Анорексия

  • 84 185
  • 814
  •   1
Отговори
# 510
  • Мнения: 2 581
Според теб,какво ще види ЛЛ?Какво очакваш от него?

# 511
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Габи при системно неядене най-вероятно имаш гастрит,ако не и язва вече.Стомаха ти непрекъснато работи,дори и когато не му предоставяш храна.Когато няма храна хмм как да кажа се самоизяжда.Наранява се лигавицата,дори е възможно кървене.
Гастрита се лекува трудно,с месеци.Лечението е избягване на определени храни,които дразнят и най-вече РЕДОВНО  хранене.

# 512
  • Мнения: 1 488
Габриела, ако излизаш купи си бебешката каша кли овесени ядки(ситно смлени, ако намериш) и си направи без мляко. Те са неутрални. Няма да дразнят стомаха толкова. А стомаха те боли заради постоянния глад на който е подложен. И вече е увреден в голяма степен. Питай в аптека за нещо специално, знам че имаше нещо като бял сироп които облекчава. Незнам как се казва. Преди беше споменавала за клиника за лечение с престой. Може ли да ми напишеш подробности?  Какво лекуваха, какви доктори? Колко струва?
На обяд пробва ли да хапнеш нещо? Пиши.

# 513
  • Мнения: 1 488
Gabriela, какво стана?

# 514
  • Мнения: 233
Здравейте, според мен освен самата Габриела и майка и,и баща трябва да са заедно в тази "борба".С писането във форума като гледам нищо не става.Вие си пишете, тя продължава да си яде каквото си яде 5,6 солети,2 парчета мандарина и четвърт филийка хляб.Всичко е в главата.Аз съм по- добре от нея и доста по-голяма.Но в един момент от разните битовизми,ситуации по скоро в живота, проблема се отключва.Но с писане по форуми нищо не се решава.Иска родители здраво стъпили на земята и да я водят по лекари.Като при един лекар не става, ще я водят при друг.А не да се оставят нещата на самотек.На мен също не ми беше лесно 2 години да пътувам до София за операции и няколко опита инвитро.Имало е случаи по 4 пъти сме пътували с моя мъж по 130км.в едната посока до табелата само.Не казвам,че на родителите и не им пука,но по нищо не личи да правят нещо по въпроса.Тя сама казва,че пие лекарства.Лекарствата са си лекарства.Храната си е храна.Аз също се храня доста по-малко от хората около мен.Моя мъж казва,че порциите са ми бебешки и даже винаги ми оставя в чинията.И мен ме е страх да не надебелея.В началото като почнах с диетите имах доста сила и наред с тях ходих и на фитнес и отделно карах колело.Просто не се спирах.Глад и спорт.После идват болестите,после капваш и въобще не ти е до спорт.Аз като почнах ендометриоза,хашимото,гърлото нон стоп ларингити и трахеити.Всички зъби почти правих наново.Няма нещо да ме заболи и да мине от само себе си.За всичко се ходи по лекари и никога не минава от едно лечение.И аз ходих веднъж в Пловдив на психолог,която също е и психиатър,но започнах да и разказвам за болеста за 5 операции имах тогава,вече са 6, и че умирам от болки и какво да ви кажа, когато взех да и говоря за други неща освен операциите тя ми даде визитка на астролог там да си питам колкото искам.И отделно ми каза да отида при нейният гинеколог.Продаде ми и някакви капки,които трябваше да вземам 4 седмици, а те на втората седмица се развалиха и ги хвърлих.Има психолози и психолози.Аз повече и не стъпих там.

