С какво ви дразнят свекървите- 68

Бор_яна, извинявай за личния въпрос – коя зодия си? 


Предлагала ли си скоро помощта си? Знам, че преди са ти отказали, но подновявай предложението си да помагаш от време на време – може да те изненадат някой път и да се съгласят. И най-стабилният родител в един момент изпушва и изпитва нужда от малко почивка. Или поне от още един чифт очи и ръце наблизо.

Аз ще съм по темата, мисля..
Има много малки неща, инфантилни, глупави, дребнави, с които Свеки ме подразва от време на време. Да, не ги пиша тук, защото, докато дойде момент да ги напиша и ми е минало вече. Винаги съм била таква-паля, дразня се, обидно ми е, но ми минава. Уважавам и обичам свекърва ми, много! Винаги съм ценяла в нея добротата и загрижеността й! Тя обича и двете си деца еднакво, обича и двете семейства много. Но, ние сме живи хора, просто е невъзможно дори да осъзнаваш, че нещото, което те е подразнило в другия да е дребнаво , то все пак ти е повлияло негативно .
Казвам всичко това, не защото вие не го знаете, а защото форума събужда у нас желание, понякога да се изказваме като последна инстанция за чужд проблем . Една жена да се подразни, че свекърва й я е оставила тя да готви, доведе до десет страници анализи. Анализ на жената, на свекърва й, на децата й, на мъжа й, на работното им време и т.н. Да, в очите на някои , това не е проблем, но в очите на тази жена, която просто искаше да знае, дали подразването й е било нормално ,беше казано какво ли не, абсолютно излишно и то от непознати жени.
Знам, няма нужда и от моята лекция, но тази тема , тя е за това- да ти олекне от битовите отношения със свкървата и ако имаш нужда от съвет- да го получиш . Никой не се ползва с привилегии тук , за да казва кой има право да пише или да се оплаква! Бъдете повече човечни, вземете пример от Бор_яна!

Боряна имала си тежък живот и имаш същите разсъждения като майка ми! Винаги когато те чета и ме стяга гърлото 

Тарти, благодаря за новата тема!

Стига с това стягане момичета,животът има  и толкова хубави неща,и  при мен ги имаше.Без тях няма смисъл и  самият живот. И да оцелееш и се пребориш  с нещо си е победа. Нищо не ме стяга,когато пиша,свободна съм,защото героите не са живи и няма да се разсърдят.Няма да се прочетат. Да си призная,много неща научих от мъжа си,той  практичен и   малко по цигански преиначава, но имаше здрав разум, за разлика от романтичното начало у  мен. Много ми е дал,въпреки ядовете,нарочните  действия  да ме дразни. Казваше,че е защото ме обича и забелязва.Да се благодари,че не така обичам аз.Признавал е,че е научил от мен много,били сме си полезни. И ако повярвам за момент в прераждане,в източните  вярвания,може да сме избрали да сме заедно преди да се родим,да научим уроци  и не непременно аз него,може той мен да е имал карма или каквото е  да учи.Не  съм се родила такава,казах че треперех като лист от дума и поглед само,баща ми  ....да не говоря за него,омъжих се набързо да избягам от нещото там.
Нищо стягащо няма,такъв бе животът на много жени,такъв е  и сега. Няма да бъде такъв на децата ми,защото аз направих от тях други хора,не от средата ни.Много пъти съм мислила да осиновим деца,дете ,мъжът ми също бе съгласен. Но  не е само да искаш да си родител. Имахме  и много добри мигове.И вероятно сме се обичали,щом останахме заедно до края.Силен си не да избягаш, а  да понесеш.Стига за мен,че ми става неудобно вече.

Боряна 

Боряна, като се сетя в началото колко се притесняваше како ще е като се родят внуците. Видя, ли че всичко е наред и така ще е занапред. И твоя ред ще дойде да им се радваш и да ти гостуват, да ги гледаш и да помагаш за тях. Браво на младите, че се справят сами с близнаци.
Някой назад ти каза пак да кажеш, че ще помагаш с каквото можеш, послушай. От време на време в прав текст им казвай, че искаш, все ще се намери вариант в който и да можеш да помогнеш и да е точно с това, което имат нужда.
Пожелавам ти да се радваш на внуци и от другия ти син

Овен съм , Сийке.
Принципно се тревожа предварително ,когато нещата се случат съм самото спокойствие,предварително съм помислила за всички възможни варианти.И съм ги приела.И нали знаете,че не всичко може да се напише тук.

