Качване на килограми при бременност...

Около мен, пък, всички или са задържали теглото си, или са качили по време на кърмене. Аз също преди да започна режима, за който споменах по-горе, не мърдах и грам надолу. Но да не отчайвам бъдещите мами...

И аз съм така със задържането. Предния път свалих малко (4 от 11), останалите си ги влачих, докато не отбих. Сега вече месец...зерО.

Ало, много хубаво звучи с инволуцията на матката да паднат килата, но за съжаление ги виждам къде са повечето.

Да... няма как само с матката да се свалят 10кг....
истината е че е до организъм.. аз колкото пъти съм искала да отслабна или да ми порасне бързо косата, то не се получава.
Когато не го мисля и не се фокусирам в това... без да усещам се случват нещата...
Така бях и със забременяванията ми... забременявам в месеци, в които съм планирала нещо друго...

Ало, ало слънчице, наистина така се получава. Като правехме опити за бебе, имаше един период, в който бях на диета и бях много добре с килограмите, но не забременях. В момента, в който качих кг след застояване и коледни празници, забременях И така започнах бременността с 4кг повече отколкото трябваше.

Важно е, че се забременява.... аз изпитах доста разочарования покрай неуспешни опити и моята психика много трудно го понасяше .... сега ми се струва, че не сме чакали много, а тогава имах чувството, че са векове ...

И аз започнах от 56,а по принцип моите са 50-52. Но пък изобщо не мислих за забременяването,за товс и реших да си направя теста чак в 7 г.с. Толкова бях изнервен и стресирана,че си викам няма никакъв шанс да е станало.Но ей го,на.

Аз забременях 53кг, сега съм в средата на 7ми месец и вече съм +11-12кг... Расте главно корем и малко дупе, но забелязах, че съм получила и целулит Вече се чувствам, като матрьошка, като ставам от леглото... Но важното е бебо да е добре )

Не искам да пускам отделна тема, много съм отчаяна и буквално в депресия. В началото на 5ти месец съм и съм качила 10 кг. Винаги съм била идеална, нищо излишно. Никога не съм пазила диети , даже ям много , но никога не ми се лепи и сега изведнъж 10 кг отгоре и то съм само в 5ти месец. Постоянно плача и не мога се гледам, къпя се на тъмно , защото откачам. Знам, че ако някой ми ги разказваше тези неща щях да кажа бели кахъри и сигурно е така, но не знам какво да правя психически. Чувствам, че откачам от това нещо и се ужасявам, че ще ставам все по-дебела и все по-нервна и истерична. Сърдя се на мъжа ми, че съм дебела, крещя по майка ми , че съм дебела, не искам да се поглеждам в огледалото, все ми е тая какво обличам, защото така или иначе съм ДЕБЕЛА. Превръща ми се в психоза! Не мога като другите бременни да се зарадвам на коремче, да ходя гордо, че ми личи. Постоянно ми се струва, че коремът ми прилича на дебел, а не на бременен и съм отвратителна.

Я не се тръшкай като малко дете, майка ще ставаш. И депресия - няма нужда. Оправи си храненето, достатъчно информация има за храненето по време на бременност в интернет, в частност и тук, във форума.
И няма нужда да се изнервяш на мъжа си и на майка си, те не са виновни, че си дебела. Не те са те докарали до това положение.

Преиграваш малко. Бременна си все пак.

Ако сега си в депресия, сещаш ли се какво ще стане като родиш и се погледнеш в огледалото...Стегни се малко, приеми, че сега всичко ще ти се лепи и започни да се храниш с неща, които няма да се трупат по теб - протеини, мазнини и сложни въглехидрати. Прочети темата от началото - няколко момичета сме споделили как сме се хранили, включително и с примерни менюта, така че да ограничим килограмите. Каквото си качила, качила, внимавай до края, че сега тепърва в масовия случай се качва най-много. И все пак винаги си напомняй кое е най-важно и това не са килограмите.

