Публикувана: 4 окт. 2016, 18:20 ч.
Последно мнение: 27 окт. 2016, 11:48 ч.

Момче или момиче - здраво да е АПРИЛското мъниче - Тема 6

46 323
736
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са мненията за раждането във форума?
Какви са различните мнения за начините на раждане?
Какви са опасенията и притесненията на майките преди раждането?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са мненията за раждането във форума?
  
  Форумът съдържа различни мнения за раждането. Някои майки споделят негативен опит, но с течение на времето го преодоляват и се радват на децата си. Други се надяват на леко естествено раждане и очакват положителен резултат. Освен това има майки, които изразяват своите страхове и притеснения преди раждането, като търсят съвети за витамини и се тревожат за здравето на бебето.
- Какви са различните мнения за начините на раждане?
  
  Форумът съдържа различни мнения относно методите на раждане. Някои майки предпочитат леко естествено раждане, докато други споделят своя опит със секцио. Има и мнения, че доверието в лекаря и преценката му за най-добрия метод на раждане са важни. Някои майки споделят истории за своите раждания, подчертавайки индивидуалните различия и значението на добрия лекар.
- Какви са опасенията и притесненията на майките преди раждането?
  
  Майките имат различни опасения и притеснения преди раждането. Някои се страхуват от болката, упойката и операциите, надявайки се на леко раждане. Други се тревожат за здравето на бебето, дискомфорта и болките по време на бременността. Важно е да запомните, че форумът представя различни преживявания и емоции на майките преди раждането.
- Какви са впечатленията от феталната морфология?
- Какви са мненията за нормалното и цезарово раждане?

# 30 5 окт. 2016, 10:53 ч.

Мнения: 102

Здравейте! Много се учудих, че има нова темичка, но няма да се спра да пиша я Wink

Аз за предишното раждане

Скрит текст:

бях твърдо решила, че ще раждам нормално. Ама малчо като не ще да излезе, и влязох в АГ 7 дни след термин, през нощта ми сложиха хапче за предизвикване, на другия ден в 11ч ми пуснаха система окситоцин, и в 14,30 родих. Исках упойка да ми слагат по едно време, болеше ме, пък те не виждаха никакви контракции дори, защото се оказа, че не са сложили вендузката където трябва /на мен било различно #Crazy

/. Но докторката на смяна каза, че с моите кг /бях над 100 Embarassed

/ по-добре да опитам без система, ако много ме мъчи, ще ми сложат. Оказа се, че болките не бяха много по-силни след това, издържах си, само за последните 3 напъна ме заведоха в родилна зала /преди това беше предродилна/. Не бях спала цяла нощ, и като ми сложиха май пълна упойка да ме шият /6 външни и не знам колко вътр.шева имах/ и така хубаво се наспах...около 2 часа. Корем почти нямах после, само от гърдите нагоре бях цялата на точки от напукани капиляри, докато ни изпишат, и това го нямаше.

Който иска да чете Wink

Помня го, но не ми е никаква мъка.
frozenka, в темата за майчинството счетоводно специално питах дали ако 4 месеца съм болничен, ще ми падне сумата /при условие, че тя е почти еднаква за всички месеци досега/ - и те ми отговориха Не. Но е факт, че през тези 4 месеца ще получавам 80% от заплатата, а след раждането ще е 90% от нея.

# 31 5 окт. 2016, 11:04 ч.

Мнения: 1 111

Цитат на: miss july в ср, 05 окт 2016, 10:20

Цитат на: LilyRose в ср, 05 окт 2016, 09:53

За раждането да ви кажа и аз изпитвам панически страх от болката дали мога да я търпя (май прага ми е нисък) и май предпочитам упойката и секцио Embarassed

не ме съдете, но ми се струва по лесно (разсъждения на човек без опит).

Чела съм теми за ражданията и съм стигнала до извода, че едно с едно не си приличат. Ако си мислиш, че при секциото няма болка, се лъжеш. Доколкото съм чела боли много след това и болкоуспокояващите масово не вършили работа и ден - два виеш от болка. После раздвижването при някои е проблем /на сестра ми й причерняваше от болка при ставане/. После някои се оплакват, че дълго след секциото ги придърпвало долу. Естествено, може и всичко да мине чудесно и почти да нямаш оплаквания след това. Като цяло не взимай решение как да родиш на база "болка", за да не останеш разочарована накрая.

