Защо сме във форума?

Аз се регистрирах, за да чета за сериала "Дързост и красота" 
и останах тук 

И аз така.
Откакто съм във форума, почти не гледам ТВ, новините ги научавам първо тук.

Главно за да гледам "откъде духа вятърът", накъде се развива мисленето на хората (на жените, ама то е основоположно). Припомням си фази на развитие на малките деца, за да знам с какво ще ме "изненадат" и да съм подготвена. Има някои грешки, които няма нужда да правиш като млад родител - други вече са ти направили и са ги описали подробно.

Ако имам добре проучена информация, обмислена- споделям; ако е от опит- също.

С годините намалих споделянето за децата, с преминаването в по-нормална възраст почти нямам въпроси и терзания, както в началото.

Въобще не мисля, че ползването на форум, Фейсбук и каквато и да е платформа само по себе си е за срам. Въпросът е как се ползват и какви са резултатите. Има въпроси, в които си заслужава да се позанимаеш с "тъпотии", защото, както казват, от една разклатена подкова се губи война. Та в крайна сметка в правилния момент няма нищо странно подробно да проучиш и лекари, и болници, и кърмене, и пюренца, и каквато се сетите малка и тривиална глупост, далеч от "международното положение", но която може да е ключова и да направи разликата между "всичко си тече и имам време за форума" и "пълно омазване, не знам на кой свят съм".

Аз съм тук по навик.

Не ми е интересно, понякога става забавен лаф, но толкова. Следя някои теми за пазаруване и промоции и това е.

Регистрирах се когато забременях.
В началото ми беше много полезен,после много време пропилях..........сега влизам по навик.

Интересна тема сте подхванали. И ще споделя за себе си.
Във форума попаднах, когато моя близка приятелка забременя. Бях толкова ентусиазирана за нея, че исках да чета, да чета и пак да чета, защото бременността и раждането за мен бяха абсолютна тера инкогнита - нормално за едно 20-годишно момиче. Е, кой да знае, че девет месеца по-късно самата аз ще съм бременна? До него момент вече бях "изпасла" цялата маймунска тема - много култова от раздела Раждане, сигурно мнозина я помнят - една майка разказва за раждането на детето си в Южна Африка. И не само тази тема припознах за близка до мен - идеите за естествено раждане, привързано родителство, дълго кърмене също усетих много "мои". И признавам, че тъкмо във форума получих една своеобразна звучна плесница от друга потребителка, с която трябваше да разбера, че всъщност не всички майки гледат децата си така и че идеална рецепта, валидна за всяка майка и всяко бебе няма.
Все пак благодарение на форума открих, че в Русе има Ла Лече Лига група, към която вече в реалния, а не виртуалния свят, се присъединих с голямо желание. Да, открих и приятели, и приятелчета за детето си, което, претеглено на везната за значимост и истински смисъл, тежи по-силно от всички казани, недоизказани, прочетени и запомнени или забравени думи от форума.
В Клюкарника темите са доста разнообразни, с което главно съм привлечена. Известно време пишех в интериорната тема, докато там списваха потребителки, вече неактивни в бг-мама. Опитвала съм да пиша и в Красива мама. Но истината е, че вродената ми мълчаливост и склонност повече да чета, отколкото да пиша, че не вписват с идеята на отчетност, било по отношение на последната ползвана козметика, последния купен парцал или каквото там.
Не обичам обаче да влизам и в полемики. Ами, с една дума тук съм повече да чета, по-малко да "говоря".

Трябвало си е
да бъда тук...

От 10 години съм във форума. 

Регистрирах се, защото исках бебе.

Е, те сега ще тръгне приказка, че тук дават бебета! 

Е нали имаше случаи на лесно сдобили се с бебета- просто ги изфабрикуваш и ги правиш виртуални, вкл. и с крадена снимка.

Ти ще векуваш тук, гаранция 

То това беше отдавна  Вече не го следя, но съм тук.

И аз съм тук от много години,повече от 10 вече.За първи път влязох да чета за репродуктивното здраве,после беше заради първия ми аборт(първо бях в отчетната),след това поседях пак в приблемното,нова отчетна,после грижи за бебето и по някое време спрях да пиша.През 2012-та след криза с пристъп на паника пак се върнах във форума,после пак спирах и някъде преди около година пак се върнах.От форума съм научила много полезни,а и интересни неща,намерих и истински приятели,най-важното подкрепа и съпричастност по пътя към така жадуваното си второ дете.

Преди години надникнах във форума в литературната група, регистрирах се и започнах да се включвам в различни теми. В реалния живот почти няма с кой да говоря за книги, никой покрай мен не чете и тук намерих общност, с която имам нужда да общувам. Постепенно с времето започнах да пиша и в други теми. Форума е част от ритуалите през деня ми   свикнах с него и стана част от мен, понякога само надничам, друг път пиша. Не се срамувам от това и не крия, че съм потребител тук. Почти всеки ден си намирам време за него. Интересното е колко много гледни точки са събрани на едно място. Интересно е и как мои колежки видяли, че раздел на лаптопа е отверен с бг мама решили, че съм бременна   показвайки как човек не е хубаво да прави коментари, без да е запознат. Ако бях бременна едва ли щях да потърся форума, защото за мен е ненормално да четеш книги от типа чакам бебе, как да бъдеш добра майка и бля-бля, да търсиш всякаква информация за появата на детето ти, което ако си бременна така или иначе ще се появи, масово жените се набърбальочват с тонове информация и след време спокойно могат да поставят диагнози и да прилагат различни лечения   /това по наблюдения/. Тук създадох приятелства, които се преместиха в реалния живот. Харесва ми, че се чувствам на мястото си и комфортно без да се налага предварителна подготовка, мога веднага след сън, с кафе и по пижама на удобния диван да се потопя в атмосферата на форума. Теми, които ме натоварват или дразнят по някакъв начин ги подминавам. Наблюдавам, че има потребители, които в едни теми ме дразнят, а в други са ми интересни събеседници.

Интересна тема  

Регистрирах се като забременях. Нещо не можах да се впиша в отчетната, не е моят начин на общуване. Много ангажиращо ми се вижда да следя всеки какво споделя и да го коментирам, съответно и аз да го правя редовно. После в Клюкарника навлязох. Беше ми интересно - тук "общуването" беше съвсем различно - понякога забавно, понякога интересно, лежерно, натоварващо, приятно, дразнещо. Цяла палитра от емоции. Харесваше ми да "изследвам" форумното поведение на толкова различни жени, такива, с които вероятно никога в реалността не бих имала допирни точки. В един момент се пренаситих, понатрупах "опит", поопознах потербителите и "номерата" им и започнах да се обвинявам, че само си губя времето тук.

Иначе, има много ценна информация из форума. По всякакви въпроси.