Проблем с родителите

И аз си задавам същия въпрос. На 19 ми беше приоритет за следващите години да получа максимално от висшето си образование. Нищо против съвместния живот с партньор, просто не смятам, че тогава му е времето. Моята позиция е, че на такъв етап по-важно е доброто образование. Има начин да се отделиш от родителите, без да се омъжваш. Много добре се е изразила Деси - от трън, та на глог.

Има начин и да живееш с партньор и пак да учиш, работиш и т.н. 

Разбира се, че има начин.
Въпросът е, защо са ти няколко ангажимента, включая и чисто семейни, вместо да степенуваш нещата и да се насладиш на свободата си?

Щото, както вече ти писах, минимум 40 години те чакат с този човек, а това е цяла вечност........

Да бе вечност... що лъжеш момичето.
Докато мигнеш и те минали, ако ти е добре.
Не съм привърженик да се жениш на 19, ама ако дойде...

Аз пък се чудя как 19 г ще впрегне целия си потенциал да се справи с учене,работа,готвене,пране,излизане,разправии с приятеля ...(тя направо си е Супермен) , обаче не може да впрегне сили и акъл да си смени вечерния час и да излиза с гадже.Ще яде в къщи,ще и плащат сметки,ще и дават джобни,ще я издържат докато учи...само малко акъл и тарикатлък докато завърши и си вземе хляба в ръцете.
И пак не разбрах ,защо е тоя мъж в картинката ?Като иска да напуска дома на родителите си.Какъв е тоя напън да пере и готви на някакъв тиквеник.Че  може и да го издържаш.Един мъж ,колкото е по-прост толкова повече претенции има.Дано не попаднеш на такъв.

Айде всеки да говори от личен опит, за да има полза от тракането на клавиатурата!
40 години с един човек, не са никакво мигване, а цяла вечност, колкото и да ти е добре, а то няма как да е все така- в много случаи не ти е добре и се налага да правиш компромиси.
Рутината и възрастовите изменения в характерите, са нещото което можеш да разбереш само, ако го преживееш.

30 години броят ли се за опит или са тракане на клавиатура? И да, за мен са минали като миг, уви. Дори не ми се вярва, че са толкова.....

На 19 г заживяхме заедно, на 23 г се омъжих.

На колко си сега, ако не е тайна?

По лентичките на около 25г.
За мен това е повод за съжаление,а не за похвала.

  Изобщо не ми е било цел да се хваля, понеже горе имаше коментар, че не се одобрява омъжването на 19 г, за това го написах. Да, преди дни навърших 25 г. Горката аз, на 25 г с брак, дете и 2 образования, жива да ме ожали човек... Единствено не съм се реализирала професионално, но се надявам в бъдеще да успея.
Споделям един по различен пример ( реален) от хипотетичните, които давате вие. И като си при мама и тати няма да чистиш и да оправяш ли? За какво слугуване говорите? Сега покрай детето нямаме много време, но преди си излизахме на кино, театър, пътувахме много. Последното, което някой може да каже за мен е, че съм си пропиляла живота... И повярвайте ми не съм оптимист с розови очила, даже съм реалист, клонящ към песимист. Разбира се, че знам, че всичко може да се случи и да се разделим един ден, но то за това гаранции никога няма.

На възрастта на авторката човек си мисли, че е много "готино" да си живееш с гаджето. По-късно, след някой изнервящ и уморителен ден, същия този човек си казва " уф, добре си ми беше при мама и тати".   Скоро с моя приятелка това обсъждахме, че човек винаги иска това, което няма. В случая, Цурето просто иска да се откъсне от родителския контрол. Често, когато родителите ограничават прекалено децата си, последните драпат да се измъкнат и са способни да направят много грешки. Според мен е много хубаво, че авторката иска да работи и да учи. Работата учи на дисциплина. Ако има някой ден възможност, нека се изнесе в апартамента си. Но да се хвърля да живее с гаджето си може да се окаже много лоша идея. Това, че някои са късметлии и семейният им живот започва успешно на тази възраст, не значи че с всички ще е така. Според мен, началото на 20те години, когато човек учи, работи колкото може, излиза с приятели, ходи на срещи, гледа филми с вредна храна, и изобщо прави всичко, което му е приятно, ето това са незаменими години и е хубаво да се изживеят. Аз изживях тези години при майка ми, която никога не ме е ограничавала. Работила съм на различни места (с не много добро заплащане), но се научих на дисциплина. После се ориентирах към сезонна работа, от която успявах да се върна със събрани пари за новата учебна година. Всичко това ми носеше истинско удовлетворение и се радвам, че успях да си наредя нещата както на мен ми харесват. Важно е човек да си открадне малко свобода, преди да се отдаде на семеен живот, който няма да избяга.

