Проблем с родителите

Според мен пък е хубаво да се опиташ да поемеш малко отговорност, а не вашите да те дондуркат изцяло до 25 годишна възраст. Сигурно се притесняват, че ако се захванеш с такова нещо, ще занемариш ученето и няма да се справяш със следването. Все пак това си зависи само от теб.

Много страшни ги изкарахте тези битовизми. По-голямата част от колегите ми не са от София и бяха на общежитие/квартира. Кой им е прал, чистил и готвил? Сами си се оправяха, учеха си, повечето завършиха. Всъщност тези, които бяха отглеждани най-много имаха повече проблеми с оценките, защото за тях живота си беше при мама и тате. Ако си на общежитие и имаш нисък успех, може да не ти позволят да останеш в общежитието. Ако си си вкъщи, най-много да ти се скарат вашите. Няма драма.

Аз се изнесох малко след като направих 23. През почти цялото следване работех (редовна форма на обучение бях). Втора съм по успех в потока. Моя приятелка живее с приятеля си от 18 годишна. Също завърши с много висок успех, сега е докторантка. Имам колеги, които още са при родителите си и честно казано, мисленето им е много незряло и представите им ми изглеждат нереалистични.
За тях идеята да си дигнат малко задниците и сами да постигнат нещо е абсурдна. Чакат мама и тате да им помагат за всичко. От битовизмите през издръжката та чак до децата и купуването на апартамент.

Не, сериозно, мой близък приятел получи подарък апартамент от майка си. Тя го финансира и за ремонт. Ама той чака на нея да търчи по строителни магазини и да лепи плочки, защото той нямал време (не работи, учи само). Сега ремонта е незавършен, защото майка му няма време. Той има парите, но го мързи сам да се захване и мрънка как майка му се оправдавала само и не щяла да му помогне. Иначе е нормално момче. Ама си живее с мисълта как мама му дължи доживотно отглеждане.

Щом човек има мерака да се опита да бъде самостоятелен, аз казвам да пробва. Ако в крайна сметка нещата видимо не се получат, може да се върне при родителите си, но да види малко реалния живот, а не този, в който не знаеш колко е сметката за парно и колко излиза яденето за месеца, но иначе си много голям и вещ по всички въпроси.

Ако родителите ти наистина не ти дават да се развиваш след 12 клас, ужас! Когато имаш 18 години, отговорността е изцяло твоя и вече родител няма право да ти се бърка в живота ти, да заповяда да продължаваш ли или не и т.н. Да ти дават съвети, ако ти се слуша е ОК. Наистина може да се притесняват за теб, може и да ти нямат доверие за това, че искаш да си самостоятелна, покажи им, че могат да бъдат спокойни с теб, но защо трябва да те спират? Слушай себе си, не тях! Но още повече като чета, че те пускат най-късно до 21 вечерта, още повече абсурд и че повече неща те ограничават. Със сигурност са консервативни родители. Ако ти се занимава, поговори един път с тях по тази тема и им кажи, че имаш ли 18 нямат право да казват какво да правиш!

Съветваш непълнолетна ученичка да се вземе в ръце и да се изнесе?
Каква ли работа може да си намери, задаваш ли си въпроса?

После я убеждаваш, че дори и да беснеят родителите ѝ- все едно за врагове говориш, като се върне като нас.ана при тях, с кеф ще си я отглеждат- дърта магарица без завършено средно.

И всичкото това, за да не изтърве гаджето и чукането, щото времето не може да се върне?

Все съм си мислила, че ученето и свободата да купонясваш са до време, а то какво излезе?

В момента си ученичка и приоритет ти е учерето. Работа, гаджета, самостоятелно живеене и пр. са неминуем етап, но не и за 18-годишна ученичка. Всеки разумен човек ще наложи такива ограничения, имайки предвид, че предстоят кандидатстудентски изпити, пьрви курс и пр. Никой родител не примира от кеф пред алтернативата чадото му да се провали с образованието, да се обзаведе с дете за гледане на неврьстна вьзраст и да си сьсипе живота рано-рано, играейки си на семейство.

" Скоро ще вляэа в университет, искам да се раэвивам, да си намеря работа, да стана самоатоятелна, но нашите ме эадушават". Вашите имат ли нещо против университета? Звучиш абсолютно сигурна, че вече си вътре - надявам се, че идеята ти не е "да запиша там нещо, каквото и да е, където и да е". Говорите ли на тази тема с тях? Защото моето мнение е, че това е първата и непосредствено предстояща крачка в твоето "развитие".

