Определено имам нужда от такъв, а дали е горкият психолог... Може би да, но има ли нужда от такива коментари.
А по повод
Написах това, за да излея всичко, което ми тежи, имах нужда просто да "чуя" тези неща от хора, които не ме познават
...
...
- Публикувана: 5 фев. 2017, 03:41 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2017, 02:19 ч.
Страхувате ли се от неизвестното бъдеще?
Ами не знам. Стана ми жал за 4овека да изслуша същата история за незнам кой ли път ...
А по повод
интересно ми е какво стана , след като ги видя тези мнения? какъв е ефекта ?
Ох, заглавието е толкова абсурдно, че не мога да се сдържа. Естествено, че бъдещето е неизвестно. И в това му е чара.
Навремето майка ми всекидневно измисляше поне по 10 черни сценария за моята личност, в които свършвах в тролей, плод-зеленчук, болницата, затвора, гробищата.
Затова аз избягвам да мисля за далечното бъдеще. Абе въобще какво има да му мисля. Пиша си задачките за седмицата, евентуално за месеца и това е. Накъде повече напред? Накъде да го планираш, че и да се страхуваш? Това да не ти е : Петилетката за четири години!
Навремето майка ми всекидневно измисляше поне по 10 черни сценария за моята личност, в които свършвах в тролей, плод-зеленчук, болницата, затвора, гробищата.
Затова аз избягвам да мисля за далечното бъдеще. Абе въобще какво има да му мисля. Пиша си задачките за седмицата, евентуално за месеца и това е. Накъде повече напред? Накъде да го планираш, че и да се страхуваш? Това да не ти е : Петилетката за четири години!
вярно майките не са сред особено спокойните гадателки на бъдещето на потомството ... но ето една много сладка и позитивна
Whatever Will Be, Will Be (Que Sera, Sera) Songtext
When I was just a little girl
I asked my mother what will I be
Will I be pretty, will I be rich
Here's what she said to me.
Que sera, sera
Whatever will be, will be
The future's not ours to see
Que sera, sera
What will be, will be.
When I grew up and fell in love
I asked my sweetheart what lies ahead
Will we have rainbows day after day
Here's what my sweetheart said.
Que sera, sera
Whatever will be, will be
The future's not ours to see
Que sera, sera
What will be, will be.
Now I have children of my own
They ask their mother what will I be
Will I be handsome, will I be rich
I tell them tenderly.
Que sera, sera
Whatever will be, will be
The future's not ours to see
Que sera, sera
What will be, will be.
Que sera, sera...
https://www.youtube.com/watch?v=feLYScItHMo
Whatever Will Be, Will Be (Que Sera, Sera) Songtext
When I was just a little girl
I asked my mother what will I be
Will I be pretty, will I be rich
Here's what she said to me.
Que sera, sera
Whatever will be, will be
The future's not ours to see
Que sera, sera
What will be, will be.
When I grew up and fell in love
I asked my sweetheart what lies ahead
Will we have rainbows day after day
Here's what my sweetheart said.
Que sera, sera
Whatever will be, will be
The future's not ours to see
Que sera, sera
What will be, will be.
Now I have children of my own
They ask their mother what will I be
Will I be handsome, will I be rich
I tell them tenderly.
Que sera, sera
Whatever will be, will be
The future's not ours to see
Que sera, sera
What will be, will be.
Que sera, sera...
https://www.youtube.com/watch?v=feLYScItHMo
Каквото и да ти казват хората, включително някой психолог, ти сама трябва да вземеш решение. Едно време хората са ходели на спокойствие в гората или полето и са размишлявали, говорели са със себе си. Така сами са си изяснявал нещата. Според мен в повечето случаи човек много добре знае какво иска и какво решение иска да вземе, но го е страх от последствията. Понякога промяната е наложителна, макар и нежелана.
Да страхувам се,но се опитвам да не мисля за него.Много перипетии са ми минали през главата и знам,че живота на човек може за един миг да се преобърне на 180 градуса.Не обичам да правя планове за бъдещето и мразя въпроса,който задават на интервюта за работа,,Как виждате себе си след 5 години?,,Хубаво или не,живея ден за ден и за добро или за лошо,не съм амбициозен човек.
Bandiera rossa успокоява ме това, че някой поне се опитва да ме разбере и въпреки някой е отделил от времето си да помисли върху моите тревоги още повече хора, които не познавам и макар че всяка от вас си има куп проблеми, доста по-сериозни сигурно от моите, е изказала мнението си от своя опит...
А и споделен проблемът не звучи чак толкова плашещ... Благодаря на всички ви.
Между другото често използвам форума със забавните теми, за да си оправя настроението като чета най-различни неща. Като цяло този форум с всички жени, които споделят, много ме успокоява. Създали сте някакъв вид приятелство, далеч от маски, интриги, без женска злоба(в повечето случаи) и ми действа много добре на психиката.
А и споделен проблемът не звучи чак толкова плашещ... Благодаря на всички ви.
Между другото често използвам форума със забавните теми, за да си оправя настроението като чета най-различни неща. Като цяло този форум с всички жени, които споделят, много ме успокоява. Създали сте някакъв вид приятелство, далеч от маски, интриги, без женска злоба(в повечето случаи) и ми действа много добре на психиката.
