Аз пък не смятам, че някой трябва да се уважава само заради възрастта. По принцип винаги давам кредит на доверие към нов човек, с който ме сблъска живота, държа се човешки, само времето показва как ще се развият нещата, понякога наистина започвам да изпитвам уважение в продължение на контактите, друг път се разочаровам. Но няма как само за това, че даден човек е по - възрастен, автоматично да започна да го уважавам. Възрастта няма общо с уважението. Мога да уважавам човек, заради черти в характера му, светоглед, отношение, постижения и какво ли още не. Но само заради това, че е по - възрастен - не.
- Публикувана: 10 март 2017, 19:58 ч.
- Последно мнение: 3 апр. 2017, 17:25 ч.
С какво ви дразнят свекървите- 78
Значи ли това, че е научена да прави и големи компромиси само заради уважението? Т.е. най-вероятно, дори само заради възрастовите разлики в разбиранията, ако мнението им се различава за нещо, тя се примирява и съгласява с това на свекървата, за да покаже крива разбрано уважение?
То и мъжете ни са обикновенно по-възрастни от нас. Задължително ли трябва да се съгласяваме с тях пак на основание възраст?
Аз уважавам и по-млади от мен хора, както и по-възрастни. Обаче причината за уважението не е възрастта, защото тя не е лична заслуга, а стечение на обстоятелствата
То и мъжете ни са обикновенно по-възрастни от нас. Задължително ли трябва да се съгласяваме с тях пак на основание възраст?
Аз уважавам и по-млади от мен хора, както и по-възрастни. Обаче причината за уважението не е възрастта, защото тя не е лична заслуга, а стечение на обстоятелствата
Та не отговори дали пробутваш и на дъщеря си, че трябва да уважава свекървата само защото е такава, защото е по-възрастна, защото е отгледала и възпитала мъжа ѝ и всички други архаични клишета, които си пробутвала многократно. И това е нещо, което не можеш да отречеш
Да, определено дъщеря ми е научена, че трябва да уважава по-възрастните.
В отношенията си с който и да е човек, да подхождаме с уважение. В процеса на взаимоотношенията, другият има пълното право да оцени с какво е дарен и дали той самият го цени, за да отвръща със същото. Първо подарък, после взаимно-обучителен процес.
За съжаление, малко са хората, които си дават сметка, че личните възгледи са за лично ползване и претенциите към друг човек да ги прилага в неговия си живот, рушат отношения и възможни добри такива и за в бъдеще.
Обнадеждаващо е, че все пак има и разумни хора, които съумяват да изградят отношения с взаимно уважение и зачитане на личното пространство.
И освен всичко горе написано, дали ще е обич, дали ще е уважение, ако не съумяваш към себе си първо да го изпитваш и прилагаш, забрави, че ти се получава и към други. Т.е. уважението не предполага да позволяваш всичко пряко теб на другия или на себе си спрямо него. Напротив, задължава те, и заради теб, и заради него, когато престъпи границата, любезно и човешки да я подчертаеш, за да се върне обратно на мястото си. На своето място във вашите отношения.
Не съм чела темата 2-3 дни, а тук е станала голяма дискусия върху притчата.
Доколкото съм компетентна, притчите нямат художествена стойност, а са преди всичко с някакво нравствено внушение. Внушението на тази е в болднатата реплика.
В нашия град сватбите са горе долу по един сценарий и обикновено масата на младоженците и кумовете е отделна, а за родителите отделна до тяхната. Така бяхме и ние. Всъщност на тая маса не знам колко съм седяла, защото през повечето време бяхме на дансинга, правихме снимки и кажи речи съм седнала само по време на вечерята. Така че не ме подозирайте в някаква лична драма. Напротив! Сватбата на сина ни беше невероятен купон. Чакам другата с нетърпение, ама не се очертава скоро, за съжаление. Снаха ми за сега остава единствена "принцеса", с мъж, отгледан от "кралица". Бъдещето ще покаже дали "кралицата" е възпитала добре другия "принц".