# 515
  • Мнения: 6 872
Здравей, Габриела, ЧНГ! Пожелавам ти здраве, мъдрост и сила да се справяш с това, което ти се случва.
Сега по същество. Мисля, че тази тема, изчерпа своята полезност. ТИ НЕ СИ ГОТОВА за промяна. Каквито и варианти за помощ да ти предлагаме, каквото и да ти пишем, нищо съществено няма да се случи. А причината е същата, поради която си изолирала и майка си. Искаш само ти да имаш контрол над ситуацията и се страхуваш от промяна. Аз продължавам да мисля, че родителите ти не са много наясно със ситуацията.
Все пак съм оптимист. Пожелавам ти бързо да се осъзнаеш. (Лошото е, че често прозрението идва с гръм и трясък... и боли.)
Добавям още нещо: Какво мислиш за наркоманите? Мислиш ли, че те са в състояние да излязат от капана си без външна помощ (и лекарска, и от семейството)?
Помисли и ще видиш, че си в аналогична ситуация. Зависимост, страх, заблуда, несигурност, стрес, срам.... твоят наркотик в случая е гладът. Мислиш си, че ако не те боли коремът от глад, вече си изяла повече от позволеното за деня и се наказваш пак с глад...Мислиш си, че ако качиш няколко килограма другите ще те гледат лошо и ще си мислят, тази пак е станала дебелана. ( споделям ти, че обичах да виждам как стърчат кокалите ми как е хлътнал корема ми, това означаваше, че не съм прекалила с яденето. Но и това мина, преодолях го. И ти можеш!)
Пожелавам ти да осъзнаеш бързо, че всеки човек е сам. Той си е на- важен и няма никакво значение какво мислят, говорят, правят другите. Всеки е сам за себе си. Неговите грешки са негови грешки, успехите също са лични. Няма смисъл да се опитваш да бъдеш различна, за да те хареса който и да е.

Последна редакция: вт, 03 яну 2017, 11:06 от Kaktus s usmivka

# 516
  • Мнения: 1 488
Незнам как родителите й няма да виждат че детето им е болно. При условие, че мин. Кг който тя трябва да бъде за да ввлиза в нормалните граници са 57,а тя е 39?? Нуждае се от спешна медицинска помощ, в болница, тя е на крачка от смъртта. Това се вижда и сигурно правят каквото могат. Ужас...

# 517
  • Мнения: 6 872
Дарси, има как да ги държи на разстояние, и да, сигурно виждат, но не всичко. Иначе досега да са я заточили в някоя болница за месеци. Изобщо не ги упреквам. Казвам само, че според мен Габриела добре се прикрива. Лично мнение  Peace.

# 518
  • Бургас
  • Мнения: 6 566
Иначе досега да са я заточили в някоя болница за месеци.
Много болници отказват да се занимават месеци наред с анорексички. Така както отписват и онкоболните в последен стадий. Писах и по-напред. И за съжаление, не го казвам наизуст, а имам лични впечатления. Момичето, за което писах, че почина я приемаха за малко в болница през няколко месеца и после викаха близките да си я вземат и да се спасяват както могат. Майка ѝ знаеше всичко и направи всичко по силите си..., понякога обаче болестта прекалено е напреднала и превзела психиката на болния и няма връщане назад...
Между редовете на Габи обаче оставам с впечатлението, че майка ѝ или не знае, или не забелязва достатъчно, или не прави всичко възможно. А за момичето това е повод да напредва в болестта, а не обратното ...
Аз сигурно 10 пъти вече спирам да пиша тук и все за нещо се връщам, много ми се искаше анорексията да не вземе още една жертва. Обаче наистина не знам какво още можем да направим за човек, който яде 2-5 солети, 2 парченца! /дори не две цели/ мандарини и 60гр пюре...
Само психиатър и редовни посещения, максимум усилия от страна на майката и най-вече желание от страна на Габи да не умре могат да задвижат нещата в правилна посока...

# 519
  • Мнения: 6 872
Иначе досега да са я заточили в някоя болница за месеци.
Много болници отказват да се занимават месеци наред с анорексички. Така както отписват и онкоболните в последен стадий. Писах и по-напред. И за съжаление, не го казвам наизуст, а имам лични впечатления. Момичето, за което писах, че почина я приемаха за малко в болница през няколко месеца и после викаха близките да си я вземат и да се спасяват както могат. Майка ѝ знаеше всичко и направи всичко по силите си..., понякога обаче болестта прекалено е напреднала и превзела психиката на болния и няма връщане назад...
Между редовете на Габи обаче оставам с впечатлението, че майка ѝ или не знае, или не забелязва достатъчно, или не прави всичко възможно. А за момичето това е повод да напредва в болестта, а не обратното ...
Аз сигурно 10 пъти вече спирам да пиша тук и все за нещо се връщам, много ми се искаше анорексията да не вземе още една жертва. Обаче наистина не знам какво още можем да направим за човек, който яде 2-5 солети, 2 парченца! /дори не две цели/ мандарини и 60гр пюре...
Само психиатър и редовни посещения, максимум усилия от страна на майката и най-вече желание от страна на Габи да не умре могат да задвижат нещата в правилна посока...