Боряна, и аз мисля, че периодично можеш да си предлагаш услугите. Има моменти и периоди, които родителите искат да изживеят сами с децата си. Но след товя всяка помощ е добре дошла. Така че предлагай

П.п. писали сме заедно. Добре е че сте с открити карти, прави всичко толкова по-лесно

Аз мога ли да се оплача при вас?  Темата я чета постоянно и сега ми дойде просто да се оплача, може малко да ми поулекне. Постът може да се получи дълъг.
При мен става въпрос за кандидат свекърва. Имам връзка вече 5 години и всички неразбирателства до сега които сме имали са били заради нея. Наистина не преувеличавам, но за всичко останало сме на една вълна и се разбираме безпроблемно. Не мога да кажа, че любовта ни е започнала лудо от пръв поглед, но с времето се разви до нещо много красиво което наистина искаме да съхраним. 
Но по въпросите относно майка му не намираме решение. Аз съм много открит човек и винаги си казвам всичко което ме притеснява. Проблемът с майка му е открит и се опитваме и двамата да правим някакви компромиси, но не винаги се получава.
Проблемът е там, че двамата са толкова свързани, че дори аз понякога се чувтсвам не на място във връзката. Нещата които влошаваха ситуацията бяха много - че тя беше дълго време безработна, без абсолютно никакви социални или роднински контакти, разведена с мъжа си, в нов град абсолютно сама. Единственото ѝ разнообразие наистина е само синът ѝ  и цялото ѝ ежедневие беше насочено само към него. Прекарваше ли той повече време с мен веднага идваха проблемите. За него обаче нямаше проблем, за да ѝ угодим трябваше просто да я включим в нашето ежедневие (в нашите разходки, в нашите вечèри, в нашите излизания, пазарувания, кино, плаж....и тн.). Тя беше навсякъде. Отделно не беше ли с нас намираше сто причини да се обажда през 15 минути. Имаха страшни финансови зартуднения защото тя отказваше да работи и от там също си изградих негативно мнение. Всичко падаше върху него и колкото и да е работлив не успяваше да удържи.
Аз определено реагирах много остро и импулсивно и си изградих много отрицателно мнение за нея, до такава степен, че тотално блокирах в отношенията ни. В момента съм на етап в който не искам да чувам нищо за нея или да се виждаме. А реално тя спрямо мен не е направила нищо лошо, не ми се е бъркала за нищо и никога не сме имали конфликти. Но присъствието ѝ навсякъде, наставничеството ѝ (към него) ме озлобиха  . Случвало се е да не излизаме петък вечер, за да вечеряме с мама и после да играем настолни игри с нея, зада не е сама
В началото той отказваше да види проблем в тези отношения, но сме големи хора и диалогът ни се получава, поставяме се на мястото на другия и се разбираме взаимно. Аз разбрах, че и на нея не ѝ е лесно, не е в лесна ситуация (беше и дълго време в болница освен всичко останало), синът ѝ е буквално единственото което има. Той разбра, че не е нормално да е център на нейния живот и тя да присъства навсякъде. Но никога не съм искала той да прекъсва отношения с нея, да избира между двете или нещо подобно, никога. Целта ми не е била да ѝ го открадна и да го отдалеча.
Разбрахме се, че ще правим усилия и компромиси. Той да отделя време което да си е само за нас, аз да се съгласявам от време на време да имаме общо дейности с жената, няма как да е изолирана тотално. Но от там идва проблемът, по отношение на нея просто блокирах. Не искам да прекарвам време с нея, такъв човек съм, че не мога да се правя, че няма проблем и да съм лицемерна. Не ми се получава. Веднъж реша ли, че с даден човек не ми е приятно и вичко е до там. Него не го спирам за нищо, дори съм склонна да прекарва колкото време си иска с нея, само да не ме кара аз да го правя  Млада съм и много неопитна, дори условието не е кой знае какво, просто чат-пат да вечеряме заедно или да правим нещо заедно. Но наистина не знам как да се пречупя, правя ли го е на сила и не ми е приятно (кофти човек съм може би ). От негова страна нещата се подобриха, стана по-самостоятелен, напредъкът е много положителен. Но от моя не знам как ще стане. В различни семейни среди сме израстнали и в това отношение мисленето ни е различно, не знам дали такива разлики могат а се преодолеят.
Добрата новин е, че тя вече работи, в живота ѝ влезна и факторът работа и социални контакти. Дали ще се подобри положението не знам.

