Има ли жени,които първо отгледаха децата и после помислиха за учене??? - 2

Това се води висше след средно образование, а не след бакалавър, така че този Туризъм няма особено значение. Просто всички тези специалности - Медицина, Фармация, Право, Ветеринарна медицина и т.н. са 5+ години и затова излизаш направо магистър, но реално в повечето случаи хората започват да ги учат след като завършат училище, а не след бакалавърска степен. Това дали можеш да запишеш някаква определена магистратура (която е 1-2 години) има значение например ако искам да запиша нещо в Биологическия факултет на СУ и няма да мога, защото нямам такава основа като бакалавър, но за тези специалности, които искам, няма значение моето образование. А специалностите в колежа не мога да ги запиша държавна поръчка, защото се водят или същата, или по-ниска образователна степен (професионален бакалавър) - тогава не е позволено, но ако е по-висока (в случая магистър) може.

Аз избутах инженерна магистратура с две малки деца, които не ходяха нито на ясла, нито на градина, а си ги отглеждах сама вкъщи. Нямаме баби за помощ. Дори и успявах да поработвам от вкъщи по проекти за да изкарам по някой ляв допълнително. Но мъжът ми много ми помага. След работа поема децата и аз имах време от 18 часа до към 22 часа да си уча и да си работя на спокойствие. Според мен записвай без да се двуомиш, прекалено си млада за да се отказваш. Някои хора на 25 години започват едва първото си висше образование. Аз моите деца след 30-се го родих. След гимназията завърших и започнах да следвам и да работя паралелно, защото нямаше кой да ме издържа. Завърших бакалавър и работех. Така до 30-се години имах повече от 10 години стаж. След това се омъжих и чак след това родих децата, малко късно за някои жени, но за мен идеалната възраст, не заради крариерата родих на тези години, а защото тогава срещнах мъжът на живота си.

Аз моето първо висше го стартирах на 31 години.
При отгледани деца.
Разбира се-не медицина. Там нещата са малко по-различни. Точно след гимназия навремето кандидатствах медицина, готвих се цяла година при професори, имах оценки 5.70 по биология  и 5.50 по химия и не се класирах.

Роза, доколкото разбирам имаш да минеш по 3 учебника по всеки от двата предмета. не ми се струва непостижимо да опиташ още тази година. дори и да не влезеш тази подготовка ти остава и ще ти послужи като база да надграждаш и да се представиш по-добре догодина.
ако очакваш да имаш помощ за детето/децата - баби, дядовци, лели, направо се хвърляй смело и не му мисли. ако няма да имаш такава, бъди сигурна, че се оцелява, просто е необходимо повече планиране и подкрепа от партньора.
успех!

Хора, наистина не знаете какво говорите... Смешно ми е, но не е смешно.
Балът за момичетата в МУ е много висок, особено за медицина и фармация (дентална не толкова). Тези три учебника по биология трябва да се знаят НАИЗУСТ - дума по дума, абзац след абзац, без да се изпуска, без да се разменят места, в някои случаи, без запетайка да изпускаш дори. Темите са общо 65 (+-1-2, не помня). От тези теми ти се падат 3, като жребият се тегли в деня на изпита. Важно е да кажа, че допреди 1-2г. в повечето МУ-та нямаше предварителни изпити, т.е. имаш само една възможност за кандидатстване на година. Сега има предварителни навсякъде (ако се не лъжа), което е спорно улеснява ли нещата или не. Така балът се вдига осезаемо, но пък имаш повече от една възможност да покажеш блестящи знания. По химия няма 3 учебника. Има 500 задачи (възможно е броят да се е увеличил) - 250 по неорг.химия (НХ) и 250 по орг.химия (НХ), като ти се падат 2 задачи от НХ и 2 задачи от ОХ + писане на част от тема (мисля, че бяха 20-тина теми), която ти носи едва 1/5 от оценката, но в много случаи точно тази 1/5 може да те вкара/изкара в/от МУ. Да се научи целият този материал в рамките на няколко месеца е непосилно, пък ако ще и потомък на Мендел и Кюри да си.

П.С. Медицинските университети са най-богатите университети и всички се мразят взаимно. Точно заради това конспектите за подготовка, задачите и учебниците и в петте университета вече са съвсем различни един от друг. Така, ако например искаш да кандидатстваш в Сф и Варна, ще имаш да научиш три учебници по био наизуст, 3 сборника със задачи по биология, 250 задачи за Варна и 500 за София. Ааа, и темите по химия.

Може пък, защото ни е ясно за какво става въпрос, да я съветваме да опита.
Извинявам се, но мисля, че авторката няма и бегла представа какво значи да следваш медицина или фармация и как се става студент в МУ. Точно за това й написах да започне да се готви за изпити, да  кандидатства и т.н. Така само си измисля някакви въображаеми препятствия. Няма деца още, но какво щяло да стане като се родят и т.н. Като седне да учи и види колко е много, може и да не й харесва вече толкова много медицината.

Моя братовчедка роди ,когато беше 3-ти курс медицина,но свекърва и беше плътно зад тях и изцяло беше поела отглеждането на детето.Съпруга и беше също студент по медицина и накрая и двамата заедно си завършиха и тя не е губила време да прекъсва.

Моят съвет е непременно да опиташ,защото иначе винаги ще съжаляваш,че не си опитала.Но за тая година е късно,нямаш достатъчно време за подготовка...А и ти като си се откъснала години от учене,ще ти е по-трудно да влезеш в крачка.
Медицина и фармация са различни неща.....за първото се иска много силно да те влече и да си с определена психическа нагласа за професията и е много дълго като реализация,за второто е с много,много  химия-и това не е за всеки.Но и двете са трудни и си трябва страшно много учене, за да те приемат ...а и после е големия гърч,като те приемат.

