Дневникът тема 78 - Да отслабнем всички заедно!

Госпожица Дух,  според мен си право в десятката. Страхът, че от това, което ядем, ще напълнеем, ни играе лоша шега.
Опитвам се да си променя цялостната нагласа за храненето. Търся първопричината за наднорменото си тегло. И, убедена съм, не е само количеството и качеството на храната.
Тези дни прилагам едно трикче върху себе си, експериментално. Опитвам се да спра да се плаша сама от апетита си. Искам да повярвам, че мога да ям винаги, когато съм гладна. Да не се притеснявам от желанието си да се храня. Да го приема за нормално, естествено и жизнеутвърждаващо. Такова, каквото е всъщност.
И си водя сама мислено следния диалог: " Мира, сега си малко гладничка...добрее..хапни си. Трябва да се храниш редовно. Ама май не съм чак толкова гладна в момента...Нищо, ТРЯБВА да ядеш! Хапвай!"
И момичета, установявам, че забраненият плод вече не е такъв за мен. Усещам как апетитът ми намалява. Когато мислих само как за огранича храната, имах зверски апетит за нея. Защото това, от което бягаме, винаги се връща по-силно към нас.
Много искам да споделя с вас един пост от фейсбук, на моя приятелка-психотерапевт Мария Казакова. Като прочетох и си казах - това е! За мен беше като прозрение:

" Абе ям напоследък едни кифлички, едни банички… И нищо друго от обичайните ми храни не ми се яде – ни плодове, ни зеленчуци, ни ядки, ни дявол.  )))) Та усетих аз, че нещо става. И, разбира се, направих единственото разумно нещо в случая: попитах "Защо?"
Онези Отвътре веднага преведоха подсъзнателното усещане, което водеше до това: "Чувствам се несигурна. Чувствам се необгрижена." И продължиха: "Което е неоснователно. Тъй като, макар и привидно да няма хора, които да ти помагат, нито пък в живота ти да е останала някоя от структурите, които преди са ти давали чувство за сигурност, ти все пак винаги имаш и получаваш всичко необходимо." Което си е така. 
И продължиха: "Проблемът всъщност е в желанието ти всичко да е под твой контрол. Искаш ти да си тази, която организира нещата, които водят до това да имаш всичко нужно. Но това НЕ Е НУЖНО! Вече не е нужно. Отвътре организират всичко това вместо теб. И ти ЗНАЕШ това. Не е ли хиляди пъти по-лесно, по-приятно и по-удобно да пуснеш контрола и за разнообразие ДА ПОЗВОЛИШ ДА СЕ ГРИЖАТ ЗА ТЕБ?  "
И продължиха: "Но част от теб не вярва, че има КОЙ да се грижи за теб Отвътре. И ти ЗНАЕШ това. Но не е нужно да се съпротивляваш дори на това вярване – то е част от 3D кодировката и никога няма напълно да изчезне, докато не започнеш да виждаш тъканта на нещата. Но всичко с времето си. Дотогава, трябва да позволиш да се грижат за теб Отвътре, ВЪПРЕКИ неверието си, че има кой да прави това. Това е актът на смелост, който в този междинен период се изисква от теб."
И продължиха: "И въпреки, че чуваш пределно ясно това послание, което тече бързо, ясно и пълноводно като чиста река, част от теб продължава да го мисли за плод на въображението ти. Но не е нужно да се съпротивляваш дори на това вярване – просто продължавай да слушаш."
"Думите" наистина идват бързо, ясно, подредено, изчистено и смислено. Не, не са думи, които ЧУВАМ в главата си. Това са електро-магнитни импулси, носещи смисъл, които тялото ми просто някак си отнякъде умее да разчита. Това е специален език – от светлина, звук, пулсации и кодове, който тялото ми умее да разплита в смисъл. Имам това умение от малка.
И продължиха: "Ти дори в способността си да четеш този език имаш съмнения, но НЕ МОЖЕ вечно да се съмняваш, че МОЖЕШ.  Време е. Време е да си позволиш да можеш да можеш; да можеш да вярваш, че можеш. Можеш."
След което спряха да ми се ядат кифлички и банички  – просто усетих, че това вече не е някакъв непреодолим импулс. Но и днес ще си купя. Вече по съвсем друга причина – заради приятния вкус; заради изживяването; за да празнувам, че не ме е страх от кифличките и баничките и че не съм зависима от тях! 
"Можеш!“  ))))))))

Да нещо такова се получава И ние вечеряме така всеки ден печено месо със салата за гарнитура обаче за предястие ядем Снежанка с цедено мляко кисели краставички и чесан - сама я приготвям а след вечеря ям кисело мляко и ядки ако съм още гладна чопля семки а аз винаги съм гладна ама така се залъгвам като чопля нещо

Демирче,права си.И аз търся същата причина.И всичко опира до метаболизъм и причината той да е на скорост или блокиран.И темата го потвърждава.

Момичетаааа, много се смях с вас. Как си мечтая да се върна в Рубенсовия период, за да си похапвам сладко и да мислят гънките по тялото ми за нещо секси 

pvacheva - направо ми стана зле, като ти прочетох снежанката. Обожавам снежанка с кисели краставички. Вярвай ми, за мен по-вкусно нещо на света от това няма!!!! 

Като си знам късмета, ако се бях родила в Рубенсовия период, сигурно щях да съм слаба като глист..

Много силно изказване!  Мен ме грабна отраз и ми се насълзиха очите- не знам защо   

 ,grym4e! Да бъдеш здрава,щастлива  и обичана!

