Първо искам да кажа,че съм на 15 живея в Столицата и на пръв поглед въобще не се различавам от тийнеджърите,обаче от дълго време насам ме мъчи нещо,което все се чудя на кого да споделя 
Ще започна от там,че родителите ми са се ''сдобили'' с мен,когато са били доста млади,мама ме е родила на 17,а баща ми тогава е бил на 19.Следствие на моето раждане,са се ожени и събрали да живеят заедно един вид по принуда.Ииии така си живеехме нормално,мога да кажа до преди година.Те попринцип си се караха,но то си е нормално за всяко семейство.Та,да продължа...преди година някъде,разбрах че мама си има нов приятел,така де разбирайте го любовник,в последствие на месеците напред,разбрах че баща ми е бил наясно с това,че мама има нов мъж.И въпреки всичко,не и държеше сметка кога,къде излиза,дали ще се прибере тази нощ и подобни.Август месец тази година,баща ми реши да отидем на почва,аз останах с идеята,че ще сме само аз и той,но се оказа,че това е било пред текст да ме запознае с неговата нова жена...Мина и почивката,въърнахме се в София и очаквах,че вече се развеждат с мама,но не отново продължихме да живеем тримата заедно,все едно няма нищо и сме изключително щастливи,и двамата се подминаваха в нас като пътни знаци само пред мен се опитваха да завържат елементарен разговор и явно от август до сега им писна да се насилват за пред мен и преди месец са завели дело за развод.Като цяло нямам проблем и без това никога не сме били истинско семейство,но просто нямам идея какво ще се случи с мен.Нямам желание да живея с майка ми и новия и мъж,нито с лигавата жена на баща ми.Нищо не ми казват и двамата,а и не са въобще заинтересовани за мен.Излизат си,забавляват се все едно мен ме няма.Не полагат дори елементарни родителски задължения за мен.Имам чувството,че ако се изнеса от нас дори няма да забележат.
Иначе не мога да се оплача от финансова гледна точка,съм пре-задоволена,но нямам представа как ще бъда след като се разделят,защото не знам при кого ще остана да живея.Наистина нямам представа какво да правя и дали наистина да не изнеса при някоя приятелка ?
Ще започна от там,че родителите ми са се ''сдобили'' с мен,когато са били доста млади,мама ме е родила на 17,а баща ми тогава е бил на 19.Следствие на моето раждане,са се ожени и събрали да живеят заедно един вид по принуда.Ииии така си живеехме нормално,мога да кажа до преди година.Те попринцип си се караха,но то си е нормално за всяко семейство.Та,да продължа...преди година някъде,разбрах че мама си има нов приятел,така де разбирайте го любовник,в последствие на месеците напред,разбрах че баща ми е бил наясно с това,че мама има нов мъж.И въпреки всичко,не и държеше сметка кога,къде излиза,дали ще се прибере тази нощ и подобни.Август месец тази година,баща ми реши да отидем на почва,аз останах с идеята,че ще сме само аз и той,но се оказа,че това е било пред текст да ме запознае с неговата нова жена...Мина и почивката,въърнахме се в София и очаквах,че вече се развеждат с мама,но не отново продължихме да живеем тримата заедно,все едно няма нищо и сме изключително щастливи,и двамата се подминаваха в нас като пътни знаци само пред мен се опитваха да завържат елементарен разговор и явно от август до сега им писна да се насилват за пред мен и преди месец са завели дело за развод.Като цяло нямам проблем и без това никога не сме били истинско семейство,но просто нямам идея какво ще се случи с мен.Нямам желание да живея с майка ми и новия и мъж,нито с лигавата жена на баща ми.Нищо не ми казват и двамата,а и не са въобще заинтересовани за мен.Излизат си,забавляват се все едно мен ме няма.Не полагат дори елементарни родителски задължения за мен.Имам чувството,че ако се изнеса от нас дори няма да забележат.
Иначе не мога да се оплача от финансова гледна точка,съм пре-задоволена,но нямам представа как ще бъда след като се разделят,защото не знам при кого ще остана да живея.Наистина нямам представа какво да правя и дали наистина да не изнеса при някоя приятелка ?
. После прави каквото решиш. 
