Може би, защото съм на такава възраст, на която смятам, че би трябвало вече да съм ориентирана какво точно искам и като цяло знам, но адски много ме е страх как ще се развие живота ми. Абе да си кажа направо - много съм неуверена в себе си и нямам никакво самочувствие... Зад студената маска пред непознатите се крие едно малко изплашено момиченце, което го е страх да вземе живота си в ръце... Ама много го е страх!
Има ли някой, който се е чувствал така дълго време или сега се чувства? Защото аз имам чувството, че с навършване на пълнолетието си станах такава, това са вече 6-7 години..
Сбъднаха ли се вашите представи за живота? Намерихте ли това, което търсехте? Аз ще намеря ли душевен баланс, защото всичко, което искам е здраво и щастливо семейство и наааай-накрая спокойствие за мен, не толкова в битовия и материалния смисъл, а хармония и тихичко щастие вътре в мен...
Знам, че ще кажете, че това си зависи от мен и трябва да спра да се лигавя и да се стегна, но този въпрос е в мен от няколко месеца насам, всеки Божи ден, всяка сутрин, всяка вечер, всеки миг с приятели, след всяка положителна емоция, след всяко малко разочарование...
Всичко ще си дойде с времето