С какво ви дразнят свекървите- 68

  • 97 697
  • 830
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 23 309
Това е един друг свят ,Луна, и не искам да се повтаря за никого.Не  значи,че не е имало и хубаво ,но за сегашните стандарти  осъзнавам колко назад  е било,колко потискащо и  унижаващо всичко женско.Последните си години,като вече не работеше ,мъжа ми се промени. Дори боб вари  ,да ме  отмени,изказваше съчувствие.Не  и в началото,бе срамно за него  и да върви до мен ,или напред,или назад.Имам спомен от една почивка ,децата оставихме на свекървата  и майка дошла да са двете.Няколко дни.И си навих в тъмното да го хвана-няма такъв срам ,щипа ме ,дразни ме  ...имаше свои  виждания  и  това е .
Много гадни неща е правил- обявил крава за продажба и идват клиенти,но пие  с някого и решил че няма е сега. Праща ме да излъжа,че аз не давам да се продава. Отивам ,казвам и друг дето ги води  у нас се изцепи:тук  не командва жена,отхвърли ме.За  нас казваха ,че цари желязна,немска дисциплина. Като я спазваш,няма проблем. Само заради децата съм се репчила всякак.Сега няма да го допусна това,има начини да се справи човек ,страх ме е било много да съм сама.

# 16
  • София
  • Мнения: 12 223
Бор_яна, много ми е интересно да те чета. А най-интересно е как си се променила ти във врмето.

Последна редакция: ср, 17 авг 2016, 18:00 от бъръльо-бъръльо

# 17
  • Мнения: 1 494
Да, жените трябва да са наравно с мъжете като пълноправен партньор, поемащ своите специфични функции. Равноправие = Епохата на Водолея!
Да работят в екип мъжът и жената!

# 18
  • Мнения: 23 309
Никак.Сякаш заспах и се събудих.С изключение  на ядовете ,сълзите скришом,докато се наревах ,и  спрях.Навън винаги  е било друго.Имаше една ситуация ,синът ми  в автобуса за работа  и  чул ,че моята работа няма кой  друг да поеме.Беше много.Аз както винаги закъсняла и пеш.И ми каза,че е  горд с мен.Много пъти са ми го казвали ,ни е бяхме  тримата заедно винаги.Много близки.Повече приятели.Вече нещата са други ,по далече сме.Но  чувството е същото,когато се видим.Снаха ми също каза веднъж,че имаме силна връзка.
Понякога си казвах ,че съм на квартира ,какво толкова ,хазаите ще  изтърпя. И сега имам моменти да не се чувствам"у нас" чуждо ми е още.Но  по добро няма.
не замръквам без да прочета нещо.не  допускам гняв и  омраза за повече от минута,правя добро когато мога.Усещам уважение на хората наоколо.И обич някъде.Не  мъжка де,да спомена.То  и това,че не се влияя  бе дразнещо на свека,казвала го  е в прав текст.Ама това е .

# 19
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
Бор_яна, шапка ти свалям. Изключително добър и достоен човек. Синовете ти са истински късметлии с майка като теб  Heart Eyes  Hug

# 20
  • Мнения: X
Пиши повече, звучиш на моменти тъжно, но пък винаги умиротворено. Много мъдрост лъха от теб. Не помня нещо лошо тук за някой потребител да си написала.

