Как се възпитава жена в самоуважение и достойнство?

При осиновяване сигурно има и момента на разглезване на детето.
Не че при биологични деца не се случва

Не съм чела менията в темата. Ще кажа за себе си.
Бях твърде вироглава и винаги със собствено мнение. Мисля, че трудно съм подлежала на възпитание, но пък имах страхотно семейство. Разбираха се, нямаше мъжки и женски задължения, парите им бяха общи. Баща ми е казвал, че няма мъжка и женска работа, че съм умно момиче и да мисля преди да действам. Винаги ми гласуваха доверие и ми възлагаха разни задачи, които да върша сама. Винаги съм знаела къде стоят заплатите им (през соц-а  нямаше банкови карти и такива глезотии, всичко в брой беше- хаха), те са ми  ги показвали и са ми обяснявали, че това е "семейната каса" и от нея зависи животът ни през следващия месец и ако искам пари, трябва да попитам и да кажа за какво са ми. Научиха ме на отговорност и честност. Майка ми беше доста строга с мен, все нещо не ми достигаше (според нея), за да покрия всичките ѝ очаквания. Отношението ѝ към мен в някои ситуации, определи в съзнанието ми как не бива да се отнасям към моите деца.
От родителите ми и бабите и дядовците съм научена от това как да сменя гумата на колата до това как се плете на една кука, образно казано. Пътувала съм и живяла доста по света и съм видяла всякави култури и взаимоотношения.
Аз имам синове и винаги с мъжът ми сме се стремяли да ги възпитаме в отговорност към себе си и околните,  уважение към срещуположния пол, най-общо казано. Научени са на домакински задължения и към днешна дата нито единия (самостоятелно живее), нито другия - все още ученик, чакат някой да им сложи масата. Знаят да пускат пералня, да почистят къщата, да си приготвят храна и няма нужда някой да ги обслужва и обгрижва. Надявам се да не се изтарикатят някой ден  и да си рекът "Абе аз мъж ли съм или луова глава!" и жените им с две пазарски чанти в ръце да носят и тях на гръб. Също така се надявам половинките им да са възпитавани в същия дух, а не като слугини.

Петя само едно голямо БРАВО мога да ти кажа и да си пизная, че мъъъничко ти завиждам...би ми се искало и аз да можех да се похваля с всичко което си написала. Не се безпокой, че синовете ти могат да намерят жени тип слугини, обратното...по-скоро ще могат да намерят жени-тарикатки, които добре да се възползват от качествата на синовете ти, които си създала. Дано намерят равностойни партньорки.
Моят личен опит с мъжката фигура /в ролята на баща и на брат/ е отрицателен и това има своите негативни последици разбира се.
Добри или лоши мъже ...има ги да, но също така има и мъже, които с една жена могат да проявят най-доброто си, а с друга - най-лошото си. Така, че е много важно нашата, женска нагласа спрямо мъжа каква е. Ако му нямаме доверие, ако очакваме от мъжа проблеми, можем да го предизвикаме дори и първоначално да е нямал такива намерения спрямо нас...и обратното. Така, че за всички нас, жените с отрицателен опит има много много работа по тоя въпрос.....

Аз понеже уча сина си да бъде отговорен и да помага за домакинството,в един момент също си помислих,дали не му правя мечешка услуга?
После обаче,започнах да обяснявам повече,и му казах,че е длъжен да дели домакинство и обгрижване на децата,но само ако жена му работи и то по цял ден.В случай,че той успее да подсигури семейството си и жена му не работи,или пък се фърцка нейде за по 4 часа,щото инак и е скучно,то тогава тя трябва да се грижи изцяло за дома,а не да го чака да се прибере от работа ,за да му връчи прахосмукачката
Но,ако и двамата работят наравно,тогава и другите задължения и отговорности ще трябва да делят и той трябва да участва във всичко

Благодаря!
Ето в това болднатото изречение се крие голяма част от разковничето за успешен брак/съжителство. Реших да не го напиша,  но тъй като поради отсъствие на родителите ми, много често съм гледана от баби и дядовци, едната ми баба все ми повтаряше " И някой ден като се зажениш, да си вземеш мъж от същото тесто замесен, като теб"
Аз тогава изобщо хел-хабер не съм си имала какво точно е искала да ми каже, но явно интуитивно съм търсила и взела точно такъв.

На японски има поговорка: „Душата на тригодишното дете е до сто години“, тоест „каквото научиш детето на три, остава до старини“.

Това с намирането на подобия май не важи. Вселената е икономочна, тя събира хората с противоположни проблеми за да се учат един от друг и да се развиват. Едва ли ще събере двама с еднакви позитивни или еднакви негативи.

Нямах предвид черти на характера, а образованост, виждане за живота и това, че двамата трябва да гледат в една посока.

Бих заменил "образованост" с "интелигентност". Горе-долу едно интелектуално ниво. Образованието се придобива, интелигентността или я имаш по рождение, или не. Останалото е точно така.

Може да си много интелигентен, но образоваността ти дава инструментариум за справяне с някои проблеми. Има и трета категория - грамотност. Така че до един момент може да минеш с природен интелект, но ако няма школовка, си личи. Може да си успешен и грамотен дори без брилянтна интелигентност, а може да си интелигентен, но арогантен и неподлежаш на обучение и да не стане нищо от теб.

Не помня да съм писал, че едното изключва другото. Нещо повече, повишената интелигентност води до желание за разширяване на познанието (поне в повечето случаи).

Аз предлагам към образованост да добавим и интелигентност, която никога/никому не е излишна. 

тук малко бъркаш, освен ако не сравняваш илитерат с висшист.
При една средна интелигентност и средно образоване, висшето не ти дава нищо повече от тясната специалност.
Като има твоя провайдър школовката при писане на кодове, с какво това му помага да се справи със ситуации извън професията му?
Общата култура ти дава инструментариума да завиеш крушка, да направиш етажерка или туршия.
И куп други неща, но за целта трябва да си прочел доста книжки извън задължителните за сдобиване с тапията за  "вишутУ".

Не. Не попива всичко, което вижда, а реагира на всичко, което вижда. Реакциите нерядко са изненадващи.

Наричай го както искаш, говорим за едно и също, а именно визуални примери, оказващи (малко или много) влияние в по-нататъчното му развитие.