Я не се лигави! Има толкова по сериозни неща, от килограмите.
Единици са жените които не качват или не им личи, или след раждането след седмица са както преди...приеми, че не си една от тях, и се радвай че бебето ти е  добре.

Desperate_housewife, нормално е, че си качила толкова, ако ядеш както преди, щом казваш, че по принцип си ядеш много. През бременността метаболизмът не работи по същия начин и всички въглехидрати, които преди не са ти се лепили, сега си казват думата. Ограничи въглехидратите, хапвай протеини и мазнини. И наистина няма място за депресия. Радвй се, че бебето ти е добре, защото могат да се случат много по-страшни неща през една бременност. Ако спазваш режим на хранене, ще можеш да контролираш качването на кг през остатъка от бременността.

Аз пък я разбирам.Аз стартирам 7 месец с +9кг. и определено ме напряга тази мисъл.В тийнейджърските години изкарах анорексия - 1 година и после още 1 в лечението от нея,така че психиката ми е лабилна на тази тема. Но е истина,че се фокусирам върху бебето и върху това че ВЪПРЕКИ тези 9 килограма все още спортувам,хапвам по 3 пъти на ден,разхождам се, усмихвам се - все показатели за това,че съм здрава.И аз,и господинчото.
 Така че,мила,вместо да изпадаш в сълзи и да се стресираш(покрай този стрес ще ядеш още повече и ще казваш още повече) обади се на приятелка и излез,пусни си музика и направи дълга разходка из града,излезте с мъжа ти вечерта. Ако от сега изпаднеш в депресия не знам как ще се грижиш за детето.Защото голяма част от нервите и стресът ще дойдат с грижите след раждането.

Desperate housewife, аз не бих те упрекнала за това как се чувстваш особено под влияние на хормони... нека ти разкажа моята история, която не е свързана с килограми, но с това, че не се харесвам....
загубих 3 бременности, молих се отчаяни да забременея и задържа бебче след като вече бях родила дъщеря ми и кърмила повече от година. Знам какъв дар е бременността и въпреки това се чувствах ужасно, че след това кърмене гърдите ми бяха станали ужасни. Направо откачах като ги виждах... загубих 2-3 размера и исках да ги коригирам, но исках да е след второто дете. Детето така и не ставаше... забременявах, губих и едновременно не се харесвах..... на Края не издържах и си направих гърди, защото си мислех, че бебето никога няма да стане, след което забременях веднага и тпзи път е все още в коремчето почти готово да се излюпи скоро... та реших два проблема... вече имах хубави гърди и бебе..... ноооо сега с бременността ми, чисто новите ми гърди се прецакаха и отново не се харесвам... като се видя гола и започвам да се нервирам до такава степен, че забравям да се радвам на бебока. Естествено трае само докато съм гола и после ми минава, но в главата ми е само как ще родя и ще ги коригирам отново, защото иначе ще се побъркам... гузно ми е, че така се чувствам, но сме жени.... искаме да изглеждаме добре и знам, че ще изглеждаме добре, така че постарай се да изтърпиш тези килограми докато си бременна както аз моите развалени нови гърди. Да се молим да сме живи и здрави след раждането и след това ще се отдадем на едно хубаво разкрасяване... сваляне на килограми, цици, коси и тнт.... забравих да спомена, че косата ми също на нищо не прилича. Нито мога да я боядисам, нито ноктите си лакирам, за да не вкарвам токсини.... 9 месеца са......... ще издържим!
Депресирам се като видя мадами по улиците, които всеки ги заглежда, а после се погледна аз една такава похабена, но вечер като приспивам дъщеря ми и знам, че скоро ще
Приспивам още една принцеса, се успокоявам, защото те са моят комплимент от Бог и няма по-красива жена, от тази, която е дала живот, който възпитава...
аз нямам това време да се контя. Вчесто това приготвям храна, сресвам бебешки коси и приспивам ангелчета тогава ни цици, ни килограми, ни нищо не ме интересува, нито пък моята дъщеря я интересува когато ме целува и прегръща