Ти сподели ли с тях какво, къде и кога се каниш да работиш? Или просто си говориш....Защото ако намеренията ти са сериозни и те са убедени, че можеш да се справиш с посочената по-горе цел /Добре ли се справяш в училище?/ трябва да имат конкретни причини, за да не се съгласят да работиш.

Родителите ти вероятно познават приятеля ти. Какво е мнението им за него? На тяхно място аз бих имала опасения ако приятелят ти ти е връстник /би ви било ужасно трудно да заживеете самостоятелно заедно без да ограничите "развитието си", затъвайки в битовизми/. Два пъти повече бих се тревожила, ако юнакът е значително по-възрастен.

Обобщавам: Струва ми се, че именно мислейки за "развитието ти" и за доброто ти родителите ти не са съгласни с плановете ти. Нещо повече, подозирам, че основната цел на тези "планове" е да се измъкнеш от родитлеския контрол и да си осигуриш време за вечерни забави и секс. За съжаление, не ми звучиш като човек, който може сам да си сложи спирачките и да направи най-доброто за себе си. Може би и родителите ти виждат нещата така.  Обмисли си плановете добре сама и поговорете!

Айде, айде, щом скоро ще влиза в университет значи е на почти 18 /може и да ги е навършила тази година/ и тази година завършва средното. Не е нормално в 21 век на 18г. да има вечерен час 21:00h , те тинейджърите особено лятото са с по-късен час. Ако мислят и докато е студентка да е с този час на прибиране я разбирам. Хубаво е да си наглеждаш детето, да го възпитаваш на морал и прилично възпитание,  но доста родители бъркат възпитанието с тиранията. Какво ще стане от прекалено много ограничения - един смачкан и депресиран човек, гледащ как връстниците му излизат и се забавляват след лекции, как си изживяват младостта с гаджета или без /зависи от предпочитанията/ и как тя вместо да се забавлява с тях се прибира вкъщи и си кукува сама. Точно студентските години за мен е времето човек да си поживее, да си ходи по дискотеки и т.н., да си изучи унито, защото после идва работа /ама сериозна, не като през следването/, семейство, деца и т.н. Не виждам и защо да я спират да излезе да живее с него след навършване на 18г., щом я влече. Някои и на 30 искат още при мама. Не е казано да се женят. Предполагам на тези години е запозната с видовете контрацепция /изкл. прекъснатия полов акт/ и ги използват. Предполагам и че родителите се притесняват да не зареже ученето, заради семеен живот, но ако са я възпитали правилно, момичето няма да се зареже университета и ще учи паралелно с другото. За да иска да се изстреля от тях на 18 значи не е само ранния час, а има още милион дреболии, които са и писнали, и за които не е писала още.

Фантазията ти е неуправляема и неизчерпаема!

Дори не знаем на колко години е момата и какво има предвид, пишейки " скоро ще влизам в университет".
А, ти нарисува трагичната картина на потискано и неизживяно студентство.

Мен друго ми е интересно- не мислиш ли, че човек може да има връзка и да прави секс, и без да заживява с някого на семейни начала?

Само по себе си ограничаване на почти 18г. индивид, защото аз така разбирам "скоро влизам в уни",  да се прибира до 21ч. и да не излиза никъде е показателно, че родителите са деспотични. Искали да си седи само в тях - това не е нормално. Поради всички прекомерни ограничения авторката иска да избяга и в главата й се поражда мисълта да си създаде свое семейство,в  което да се чувства комфортно. Ако й беше много добре при мама и тати нямаше да иска да избяга с 200.