Това е най-правилното, особено за раждащите за първи път. Не се настройвайте как ще раждате и колко ще боли, как ще мине и т.н. Нека лекарите преценят кое е най-добре за вас и бебето. Вече след едно много тежко естествено раждане може да настояваш за секцио по желание, разбираемо е. Но не е задължително да си по-доволен Simple Smile

Колкото до секциото, аз и преди писах, но пак ще го напиша. При мен болките изобщо не бяха толкова силни. Докато бях в реанимация, около 18 часа болеше, но изобщо не е нетърпимо, а и ти си лежиш, само се въртиш насам-натам. След като ме раздвижиха си станах и ходех без проблем. На втората вечер най-гадното беше докато (извинявам се, но който е раждал знае колко е важно) излезнат газовете. Голямо къркорене из червата, голямо нещо ooooh!

След това вече всичко беше съвсем в рамките на нормалното. Обезболяващи след реанимация не съм взимала никакви. На третия ден си ходих съвсем нормално, без да се привеждам дори. Като ме изписаха вкъщи вече нямах почти никакви болки. Възстанових се много, много бързо. Нищо не ме е придърпвало и до ден днешен нямам никакви проблеми и болки.
Имам много приятелки раждали и по двата начина, сред тях много леки и тежки случаи. Просто при всеки е различен, така че не се настройвайте и задължително не го мислете от сега! Каквото и да е минава за няколко часа. Но не се забравя Simple Smile

Никога няма да забравя като ми го дадохда да го целуна след като го извадиха Heart Eyes

# 32 5 окт. 2016, 11:07 ч.

Мнения: 351

Цитат на: Manhamanha в ср, 05 окт 2016, 11:04

Никога няма да забравя като ми го дадохда да го целуна след като го извадиха Heart Eyes

И аз съм на това мнение, но за това трябва и доктора, който те изражда да е добър, да имаш доверие в преценката му. Аз затова се радвам на моя, че не отсече веднага "Ще те резна и готово", а каза, че в зависимост как вървят нещата ще преценим с времето Heart Eyes

# 33 5 окт. 2016, 11:11 ч.

София
Мнения: 18 684

Аз мисля, че е ужасно рано да го обсъждаме, но като сте похванали темата, да си кажа и аз Simple Smile

Фен съм на вагиналното раждане с упойка. И двете ми бяха такива, опитала съм и двата вида анестезия, не съм имала никакви проблеми и оплаквания. Родих без болка и без шевове, бях на крак и си взех душ няколко часа след раждането, поех си грижата за бебетата веднага, въобще - като по вода. Много искам и сега така да се получи, но естествено - възрастта ми ме притеснява. Ще чуя док, ще проуча, ще помисля, ако се окаже, че секцио е по-добрият вариант този път, няма да правя драми.

Днес работя от вкъщи. Излегнала съм се на диванчето с лаптопа и нещата се случват завидно бързо и добре. Ще започна по-често да си правя хоум офис Wink

# 34 5 окт. 2016, 11:41 ч.

Пловдив
Мнения: 647

Мен раждането на тоя етап като че ли не ме плаши особено - все си казвам: "Ей, колко хора има по улиците, все са раждани от някой...". И си знам, че стигне ли се дотам, ще го извадят и ще се стараят и двете да сме добре. Някак не мога да си представя болката, за да ме е страх, но предполагам, че вляза ли в деветия, ще ми е драма ежесекундно Crazy

# 35 5 окт. 2016, 11:43 ч.

Бургас
Мнения: 644

На мен ми се изгуби апетита newsm78

коремът ми стърже, а не ми се яде нищо. На края на 11 седмица съм, а нямам никакви надежди за по-малко гадене. Преди поне имах апетит въпреки него.
Който не иска да не чете за моето раждане накратко в скрития текст. За протокола и мен ме е страх, даже май повече ме е страх от предния път. Хем си знам, че няма от какво да се плаша, че колкото и да боли преминава, поносимо е, ако не е поносимо не ти пука да си ревеш, да викаш и да псуваш дори.

