Само че не знаем колко китайско ГМО потребяваме, нали?
- Публикувана: 27 окт. 2016, 15:24 ч.
- Последно мнение: 11 ноем. 2016, 07:56 ч.
ЕК, ЕС и корпоративната глобализация
Америка е толкова голяма страна, че всичко е твърде различно от щат до щат, град - провинция и т.н.
не е точно така.
Шарки, това аргумент ли е?
Ето и тук текст от Сой Кенеда, в което настояват ЕС "да уважи поетия ангажимент" и да позволи вноса на генетично модифицирана соя.
http://soycanada.ca/blog/2016/04/29/soy-canada-calls-on-the-euro … eta-negotiations/
http://soycanada.ca/blog/2016/04/29/soy-canada-calls-on-the-euro … eta-negotiations/
Скрит текст:
Soy Canada calls on the European Union to Honour Commitments in CETA Negotiations
Posted on: April 29, 2016
Soy Canada has asked the European Commission for a formal explanation of its delay in finalizing the approvals of three genetically modified (GM) soybean products. In a letter to European Commission President Jean-Claude Juncker, Soy Canada Chairman Mark Huston stresses that Canadian soybean producers will be seeding 2016 crop starting this week and should have access to the latest seed innovations. “Effectively, the EU Commission is denying Canadian farmers access to new seed innovation,” said Mr. Huston. “It’s a totally unacceptable situation”.
Three and half months have passed since the three GM products were considered by the EU’s Appeal Committee. In January 2016, the European Ombudsman, following an investigation of the EU GM approval process, concluded that a 3.5 months delay at this stage of the approval process, without sufficient explanation, amounted to “maladministration” and did not respect the Commission’s obligation under the Charter of Fundamental Rights of the EU to take a decision ‘within a reasonable time’. All three products have been subjected to a rigorous, science-based review by the European Food Safety Authority and have received a ‘positive opinion’ clearing them of any food, feed or environmental safety concerns.
“It is clear that Europe is not adhering to its own EU approval legislation or to its standards of reasonable timelines for decision making,” said Jim Everson, Soy Canada’s Executive Director.
“The EU is also failing to respect a commitment it made to Canada during the Canada – European Union Free Trade negotiations,” says Everson. The Commissioner responsible for the GM approval process at that time committed the Commission to process GM event applications “as fast as possible within the procedures laid down in the EU approval legislation”.
“We are calling on the EU Commission to formally explain why approval of these three products is continuing to be delayed and why its commitments made in CETA negotiations are not being honoured,” said Everson.
Monsanto, the developer of Round-Up Ready 2Xtend soybeans, one of the products pending approval, had planned to provide seed to Canadian farmers for this Spring’s planting season but have agreed to defer shipments of RR2X seed in Canada for commercial planting. “We thank Monsanto for holding back on seed commercialization”, said Huston, “the EU is a major market for Canada and we cannot take the risk of shipping soybeans to the EU before they are approved for that market”.
“Canada’s soybean value chain is committed to respecting the regulations of importing countries as long as they are reasonable and based in sound science. It behooves the EU Commission to return this respect by not unreasonably delaying applications,” said Everson.
Soy Canada also called today on the federal government to press the EU for a finalization of approval of these products and an explanation for the delay. “The credibility of the CETA agreement is on the line when Europe is already ignoring commitments it made to Canada during the negotiations,” said Everson.
The Canadian and EU administrations are in regular contact as the CETA agreement moves forward toward final consideration by legislators on both sides of the Atlantic. Additionally, Canada and Europe will be formally discussing biotechnology and trade issues at an upcoming meeting of the Canada-EU Biotechnology Dialogue, due to take place within weeks. “We urge the Government of Canada to seek an explanation of this delay in regulatory procedure and to push for urgent approval of these pending events”.
Posted on: April 29, 2016
Soy Canada has asked the European Commission for a formal explanation of its delay in finalizing the approvals of three genetically modified (GM) soybean products. In a letter to European Commission President Jean-Claude Juncker, Soy Canada Chairman Mark Huston stresses that Canadian soybean producers will be seeding 2016 crop starting this week and should have access to the latest seed innovations. “Effectively, the EU Commission is denying Canadian farmers access to new seed innovation,” said Mr. Huston. “It’s a totally unacceptable situation”.
