След това магистратура право. Иска да спаси света.
- Публикувана: 9 ян. 2017, 17:55 ч.
- Последно мнение: 16 ян. 2017, 06:20 ч.
Искам да кажа ... (104)_09.01-15.01
И светът иска да бъде спасен. Ще му се отвори работа на момчето.
днес отделно се оказа някаква тотална лудница, обаче мен такова спокойствие ме е обзело...
Е, точно така съм и аз. Четири колежки сме в офиса, дето можем да се заместваме някоя като я няма. Едната е в отпуска, другата е болна от вчера, третата – от днес след обяд
. Ясно ми е, че няма как да свърша работата на четирима души, затуй не се и опитвам и съм дзен.Силви, нека да отиде детето на бригада в САЩ. Аз съм с много смесени чувства към САЩ. Никога не ми е било тръпка да ида (с изключение на Ню Йорк), но пътувам от време на време по работа и като цяло всъщност бях приятно изненадана. Дори и да не му хареса, смятам, че би било полезен опит.
След това магистратура право. Иска да спаси света.
И това ли има вече? С една година магистратура след бакалавърската степен се става юрист?П.П. Момичета, навън е -1, направо пролет
Да си кажа моето мнение за ските, което покрива и другите спортове.
Детето само при професионален треньор. Такива с клипчета и подобни З( извинявай Яна), но лично за мен е несериозно, да не кажа и опасно за здравето.
Съпруга ми кара ски от дете, и заради неправилни ски (преди 40-50 години кой гледа колко дълги са ските и колко високо е детето, пък и да гледа, то ски няма), е с две повредени капачки на колената.
А за ските е много важна стойката на тялото, с клипчета, няма как да стане.
Силве, аз съм за бригадата. Пътувам доста често с деца отиващи или връщащи се от бригада. Виждам ги как се учат да се справят в необичайна за тях среда.
Единственото, което знам за синът ми е, че не искам да става инженер. Той пък иска да се занимава професионално с тенис ( аз и с това не съм съгласна).
Детето само при професионален треньор. Такива с клипчета и подобни З( извинявай Яна), но лично за мен е несериозно, да не кажа и опасно за здравето.
Съпруга ми кара ски от дете, и заради неправилни ски (преди 40-50 години кой гледа колко дълги са ските и колко високо е детето, пък и да гледа, то ски няма), е с две повредени капачки на колената.
А за ските е много важна стойката на тялото, с клипчета, няма как да стане.
Силве, аз съм за бригадата. Пътувам доста често с деца отиващи или връщащи се от бригада. Виждам ги как се учат да се справят в необичайна за тях среда.
Единственото, което знам за синът ми е, че не искам да става инженер. Той пък иска да се занимава професионално с тенис ( аз и с това не съм съгласна).
Инженерните специалности са толкова много и толкова различни, че няма как да ги отрека всички. Даже сега се опитвам да накарам моето момче да опита в биотехнологии в Пловдив, което е инженерна специалност.
Нищо не налагам, нито отричам на децата, дори и да поискат да станат учители.
Нищо не налагам, нито отричам на децата, дори и да поискат да станат учители.
Titina - аз съм наемала и треньори. Няма вече в Бг едновремешните треньори и ски школи, постоянно един треньор с години да работи с теб. Качеството на наеманите е разнородно. Моите деца в момента нямат проблем, говорила съм с моя треньор, който е учил мен и е учил да бъде треньор по ски. Попреглежда ги по 2-3 пъти на сезон.
Относно желанията на родители и деца - ако детето ми иска нещо, има заложби, ще го подкрепя. Както вече писах, предпочитам с желание и удоволствие да учи и работи нещо, което то е избрало, отколкото да осъществява моите амбиции.
По времето, когато бях дете, беше много модно да се учи/овладява някакъв инструмент. И така майка ми реши да ме заведе при прочут професор - на уроци. Отидохме, говориха, той надраска нотната стълбица и каза следващия път да я свиря. Е, хубаво, ама аз тогава бях първи клас. Дето се вика, още буквите не знаех, какво остава за нотите. Следващото ми ходене беше второ и последно - накрещя се едно хубаво, че не съм знаела да свиря, почна да ме скубе. И аз бях до там. Цигулката четвъртинка още стои у дома. И се зарекох, че никога нито аз ще изпълнявам чужди амбиции, нито някога моите деца ще бъдат принудени.
Специалността на дъщеря ми например не е лека, но тя си я избра. Амбициозна е и успя да се докаже съвсем сама, далеч от нас. Синът ми също учи и работи това, което е искал.
По времето, когато бях дете, беше много модно да се учи/овладява някакъв инструмент. И така майка ми реши да ме заведе при прочут професор - на уроци. Отидохме, говориха, той надраска нотната стълбица и каза следващия път да я свиря. Е, хубаво, ама аз тогава бях първи клас. Дето се вика, още буквите не знаех, какво остава за нотите. Следващото ми ходене беше второ и последно - накрещя се едно хубаво, че не съм знаела да свиря, почна да ме скубе. И аз бях до там. Цигулката четвъртинка още стои у дома. И се зарекох, че никога нито аз ще изпълнявам чужди амбиции, нито някога моите деца ще бъдат принудени.
Специалността на дъщеря ми например не е лека, но тя си я избра. Амбициозна е и успя да се докаже съвсем сама, далеч от нас. Синът ми също учи и работи това, което е искал.
И аз искам това за моите. Да бъдат щастливи и удовлетворени, да имат хъс, да си поставят цели. Нищо, че са блондинки 
Иначе ще гледам, обещавам 
, само на море