LilyRose, в никакъв случай не те упреквам, но си много далече от истината. Каквото и да е нормалното раждане, с колкото и шева и форцепса да мине, няма да ти отрежат коремните мускули, които използваш дори когато дишаш. Все пак ти сама ще вземеш решение как да раждаш и хич да не ти пука кой ще те съди и кой ще те потупа по рамото. Кой как раждал накрая всички ще излезем с пухкави бебоци!

Скрит текст:

Моето раждане беше от нормално към секцио ама всичко беше много бързо - общо 3 - 4 часа. Имах дата за секцио, но много исках да родя нормално. Страхувах се от операцията, от липсата на бебето първите дни, от много неща. Явно всичко е дало отражение, защото раждането започна късно вечерта преди деня за секцио. Аз разбира се се натъпках с но-шпа, но контракциите продължаваха.

Съседката ми трябваше да роди пак секцио /на нея и беше 4то/ ден след мен. Аз реших да не тревожа мъжа ми и майка ми, която дойде точно същия ден в нас и отидох в съседката под предтекст, че ми е напрегнато и не мога да спя. Двете с нея изкарахме голямо приключение до 5ч сутринта. Беше много забавно. Аз бях упорита, че не искам да ходя в болницата, защото ме беше страх, че моя доктор не е там и няма да може да дойде по спешност. И през цялото време си мислих, че нещата не са сериозни, че мога и още да изкарам.

В 5ч. събудих всички, изкъпах се /бяха ми казали да не ям и да не пия вода от 10ч вечерта, а аз бях много жадна/. В 6.30 вече бяхме в болницата и никога няма да забравя девойките, които ми помагаха с документите колко бяха мудни и заспали. Имах чувството, че вместо листи хартия ще им стоваря директно бебето. Почнаха да ме гледат на видеозона, да мерят тонове докато дойде доктора.

Той като дойде каза "А, то почти излязло бебето, сега какво да те правя, да рискуваме ли" Рискуване имаха предвид, че имаха съмнения за HPV инфекция и много късно я установиха, нямаше как да направят изследвания за потвърждение. Аз бях твърдо решена, че искам да раждам нормално, защото се съмнявах в диагнозата /беше ми поставена от друга докторка/, а тя се и оказа неправилна. Докторът ми не обича да прави секцио без основателна причина и премерихме за минута - две риска и решихме да опитам. Ама не било писано.
Получих една постоянна контракция и започнах да губя съзнание и последното, което помня беше "Край, край, пускай системата" и даже нямаше време да ми задава анестезиоложката въпроси от рода на как се казвам и къде живея. Не помня как съм се озовала в операционната, вероятно вече съм била под упойка. Помня шамарчетата и "ставай майче, много спиш, изтърва бебето /в смисъл, че са го изнесли/" И от там започна кошмара. Всъщност преди това от напрежението почти не усещах болките, а исках да ми бият упойка, но бях изтървала момента с разкритието. Но болките по време на събуждането, въпреки обезболяващите, бяха кошмарни. Помня само един часовник срещу мен, който не помръдна от 11:20 и доктора, който ме галеше по челото и ми обясняваше, че са ми вляли колкото може обезболяващи. Помня и корема си, празен как се люшкаше като желе от контракциите от окситоцина. Възстановяването ми беше доста неприятно и бавно. Затова сега искам да раждам нормално. Макар, че с много други мами сме говорили, някои дето се казва заспали и се събудили майки, почти никакви неразположения, минимум болки от операцията. Аз до ден днешен не мога да повярвам на такива разкази. Първите 48 часа не можах да затворя очи, сигурно от упойките или от лекарствата, не знам. После до края на престоя денувах и нощувах на един стол, защото не можех да ставам и да лягам на леглото. После поне 3 месеца изпитвах болка при ставане и сядане в коремните мускули. Извинявам се ако съм натоварила някой. Написах го, защото стенейки от болки в интензивното кълнях всички, които ми казваха, че ще заспя и ще се събудя майка, че нищо няма да боли и всичко ще е приказка. Може би щях да го понеса по-леко психически, ако някой беше седнал да ми сподели истинските си преживявания. Аз бях по-скоро ужасно изплашена от това че ми се случва нещо неочаквано.

