Как се възпитава жена в самоуважение и достойнство?

Израстнах в "лоша" обстановка. Родителите ми не се разведоха, просто така си бяха свикнали. Сега го отчитат като грешка, но вече са много възрастни. Останаха си заедно. Превърнали са се в стари, изморени и недоволни от живота.
Изчаках да навърша пълнолетие и поех по своя път.
 Минусите бяха много - липсата на топлота, обич и уважение в семейството води до много страхове в отношенията с хората. Трябва живота да те поочука оттук-оттам, за да се научиш да се пазиш сам. И явно са ми дали някаква добра основа, защото бях и съм оптимист. Растях доста самостоятелно, защото родителите ми винаги бяха заети - да работят, да печелят пари и в останалото време да се карат. Баща ми се пропи накрая, на майка ми спря да й пука и така си я караха. И плюсове имаше - виждах какво семейство никога не искам да създам. Съпругът ми не близва алкохол, аз също и ме носи на ръце. Имахме проблеми първите години, бях като вълк-единак свикнал да се защитава от всеки и за всичко без да имам доверие в хората. Бях свикнала сама да се оправям във всичко, защото живота така ме беше научил. Въпреки всичко съм много емоционална и приемам нещата много навътре. Много години вече не живея с родителите си, но ми е останала травма от такова съжителство - пиянските истории на баща ми ми съсипаха нервите. Вярвам, че има надежда, защото когато човек излезе от "отровната" обстановка и ако има връзка с главния може да претегли нещата отстрани и да поработи адекватно върху себе си.
Нямам дъщеря. Имам син. И бих се опитала да го възпитам като истински мъж, който няма да ми се залепи за полата до 30години, който би уважавал избора си в живота и ако не е щастлив да "освободи" половинката си и да си търси друга. Истинските хора не заслужават комплексари.

Да не повярва човек, че не си го изпитала на собствен гръб!
Защото моите примери са огромно количество. Намаляваха ми демонстративно оценките на класни и контролни, назначаваха ми изпити върху целия цчебник...и това с мотива "има прекалено високо самочувствие". Заради самочувствието съм си патила от начално училище и до края на университета. Колкото по-голям простак е учителят, толкова по-голям началник се мъчи да се прави.  Дай на някой малко власт и му гледай сеира. Мачка всички наоколо с цел да се самодоказва.

И аз съм имала гадни учители , но съм имала и готини, които съм запомнила с добро.
Но ако не е учителят, ще е някой друг властоимащ. 

Полукс, абсолютно си права. Сега има някаква нова мода - писане на двойки на поразия. Не за незнание, а за наказание.

Кой казва че мачкат проблемните? Мачкат тези, които имат самочувствие, а това са обикновено най-добрите. Хората са много завистливи и мразят тези, които са по-добри, по-умни, по-красиви и по-успешни.


След университета си свободен да избираш сам дали да имаш "властоимащ" над себе си или сам да си властоимащ. А до тогава винаги има кой да ти смачка физиономията, защото не му харесва самочувствието ти.

Баща ми още от началните класове носеше класните ми на проверка на професори защото пишех като студент, а ме оценяваха на 4-ки. И вдигаше училището на крак. Беше просто бесен.
По-късно, към 6-7 кл. зам.директорката ме хващаше в междучасията някъде по коридорите, придърпваше ме за яката и ми изсъскваше в лицето "не си мисли че като ходиш по всички предмети на олимпиади, та няма да ти смачкам самодоволната физиономия".

Дам, така е. Йерархия има навсякъде и от нея не може да се избяга. Не само учители мачкат ученици, ами и измежду самите ученици има мачкащи и мачкани. Сред учителите също - има любимци и нелюбимци на директора.
На мен в гимназията ми се подиграваха за дрехите, защото не бяха скъпи и маркови, както и за телосложението - по-мускулеста съм като тип. Не съм се подвеждала, махах с ръка, имах си компания извън училището.
Гадно е, така е , но според мен това е полезен урок. В живота няма само хубост и комфорт.

Йерархията на никого не дава правото да мачка нижестоящия. Те са там за да преподават, а ученицита- да учат. А не да се съревновават в тъпчене и мачкане.  Но уви...от простаци Земята няма да се освободи скоро....та затова казах- в семейството трябва да се дава само много, много любов на децата и да се гради самочувствие и чувство на собствено достойнство. Да се възпитават в гордост и себеуважение, за да имат запас да се борят с идиотизмите (и идиотите) в живота.
Децата трябва да знаят, че родителите винаги са зад гърба им, каквото и да става са на тяхна страна и ги обичат безрезервно.

Ама ти наистина си със завидно самочувствие.
А не мислиш ли, че щом си имала проблеми от началното училище до края на университета, нещо не е както трябва?

Да, трябва баланс между способност за самокритичност и самочувствие/достойнство. Иначе човек може много да залитне.

Мисля, че щом си имам проблеми от началното училище, значи винаги съм имала завидно самочувствие.
Самочувствието може да бъде недостатъчно, но никога не е прекалено. Щом самочувствието е вродено, значи "класата" ми е в кръвта.
В края на краищата онези учители и зам. директори така си и останаха никому неизвестни гърбави,бедни  и болни. 

Самочувствието и самоуважението не отнема способността за самокритика-точно обратното. Самокритиката е част от критичното мислене по принцип. Критичното мислене е това, което те кара да разсъждаваш обективно и да не свеждаш глава пред "авторитети".

Уха!
Чета, чета... Дамм, явно всичко си е до родители...

Да не ви се меша в разговора, но през целият си живот един човек със заслужено/покрито самочувствие не съм видала. Винаги тези с високо вдигнатите глави са кухи та кухи, и откъм интелект и откъм душа... Просто празни хора, притежаващи хубава, лъскава обвивка и нищо под нея. Винаги съм се чудила на какво се дължи това самочувствие...

Основно на родителите, не четеш ли.
Макар че навярно е по-добре в първи клас да те убеждават, че пишеш като студент, отколкото да те критикуват.

Демонстрацията води до демонстрация в отговор- това ми е наблюдението през всичките години, в които съм учила и работила.
За мен, когато имаш самочувствие, не се налага да го демонстрираш и да парадираш с него.
Точно тези, които мачкат, са силно комплексирани и избиват комплексите с демонстрация на прекалено самочувствие.
Стига да са в позицията да го направят.