Като броихте свекървите, забравихта Борянка.
Доколкото съм компетентна, притчите нямат художествена стойност, а са преди всичко с някакво нравствено внушение. Внушението на тази е в болднатата реплика.
В нашия град сватбите са горе долу по един сценарий и обикновено масата на младоженците и кумовете е отделна, а за родителите отделна до тяхната. Така бяхме и ние. Всъщност на тая маса не знам колко съм седяла, защото през повечето време бяхме на дансинга, правихме снимки и кажи речи съм седнала само по време на вечерята. Така че не ме подозирайте в някаква лична драма. Напротив! Сватбата на сина ни беше невероятен купон. Чакам другата с нетърпение, ама не се очертава скоро, за съжаление. Снаха ми за сега остава единствена "принцеса", с мъж, отгледан от "кралица". Бъдещето ще покаже дали "кралицата" е възпитала добре другия "принц".
Като броихте свекървите, забравихта Борянка.
Мдааа, жените се продават. Много нравствено.
Вярно, че забравихме Боряна. Нищо, зло да я забрави.
Не е типична свекърва. Една добричка, хрисима.
От фейсбук
...
Една поучителна история за взаимоотношенията между майка и син, мъж и жена. Една история, която ще те накара да се замислиш върху това, как думите и действията могат да наранят и да предизвикат различни емоции у различните хора. Ти на мястото на младоженеца как щеше да постъпиш?
...
Една поучителна история за взаимоотношенията между майка и син, мъж и жена. Една история, която ще те накара да се замислиш върху това, как думите и действията могат да наранят и да предизвикат различни емоции у различните хора. Ти на мястото на младоженеца как щеше да постъпиш?
Извинете, изключително глуповато поднесени, опростенчески, до черно и бяло образи.Поуката, която си вадя, е, че неосъзната и поради това непреодолима нужда да си"кралица" в нечии очи, води до глупости, на които най-чистосърдечно се кефиш.
Всеки възприема различно нещата. За някои, ако свекървата каже Добър ден - Уф, не я е срам, ще ми казва Добър ден!
Криви хора има. Те са нечии свекърви, снахи, дъщери и майки. Не са само от отбора на снахите.
Аз пък не смятам, че някой трябва да се уважава само заради възрастта. По принцип винаги давам кредит на доверие към нов човек, с който ме сблъска живота, държа се човешки, само времето показва как ще се развият нещата, понякога наистина започвам да изпитвам уважение в продължение на контактите, друг път се разочаровам. Но няма как само за това, че даден човек е по - възрастен, автоматично да започна да го уважавам. Възрастта няма общо с уважението. Мога да уважавам човек, заради черти в характера му, светоглед, отношение, постижения и какво ли още не. Но само заради това, че е по - възрастен - не.
Подкрепям, но искам и да добавя, че малко или много трябва да сме снизходителни с възрастта и да имаме разбиране. Давам пример за да разберете какво имам впредвид.Забелязала съм, че жените между 30 и 55 години са пика на зрялост и работа.
Събрали са житейски опит, тогава са и повечето майки на вече попорастнали деца и към 45-55 стават и свекърви или тъщи евентуално.
Разумни и зрели, търпеливи и разбрани. От тези жени се очаква да използват зрелостта си и да се справят с конфликтни ситуации породени от глупост.
Например една такава свекърва трябва да има повече разбиране към снаха си, ако снахата е на 20-25 години. Ами то е дете още, сърди се бързо, емоционално. В никакъв случай не трябва да дразни младата снаха, а да се отдръпне при необходимост, и да се пявява само когато имат нужда от нея младите.
Същото се отнася и към свекървите след 70 години например. Снахите трябва да са наясно, че имат пред себе си възрастен човек, който лека полека вее не е с всикият си. И да не се дразнят от всяка изцепка, да са по-лежерни. Какво може да направи един стар човек, нито може да се меси, нито да работи, нека си говори, колкото желае.