# 36 5 окт. 2016, 11:48 ч.

Бургас
Мнения: 10 828

Мен самото раждане не ме плаши. Не ме плаши болката, не ме плаши, че ще ми разрежат корема. Плашат ме тия пусти игли и най-вече упойката. Как ще ми я забият тоя игла..... особено в гърба Sick

Самата мисъл ме ужасява.

# 37 5 окт. 2016, 11:49 ч.

София
Мнения: 139

Съвсем в синхрон със заглавието на темичката и аз да се похваля - очакваме втора девойка Heart Eyes

Но така е като имам мъж художник и в буквалния и в преносния смисъл на думата Wink

Мина ми феталната морфология при Марков. Всичко е наред с бебка, което, разбира се е най-важното.
Нухална гънка 2,1 в 13-та седмица, каза че няма никакви притеснения за нищо по бебето. Реших да не правя БХС. Записах час за втора морфология за 17-ти ноември. Като цяло останах доста доволна за пореден път от Марков. Миналият път в 18-та седмица ми каза, че ще имаме дългокрака мадама. Е, позна Flutter

Днес ми е едно лееееко на душата и ми иде на всички да се хваля.
Желая ви прекрасен ден, момичета Hug

# 38 5 окт. 2016, 11:53 ч.

Бургас
Мнения: 644

miss july, затваряш очите и стискаш зъбите Mr. Green

както и да раждаш - игли ще има.

Забравих да кажа, че не е чак толкова болезнена самата операция. По-болезнен е окситоцина, който вливат, за да се получат изкуствено контракции, за да се прибере матката. Иначе докато си лежиш и да си изрязан отгоре до долу, усещанията са поносими. Силно болезнени са гадните изкуствени контракции и газовете, докато ти се наместят червата. Но газовете, предполагам ги има и след нормално раждане. Хайде аз спирам, че твърде много си позволих.

И понеже онзи ден доктора ми каза, че след 5 - 6 г. тялото ми напълно е заличило следите от раждането и не би трябвало старото раждане да окаже влияние на новото /по повод страховете ми че искам да родя нормално този път/, аз се надявам да имам по-леко възстановяване хехе ама да видим на 35 години какво ще ме сполети.

# 39 5 окт. 2016, 11:58 ч.

Мнения: 1 111

Pumichka, честита втора девойка Hug

Анито, ето на моя разказ може да повярваш, няма защо да лъжа си мисля Simple Smile

Пък и няма как да съм се грижила сама за супер ревливо бебе от 3 ден (и то от третия заради дренажа, иначе можех от втория). Наистина ми беше по-трудно, но само първите 2-3 дена. После неразположението беше минимално, а след седмица никакво. Майка ми например казва и до ден днешен, че нейните болки са били много, много силни. Явно е до организъм, не знам. Аз не съм заспивала, че да се събудя майка, но определено всичко мина много леко.
Окситоцина след операцията не ми е причинил кой знае какви болки. Най-неприятно ми беше неконтролируемото треперене, което е от системите мисля. Както и вече споменатите газове след това.

И още нещо - при секцио не се режат коремните мускули. Реже се кожата, коремната стена и матката. Мускулите се придърпват настрани.

# 40 5 окт. 2016, 12:02 ч.

Мнения: 81

Цитат на: Pumichka в ср, 05 окт 2016, 11:49

Съвсем в синхрон със заглавието на темичката и аз да се похваля - очакваме втора девойка Heart Eyes

Но така е като имам мъж художник и в буквалния и в преносния смисъл на думата Wink

Днес ми е едно лееееко на душата и ми иде на всички да се хваля.
Желая ви прекрасен ден, момичета Hug

И аз се включвам в новата темичка Simple Smile

При мен докато известно време нямаше апетит, вече започна да се почвява, чак започвам да се плаша до къде ще стигне до края на бременността Embarassed

Pumichka И аз искам да се запиша при него за 2-рата фетална. Дали вече има график за след средата на ноеври? Миналата седмица ми казаха, че звъня рано... Confused

miss july и аз се плаша от боцкане и игли. Мисля, че доста жени го имат, но претръпват по време на бремеността и раждането...