NoMe не успях да я видя но съм сигурна, че изглежда прекрасно!
Sunny29, .Като си знам и моят късмет, най-вероятно и аз така.

Момичета, прекрасни сте, вдъхновяващи, подкрепящи, толкова истински и естествени, благодаря ви, че ви има

grymp4e, честит рожден ден не знам дали вярваш в зодии, но си родена на границата на две от най-упоритите зодии в зодиака Овен и Телец, няма как това да не е успешна комбинация Девизът на Овен е "Аз съм", а девизът на Телец е "Аз мога". Смело с рогата напред

Аз вчера си легнах навреме, даже поради недоспиването от предната вечер предложих на децата те да ме приспят по изключение и днес съм почти като нова. Странното е, че днес нямам пак желание да ям сладко. Обикновено след такъв тип произшествие, мозъкът ми продължава да си търси "сладкото" както беше писала Дара
Което пък за мен доказва, че когато не се чувстваме лишени спазвайки избрания от нас режим, дори и да се отклоним от пътя, лесно се връщаме в него и продължаваме по правия път
За задържането, аз го постигам със същия режим на хранене като отслабването, но по един ден в седмицата си разрешавам някоя по-калорична храна.
За опитването, предпочитам да си сипя една лъжица от това, което съм сготвила за другите, отколкото изобщо да не го опитам /и това мога, но тогава се чувствам лишена/ или пък да се полакомя и да си сипя цяла порция /тогава се чувствам преяла и гузна/. И като знам, че винаги ми се полага една хапка се чувствам най-добре. С изключение на периодите на гладуване или пости, когато устата ми е заключена Но и нямам желание да опитам яденето, което приготвям за другите. Странно нещо е човешкият мозък

Вчера попаднах на много интересна статия за калориите и как това, което виждаме на етикета не е задължително да е това, което организмът ни усвоява. Например фъстъченото масло се усвоява почти на 100% като мазнина, за разлика от печените фъстъци, които не могат изцяло да се усвоят като мазнина. Отделно и факта, че да сдъвчеш фъстъците също се изисква изразходване на повече енергия, отколкото поглъщането на същите калории фъстъчено масло.
Оттам се затвърди в мен решението да ям храната в най-близкия до естествения й вид в природата Е, не че ще спра да ям хумус или че ще тръгна да го приготвям със сусамови семена вместо с тахан

Дези, аз като аматьор в йогата, исках да ти пиша как ти се възхищавам за постигнатото и да те помоля по-често да си споделяш йога практиките и да даваш съвети на нас учениците . Знам, че има тема за спорт и тренировки, но аз там не пиша, защото сама си измислям какви пози да включа, обикновено на момента и имровизирано. Може и в скрит текст да ги слагаш, да не разводняваме темата.

Много ми харесва да ви чета, много неща се припокриват с моя начин на мислене и както и преди съм споменавала - напълняване/отслабване - всичко се случва в главата, всичко е начин на мислене.
Някога ядях бейк ролс с вафла само за следобедна закуска, и пак бях слаба като вейка, а в последните години ми се е случвало от въздуха да пълнея.

Ето последните дни не ми е ок яденето, щом днес даже обядвах мазно сметанено пиле с пържени картофи, а аз по принцип не обичам месо и пържено, плюс десерт, плюс козунак след това.... нещо не се чуствам добре със себе си. Трябва да се спра и да се замисля какво наистина чуствам и защо го компенсирам с храна.
Реших се на една раздяла наскоро, предполагам това трябва да е, сега се търся и преоткривам, нагласям си живота без този човек... само се надявам да е временно и да си възстановя баланса.

Галче, Дези,
и аз съм йога младши ентусиаст! Само от няколко месеца се занимавам, но все повече и повече ми харесва. Ще се радвам да споделяте практики тук 

Ох и аз мечтая от отдавна да тренирам с Дези щото то от споделяне само не става работата трябва око да види ама не можеее

Аз в потвърждение на това, което говорим искам да кажа, че от 4 дни не съм се и срещала за сладко или тестено. На обяд ми се прияде нещо освен салата о ядох малко варено яйчице домашно и домашни картофи на фурна. Картоф един среден о едно малко яйчице. За закуска една страхотна ябълка. И съм екстра. Нито мисля за хранене, нито ми се яде. Хахахаха защото съм щастлива, че имам напредък с кроса и желето между краката ми се свива хехе това ме вдъхновява

Аз не знам кога ще се вдъхновя за спорт.
То бива мързел да ме е налегнал.
Веднъж да се накарам, после е лесно. Но като си помисля, че на каквото и да се запиша, трябва да се прибера след работа, да видя за 20-30мин децата и пак да изляза. И съответно да се прибера към 20-21ч. Ами кога да приготвя вечеря, на децата да обърна внимание. И без това по цял ден съм на работа, а грижите за тях са ги поели родителите ми.
Съвестно ми е и неудобно честно казано от тях.

Lady Cassiopeia Duval Пропуснах да отбележа че в салатата Снежанка слагам много копър защото винаги имам нарязан и замразен във фризера Но ти не ме слушай сега щом сте на диета пожелавам ви леко изкарване на режима
За себе си мога да кажа само че без подкрепата на ММ нямаше да успея изобщо

Sesylle пробвай да тренираш в къщи. Има програми от по 20-30 минути. Успешно могат  да се съчетаят с домашните задачи - слагаш яденето във фурната и междувременно тренираш половин час  

NoMe, пробвала съм, но постоянно някой влиза, излиза от стаята, говори ми, разсейва ме и т.н.
ОСвен да опитам пак, като дам пълна забрана 30мин да се влиза при мен.