Как се възпитава жена в самоуважение и достойнство?

A, има различни видове "вишу", моето например е в традицията на американските liberal arts, което според някои е глупост, но включва компонент на общообразователни предмети. Освен това вишУто са едни години, в които задълбочено четеш книжки и мислиш по доста по-сложни от гимназиалните въпроси. Просто си извеждаш мисленето на друго ниво.

Реагира на всичко по един много особен начин. Който е почти магически. То сключва споразумения, дава си обещания...а на тази възраст те директно отиват където трябва и се задействат. Например момиче, което е било свидетел на насилие от страна на баща си към майка си си обещава "Аз никога няма да се дам на мъж! Никога няма да допусна да завися от мъж и да му дам власт на мен. Или ще бягам ако е силен или ще го стъпча ако е слаб. Или аз ще властвам над него или по-добре без него." после пораства...и забравя за това обещание, но то е в пълна сила...а порасналото момиче дори идея си няма какво е това което проваля всичките му връзки или бракове...което го кара да среща все неподходящи и да изпада все в трудни положениея свързани с мъжете....

Нека не бъркаме образование с обучение, моля!

Ако "обещанието" е "в пълна сила" в този си вид, забравя или не, човек, дори и подсъзнателно ще се саботира сам/а, защото няма какво друго да стане, ако прибягва до подобни крайности. В това няма нищо "достойно", каквато е и темата.

Ами самосаботира се разбира се. Тя може да е много уважавана и достойна във всяко отношение, например в професията си, сред приятели ....но опре ли до мъже...се включва травмата и може да губи всякакво достойнство. А темата мисля, че касае именно този аспект на уважението и достойнството, свързан с мъжете, а не...по принцип.

... а ако добавим красота, младост и пари, ехе! (може да ги подредим в обратна последователност) 🤪

Би било добре, даже твърде добре, само дето красотата е относително понятие, младостта е до време, а парите днес ги имаш, утре не. За горните две няма средно положение, или ги имаш, или ги нямаш.

Между другото познавам едно момиче, което се сърдеше на родителите си, че не са го подготвили, че има и лоши мъже. Нямам лични наблюдения над семейството и само нейни разкази. Твърди, че родителите и са перфектни, страхотни отношения помежду им, хармония и любов между тях и към децата. И тя попада на насилник, който я бие. Момичето е изключително слънчево и обичливо същество, предполагам, че да посегнеш на такова същество трябва да не си много с всичкия си или под влияние на някакви вещества. Та и това го има де. Всичко у дома идеално, страхотен образец на мъжката фигура, съответно пълно доверие към мъжете по-късно и притъпена бдителност.

Оф, да... Наистина, че и този вариант го има. С две думи оправия няма.

Е, аз пък съм наопаки - че бракът е един вид бойно поле, макар и не буквално. Ами с такава нагласа човек трудно се доверява и прави щастливо семейство.

Странно е, защото децата не израстват само с примера от родителите си, има и други семейства, с които имат досег, имат приятелки, с които споделят...
Как е расло това момиче само с цветя и рози, дет се казва....
Според мен е била и доста закриляна от ридители, от тия същества, които са свикнали мама и тате да се отзовават на всеки техен проблем.
Тя е попаднала на насилник, но за това не са виновни родителите й с примера си, а с протекцията си.

И за мен брака е бойно поле, както и целия живот Въпроса е да не сме ежедневно в битките поне в брака,  за живота е ясно, че измъкване няма

Е и аз така. Това, което вкъщи научих от баща и брат и "на мъж доверие не можеш да имаш, никога не позволявай мъж да те владее, никога не се отдавай на мъж тотално и винаги бъди готова да се спасяваш...". Мда, и с подобна закваска срещам момчето с което иначе се чувствам невероятно сигурна и защитена и което обичам, и на което искам да дам всичко, което една жена може да даде на един мъж....само дето ...го нямам тоя ресурс. Не мога да изтрия с гумичка детското си обещание. Направила съм си черна магия. И всичко се провали....след мнооого години опити да дам това което нямам и две деца, които ще се борят с последиците от обърканото ни семейство...Просто няма как да дадеш доверие когато в дълбините на съществото си го нямаш. Няма как да се отдадеш, когато от дълбините съществото ти крещи - в никакъв случай и при никакви обстоятелства не се отдавай на мъж, няма как да го приемаш като авторитет и да го уважаш, когато всичко в теб крещи - на мъж вяра не можеш да имаш.. Сега сме разделени. И ми се иска да си пожелая...за в случай че се срещнем пак в бъдещи животи....да съм свободна от недоверието си към мъжете и да мога да му дам това, което в този живот не можах....колкото и да се напъвах. Тоест пожелавам си да бъда отгледана в семейство с добър баща.
Казват, че децата избирали родителите си...значи в този живот трябва да успея да развия онова нещо в себе си, което да ми позволи да направя правилния избор...И кое е това нещо? Кое нещо в нас, хората никога не греши и винаги избира най-доброто? Как мислите?

Забелязвам,че момичетата,които търпят домашно насилие,алкохолизъм,хазарт,изневери,обикновено нямат подкрепа от близките си,няма къде да отидат,нямат стабилни доходи ....
Насилникът знае това и се възползва.
А момичето търси начин да промени него,а не себе си..
Момичета,които имат свестни родители зад гърбасии стабилна работа с добри доходи,дори да попаднат на насилник ,не са склонни да търпят издевателства дълго време.

Не знам къде да сложа себе си, имам свестни родители, които обаче реално с нищо не са ми помагали никога За сметка на това с работа и живот се справям доста успешно. Искам да кажа, има доста нюанси на ситуациите. На насилник не съм попадала, за да се тествам обаче.

pandorina, звучиш като излязла от роман... ти, затворена за мъжете и той, идеалния мъж. Не ми се вярва и той да не се е поиздънил нещо, едва ли сте се разделили заради детското ти недоверие.