Three and half months have passed since the three GM products were considered by the EU’s Appeal Committee. In January 2016, the European Ombudsman, following an investigation of the EU GM approval process, concluded that a 3.5 months delay at this stage of the approval process, without sufficient explanation, amounted to “maladministration” and did not respect the Commission’s obligation under the Charter of Fundamental Rights of the EU to take a decision ‘within a reasonable time’. All three products have been subjected to a rigorous, science-based review by the European Food Safety Authority and have received a ‘positive opinion’ clearing them of any food, feed or environmental safety concerns.
“It is clear that Europe is not adhering to its own EU approval legislation or to its standards of reasonable timelines for decision making,” said Jim Everson, Soy Canada’s Executive Director.
“The EU is also failing to respect a commitment it made to Canada during the Canada – European Union Free Trade negotiations,” says Everson. The Commissioner responsible for the GM approval process at that time committed the Commission to process GM event applications “as fast as possible within the procedures laid down in the EU approval legislation”.
“We are calling on the EU Commission to formally explain why approval of these three products is continuing to be delayed and why its commitments made in CETA negotiations are not being honoured,” said Everson.
Monsanto, the developer of Round-Up Ready 2Xtend soybeans, one of the products pending approval, had planned to provide seed to Canadian farmers for this Spring’s planting season but have agreed to defer shipments of RR2X seed in Canada for commercial planting. “We thank Monsanto for holding back on seed commercialization”, said Huston, “the EU is a major market for Canada and we cannot take the risk of shipping soybeans to the EU before they are approved for that market”.
“Canada’s soybean value chain is committed to respecting the regulations of importing countries as long as they are reasonable and based in sound science. It behooves the EU Commission to return this respect by not unreasonably delaying applications,” said Everson.
Soy Canada also called today on the federal government to press the EU for a finalization of approval of these products and an explanation for the delay. “The credibility of the CETA agreement is on the line when Europe is already ignoring commitments it made to Canada during the negotiations,” said Everson.
The Canadian and EU administrations are in regular contact as the CETA agreement moves forward toward final consideration by legislators on both sides of the Atlantic. Additionally, Canada and Europe will be formally discussing biotechnology and trade issues at an upcoming meeting of the Canada-EU Biotechnology Dialogue, due to take place within weeks. “We urge the Government of Canada to seek an explanation of this delay in regulatory procedure and to push for urgent approval of these pending events”.
Ти чела ли си споразуменията?
не, само синтез (може би тенденциозен). Споразуменията са по хиляда страници.
Ами какво да коментираме тогава? И аз не съм ги чела.
В тази връзка мога пак да се възмутя от българската некадърна журналистика. Защото това е работа на журналистите, да ги прочетат, да ги анализират и да ги сведат до знанието на обществеността след като има интерес. Не е моя работа да им ровя файловете на уикилийкс и да чета хиляди страници.
И аз не съм ги чела, но като гледам в каква посока блее стадото ("против"), аз съм "за".
И аз ще подрепя тенденцията за свободни пазари и облекчаване на бизнеса от всевъзможни регулации. Като цяло съм склонна да вярвам също толкова, ако не дори повече, на външни, а не държавни контролни и проверяващи органи/лаборатории/сертифициращи организации. Считам, че ако човек търси качество и в моментното положение за затлачен от регулации бизнес, което уж качва качеството, не може да разчита не държавата, а трябва сам да проверява/проучва, какво купува. Няма смисъл да плащаме и ние, и бизнеса толкова данъци.
Против съм онези, които нищо не разбират, да грачат и да заблуждават и други.
Аз също не разбирам и не съм против свободния пазар. имам си глава на раменете, мога да мисля и да преценя кое е вредно и кое не е. А и бг-мамма имам, мога да се информирам, ако случайно в някой продукт има малко повече сол, че да не ми е вкусен.
Аз също не разбирам и не съм против свободния пазар. имам си глава на раменете, мога да мисля и да преценя кое е вредно и кое не е. А и бг-мамма имам, мога да се информирам, ако случайно в някой продукт има малко повече сол, че да не ми е вкусен.
Живяла съм години в САЩ и в Германия качеството на живот за мен е по-високо.
А именно. И тази работа дето ядяли само ГМО малко...не е баш така
ами въпросът е, че в Германия ВСЕКИ има достъп до хубава храна. В Америка не е така и "работническата" класа изглеждат наистина потресаващо.
Американската работническа класа изглежда така, не защото някой ѝ е отказал достъп до хубава храна или защото не може да си я позволи, а защото ѝ е толкова акъла.
Дори да имаш лесен достъп до кола, никой не ти я налива насила в гърлото.
Живяла съм години в САЩ и в Германия качеството на живот за мен е по-високо.
А именно. И тази работа дето ядяли само ГМО малко...не е баш така
ами въпросът е, че в Германия ВСЕКИ има достъп до хубава храна. В Америка не е така и "работническата" класа изглеждат наистина потресаващо.
Американската работническа класа изглежда така, не защото някой ѝ е отказал достъп до хубава храна или защото не може да си я позволи, а защото ѝ е толкова акъла.
Дори да имаш лесен достъп до кола, никой не ти я налива насила в гърлото.
айде айде
сравни цените на хормонално и нехормонално месо в САЩ. Изобщо, комплексни са нещата, но причините са и икономически.
не знам за СЕТА и ТПТИ тъй като не са финализирани, но пък мога да кажа за Транс-тихоокеанско Партньорство (ТТП) какви са основни проблеми, които най-вероятно ще ги присъстват и в СЕТА и ТПТИ. Основният проблем е, че бяха конструирани органи с големи правомощия и доста тромави и мъгляви механизми за търсене на отговорност в който органи корпораците са равнопоставени на съответните държави и наравно с тях участват в управлението и решаването на споровете. Тези органи са Транс Тихоокеанската Комисия , като решенията взети от Комисията, не подлежат на преразглеждане (да не говорим за анулиране) от страна на Конгреса и другите съществуващи правителствени законодателни власти . Глава 28 учредява независима съдебна система, или трибунали, които ще вземат решения и които съществуващите държавни съдебни системи не могат да преразглеждат или отхвърлят. Тези трибунали са групи от експерти в „Системата за уреждане на спорове между инвеститорите и държавата“ (ISDS), всяка от които е съставена от три „търговски“ и експертни представители. ТТП им позволява да разглеждат обществени дела под строга секретност. Тези съдилища позволяват на корпорациите и на инвеститорите да съдят държавните правителства – т.е. законодателната власт или изпълнителните регулаторни агенции – които се опитат да прекарат закони или да установят правила, предпазващи работниците или околната среда. Накратко казано, всичко, за което инвеститорите или корпорациите смятат, че е в ущърб на техните печалби, може да доведе до съд. Това означава, че технически корпорация-инвеститор, която притежава земеделска земя в Калифорния например, може да съди държавата за това, че е наложила режим на водата по време на суша. Този режим, разбира се, може да повлияе на печалбите спрямо ТТП. Или пък чуждестранна верига ресторанти в Лос Анжелис, където току що беше прието постановление за минимална заплата от $15? Според указа на ТТП нито щатът Калифорния, нито Лос Анжелис ще имат възможността да се явят като пряка страна в процеса, тъй като делата по ТТП са ограничени до корпорация-инвеститор срещу държавно правителство.
Така че основният проблем на споразуменията не са ГМО или хормоните в месото, а факта, че големите корпорации се допускат да участват пряко в управлението и правораздавенето.
Така че основният проблем на споразуменията не са ГМО или хормоните в месото, а факта, че големите корпорации се допускат да участват пряко в управлението и правораздавенето.
Против СЕТА , ТПТИ, ТТП съм 
Против бяха и милиони европейци, които протестираха в столиците на Европа и
въпреки това правителствата си действаха против волята на хората .
Това ми прилича на голям натиск от страна на алчни корпорации
Спокойно мога да мина и без една стока от Канада и САЩ, даже ненавиждам
всичко тяхно във всеки един аспект .
Против и глобализацията съм. И понеже виждам, че никой и нищо не може да ги спре
ми остава само да им тегля една
Против бяха и милиони европейци, които протестираха в столиците на Европа и
въпреки това правителствата си действаха против волята на хората .
Това ми прилича на голям натиск от страна на алчни корпорации
Спокойно мога да мина и без една стока от Канада и САЩ, даже ненавиждам
всичко тяхно във всеки един аспект .
