Понеже някой попита как са били нещата в семейството, в което съм родена и израсла - нито баща ми е от оня крайно противен псевдопатриархален тип, нито майка ми се е считала длъжна да бъде домакиня. Работеха и двамата до пенсионирането си и след прибиране, ако имаше неща да се правят, всеки се заемаше с едно или друго, включително и ние, като поотраснахме. Помагат си взаимно и днес, когато са вече на по 70. Когато започнаха да ни възлагат задължения, не ни е било набивано в главите, че трябва да ги изпълняваме, понеже сме жени - вършехме ги заради себе си и ни учеха, че всеки възрастен човек трябва да може да прави поне едни основни неща. Кога и как ще ги свършим, е било въпрос на наш избор, но знаехме, че ние трябва да си го свършим. Същото прилагам днес към децата си - примерно чистенето на стаите им си е тяхно задължение. От това дали ще го изпълняват и как, зависи в какво ще стоят. Виждат и модел, в който полът няма никакво значение за нещата, които трябва да се вършат ежедневно.