В момента в къщи сме на същата вълна... кое от двете.Аз харесвам медицина,но дъщеря ми не я влече толкова, пък и работа с пациенти и дълги часове,смени.Тя се е спряла на фармацевтична наука,като после може да надгради с магистратура по инженерна биохимия( тук,където живеем едно е фармация-работа в аптека ,а друго фарм.наука-работа във фарм.компании,които създават и разработват нови лекарства и продукти -търсени и добре платени специалисти,без които индустрията няма да я има).

Опитай...нищо не губиш в крайна сметка.

Аз знам за какво става дума и колко неща трябва да науча - проучила съм нещата, но това няма как да ме откаже, защото съм завършила гимназия, в която ни спукваха от учене по всеки един предмет, а и имам едно висше (не съм си купила нито един изпит, а сама съм си изкарала оценките). Естествено тази материя е съвсем различна и много трудна, но смятам, че когато човек иска нещо много силно, трябва да положи необходимите усилия и поне да опита пък каквото стане. После ако не опитам сигурно цял живот ще съжалявам (както с останалите ми мечти, за които вече е много късно) и като/ако стана на 60-70 ще се питам какво ли щеше да е ако бях еди каква си..
Благодаря ви за коментарите, насърчихте ме още повече.  Ако ме приемат, все някакви ще се справя дори и с дете един ден.   

Медицината е малко по-различно от всички други видове образование. Имай предвид, че там заетостта е по цял ден, в продължение на 6,5 години. Отделно в къщи имаш много за учене. После учиш още 5 год за специалност. Общо 12 години. Междувременно не работиш (или в най-добрия случай работиш като санитар или сестра на половинка длъжност, с крайно скромно заплащане) и не получаваш заплата. Което за зрял човек с деца е по-големия проблем от заетостта. Да не говорим, че като имаш деца приоритетите ти се преподреждат и по-трудно се отдаваш на учене. Аз например искам да запиша втора специалност, но заради децата не мога да си го позволя. Едно заради заетостта около тях, второ заради това че 4 год ще стоя на минимална заплата и трето вече изобщо не мога да се концентрирам както преди, когато ученето ми беше единствения ангажимент. Иначе имах колежки с деца докато учех, но им беше много трудно. И всичките имаха много помощ от баби. И на всичките им отне после по 10 год докато вземат специалност.
Според мен фармация е доста по-реално. Там и времето и заетостта са по-малки. Има и още много други специалности, с които можеш да работиш в болница без да си лекар, ако това ти е целта - логопедия, специална педагогика, психология, рехабилитация, кинезитерапия и т.н.

добре, добре, само ти си учила за тези изпити и само ти знаеш колко е трудно, пък другите в темата се правят на смешни. 
просто си споделяме, не е нужно да плашиш и отчайвайш авторката.  може пък да има добра памет, да покрива материала и да запомня по-лесно от средностатистическия кандидат-студент. това, че Х се е озорил, не означава, че и У ще се озори също толкова.

Аз смятам, че е съвсем постижимо да се справи за няколкото оставащи месеца до изпитите.

Самата аз успешно се подготвих самостоятелно, без частни уроци. За биологията наистина не са необходими, но химията определено изиска повече усилия и помощта на учител би била много полезна.

От сегашна гледна точка отчитам, че материалът за кандидатстудентските изпити е нищожно малък в сравнение с това, което трябва да покриеш дори и за първата сесия. 

Друго улесняващо обстоятелство (поне според мен) е въвеждането на тест в повечето университети.

А, и нещо любопитно - имам и колеги, които започнаха да следват около 30-годишна възраст, така че за желанието няма ограничения. 

А защо не кандидатстваш биология, щом толкова ти харесва? Да се забиеш във фармация, при положение, че химията не ти е толкова интересна, прилича на следваща грешка, която може да допуснеш в образованието си. А вече нямаш време за такива. В биологическите факултети има интересни специалности с практическа насоченост. Натоварването със сигурност ще е по-малко от медицина, а може и с подготовката да успееш за тази година. Може да се проучи и ако влезеш там какви са възможностите за прехвърляне към нещо по-медицинско с признаване на изпитите по билогия например.

Например микробиология. Със сигурност ще си намериш работа лесно и то не лоша.

Защото както по-горе описах - не мога да запиша втори бакалавър държавна поръчка, а за платено обучение нямам възможност. Биологията съм я мислила като вариант много отдавна, но съм разпитала и не става по нормалния начин, освен това ми казаха, че не е сигурно, че ще има платено обучение за тази специалност. Няма смисъл да хвърлям толкова усилия да науча 3 учебника наизуст и после евентуално да изкарам хубава оценка за едното нищо. Освен това и намирането на работа не е толкова лесно - също както в моята сфера. При фармацията е друго нещо. На всеки ъгъл има аптека и постоянно отварят нови и нови и търсят персонал. Ако отворите jobs.bg например и направите справка за кое има повече обяви - за фармацевт или за микробиолог/биолог и т.н., ще видите съществената разлика (не само с броя на обявите, ами и в заплащането, което не е маловажно).

Само да ти кажа, че като лекар ще започнеш да вземаш прилична заплата след около 20 год средно. Смятано от приема в МУ. Ти си прецени дали те устройва.