от неистова омраза.
- Мръсници! Негодници!
Друг глас го пресече:
- Я млъкни! Да не си посмял да ги обиждаш!
- Какво? - изпищя отново проповедникът.
- Аз не съм по стока от тях. Но и ти не си по стока от мен. Ние всички сме един и същи човек - и изведнъж се усетих, че този глас е моят, и си рекох:"Боже мой, момче, ето че губиш своята непоклатимост, умът ти трябва да е изфирясал."
Затова се шмугнах в първия кинотеатър, който ми се мярна пред очите, без дори да погледна какво дават вътре."

явно е непозната.

Сбъднати молитви, Труман Капоти.

Някой по желание да пуска новата загадка.

Тъй като темата нещо позамря, ще пусна един лесен цитат 

"Щяхме да вечеряме в ресторант. Няма да издавам в кой, тъй като следващия път вътре ще гъмжи от хора, дошли да проверят дали не сме и ние там. ХХХ беше запазил маса. Винаги той се нагърбва с резервациите. Ресторантът е от оня тип заведения, в които трябва да позвъниш три месеца предварително – или шест, или пък осем – междувременно им бях изгубил бройката. Самият аз никога не желая да знам три месеца в аванс къде ще ям еди-коя си вечер, но за други явно това не е проблем. Ако след няколко века историците решат да проверят докъде се е простирало малоумието на човечеството в началото на двайсет и първи век, нека просто хвърлят едно око в компютрите на така наречените „топресторанти“ – понеже по една случайност ми е известно, че тая информация се съхранява дълго. Щом предишния път господин Л. е бил навит да чака три месеца за маса до прозореца, то сега може да почака и пет за маса до вратата на тоалетната – това в подобни ресторанти наричат „управление на клиентски данни“."

"Вечерята" на Кох?

Точно така! Майола Бени, твой ред е да предложиш загадка

" Едуард II държеше да го опознаят и най-дребните му васали. Той си въобразяваше, че им оказва почит, отсядайки у тях, и си спечелва с няколко приятелски думи верността им в борбата срещу шотландците или срещу уелската партия. Всъщност би спечелил, ако се показваше по-малко. Той носеше със себе си вяло безредие. Лекомислието му, когато говореше по административни проблеми, което според него беше царствена незаинтересованост, много шокираше феодалите, абатите и градските първенци, дошли да го запознаят с местните неуредици. Явната му интимност с всесилния шамбелан, чиято ръка галеше посред съвещанията си или по време на църковната служба, пискливият му смях, внезапната му щедрост към някой незначителен млад духовник или смаян коняр, потвърждаваха скандалните слухове, които стигаха и до най-затънтените провинции, където съпрузите мамеха жените си, разбира се, но с жени. И онова, което се шушукаше преди пристигането му, се говореше на висок глас, когато си отидеше. Достатъчно беше да се появи този красив, но мекушав мъж с руса брада и с корона на глава, за да рухне целият престиж на кралското величие. А алчните царедворци, които го окръжаваха, окончателни настройваха всички враждебно към него. Излишна, безпомощна, кралицата присъствуваше на това разхождано из кралството падение. Противоречиви чувства я раздвояваха. От една страна, истински кралската й природа, белязана от наследствените черти на Капетите, се дразнеше, възмущаваше и страдаше от постоянното деградиране на върховната власт. Но същевременно оскърбената, наранена и застрашена съпруга се радваше дълбоко в себе си за всеки нов враг, който кралят си създаваше. Тя не можеше да проумее как някога би могла да обича или да си налага да обича едно до такава степен достойно за презрение същество, което се отнасяше толкова грозно с нея. Защо я принуждаваха да споделя тези пътувания, защо я показваха на цялото кралство, нея, поруганата кралица? Нима кралят и неговият любимец си въобразяваха, че ще заблудят някого и ще придадат невинен облик на връзката си само защото тя е заедно с тях? Или пък искаха да я държат под надзор? Как би предпочела да си остане в Лондон или в Уинзър, или дори в някой от подарените й на теория замъци, за да изчака там по-щастлив обрат на съдбата или просто старостта? И как съжаляваше главно, че Томъс ъв Ланкастър и Роджър Мортимър ъв Уигмор, тези барони, истински мъже, не успяха в бунта две години преди това…

Дрюон? 

Да, той е. Дали ще се сетиш и коя е книгата?

 Едва ли. Имаше една с вълчица в заглавието. Мемоарите на Зевс, Железният крал....не се сещам от коя е този откъс.

Тази с вълчицата е - "Френската вълчица". Твой ред е, Нели.

 

 Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните, но първата значителна глупост извърши едва на шестнадесет години и два месеца. За негова чест, която отпосле трябваше да бъде и моя, веднага трябва да поясня, че баба и дядо имат вина за тази работа. Една сутрин баба влезе при него в обора, когато той бе изринал на добитъка и се мъчеше да отлепи някаква муха изпод опашката на кобилата, пришляпа боса купчината тор, взе една сламка от коша и почна да си чопли зъбите. Тя зъзнеше в памучния си елек без ръкави, гледаше баща ми с мазни очи и се оригваше на лучена чорба. Баща ми или не я забелязваше, или не искаше да й обърне внимание. Тогава тя каза:
— Петре, тази зима ще те оженим!

Ивайло Петров - "Преди да се родя и след това".

 Да!