Искам да кажа ... (100)

HighSpeed, и аз като тебе. Обичам да съм заета с много неща. Супер организирана и ефективна съм така. Едно ли е, ще го влача до последно.

Честита юбилейна тема!
Честито на девойката на Сбъдваща! Да е здрава и сбъдваща по пътя си!
Съболезнования на Акаша!
Успех на Мариат в новото начинание!

Станах с главоболие, защото се въртях поне час от 3-4, а след това пък сънувах,че изпускаме РД на девойката. Гостенчетата в наетия от нас парти център, а ние ги чакаме вкъщи. Що ли?

За днес следобед съм планирала малко соленки и домашни бонбони. 1ва част от подготовката за тържеството, което, надявам се, няма да пропуснем и в реала:)

Вчера дойде цялата поръчка от Комсед, не е за вярване, след 23 дни. Julia, при теб как е?

Добро утро и честит ни юбилей!  

Честит празник на всички, които имат повод.  

Добро утро.
Днес щерката ме сюрпризира, че освен че ще си разменят подаръците в училище трябва да се закара и нещо приготвено от родителите. Питах я какво иска да й направя- детско шампанско, чаши и солети!
Поне ме улесни!
Селесте, да оставиш и за гостите от соленките, и домашните бонбони!!!
Акаша, съболезнования и от мен.

Честита юбилейна тема!
Честит рожден ден на девойката на Сбъдваща!

Лале, чудесна е рецептурната тема и като се присетя нещо бързо го намирам.

Като казахте за очила, големият е с висок диоптър само на едното око (над 3). Другото компенсира, защото само като закрие "нормалното" му е размазано.
Миналата година го водих на лекар и изписа очила само за четене. Било "мързеливо" око. После се разговорих с една позната и тя ми обясняваше за някакви упражнения, които подпомагали свалянето на диоптъра. После пък попаднах на някакво предаване, че точно като се "тренирал" очния мускул се подобрявал диоптъра, защото този проблем не бил в лещата на окото, а в мускулите и оттам идвала неправилната позиция на окото и размазания образ. В подобни случаи слагането на очила само влошавало положението, защото окото ставало още по-мързеливо. Чак ми прозвуча логично.
Някой да е попадал на информация за подобни упражнения?

Ситуацията с работата е работниците е много смотана. Повечето работници не работят качествено. Дали не могат, дали не искат, е отделна тема, но прилежните работници са рядкост. В един колектив като има двама-трима, които вършат качествено работата и шефовете почват да товарят основно тях, щото знаят че ще я свършат, както трябва. Да, ама това по никакъв начин не се отразява - най-малкото финансово. По-нисшия ръководен персонал не го интересува, по-висшия може и да няма представа какво се случва и що не му върви производството.
Подобна е ситуацията в работата на мъжа ми, която е производство и в моята, която е административна. Аз от няколко години умишлено се скатавам и не поемам никакви инициативи за каквото и да е. Просто спря да ми пука какво се случва.

Веси, мисля че става дума за упражненията на Норбеков. Не съм проучвала въпроса детайлно, обаче.
 

  Честита юбилейна тема и от мен!
Тук ми е много уютно, приятно и ви чувствам..някак близки! Аз лично не бих искала да се променя нищо, освен да четем повече положителни неща и по-малко тъжни (Акашче, съжалявам за загубата ти). Животът е такъв..шарен и няма нищо добро, без малко лошо.

Ако мариаТ или Жаки или някоя от вас има желание да си каже къде е, аз веднага се наемам да организирам посещение. А който иска в София..Таван или където и да е, пак съм За!

Добър ден!
Сутринта в 7ч., -14С при нас.
Едва си отворих колата, после със зор потеглих. Гумите бяха залепнали за малкото сняг, който е станал на лед през нощта.

За среща на темата, съм много ЗА да се организира някъде.
Жаки я знам, че не иска да споменава къде точно са.

Ако не е в София, може и аз да се домъкна на среща.

И аз искам на срещааа, бройте ме 😊

Честита 100на тема! Да е все така позитивна и уютна!

Честита ни 100-тна тема

Крис, няма как да пратим пиколото или подръжката, щото англиийския не им е сила:)) А и счетоводителят при опцията да изкара 200 лв за 30 мин плесна с ръце, е, за малко да олекне фирмата с 100€, ама човек се учи, докато е проС:)
Иначе и ние имаме точно 3, на които зачитаме във всяка ситуация. Те обаче не са на фиксирана заплата, всъщност получават доста над договреното, но си заслужават всяка стотинка. Малко са кадърните и сърцати, аз правя всичко да не ги изтърва.
Честито на всички празнуващи!

Отивам на събранието, цяла нощ се въртях от притеснение, ще видим какво ще стане.

Ами с удоволствие ще се запиша в юбилейната тема 
Искам да си ходя вкъщи нещо, толкова ми е накъсан деня, че просто не мога да седна и да свърша нещо от край до край. И затова искам вкъщи, на топло, с книжка... празнично ми е вече.

Слезнах до долу, за да взема документ от пощальона и докато се върна, каката подстригала Дребси . Начиии, иде ми да я удуша. Косицата му е като пухче и когато се затича, перчемът му щръква като на патето Яки. Сега няма патешки перчем. .

Ти мАни перчема, ами можело е да стане някоя беля с тая ножица...Добре, че не е.

Алечка, ужасни спомени имам от зимно Търново. Аз живеех до Паметника на обесените, знаеш, там е ниско като за Търново. Обаче се бяхме събрали в една квартира горе, на високото, над театъра. Ама на най-високото. Седим си ние в топлата квартира, приказваме си и се кикотим, а навън кротичко вали, вали. И трупа. Надвечер стана време да се прибирам и си тръгвам аз, ама тръгнах директно надолу, трябваше нещо да свърша в Славяни. Аз тогава бях младичка, 18-годишна, и съм се скиприла с едни ботушки с тънко високо токче и палто до земята, такава беше модата. Обаче от къде да знам, че ще завали и ще натрупа. И тръгвам да вървя, ама не мога и крачка да направя, а пред мен онази стръмна улица, със заличените от снега стълби и долу моята цел, Славяни, ми се вижда като дъно на пропаст. Зад мен палтото се влачи в снега и все повече натежава. И спрях. Просто не мога да продължа, усещам как, ако направя крачка, ще се затъркалям и ще сляза долу на кълбо. Постоях така, започна да се стъмва, стана синьо и се зазяпах в снега, как се върти в светлината на лампите - красота. Ама ми свито, не виждам изход. И по едно време се приближи едно момиче на моята възраст, облечено удобно и обуто в яки кубинки, хвана ме подръка и стъпка по стъпка ме свали долу, на главната.
Запомнила съм Търново с тия снежни зими по стръмните улици и с неистовата жега през лятото. Три пъти съм припадала от жега в Търново, там бях бременна с първото си дете.
Но всички останали спомени са ми хубави - Света гора, малките кръчмички по "Гурко", и най-любимата ми гледка - Стамболовия мост.