Ако отделихте време да прочетете поста ми съм ви благодарна
За повече информация, аз съм на 22, той на 24, ученици, двама загубени и неопитни млади хора които навлизат в живота   

Разбрах всичко, но някак ще трябва  да преодолееш негативното си отношение към жената. Ето нещата се поправят, ще ди изградите свой живот, а тя ще е по самостоятелна. Кофти период е било, но дано да е свършил.
Сама казваш, че ти лично няма за какво да се оплачеш от нея, а синът и просто е бил добър син когато е било нужно. Слава богу, че има промяна де, защото иначе е нетърпимо това постоянно присъствие.

saveur, това че приятелят ти е приел разумен компромис и движи нещата към промяна е добре. Ти и сама съзнаваш, че без компромис от твоя страна няма как да мине, ако искаш да запазиш отношенията с него. Казваш, че сте израсли в различни семейни среди. Това често е източник на сериозни бъдещи проблеми. Аз не бих го подценявала, но ти си още много млада и вероятно оптимизмът ти ще надделее.

Според мен пък saveur се е натресла много здраво в тази връзка, но просто още не го е осъзнала. Има време, ще порасне пък ще разбере 

Такива отношения син-майка не са нормално нещо когато си говорим за син на над 15 години, но и не са и нечувани. Синът непрекъснато иска да е майка си, все да я подкрепя, все тя има нужда - прекарва повече време с нея отколкото с новото си гадже, води я със тях където може. Майката от своя страна е направила сина си целия си свят и той е всичко за нея и дори уж да изглежда, че не разбира как влияе на връзките му с други жени е ясно, че тя е активен участник в цялата работа. Накрая saveur ще се окаже излишната в този триъгълник...

Приятелят ти е видял проблема, което е голям плюс. Ти също разсъждаваш достатъчно практично и виждаш, че компромис е нужен. Свекървата е започнала работа, вероятно ще си създаде и някакви допълнителни познанства. Бих казала, че има голям шанс нещата постепенно да се решат с времето от само себе си.


Това също не го подценявай. Аз и моята половинка сме така. наистина води до големи проблеми, които изникват абсолютно неочаквано и за странни, понякога даже абсурдни неща. Трудно се преодолява.

И аз не съм с оптимистични прогнози. Една жена, на която не е неудобно така да се натрапва на младите, надали ще се промени особено.

И аз понякога си казвам същите неща и се люшкам в двете крайности. Понякога съм оптимит и си казвам, че сме млади, ще се справим с това, има положителна промяна, бавно стана но се случи. Друг път пък си казвам, че няма как да стане, не я виждам да го остави да живее своя си живот, прекалено е вкопчена.
Но сега пък като работи по-дълго време ще видим как ще е. През летата не сме заедно защото работим в различни градове, свободно време кажи-речи няма, а километрите за преодоляване-много. Като се прибера пак ще я мислим.
Той се ядосва защото уж трябва да направя усилие, а аз все отказвам излизане или вечеря. Лошото ми детство ме е направило може би труден човек, трудно се доверявам на другите, по-затворена съм в себе си и не ме ли спечели някой след това общуването ми е много тежко. От друга страна не съм ѝ аз виновна, че няма никакво разнообразие в живота си и не  може да си създаде поне един социален контакт, една приятелка с която да излиза и да прекарва малко време. Дано пък нещата са се случили и вече някоя приятелка от работата е на лице.