Остави, няма смисъл. За адското съжаление сме. 

Радвам се, че този човек беше до мен в тези моменти на бурно развитие, когато имах нужда от подкрепа - не само финансова, а и емоционална, да има някой, който искрено се интересува от мен и какво мисля, как се чувствам. По време на следването ми помагаше доста - със съвети, с успокоение, ако се разочаровам от едно друго, с разсейване преди тежки изпити. По-голямата част от тези години прекарахме в планини, състезания, разходки, музеи, пътешествия, нови и нови хобита, много учене. Завърших си без никакъв проблем и бакалавъра, и магистъра, и докторант станах. От втори курс нататък не съм имала нито един семестър без пълна стипендия. И аз съм работила на места с ниско заплащане. Е, и? То така се започва. Нима от университета всички директно хващат ръководни позиции и стават шефове? Или от мама и тати без никакви трудови навици веднага им дават по 5 бона заплата? По-голямата част от колегите ми, които не искаха да работят по време на следването, защото родителите им ги гледат още са безработни. Защо? Нали те са за хвалба и почести? Много страшно го изкарвате това домакинство, сякаш човек се затваря и не излиза никога повече от пещерата. Я ми се събират 3-4 часа на седмица, я не. У майка ми домакинствах повече нищо, че тя все се оплакваше, че не е достатъчно.

И гаджето ще те спре да учиш, работиш, излизаш с приятели, да гледаш филми с вредна храна и да правиш всичко, което ти е приятно? Къде ги намирате тези свръх ограничаващи патриархално настроени мъже?

Ами зависи, на мен никога не ми е минавало през ум такова нещо, на 19 се изнесох от нас, на 21 заживях с гадже. И съм си учила, и съм се развивала в работата, и съм си била много щастлива самостоятелно. Винаги ми е било "готино" да си живея с гаджето

Е, после се оказа, че гаджето не е читаво, ама то това си е риск при всяко положение 

Няма универсална рецепта, всеки си подрежда живота според обстоятелствата, възпитанието ... средата...
Бракът е преди всичко партньорство и прекрасно да имаш партньор, с който да имате общи цели и мечти...и да вървите подкрепяйте се по пътя. Когато имаш мечти и цели, рутината в ежедневието не ти тежи, домакинството също. Децата са божи дар...., а животът е предизвикателство. Това " докато са млади да си поживеят...", че после виждаш ли става лудница и губиш себе си една ли не...е възможно, ако въобще не си се намирала...и нямаш мечти и цели, а си се оставила на течението...Да, тогава живееш в коловоза, но за това няма вина никой. 
Някой хора са устремени към постигане на спокойствие, сигурност, комфорт в живота си и това е най-важното за тях...други знаят, че комфорта единственият път, които ще те държи на едно място и нито педя на пред... всъщност не отиваш никъде.
 
И точно на 20г. трябва да учат, да работят, да поемат ангажименти и отговорности. За тези, които плануват деца, да ги имат, всичко може да се съчетава и колкото е по-натоварен човек, толкова по-добре...
От висене по-кафенета и дискотеки/ с 5 лв. в джоба/ и така нареченото.." да си поживея" ползата е никаква... Само че това доста по-късно се разбира...
Най-бурните ми години бяха 30-те...млади, успешни, финансово успели, децата вече на са бебета...
и дискотеки и пътувания и купони и яко бачкане. А децата... винаги с нас...