Страхувате ли се от неизвестното бъдеще?

Ми не знам, аз бих се чувствала гадно дъщеря ми да пере гащи и да чака дали ще я огрее да я повишат в Съпруга...ще й пиля, ама за напускане, не за бебенца. То е едно и също де.

Имам чувството, че се задушавам с това положение-майка ми е властен характер, всички около мен смятат, че знаят какво е най-добре за мен, не стига, че и на мен ми се иска, ами и да ми пилят всички за дете постоянно, ами гадно си е... 
Имам чувството, че винаги ще се чувствам така, макар че съм свидетел как на много хора наистина им се преобръща живота на 180 градуса в положителна посока, а само аз си цикля с тъпи и мрачни мисли и си казвам "Глупости,  невъзножно е рязко да ми де оправят нещата, аз от толкова време се въртя в един кръг, явно ще е така и занапред" 
При вас имало ли е такъв рязък повратен момент в живота ви, в който дори не всичко да е наред, то поне да сте излезли изведнъж от положението, в което сте били?   Или всичко се случва осъзнато и постепенно или такъв филм всичко да си дойде намястото изведнъж не съществува..?

На 25 е абс. възможно, даже очаквано, както се чудиш и нещата да се обърнат и да се наредят. Радвай се, че ти пилят, значи има за какво. Притеснително е, когато спрат.

И да, доста хора може би знаят, че сега е моментът да се стегнеш и да постигнеш нещо, без много чудене и психологии. Първо действай, после питай. Иначе ако чакаш и питаш, накрая ще направиш нещата по бавния и мъчителен начин.

А в живота по принцип хубавите неща или стават бързо, или никога. Особено по отношение на връзките.

Но няма да ти се получи с тоя мъж най-вероятно.

Интересно как всички ти пилят за дете. Който те срещне и: "Хайде бе, няма ли вече да раждаш?" Или как?
Сигурна ли си, че не приемаш естествените за твоята възраст закачки като пилене?
А майка ти какво точно иска от теб? Да родиш дете на чичкото и да си оправиш живота, да има внуци, докато е млада и може да помага, нещо друго?
Освен бебето нещо друго не те ли вълнува в живота? Образование, работа, кариера, дом, пътувания, други неща?
Всъщност, вие двамата заедно ли живеете, или всеки при мама?

На мен през живота ми никой не ми е пилил за бебе или за мъж или подобни глупости.
Виж , да си намеря свястна работа са ми казвали.
Дали тук някой не си самопили за бебе, защото като си пръкне "под4инен" ще стане той "шеф" и ще си разреши проблема с пиленето (над собствената глава).
То пък един на4ин да се оттървеш от пиленето на майка си ....

Хубаво де, на теб не са пилили, на мен пък са пилили, това какво трябва да докаже?

butterfly - по-голям ли е от теб приятеля ти, или просто е избързал с детето? Щото моят бивш така на 30+ с дете се хвана с едно девойче и сега, 10 години по-късно, девойчето вече наближава 30 (или ги мина? не съм сигурна), но за деца не се говори, според мен няма и да имат. Мисля, че тя е ОК с това, но не знам ако при теб ситуацията е подобна и е ясно, че ти не си ОК с това, дали това не е причината майка ти да ти "пили"?

Също и ако позволиш да те питам нещо от другата ти тема - беше написала нещо от сорта
Това означава ли, че той не ти е върнал парите, които ти дължи?

Ако не си сигурна и не можеш да разчиташ на половинката си, нищо чудно, че си толкова объркана и несигурна.

а на теб 4е са пилили това какво трябва да докаже?
 

Е, как защо, защото такъв мъж е привлекателен именно заради това - има дете, значи се е доказал като баща, а и той сигурно го играе жертва на лошата бивша, която на всичко отгоре е оставяла гол, бос, гладен и сополив, че и е най-ужасната майка на света, а как новата ще е супер, тя е много по-добра... Класика. Обаче всеки път има достатъчно момичета да се вържат. Статистически едно 80 процента от жените са имали поне една връзка с женен или разведен мъж.