Moже. И колко време така? Ние заживяхме заедно 1 година след като се събрахме. Вече и двамата имахме огромна нужда да сме заедно като истинска двойка, а не иди ми дойди ми гадженца. Най-щастливо и спокойно ми е, откакто живеем двамата. Никой не изисква вечерен час, в колко да стана, в колко да легна, къде да изляза на разходка, в колко точно ще се прибера, пък защо не съм се прибрала по-рано, кога ще измия чиниите, ама защо не на секундата, а след 10 мин, ама защо не ми е оправен гардероба, ама... и тн. до безкрай. Да не говорим за плюсовете на това да опознаеш човека до себе си в реалния му облик, който трудно се оценява при срещи 3 пъти в седмицата на гости. Животът с роднини има плюсове - не плащаш наем, имаш пълно финансово спокойствие, но има и много минуси, които обикновено са и тласък да се изнесеш. Да си независим (или поне осезаемо самостоятелен) е уникално щастие и не знам защо се описва винаги с толкова черни краски сякаш да си поддържаш едно скромно домакинство в някоя квартира е нещо супер страшно. Далеч не е задължително децата да се появят веднага. Има богата гама методи за контрацепция и семейно планиране. Тя, ако е истински амбицирана да учи и й е интересно, ще си задържи успеха висок. Това не зависи от къщата, в която се прибира, а от нея. Да не говорим за логиката да не си работил никога нищо до 24-25 годишна възраст.

Aко авторката иска точно това,живо й препоръчвам да поразгледа "Семейни отношения",дано й просветне,че е възможно ,само хипотетично,плановете и розовите блянове да се объркат.

Това е твоя интерпретация, не базирана на факти.

Може, ама може и да й олекне от забрани и ограничения, да е спокойна и щастлива и това да и помогне за висок успех. Отделно, както каза гугъл, ще опознае човека много по-добре отколкото за по 1-2ч. след лекции.
+10

Спомням си много добре какво е да живееш с деспотични родители /баща, в частност/. Но горе -долу на нейните години съм знаела точно какво мога да поискам в момента и съм си водила битките. Т.е. бяхме във вечна война за излизания и вечерен час, криех си гаджетата до последно. Но и през ум не ми е минавало, да искам да се отделям, защото ясно си давах сметка, че не мога да се издържам самостоятелно и нямам право да очаквам родителите ми да ме подпомагат! Приоритет ми беше образованието и намирането на работа по специалността. Напуснах семейния дом след получаването на първата си заплата /имах къде да отида!/ и за изминалите десетилетия съм нощувала там не повече от 10-15 пъти. Е, не стигнах до там да заживея открито с гаджето си /родителите ми сигурно щяха да се гътнат/, но пък с ентусиазъм приветствах това решение на дъщерите ми . Не е невъзможно, но е трудно да буташ едновременно учене, работа и семейство - някои се справят успешно, други - не и плащат цял живот за погрешни решения, взети на млади години.

Аз се изнесох от нас и започнах да живея  при приятеля ми ( сегашният ми мъж), когато бях на 19 г, ( не сме били нонстоп заедно, защото  аз учех в един град, той работеше в друг, но  просто в един момент започнах да се прибирам у тях, а не при майка ми. ) Бяхме заедно едва от 3 месеца , но понякога нещата се развиват бързо. Нашите продължаваха да ми помагат много финансово, но не ме и спряха да се преместя, не са ми държали сметка кога, къде и какво да правя, това не означава, че не са се притеснявали за мен или че не им е пукало, просто ми дадоха свобода.

Не виждам нищо лошо в това едно 18 г момиче да свободата да учи, да излиза, да се забавлява. С тези забрани родителите могат само да отблъснат детето от себе си. Ако авторката имаше тази свобода може би нямаше да бърза толкова да се отдели, но в момента явно си представя, че това е единственият вариант, при който ще може да прави това, което иска.

Колко време така?
Толкова време, че да се почувстваш истински самостоятелна и независима.
От опеката на родителите, където ти тежи че трябва да се прибереш в някакъв " приличен" час, че трябва да поддържаш реда, въведен в къщата още преди да се родиш, който се предполага че няма причина да ти тежи по тази причина, и от изискването да си подредиш гардероба.
Но да избягаш, за да се натресеш в квартира с друг, с когото ще се съобразяваш до степен дали въобще да излезеш сама, където ще въртиш същото домакинство, от което бягаш и наградата ти ще е евентуалната липса на забрана за нещо и забележка за несвършено друго, е тъжна работа.

И ми е жал, когато за истинска двойка приемаш само двама души, които  живеят заедно.

Твоят човек е поживял, походил, повеселил се и по.......
Сега му е кеф да си е вкъщи и да му се фръцка агнешкото.
Ти си тази, която и преди, и сега е ограничена откъм свободен живот.
По своя воля, разбира се, защото ограниченията у вас не са подплатени с моркова в квартирата.