Публикувана: 16 окт. 2016, 10:18 ч.
Последно мнение: 24 окт. 2016, 06:50 ч.

Първата любов

9 553
53
1

# 15 17 окт. 2016, 08:32 ч.

Мнения: 642

Привет!
Аз съм женена за първата си (и ученическа) любов, вече 25 години. Преди него съм харесвала едно-две момчета, но само харесване си е било, едностранно. Оженихме се на 23, заедно пораснахаме. Имамe две големи момчета. Все още се обичаме(и си го казваме). Имали сме и имаме много трудни моменти, но заедно ги преодоляваме. И сега си спомням едно пожелание на наши приятели на нашата сватба: "Бури ще има, но корабът нека остане здрав!". Дано сме живи и здрави и да остареем заедно! Някой спомена за неоформени критерии за избор на ученическа възраст. Не смятам, че за любовта има критерии. То си е чувство, усещане, химия. Другото е напасване на характери, което тъй като израснахме заедно, не беше бог знае колко трудно. Един път отстъпи единия, друг път - другия. Не си представям изборът на партньор по критерии...списък с изисквания...

Последна редакция: пн, 17 окт 2016, 11:00 от Trol4eto

# 16 17 окт. 2016, 09:22 ч.

Варна
Мнения: 25 853

Хваща ръжда, естествено.

# 17 17 окт. 2016, 09:45 ч.

Мнения: 15 274

Абе май бяха по-свестни първите любови. Последните определено осраха пейзажа hahaha

# 18 17 окт. 2016, 09:49 ч.

София
Мнения: 35 608

За първата любов? О, не. Не бих си причинила и не бих причинила такова нещо.

# 19 17 окт. 2016, 10:38 ч.

София
Мнения: 26 258

Моята определено голяма ражда хвана. Laughing

След като се разделихме момчето прекъсна всякаква връзка с мен и нямам представа какво става с него. Simple Smile

# 20 17 окт. 2016, 11:47 ч.

Мнения: 37 263

с първата любов любов отдавна няма, но имаме добро отношение един към друг
бяхме 4 години заедно, пораснахме заедно за голяма част от нещата и се разделихме точно навреме - какво по-хубаво от това?

# 21 17 окт. 2016, 13:18 ч.

Мнения: 821

Омъжена съм на мой съученик, но не беше първата ми любов, нито пък беше ученическа. Успях да го оценя чак след като ми дойде акъл в главата, около година-две след като завършихме, ей-тъй, осъзнах, че ми липсва Embarassed

Което подкрепя момичетата, които твърдят, че се променяме и помъдряваме. Ето, аз имах най-доброто за себе си пред очите си, но не можех да го видя и оценя, защото нямах необходимия опит за това. Много е трудно да "уцелиш" правилния човек от първото влюбване. Не, че е невъзможно, историята познава всякакви случаи. Все пак всичко е толкова индивидуално, че не може да се генерализира. Peace

# 22 17 окт. 2016, 13:39 ч.

София
Мнения: 23 825

Цитат на: Янeчeк в нд, 16 окт 2016, 12:54

Първата любов е някъде 6-7-ми клас, дори може и до секс да не се стигне, ти говориш за женене.

А, точно така беше при мен. С тая разлика, че пичът и сега изглежда страхотно и хич не е бил за изпускане. Joy

# 23 17 окт. 2016, 16:47 ч.

Sofia
Мнения: 14

Какво да ви кажа момичета, първата любов си е най- сладка,защото е първа.Вълнуваш се,трепериш..изобщо новото чувство е прекрасно.След време живота те сблъсква с какво ли не, променя ти ценностната система и най-често в даден момент се питаш "Как съм харесвала тоя дебил?" Thinking

.Моята първа любов беше рядко красиво момче и изключително интелигентно.Бях на 16.Сега съм на 22. НЕ БИХ СИ ГО ВЗЕЛА У ДОМА НИКОГА! Joy

# 24 17 окт. 2016, 16:56 ч.

тук-там
Мнения: 4 364

Аз съм омъжена за първата си любов. Вече повече от 25 г. Heart Eyes

Аз бях ученичка - той.... не съвсем, та не знам води ли се ученическа. Joy

Предишните лапешки истории не ги броя. Беше първият мъж на когото казах - Обичам те.
И го обичам все толкова силно. Peace

# 25 17 окт. 2016, 17:36 ч.

Мнения: 1 120

Не, не бяхме един за друг, бях на 18, той по-голям. Много различия имаше по между ни, той не се държеше и много добре с мен, само на моменти, разделих се с него след 3 годишна връзка, много главоболия имах с този човек. Не искам да го виждам.
Омъжих се за втората си любов, изживях я все едно е ученическа, срещнахме се, когато навърших 22, даже не повярвах, имаме малка разлика. Някой път му казвам, защо не сме се срещнали по - рано. Simple Smile

Съдба, господ си знае работата, трябва да си научиш житейските уроци. Wink

Заедно сме 5, женени от 3 години.

# 26 17 окт. 2016, 17:48 ч.

Мнения: 477

Не си представям да прекарам целия си съзнателен живот с един човек. Като приятели да, но като гаджета и да се оженим и това да е единственият ми секс в живота, единствената любов, единственият ми опит в личния живот... не си го представям. Дори, когато имах сериозно гадже на 18-19 години, си бях притеснена да не вземе да ми остане едиснтвеният човек, с когото ще бъда до края.

# 27 17 окт. 2016, 18:09 ч.

Мнения: 4 365

Първата ми ученическа любов беше в първи клас. Голямо харесване беше, канех го да ядем пържени картофи у нас Laughing

В последствие се омъжих за първата ми истинска любов. Запознахме се лятото преди 11 клас и оттогава сме неразделни, вече повече от 10 години заедно, женени, с детенце, дом, и една камара спомени и бъдеще. Пък дали ще хване ръжда, само времето ще покаже.

# 28 17 окт. 2016, 19:26 ч.

Мнения: 19 503

Цитат на: Янeчeк в нд, 16 окт 2016, 12:54

Първата любов е някъде 6-7-ми клас, дори може и до секс да не се стигне, ти говориш за женене. Не само хваща ръжда, но и се чудиш как си могла да харесаш подобен кретен.

Една моя съученичка се запозна с първата си любов на 13 години - значи 7 клас е било. Ожениха се и имат две деца. Та случаи има всякакви Peace

# 29 17 окт. 2016, 20:47 ч.

Мнения: 787

Не съм имала "ученическа любов".

Препоръчани теми

Майка ми дели децата

Има ли "епидемия на самотата"?

Жените говорят с намеци, мъжете буквално - какви беди носи това?

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Причина:

Причина: