Как се възпитава жена в самоуважение и достойнство?

Аз въобще не мисля, че обичаните хора го изтъкват.

Таис, изобщо не става дума за Сирен. Няма значение към кого е насочено. А какво казват за нас изказванията ни. Аз наистина не бих погледнала повече семейството си, ако така постъпят, но ти си знаеш.
Всеки има субективна преценка за любов явно. За едни са банани, както се видя : )

Във всяка тема омаловажаваш постиженията и възможностите на собствения си пол. Що така?

Изобщо какво според теб трябва да работи една жена, за да я уважаваш. Любопитно ми е.

Темата е избила малко в посока кой и чие семейство е по-по-най.

Относно българските училища. Щом  съм в България, децата ми естествено, че ще ходят в такива. Ако има грандиозни проблеми, ще ги решаваме (има, да, но чак трагедии не съм виждала). Ето сега големият ми син ми развиваше едни теории колко било тъпо в България и как само навън е живота - ами щом мисли така, да действа. Отива, става си студент в чужбина и ще се интегрира там, където иска. Ще сравни и ще види реалните разлики. Но да се очаква аз задължително да ида да живея другаде, понеже системата на образование била друга - не. Децата като големи могат да учат и живеят където решат. Преди това го определя родителя.

За образованието - съгласна съм, че проблем има, но както си говорихме и в друга тема, локусът на контрола при българина все е извън него си. Всъщност грешките се случват основно в семейството. Има учебници, за който иска да учи, който е любопитен и любознателен, книги, пълно е с прекрасни енциклопедии и т.н. източници на познание. Силни и слаби ученици има и в Европата, и в Щатите, и навсякъде, хора. Всички системи произвеждат от всичко. Аз лично гледам бъга в собствената си система. И да, за да има синът ми такъв проблем и да учи с такава мъка, аз знам точно кое и къде съм изпуснала. Аз боря сама, без баби, дядовци, за него и без баща. За съжаление баща му е със средно, няма никакъв интерес към учене, навремето подцених проблема, който това може да създаде при раждане на деца. Не само, че не участва в обучение и образование, а и намила някакви тъпотии от сорта - Важното е, че имаш семейство, някой ден ще го разбереш. Та в някои отношения съм безсилна, ако другата рода постоянно втълпява колко болни са амбициите на майка му, та дори и да не е постоянно, 1нъж в месеца да е, то стига. В комплект с други неща и грешки и те ти нежелание за учене.
За тикането на смартфони също съм съгласна със Сирената, моят син е в 70% от времето с отнет телефон и явно това ще продължи и в гимназиалните години. Конзола нямаме, и пак, намира как да се скатае, не искам да си мисля какво би било, ако имаше и влечение към игри. Не сме поощрявали, не сме купували геймърски бла бла и пак, това не стига, още усилия трябват. Системата е еднаква за всички, но има и будни деца, т.е. проблемът не е в системата. То иначе всички щяха да са доктори, не само в бг, но и в целия свят.

Не е достатъчно силна. Жените не са. Ти кога последно носи човек на гръб? Лошото е, че ако стане пожарникар, ще застраши своя живот, живота на други и на колегите си. Е, освен ако не е някаква свръхжена-мутант.

Та глупаво е да се застрашават животи, защото някоя госпожичка е решила да се доказва.

"Да припяваш на детето си, че училището е тъпо, за него означава че ученето е тъпо..."

Синът ми е достатъчно досетлив, та да отсее училище от учене. Ученето не е тъпо, напротив - чете, учи английски, други неща. Обаче не мога да го лъжа, че в училището има тъпи моменти.

Таис, за да уважавам една жена, има много повече фактори от това какво работи. Не съм наивна, в 21 век всеки може да се избута до позиции, ако някой реши - тоест хубаво е да се види тая жена как е стигнала до там и каква цена е платила, защо е на тая позиция и така нататък. Човек е много повече от работата си.

Имам близък пожарникар, тестовете са жестоки, за да те приемат. В чисто физически аспект, а и сила наистина трябва. Жената ако е тип културистка и ги покрие - може. Моят познат е 120 кг, 195 висок и в отлична форма. Избран е бил измежду 150 кандидата за тази позиция.

Една едра по природа и тренирана жена може да има сериозни мускули, а ако пие и някоя и друга добавка - да стане доста приемлив еквивалент на мъж. Така или иначе, физическата сила губи значението си и нормално критериите да се занижават.