Страх може да се каже, че има от раждането, което мисля е нормално, след като ми на на мен първа бременност например и има неизвестни много. Още не съм решила нормално или цезеово, по-скоро ще преценим като наближи момента, Понякога искаш едно, а става друго..

# 41 5 окт. 2016, 12:06 ч.

Мнения: 102

Цитат на: Pumichka в ср, 05 окт 2016, 11:49

Съвсем в синхрон със заглавието на темичката и аз да се похваля - очакваме втора девойка Heart Eyes

Скрит текст:

Но така е като имам мъж художник и в буквалния и в преносния смисъл на думата Wink

Днес ми е едно лееееко на душата и ми иде на всички да се хваля.
Желая ви прекрасен ден, момичета Hug

Виждам, че и двете сме с един термин, 17-ноември е в началото на препоръчителният период за ФМ, нали? Още не съм си записала час, добре че у наше село е по-лесно, но не мога да реша за кога искам да ме запишат, затова още изчаквам...

# 42 5 окт. 2016, 12:11 ч.

София
Мнения: 139

Цитат на: Annett в ср, 05 окт 2016, 12:02

Annett, по принцип, до 10-ти ноември го нямало, а за след това нямал график още. Другата седмица ще започват да записват. Мен ме записаха с условие другата седмица да се чуем за финално потвърждение.

Цитат на: Orion_G в ср, 05 окт 2016, 12:06

[
Виждам, че и двете сме с един термин, 17-ноември е в началото на препоръчителният период за ФМ, нали? Още не съм си записала час, добре че у наше село е по-лесно, но не мога да реша за кога искам да ме запишат, затова още изчаквам...

На мен Марков ми каза в 19-та седмица да дойда при него, а по мои изчисления на 17-ти ноември ще съм съвсем в началото на 20-та.

# 43 5 окт. 2016, 13:10 ч.

София
Мнения: 385

Аз за апетита да се включа 😀 две седмици ядях само едно и също,вече ми омръзна,огладнявам и не ми се яде нищо конкретно 😀 Ходя гладна като куче докато измисля какво да ям и накрая от невъзможност да определя какво ми се яде,ям Филия 😀😀😀

# 44 5 окт. 2016, 13:17 ч.

Мнения: 175

Наистина не го мислете раждането, не се знае какво ще стане накрая - аз отидох за нормално, а родих със секцио, при други пък обратното е било. Важното е бебчето и ние да сме живи и здрави.
При мен секциото също беше много добре, не помня да ме е боляло кой знае колко. Постоянно минаваха разни доктори, сестри и прочие и ми слага разни неща в системата или ме боцкаха с нещо. Единствените ми гадни спомени бяха от кихане и кашляне.... е няма такава болка, все едно раната се отвори / а това нямало как да стане ме успокояваше доки/.
Явно съм спяла през повечето време, защото доста бързо минаха двата дена в интензивното, на третият ме качиха в стаята и беше трудно ходенето наистина, но пък притичках да кафемашината набързо докато ми донесат бебето /съквартирантката ми се стресира как може да пия кафе и да кърмя, ама аз не знаех, че трябва да кърмя Embarassed

, мислех, че бебето ще си е готово нахранено/. После трудности имах единствено с гадното легло, което удряше земята като седнех в него, а в нас гадното беше, че все още не мога да спя по корем. На 10 ден бях пушка отвсякъде! Да, и до ден днешен ми придърпва нещо като се превия на две или вдигна нещо много тежко, освен това нямам чувствителност на мястото над операцията. Но пък не беше толкова страшно, колкото си мислех, дано и това ми мине така леко.

Препоръчани теми

Априлски бебета 2026 ❤️ (Тема 4)

271
С термин април

Термин Юни 2026 - тема 2

438
С термин юни

Февруарски снежинки 2026 - Тема 3 ❄️ 🍼

Мартчета 2026 (Тема 4)

Причина:

Причина: