Взех си днес нот. акт и успях само в ЧЕЗ да сменя партидата. До ВиК ще ходя след малко, че са ми до блока. Топлофикация в понеделник, че няма да има време. Влачих и шефа на всичко отгоре, че снощи му се позапуши носа, спа неспокойно, сутринта уж се събуди сам и то добре и докато го приготвям пак заговори на нос. Оставих го за днес вкъщи, че при него всичко от носа тръгва.
Славе, не че нямаше кой да го свърши. Можеше на бояджиите, които ще ни бояидсват новата кухня направо да връча и шкафовете за пребоядисване. Исках да видя дали аз ще се справя. Не с боядисването, с кита. Трябва пак да слагам кит, че първата вечер стоеше добре, но като изкъсха напълно направи цепки. Идни дупки, от старите дръжки не съм ги запълнила целите. А дефекта който поправих мъжа ми каза, че е добре и съм успяла да придам добра форма, като за първи път. Не ми е неприятно да се занимавам с това, дори напротив. Може би ако имах повече време щеше по-добре да стане. Даже мога да си намирам от време на време подобна занимавка, стана ми интересно.
И да боядисвам обичам. Латекс, блажно, сега и с друг вид боя, все ми е едно какво ще боядисвам. Действа ми успокояващо.
Решила съм да правя кухнята с различни по цвят стени, ама мъжа ми още не знае
И без друго знае, че като се стигне до боядисването аз се заемам и никога не знае какъв цвят ще ми дойде на акъла. Свикнал е, 3 пъти се прибира и хола или спалнята са с различен от първоначално решения цвят, та няма да ме у сефте 
Ох, веднъж до боядисването да стигна и да започнат да се правят шкафовете.
Стискайте палци дадовършат плочките и стените събота и неделя, че ще ги мятам вече през балкона и ще ида на Хаваите да ги излежа.
Пак ще дойда, ще отстъпя малко компютъра на шефа, че написа домашното и ме ръчка
По- скоро девиантно поведение ми звучи.
ми така е като върша много задачи на веднъж. 


Мързи ги да гледат, камо ли работа да свършат. Ако е нещо аз да направя - душата ще ми извадят, ама ако трябва те да свършат нещо - мамооооо Яла виж 