Против и глобализацията съм. И понеже виждам, че никой и нищо не може да ги спре
ми остава само да им тегля една
Скрит текст:
не знам за СЕТА и ТПТИ тъй като не са финализирани, но пък мога да кажа за Транс-тихоокеанско Партньорство (ТТП) какви са основни проблеми, които най-вероятно ще ги присъстват и в СЕТА и ТПТИ. Основният проблем е, че бяха конструирани органи с големи правомощия и доста тромави и мъгляви механизми за търсене на отговорност в който органи корпораците са равнопоставени на съответните държави и наравно с тях участват в управлението и решаването на споровете. Тези органи са Транс Тихоокеанската Комисия , като решенията взети от Комисията, не подлежат на преразглеждане (да не говорим за анулиране) от страна на Конгреса и другите съществуващи правителствени законодателни власти . Глава 28 учредява независима съдебна система, или трибунали, които ще вземат решения и които съществуващите държавни съдебни системи не могат да преразглеждат или отхвърлят. Тези трибунали са групи от експерти в „Системата за уреждане на спорове между инвеститорите и държавата“ (ISDS), всяка от които е съставена от три „търговски“ и експертни представители. ТТП им позволява да разглеждат обществени дела под строга секретност. Тези съдилища позволяват на корпорациите и на инвеститорите да съдят държавните правителства – т.е. законодателната власт или изпълнителните регулаторни агенции – които се опитат да прекарат закони или да установят правила, предпазващи работниците или околната среда. Накратко казано, всичко, за което инвеститорите или корпорациите смятат, че е в ущърб на техните печалби, може да доведе до съд. Това означава, че технически корпорация-инвеститор, която притежава земеделска земя в Калифорния например, може да съди държавата за това, че е наложила режим на водата по време на суша. Този режим, разбира се, може да повлияе на печалбите спрямо ТТП. Или пък чуждестранна верига ресторанти в Лос Анжелис, където току що беше прието постановление за минимална заплата от $15? Според указа на ТТП нито щатът Калифорния, нито Лос Анжелис ще имат възможността да се явят като пряка страна в процеса, тъй като делата по ТТП са ограничени до корпорация-инвеститор срещу държавно правителство.
Така че основният проблем на споразуменията не са ГМО или хормоните в месото, а факта, че големите корпорации се допускат да участват пряко в управлението и правораздавенето.
Така че основният проблем на споразуменията не са ГМО или хормоните в месото, а факта, че големите корпорации се допускат да участват пряко в управлението и правораздавенето.
благодаря най-после някаква конретна информация по темата ( и аз говоря леко наизуст. )
наистина много интересна информация за проблемите, които ВЕЧЕ са налице в конкретен договор от този тип. Ще ми е интересно какво решение ще се измисли.
Този тип проблеми (съдене при опит за прокарване на регулации и закони) се дискутират като основна опасност и тук. Мен най-много ме притеснява това за секретността. За мен това ограничава правата на гражданите на конкретната държава, които дефакто не могат да се защитят с помощта на закона без това да доведе до съд. А кой определя състава на тези комисии?
Против СЕТА , ТПТИ, ТТП съм
Против бяха и милиони европейци, които протестираха в столиците на Европа и
въпреки това правителствата си действаха против волята на хората .
Това ми прилича на голям натиск от страна на алчни корпорации
Спокойно мога да мина и без една стока от Канада и САЩ, даже ненавиждам
всичко тяхно във всеки един аспект .
Против и глобализацията съм. И понеже виждам, че никой и нищо не може да ги спре
ми остава само да им тегля една
Против бяха и милиони европейци, които протестираха в столиците на Европа и
въпреки това правителствата си действаха против волята на хората .
Това ми прилича на голям натиск от страна на алчни корпорации
Спокойно мога да мина и без една стока от Канада и САЩ, даже ненавиждам
всичко тяхно във всеки един аспект .
Против и глобализацията съм. И понеже виждам, че никой и нищо не може да ги спре
ми остава само да им тегля една
Аз знам за няколко хиляди, не чак милиони...
Това, което е написал рефренолог и аз съм го чела - че всъщност основният проблем е създаването на юрисдикции над законодателството на всяка една държава. Което не знам дали е точно така, като четох едни коментари в дира - как бяха извъртели един текст от СЕТА, чак се чудех аз ли не разбирам какво чета?
Освен това арбитражни съдилища и сега има - то си е процесуална възможност в търговското право, логично е да ги има и тук като става дума за търговски отношения.