Как' Сийка,  не е чичко, а млад мъж на 30 години,  да рано му се е родило детенцето.  
Не, никога не е казвал за бившата си, че е лоша майка, напротив,  винаги е казвал, че независимо от отношенията им, тя се грижи много добре за детето.
Аз съм приела детенцето като част от него, винаги ми е било приятно да е с нас, но никога не съм се натрапвала, те си имат нужда от своето време заедно, а и в началото докато свикне с мен беше срамежливо. Казах на таткото, че не е редно докато не са ни ясни отношенията това дете да се обърква с една "какичка", после евентуално с друга. Затова в изяснени отношения, че сме двойка исках детето да свиква с мен.  Мисля, че така е редно.  
Вече заедно живеем.
От 19 годишна живея самостоятелно.

По въпроса за кръга - ами излез от него. Обяснявам как - направи нещо щуро, даже да е съвсем дребно - пусни си музика и танцувай, излез и отиди на непознато място, купи си нещо, което не би си купила, хапни нещо, което никога не си яла. Направи тези неща, не защото трябва, а ей-така , за кеф. Нещата ще се оправят толкова рязко, че ще ахнеш!

Според мен не става така с излизането от кръга. Защо човек да си нарушава комфорта, макар и некомфортен, дори неприятното известно е за предпочитане пред дори хипотетично приятното неизвество. За да има промяна, нещо сериозно трябва да се случи, освен ако човек не е настроен да $вижда знаци$, които да го доведат до промяна, но това означава, пък, че той вече е вътрешно настроен за промяна. Но животът е достатъчно гаден, за да поднася промените с гръм и трясък и тогава ще-неще реагира.

Не знам дали ще помогна на авторката, но да, аз рязко слязох от манежа. Малко се поударих, поизтупах се и вирнах глава, без да гледам околните. И без да ми пука изобщо за мнението им. Звучи лесно и елементарно, но беше трудно и сложно. Това е процес, отнема време и енергия, не пада от небето.
Винаги съм била интровертно дте, расло в емоционален дефицит, с мачкано самочувствие и получаващо условна родителска обич. Всъщност, израснах мухла, по моите критерии. Много малко хора знаеха, че съм мухла, не ми и личеше в обществото. Прекрасна работа, винаги ухилена, с чувство за хумор, малко черно и морбидно, мъжко внимание не ми е липсвало никога, но си бях мухла вътрешно. Така докато стигнах дъното, да позволя да бъда смазана, защотo не ми се получават нещата в семеен план така, както исках. Това отне над 10 години. В един момент обаче, толкоз копаех надолу, толкова паднала бях, че наистина беше въпрос на ментално и физическо оцеляване, а аз бях сама като куче....никой дори не знаеше през какво минавам, нали бях вечно ухилена и го играех щастлива!
Та една вечер, когато близак роднина, когото много уважавах, пак ми пилеше на главата, за пореден път, вместо да го играя дружелубно и учтиво както винаги, и да минавам в обяснителен режим като престъпник, аз взех, че се изказах. Много кротко, възпитано,  с аргументи и т.н. Другата страна ме обяви за арогантна, аз обаче бях опиянена от свободата да си кажа всичко. И като започнах, не спрях докато не разчистих всички такива персони от обкръжението си. Ама така ми просветна! Заживях нов живот направо! И още го живея.
Разказах всичко това, за да може авторката да момисли, дали повече се страхува от отговорите на днешните незададени въпроси, или от загубата на 10-15 години от живота си.

Като прочетох "естествените за твоята възраст закачки", се сетих за оня виц "По сватби всички възрастни роднини закачливо ме мушваха с пръст в ребрата и казваха "Хайде, ти си следващият!" Спряха да го правят, когато започнах да правя същото с тях по погребенията." 

Добре ми се отразява да пътувам, като си стъпя на краката, живот и здраве, пролетта ще отделям по някой уикенд за кратки екскурзии, било то на близки места, но имам нужда от това

И как се връзва това с ежедневното пилене на мама, че и на останалите близки? Чисто технически ме интересува как става този номер.