Защо сме във форума?

Форумът - за мен - е най-вече огромен източник на информация - не само поради специализираните раздели, но и като информация за общите настройки на хората. В ежедневието предимно се срещам хора с интереси и разбирания, близки до моите. В клюкарника научавам какви са всички останали интереси, разбирания, настройки. Понякога е плашещо, понякога е освежаващо, но винаги ми действа образователно - просто да знам, че не само че съществуват мнения, противоположни на моето, ами даже има и мнения, който са толкова встрани, толкова извън темата, че пак стигат до нея, но през задния вход или прозорчето на килера.

И не, не се срамувам, че го правя. Напротив, невероятно интересно и забавно ми е.

Преди сайта ми беше по-полезен, защото го посещавах по конкретен повод, споделях или търсех конкретна информация, или пък се е налагала спешна справка с медицински представител.

В днешно време съм между другото тук - да се разсея с някой виц, да погледам снимките от красотите, по диагонала да прегледам някоя тема – нещо такова. Не изключвам възможността за взаимопомощ.

За Клюкарника мога да кажа, че се е превърнал в място за хора, симпатични си едни на други, бъбрейки си и търсейки се сред темите. Включили се някой друг – той си говори на стената. Затова може би някои имате усещането за социална среда и част от някакво общество тук.

За мен е средство за информация по интересуващ ме въпрос и някакво развлечение. Не влизам в по-дълбоки води, защото не е това мястото. Нямам потребност да действам отвъд това, заради което съм посещавала сайта до този момент.

Обожавам форума и не ме е срам да си призная 
Най-любимото ми място за разтоварване, четене на клюки, рецепти, политика, деца, образование, филми, книги, каквото се сетя.
Аз съм типичен представител на офисния планктон, активна съм в работно време, понеже имам достатъчно паузи за четене, но недостатъчно мозъчни клетки за четене на нещо сериозно - опитвала съм, не мога да се съсредоточа, понеже имам доста хора, които постоянно идват нещо да питат, кажат, обсъдят и не мога да се концентрирам. Форумът ми е и-де-а-лен. Малко като при Сирен с малките деца, хем имам отрязъци от време, хем не мога да ги посветя на нещо по-сериозно.

Ей сега, докато прескачам от тема в тема, си мислих, че няма такова място, в което да четеш и пишеш едновременно за изборите в САЩ и в България, за свекърви, готвене, абстрактни теми като "какво е престижно", мода, да се оплачеш, да се скараш, да се похвалиш и още. В реалния живот никога не можем да срещнем толкова много хора, да общуваме по толкова различни теми и да можем да се изключим толкова лесно.

Когато у нас имаме чуденка по някой въпрос, мъжът ми казва - "жена, я чукни при мамите, да видим какво ще кажат по въпроса" 
Скоро ще станат 10 години, откакто съм тук. Следя определени теми, нямам нерви да изчета всичко. Харесва ми, шаренко е. Много потребители, много мнения, човек може да си свери часовника по доста въпроси, да понаучи нещо ново. 

То и тук не може лесно.....

+1   и аз така...
   

Тук съм, защото ми е интересно да следя различни гледни точки по темите, които ме интересуват. За разлика от специализираните сайтове, тук има всякакви потребители, мненията са разнообразни и обхващат множество аспекти.

Иначе, в началото започнах да чета форума покрай писанията на Бу и Хедра. Впоследствие зачетох и други теми и се регистрирах, за да мога да коментирам. Рядко се случва, но аз не съм от най-общителните по принцип. Предпочитам живото общуване, въпреки че и в онлайн средата намирам някои предимства.

 

Много отскоро съм тук. Но ми харесва. Аз обичам да чета, а тук е пълно с живот.  Тук съм и защото имам време за губене на работата. А и си е краста.  На малко хора бих казала, че имам регистрация тук, защото няма да ме разберат, а не ми се спори и убеждава (не от срам). Признавам си, мислех, че в този форум има само жени, които знаят всичко и само дават съвети карайки се и наставлявайки нетолерантно. Да, ама виждам, че не е съвсем така. Което ме радва. Защото как беше: "Аз знам, че нищо не знам."

Всъщност не би трябвало да се държи много различно. То иначе няма да си си ти. Така де. Ако някой влиза тук за да се преструва ... мисля, че ще си проличи.

Става неволно много често. Нещо като да се вживееш в секънд лайф. Но историята помни такива откровени лъжи. Добре, че Лиляна и други хора се сещат да се поразровят из хисторито.

Няма да си проличи.
Тук е като да излезеш извън дома си. Едни могат да излязат рошави и по пижама, да гледат лошо и да се ежат на всички, защото са недоспали. Други могат да са се посресали и да имат вид и поведение като за пред хора. Това не означава да лъжеш, да изказваш мнение, което реално да нямаш. Означава да си даваш сметка, че си пред и сред хора, че не си наистина анонимен и че написаното тук ще остане. И не знам как това означава да не си себе си. Поне аз намирам нормално да имам една част от себе си, която бих разкрила пред публика, в интернет, друга част от себе си сред хора спрямо контекста, сред приятели,  в семейството и  насаме. И тези неща не са в противоречие, просто е въпрос на дистанция. Виждала съм и хора много екстровертни, а и невъзпитани, които са еднакви и на сцена, и в интернет и със семейството си, но то е въпрос на възпитание, а и на темперамент. Намирам за съвсем нормално човек да изглежда по един начин на работа и по друг в бар, да изглежда един, когато клюкарства и по друг, когато говори по сериозна тема. Не сме толкова едноизмерни хората, че да сме еднакви винаги и навсякъде, пък и тук сме само под формата на думи, от тези думи всеки, който чете може да си представя каквото иска или може. Често то няма да има общо с действителността. Показателни бяха навремето темите, в които се казваше кой как си представя другите.

Някои пък се възползват тук да чертаят фантазорен образ и да материализират фантасмагоричните представи за себе си, т.е. са на маскен бал, но това май наистина почти винаги си личи.

Забелязала съм, че тези, които са тук на маскен бал бързо им свалят маските. Колкото и да поддържаш една илюзия за себе си, рано или късно се изпускаш за нещо дребно и всичко рухва. Но за това пък да живеят реинкарнациите 

Май това имах предвид.





Ами трябва да се съобразяваш къде как се държиш, няма начин. И да, не е лесно да се изразиш с думи и всички да те разберат по един и същи начин.

По фантазиите, маските и преструвките личи най-много какъв си. Не знам защо фантазьорите не го знаят и не си фантазират насаме. Или просто не им пука, че се излагат. Тяхна си работа, факт, че си личи от километри.

ina.ina За едно и също си говорим, да, само исках да уточня разликите.  Както на всеки се е случвало да види жената зад гишето, учителката или тв водещата да е различна ако не е работа и е на бар, на излет в планината или на пазар, така и тук. И още повече тук, където толкова много е оставено на въображението на четящия.