Страхувате ли се от неизвестното бъдеще?

  • 8 088
  • 72
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 194
Както казах града е малък, почти всеки ден ходя при родителите си.  Кое е странното и невъзможно? 
А и ако се чудите дали е истина или не, няма как да ви докажа, всеки може да си измисля, но какъв е смисълът да го правя..?! Пиша тук за съвет, мнение, разбиране, не за да разказвам съчинения..

# 61
  • Мнения: 28 938
Не става въпрос за съчинения, а за твоята интерпретация на може би съвсем невинни реплики.
А и не разбирам кое налага ежедневното посещение при хора, които ти пилят и те тормозят? Обикновено човек избягва ситуациите, които му създават негативни емоции.
Питам само...

# 62
  • София
  • Мнения: 19 631
Божеее, аз живеех в София, майка ми в Пазарджик, във времена без мобилни телефони, дори и домашен нямахме в първата ни квартира с бившия ми мъж, и майка ми пак успяваше да ми пили за бебе  Laughing
То стига веднъж да де обадиш да се чуете; да се видите през уикенда; недай боже на семеен празник.
Аз сега я разбирам майка ми, ама трябваше да минат 15-20 години, да се откъсна емоционално от нея и да си изградя самостоятелен живот, за да схвана какво я е движело тогава.
Мисълта ми е да не се съмняваме в думите на момичето, има как да пили една майка.
Но реално не това е най-важното, а какво мисли приятеля й.

# 63
  • София
  • Мнения: 62 595
Нито да го оставиш да си троши главата, нито да му пилиш, белким чуе.  Ама никой не чува, дори ние не сме чували навремето. Всичко се връща, а?

# 64
  • Мнения: 194
Разбирам това, което казвате, много добре го разбирам... Въпросът е, че за да направя някаква стъпка, трябва аз да поискам, само аз, защото ако послушам някой друг дори и майка ми, после никога няма да разбера какво е можело да стане и най-много да започна да я обвинявам, дори тя да го е направила с цел да ме предпази или да бъда щастлива. От стари хора съм чувала, че абсолютно никой не трябва да се меси в любовта на когото и да било, после става виновен.  Явно трябва да си счупя главата, ако е писано.  Явно трябва да науча някои уроци от самия живот,  за да ги разбера,а не теоретично да ги знам... И явно трябва да се успокоя, спокойният човек мисли в пъти по-добре и по-трезво от човек под постоянно напрежение.А най-добре според мен човек мисли насаме със себе си. Е, мен ме е страх незнайно защо да остана насаме със себе си, но предполагам трябва да науча и още някок урок, за да не ме е страх.

# 65
  • Countryside
  • Мнения: 12 192
Какво чупене на глави, какви пет лева? Нищо драматично няма в ситуацията. Сядате с твоя човек и водите сериозен разговор, мисля след една година заедно и след определена възраст( 25г+) е наложително. Да си изясните кой какво иска и какви са му приоритетите. И как се виждате след 5г. Важно е. Майка ти се притеснява за теб, но не го показва по правилния начин. Спокойно нещата ще се наредят, с точния човек нещата просто се случват.

# 66
  • София
  • Мнения: 62 595
Ти недей да разчиташ и да подбираш това, което в момента ти е угодно от старите. Старите казват за всяка ситуация поне по две неща, и хич не им дреме, ако преценят, че трябва да се намесят, за да не стане по-голяма беля. От това, което пишеш ми става ясно, че още поне известно време ще си седиш в това положение, защото в момента не искаш да вземеш решение, а защо не искаш, само ти можеш сама да разбереш като мислиш.

Сиренце, според мен тя не иска да води този разговор, защото повозира какъв ще е отговорът - човекът е ок с положението и ще й каже, че или и тя е ок, или се разделят, защото той женитби и бебета не иска.

# 67
  • Countryside
  • Мнения: 12 192
Сиренце, според мен тя не иска да води този разговор, защото повозира какъв ще е отговорът - човекът е ок с положението и ще й каже, че или и тя е ок, или се разделят, защото той женитби и бебета не иска.
Ами трудно е, но е време да реши какво иска и дали е с правилния човек. Ок той не иска деца, с правото си е. Но тя иска и е във възраст в която може да избира. Намирането на половинка ще й е по-лесно сега отколкото след 5г поостаряла и пообрулена от живота, а може би и с неговото дете на ръце Confused

# 68
  • София
  • Мнения: 62 595
или ще живее с мисълта $с времето ще поиска$.

# 69
  • Мнения: 9 052
...
Та една вечер, когато близак роднина, когото много уважавах, пак ми пилеше на главата, за пореден път, вместо да го играя дружелубно и учтиво както винаги, и да минавам в обяснителен режим като престъпник, аз взех, че се изказах. Много кротко, възпитано,  с аргументи и т.н. Другата страна ме обяви за арогантна, аз обаче бях опиянена от свободата да си кажа всичко. И като започнах, не спрях докато не разчистих всички такива персони от обкръжението си. Ама така ми просветна! Заживях нов живот направо! И още го живея.
Разказах всичко това, за да може авторката да момисли, дали повече се страхува от отговорите на днешните незададени въпроси, или от загубата на 10-15 години от живота си.
1. допускате някой да први нещо с вас и после го обвинявате и гоните ? Не е ли добре да не обвинявате и гоните само околните , а да от4етете обща грешка и да поставите нови рамки?
2. няма как да спестите на някого 10-15 г. от собствения му живот. той 9е си го изживее по свой на4ин.  Няма друга опция.

# 70
  • Мнения: 9 052
Както казах града е малък, почти всеки ден ходя при родителите си.  Кое е странното и невъзможно? 
 ...
а , да. на два стола ... ако може на вси4ки нали4ни ... Ами за да не тупне 4овек поне да го прави правилно. А не: Аз искам вси4ко, ама и другите искат в замяна и не мога да насмогна. Слагаш правилните граници и за себе си и за околните в об9уването си. Представи си като в супермаркета. Всяко не9о се заплаща. Правиш сметка кое колко ти трябва и какво можеш да си платиш и кое си струва за теб. Така няма да имаш проблеми с изисквания към теб, които не можеш да удовлетвориш. Особено ако си се поставила в ситуация да може да бъде изсиквано от теб. bouquet

Последна редакция: вт, 07 фев 2017, 10:43 от Bandiera rossa

# 71
  • here and now
  • Мнения: 5 730
.... и наааай-накрая спокойствие за мен..
Наай накрая всички намираме спокойствие по един и същ начин. А какво и как ще правиш преди края решаваш ти.

# 72
  • Мнения: 194
"Преди края" ми звучи като...  Преди истинския край.  Ако това имаш предвид,  търся спокойствие пооо-рано от него  Laughing
Може би прекалено много премислям нещата и не ми остава време да се радвам на малките неща. Не искам младините ми да минат в притеснения за бъдещето, а то реално да минава всеки ден покрай мен.
Всъщност започнах да се старая да не пропускам приятните си моменти от ежедневието,  сутрин си пия кафето с удоволствие, работя с хъс и се концентрирам върху работата си, вечер се наслаждавам на почивката, гледам да чета приятни и интересни неща и да не се тревожа толкова много. Ако случайно усетя, че криввам с мислите си, изпивам няколко билкови капки за по-добър сън и против трввожност и се чувствам малко по-добре... 

Общи условия

Активация на акаунт