Така е и аз чета редовно но си казвам не пиши, няма смисъл. Подчетрала съм в поста ти нещо, което и аз мисля. И причината не е в майката, а че Габриела добре се прикрива.

# 520
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Понякога ние родителите в забързаното си и изнервено ежедневие пропускаме какво се случва с децата ни.Или не искаме да си признаем,че сме допуснали чак до там да стигнат нещата.Имах приятелка,която родителите и чак в 9-тия месец разбраха,че е бременна.
Труден е живота,нямаме време,все бързаме.Децата спират да ни търсят,да ни споделят.Мъчно е и трудно Cry.
Аз съще се заричам да не пиша,но не мога.На моменти искам да съм груба,искам да разтреся това момиче и да се осъзнае.

# 521
  • Мнения: 6 872
Преди години чаках пред един лекарски кабинет. В съседния преглеждаше психолог и случайно чух да казва на жената " Всеки прави крачки с разично темпо, понякога и в различна посока." Това беше полезно за мен. Прозрение. Беше свързано с проблемни взаимоотношение но според мен е приложимо във всичкои области на взаимоотношения. Така че, темпото на Габриела в момента е такова. Когато й се случи нещо разтърсващо, ще го промени.

# 522
  • Мнения: 1 488
Габриела, пиши. Добре ли си?

# 523
  • Мнения: 424
Защо не яде макароните? Нали искаше да зарадваш майка ти?
исках ,но тя хапна рано на бързо и си легна и аз не видях смисъл
Ето този пост може да даде много ясна картина на нещата.
Момичета, проблемът не е в яденето. И да я караме да яде големи количества, тя няма да го направи. НЯМА! Повече от сигурна съм. Поне да я подкрепяме да хапва нещо, пък макар и в малки количества. Така по-може да се  доближим към нейната реалност и тя към нашата.
При нея проблемът не е в храната, а в конфликтите, които има у себе си. Тя веднъж вметна, че семейството обича повече сестра й, сега казва:"Искам да зарадвам майка ми и да хапна, но тя си легна и аз не видях смисъл.
Т.е. тя прави нещо за да се докаже, за да получи одобрение.
Отказвайки храна, тя отказва да живее живота, който живее, поради някакви причини, които не са все още много ясни.
Затова с хранене няма да се оправят нещата. Трябва си друг вид помощ.
Пожелавам ти да осъзнаеш бързо, че всеки човек е сам. Той си е на- важен и няма никакво значение какво мислят, говорят, правят другите. Всеки е сам за себе си. Неговите грешки са негови грешки, успехите също са лични. Няма смисъл да се опитваш да бъдеш различна, за да те хареса който и да е.
Габи, това е много вярно. Ти си си ти и вашите, и всички останали те обичат, такава каквато си. Започни и ти да се обичаш и да се приемаш и ще видиш, че всичко е плод само на твоето въображение и си обрградена от хора, които те обичат и искат да бъдеш добре.
Габи, мила моя. Прочети си личното съобщение. Говорила съм с доктора. Сега ти си на ход. Трябва да му се обадиш.  Heart Eyes

# 524
  • София, Лагера
  • Мнения: 3 318
Габи, като не искаш да се храниш, поне позволи на момичетата да ти помогнат! Направи нещо за себе си и ти самата , то аман вече - всеки те пита какво си яла, всеки те мисли, акъли всякакви даваме, а ти от време на време отговаряш.
Кажи ми, моля те (не те нападам), какво очакваш от темата? Какво очакваш, като споделяш с нас? Защо не дадеш на майка си да я прочете? Ако тя по някаква причина не разбира сериозността на състоянието ти, може би ще й бъде полезно да прочете какво пишат вече "препатили"? Уверявам те, ако умираш, София няма да ти е далече да отидеш на добър доктор...

Общи условия

Активация на акаунт