# 21
  • Мнения: 238
Бор_яна  Hug  bouquet

# 22
  • Мнения: 24 680
Леле, Боряна, много си препатила, много...

# 23
  • Мнения: 1 494
То това е смирението! Постигнала си го! Преодоляване на гордостта у себе си.

# 24
  • Мнения: 23 309
Като влязох в началото не знаех  неписаните правила на форума,пишех ,след като останах сама ми купиха компа да общувам ,  и пишех в Сибир ,сега е клоака там.П о друг начин беше.Та  пуснах тема за търпението ,но не успях да формулирам  и водя  темата. Това е което научих ,треперех като лист на всяка крива дума някога,но научих да имам търпение. Много е важно.Не  че не скачам  и сега ,но е за кратко и  разсъждавам защо  е така.Понякога разбирам ,понякога не мога.Но  опитвам да разбера другия,да приема неговата истина,щом не пречи на другите ,негово право е .Книгите също ми дадоха много ,мъжът ми ми купуваше от познат книжар когато се продаваха под рафта ,имам поне 1000 свестни книги  у нас ,но децата нещо не четат.
Имала съм бунтове. Побеждавала съм понякога,подчинявала съм се  доста.Ядосвала съм се като стигне  близък до моето виждане след време,че  е сляп за казаното от мен.И го взема за откритие и  ми е смешно.
С децата съм говорила като с равни от първия  ден. Дали разбират-сигурно.Свестни са. радват ме. Разплакват ме ,всичко има.И не съм сама аз такава ,познавам и други,доста дори.Всеки стига  по свой  път до истините на живота.
харесвам и  вас ,щом  при всички опити да спра да пиша,продължавам.

# 25
  • Оптимист по принуда
  • Мнения: 12 702
И мен ме стисва нещо за гърлото, когато те чета, Боряна. Хубаво е, че това е в миналото и всъщност те прави това, което си сега - а именно - вместо трудностите да те озлобят или направят апатична и равнодушна, ти си се съхранила като добър, истински Човек, мъдър и неспособен да мрази. 

# 26
  • Мнения: 24 680
Аз много те харесвам също, Боряна. Имала си тежък живот, но си помъдряла от него, дай Боже сега да береш плодовете от усиления си труд и всичко което си постигнала. Съветите които даваш винаги са много добри.

# 27
  • Мнения: 1 494
То всеки си има неговата истина. И аз се опитвам да видя на всеки човек истината, да го оправдая в неговия избор. И то до степен, че изгубвам себе си като позиция.
Но много пъти след време, години, съм разбирала, че е трябвало да отстоявам собствената си позиция.
Все пак, има позиции, които изхождат от егоизма, а има и такива, които се издигат до т.нар.общо благо.
В това да си самасе крие нещо хубаво. Остава ти време за четене, размисъл, тишина.
И аз имам много книги вкъщи. Когато бях разведена ми оставаше време да чета. Сега също се намира време, но ми липсва тишината, центрирането.
Всеки период от живота ни ни дава едно, а взема друго.

# 28
  • Мнения: 23 309
Изборите са наши ,битките  от тях-също.
Не  харесвах майка си за едно-вечният оплакващ се.Все нещо  друго виновно.Вечната жертва. Първият виновен си си ти. Първият критичен поглед е към теб. После изискваш  от другите.
Избрал си нещо ,приеми го с всичкото му.
Скоро говорихме със сина ми ,трудно им е с две бебета,в голям град и  с тази работа,но сам си кажа ,аз съм си избрал това.Има приемственост.това е  радостното,да видиш .
Пращат ми сега снимки от почивката си. Пак има проблем ,колата се счупила,брат му заминава да закара своята.И да върне счупената.Децата са на люлките. И се страхуват,приятелка с по-малко дете сложи снимка на люлки и виждам разликата.Не  че нещо ,но нямат достатъчно време да ги извеждат,сама снахата не може с две деца в далечен парк.Но  и това ще мине,ако бях близо,можех да помогна ,да я  придружавам , и аз не знам какво но имам желание. Ще  оцелеят. Усмихнати са и  щастливи деца ,това е важното.
Това са изборите ни ,моите ,техните ,помагаме си.Не  както ни се иска ,но да.И снаха си харесвам  в много, не харесвам в неща ,но повече харесвам и  едното е ,че не е меркантилна и  се борят, сами искат  и се справят както могат.Не че можем родителите ,аз и нейните кой  знае какво да помогнем.Но не мрънкат и не ни притискат за невъзможни неща.Пък какво се правят насаме,не е моя  работа.

Последна редакция: ср, 17 авг 2016, 19:08 от Бор_яна

# 29
  • Мнения: 1 494
Добрите мисли, липсата на претенции, желанието да се отзове човек според силите си също е подкрепа.

Общи условия

Активация на акаунт