Много страшни ги изкарахте тези битовизми. По-голямата част от колегите ми не са от София и бяха на общежитие/квартира. Кой им е прал, чистил и готвил? Сами си се оправяха, учеха си, повечето завършиха. Всъщност тези, които бяха отглеждани най-много имаха повече проблеми с оценките, защото за тях живота си беше при мама и тате. Ако си на общежитие и имаш нисък успех, може да не ти позволят да останеш в общежитието. Ако си си вкъщи, най-много да ти се скарат вашите. Няма драма.
Аз се изнесох малко след като направих 23. През почти цялото следване работех (редовна форма на обучение бях). Втора съм по успех в потока. Моя приятелка живее с приятеля си от 18 годишна. Също завърши с много висок успех, сега е докторантка. Имам колеги, които още са при родителите си и честно казано, мисленето им е много незряло и представите им ми изглеждат нереалистични.
За тях идеята да си дигнат малко задниците и сами да постигнат нещо е абсурдна. Чакат мама и тате да им помагат за всичко. От битовизмите през издръжката та чак до децата и купуването на апартамент.
Не, сериозно, мой близък приятел получи подарък апартамент от майка си. Тя го финансира и за ремонт. Ама той чака на нея да търчи по строителни магазини и да лепи плочки, защото той нямал време (не работи, учи само). Сега ремонта е незавършен, защото майка му няма време. Той има парите, но го мързи сам да се захване и мрънка как майка му се оправдавала само и не щяла да му помогне. Иначе е нормално момче. Ама си живее с мисълта как мама му дължи доживотно отглеждане.
Щом човек има мерака да се опита да бъде самостоятелен, аз казвам да пробва. Ако в крайна сметка нещата видимо не се получат, може да се върне при родителите си, но да види малко реалния живот, а не този, в който не знаеш колко е сметката за парно и колко излиза яденето за месеца, но иначе си много голям и вещ по всички въпроси.