Сирен, аз искам да се справя с редовите задачи по математика и да може да се изразява нормално в писмен и устен вид. Твоят и моят син са набори, ако не бъркам, така че в момента учат базови неща, не кой знае какво. На другите предмети не държа особено.
Не искам да е читанка, искам да се научи какво е същественото за научаване. Ако може, с минимум усилия - максимум резултати

По този въпрос мнението ми е, че процентно жените на такива места са по-малко, понеже процентно едрите жени /по Куку/, пиещи добавки, са по-малко. Но ги има. Не виждам драма да има и по някоя жена в типично мъжки поприща, но това не означава, че по принцип жените са подходящи за такива. И обратното с мъжете също.
Кой доколко е обичан от родителите си и как са се грижили /се грижат за него за съжаление не е в неговия локус на контрол. Това са дадености, независещи от човека, и не са причина за подигравка наистина, но вие си знаете.

Все още разбиването с брадва и носенето на човек на гръб не са станали по-лесни заради феминизма.

А да работиш секретарка в пожарната все още не е същото като да си пожарникар и някак не ме прави горда, че полът ми е достигнал такива висоти (не съвсем)...

Иза, не знам дали правилно те разбрах, но като цяло само да кажа, че за нея още е рано да прави избор и аз подчертано наблегнах, че идеята ми е не да я лимитирам в розово и еднорози, а да й дам широчина и замах на крилете, вяра в себе си и във възможностите си. Дали ще стане войник, пожарникар или полицай - това си е нейна работа. Мен ако питаш - не я виждам баш в това. Силите са й другаде. Но важното беше в игрите си тя да репетира, да играе на всичко, за да се учи, че всичко е възможно - което пък е страхотен лайтмотив, не мислиш си. Разбира се, в позитивна светлина погледнато. Ако се учиш от малък, че всичко е възможно ( в добрия смисъл, в полезния) - ще прилагаш това правило и в живота си. Ще е възможно да си представиш, че ще вземеш изпита, че ще разкарваш насилника, че си намираш друга работа, че се оправяш със сметки, с деца, с трафик и т.н... А ако ти кажат на 4 години, че си момиче и не можеш да си това, това, това и онова, то тогава се учиш на това, че в света има много ограничения и много сфери са забранени или не са за теб. В един момент дори ще спреш да опиташ... Аз така го разбирам. Конкретната мечта за пожарникар беше точно на 4 години. Дядо й и баба й с нея държаха одеяло, а от горния етаж скочи куклата й. Беше спасена. Колко много значи за едно дете на 4 да знае, че може някой да бъде спасен? Може и да не стане пожарникар, но тя знае, че е възможно да спаси човек. Мисля, че авторката на темата питаше как възпитаваме момичетата си. Ето, аз споделих моя опит.

Също, писах колко много са важни знанията. Те се трупат всеки ден. Тя вече знае, че има тестове за астронавтите, че има нормативи за покриване за войник и т.н. Т.е. онази й мечта от 4 годишна се е обогатила с много нови знания за работата на тези хора, за тестовете, за изпитанието... Всичко това - знания + увереност в себе си ще съставят нейния бъдещ избор. Важното е обаче тази самоувереност да бъде изградена. От ден първи, както писах.

Бианка, една от приятелките ми е омъжена за пожарникар - впрочем скоро ще й е бивш, че се развеждат, но въпросът е, че мъжът й нито е едър, нито режи 120 кила. Съвсем, съвсем обикновен е като габарити. Моят съпруг всъщност е по-висок от него.

Ако някоя мацка иска да тренира и да стане пожарникар, не виждам драма. Аз не бих защото съм мързел, но аз не изчерпвам женското население на земята.

Не разбрах кои са професиите за жени, достойни за Сиреновото уважение. Сори, ако съм пропуснала - в обедна съм и чета от телефон

Мен това не ме вълнува, дъщерите ми не ми се вижда да стават мъжкарани и да искат подобни професии Ако бяха, тогава щях да му мисля.

За мен е важно децата ми да имат добър начин да си изкарват парите. Конкретно за момичетата дано си изберат професии, които могат да се работят и дистанционно, по проект и т.н. за да си изкарват доходи и докато са им малки децата примерно.

Е, заслужава ли си въобще да говорим за сурогати, които на всичкото отгоре разчитат на занижените критерии, замо и само да си начешат крастата?

И как стигаме дотам, да се занижават критериите, с което да се подлага на риск човешки живот, само и само някои комплексирани личност да се изявяват като еднакви с мъжете?

Това автосугестия на тема "Моята мама ми отрови живота, обаче другите с нормални майки са по-зле от мен, ПЪК!" ли е?

Това е описание какво съм виждала.

Иначе фантазиите на дечицата са хубаво нещо, но резултатите се измерват в реалността. И ако там няма резултати, накрая самочувствието се износва и залежите от детството се изчерпват.

"Можеш да бъдеш всичко" си остава вреден урок, погледнато в перспектива.