Всъщност не мисля, че ти трябва психолог. Копнееш за щастие и за сигурност - и двете са нормални. И като желания, и като състояние на духа... при положение, че не ги намираш.И възрастта ти е нормална за да започнеш да търсиш "пристан" и спокойствие...
И гаджето го разбирам - след една неуспешна, очевидно, връзка, завършила с дете с разделени родители и една връзка само на една година... ами, и аз на негово място не бих се обвързала с второ дете на този етап.
Нямам рецепта за твоя проблем, обаче.
Навярно би те успокоило до някъде поне да поговориш с него - не с психолог, а с източника на проблема - не точно да му поставиш ултиматум, той едва ли би бил в твоя полза (е, до колко "твоята полза" е наистина твоя полза е друг въпрос, на който отговор, уви, предварително няма как да получиш), но поне да знае как се чувстваш.
Да, бе, нямало маски и интриги! Има достатъчно много хора, които само дебнат нещо да се счупи в нечий живот и настава вселенска справедливост. Особено ако нещата са изглеждали доста добре и са предизвиквали завист. Женска работа.
А може и точно говоренето с източника да е страшно, защото поставянето на въпроса може да накара авторката да решава. Според мен почти всеки път човек избягва подобни разговори, защото усеща какво ще чуе, а точно това не иска да чуе. Сладката самозеблуда пред горчивата истина. Разговори с източника има смисъл, когато човек е готов да чуе всякакъв отговор и е готов да вземе решение, колкото и да боли.
А може и точно говоренето с източника да е страшно, защото поставянето на въпроса може да накара авторката да решава. Според мен почти всеки път човек избягва подобни разговори, защото усеща какво ще чуе, а точно това не иска да чуе. Сладката самозеблуда пред горчивата истина. Разговори с източника има смисъл, когато човек е готов да чуе всякакъв отговор и е готов да вземе решение, колкото и да боли.
Ой, милата, как ми домъчня за теб, съвсем честно! Спомних си и аз колко ужасно се чувствах на тази възраст, как майка ми и на мен ми ми пилеше за бебе непрекъснато, колко зависима бях от нейното мнение ... бррр, ужасни са 20-те години, не бих искала да се връщам там.
С две думи, разбирам те, и други сме били така и сме минали през това, гадно е, ама е част от порастването, какво да се прави. Не ти трябва психолог, а начин да общуваш с родителите си спокойно и без да ги оставяш да ти влияят толкова на живота (имам предвид и другата ти тема също). Но и това не става бързо и лесно, трябва да се преболедува.
Успех ти желая, от сърце!
С две думи, разбирам те, и други сме били така и сме минали през това, гадно е, ама е част от порастването, какво да се прави. Не ти трябва психолог, а начин да общуваш с родителите си спокойно и без да ги оставяш да ти влияят толкова на живота (имам предвид и другата ти тема също). Но и това не става бързо и лесно, трябва да се преболедува.
Успех ти желая, от сърце!
Хайде да изплюя камъчето- както споменах приятеля ми вече има дете и по всичките му думи аз разбирам, че той в момента не иска още деца.
Живеем заедно, добре сме, разбираме се и се обичаме, но не съм сигурна в тазо връзка занапред. Аз искам нещата да се развият, но на него в момента така му е добре. Не смея да говоря сериозно с него по темата, защото ме е страх, че ще чуя неща, които не искам. Наистина искам да съм с него, искам да правя това, което правя, но вече не ми е достатъчно... Не искам да се разделям с него, не искам друг човек, но не знам колко време съм готова да чакам да поиска същото, защото той може никога да не го поиска. Заедно сме от година и няколко месеца, ами ако чакам още 2 години и накрая се окаже, че съм чакала едно нищо?
И ми остава да чакам,и в много вероятно накрая да съжалявам.
Живеем заедно, добре сме, разбираме се и се обичаме, но не съм сигурна в тазо връзка занапред. Аз искам нещата да се развият, но на него в момента така му е добре. Не смея да говоря сериозно с него по темата, защото ме е страх, че ще чуя неща, които не искам. Наистина искам да съм с него, искам да правя това, което правя, но вече не ми е достатъчно... Не искам да се разделям с него, не искам друг човек, но не знам колко време съм готова да чакам да поиска същото, защото той може никога да не го поиска. Заедно сме от година и няколко месеца, ами ако чакам още 2 години и накрая се окаже, че съм чакала едно нищо?
И ми остава да чакам,и в много вероятно накрая да съжалявам.
Добре че не пусна ситуацията в СО, където има един екип, на който му плащат комисионна за разделяне на неоптимални връзки.
Може да ровиш с психолози, а може и да постъпиш прагматично: за доста хора е ясно, че този мъж не е за теб. За мен е нормално, не е някаква фантазия, да си сигурна в мъжа до себе си и да не гадаеш какво иска от живота, ами да го почвате тоя живот, защото времето минава много бързо.
Майка й не й пили за бебе, а й пили да си намери нормален мъж. С който би трябвало бебето да се случи, освен ако не са си напълнили главата с модерни идеи, че е куул да се ражда след 30, ако може на 35, да не се минем.
Така че- постъпвай прагматично, няма нищо лошо в това наистина да си търсиш щастието, да си търсиш стабилен мъж за брак, защото тия неща са наистина важни и могат да ти оформят живота много повече от пътувания и т. нар. "кариера".
А това с "не искам друг" е смешно и ще го забравиш в момента, в който се появи подходящ Друг.
