Можем ли да избягаме от семейния модел?

  • 14 085
  • 134
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 1 894
въпросът ми беше ясен - Как?
Най-лесния вариант е Бахова терапия.
Е, аз й дадох ясни инструкции - ама..Wink))

Видях. Нещата са малко по-сложни обаче. Заради подсъзнанието. Там просто не знаем какво се случва.

# 61
  • Мнения: 1 191
Ех каква тема! Както се казваше в оня виц "това, че имаш параноя, не значи че не те преследват наистина"  Joy. Явно юнакът не е цвете за мирисане и имаш пълното право да си изнервена и ядосана. И дори е препоръчително  Sunglasses. Поне сега знаеш, че "мекушав" или както и по друг начин да наречеш мухльото, не става и няма да те направи щастлива и доволна жена. Млада си още, ще се научиш с времето какво можеш да очакваш от мъжете. Запази си уникалността, не всички мъже харесват благи, обработени от специалист жени   Laughing. В някакъв момент в живота ти ще се появи мъж, който ще ти пасне таман и заедно ще сътворите една красива, красива бъркотия, на която ще се смеят и внуците ви. Успех ти желая!

# 62
  • Мнения: 30 802
Напоследък има някаква мода за всички връзки в семейство и общество всеки да е позагладен професионално- чепати характери не са на мода, лепват ти одма диагноза, трябва тунинг при психолога. Всички да са с унифицирано съзнание, позитивно, без бримки и неравности...интересното е, че такъв подход към живота лесно се постига, лесно си лепваш фалшивата усмивка, че и сам си вярваш, а отдолу си кипят радиоактивни процеси, които недоучилият психолог не е достигнал.

Което си е някак плашещо.

На 22 работата на жената е да е опърничава, на мъжа- ако може- да си я укротява.

# 63
  • София
  • Мнения: 24 839
И аз се чудя, защо веднага пращат човека на диванчето при психолога?

Момичето в случая описва чисто физиологически дискомфорти- непрекъснато раздразнение, "отново се мразя, не общувам почти с никого, нямам потребност дори с него да си говоря, затворих се в себе си без видима причина".

Какъв е този страх от лекаря- психиатър и безрезервно доверие в психолога? newsm78

# 64
  • Мнения: 30 802
Психологът е модерната игра: с няколко леснички и дори блазнещи егото намеси да те направи супергерой.

Психиатър...не знам, освен за тежките случаи не бих се доверила. В случая за мен това си е стандартно "стягане на шапката", може да мине с разходка, повечко сън и малко маниакално чистене. Няма чак нужда от "хапченце". Но някои жени си обичат рецептата с хапченца- въпрос на вкус. Аз лично не бих си бъркала в мозъчната химия заради дреболии. А това са си дреболии.

# 65
  • София
  • Мнения: 24 839
Мисълта ми е, че едно изследване на хормони и други неща, влияещи и докарващи депресивни състояния, е задължително, преди да те опънат на диванчето, да почнат да ти набиват в главата как родителите ти са виновни за всичко и да ти предписват антидепресанти.

# 66
  • Мнения: 30 802
О, да, първо трябва да се провери дали всичко е наред с диета, сън...то не е само хормони, визирайки "полови хормони" и при жените редовност и лекота на цикъла. Дори разстроен стомах и малко хронична болка могат неусетно да те направят друг човек. Може дори светлини и звуци да те претоварят и изкарат от строя- днешната среда просто е гадна и стресираща, дори без да го усещаме.

# 67
  • Мнения: X
Всъщност работата на психотерапевта не е да убеждава в нещо пациента, нито да му набива готови модели в главата, нито да го позаглажда, да го прави зорлем по-позитивен и т.н. Той единствено може да му помогне да осъзнае какво е важно за него и да открие свой начин да го преработи. Точно обратното на това да слага фалшиви маски и да се напъва да ги поддържа.

# 68
  • Мнения: 30 802
Еми да, но все пак говорим за изкуствено, водено отвън осъзнаване. Може някой да НЕ иска да се осъзнава, просто да действа. Във всеки случай терапията си е самоналожена промяна, със специфични инструменти.

# 69
  • София
  • Мнения: 15 170
Еми да, но все пак говорим за изкуствено, водено отвън осъзнаване. Може някой да НЕ иска да се осъзнава, просто да действа. Във всеки случай терапията си е самоналожена промяна, със специфични инструменти.


Ами ако несъзнаваното му го води към действия, от които основно страда, ще се наложи да започне да осъзнава някои неща. Или да се научи да се наслаждава на страданието. За едното трябва терапевт, за другото може да чете и подходяща литература, например, сонетите на Шекспир.

# 70
  • Мнения: 30 802
Обикновено терапия се търси за т. нар. "страдания", които са по-скоро "first-world problems".

Девойка на 22 с емоционални пробиви при връзка? Това е нищо. Ще мине. Даже без никаква намеса. Вглеждането дори може да навреди.

# 71
  • София
  • Мнения: 15 170
Обикновено терапия се търси за т. нар. "страдания", които са по-скоро "first-world problems".

Девойка на 22 с емоционални пробиви при връзка? Това е нищо. Ще мине. Даже без никаква намеса. Вглеждането дори може да навреди.
А, в случая не казвам обратното. Казах по-назад какво мисля и то е да започне да носи отговорност за действията си и да действа, но пък авторката не хареса това. Има хора искат да им има нещо, какво да се прави.

# 72
  • София
  • Мнения: 24 839
Всъщност работата на психотерапевта не е да убеждава в нещо пациента, нито да му набива готови модели в главата, нито да го позаглажда, да го прави зорлем по-позитивен и т.н. Той единствено може да му помогне да осъзнае какво е важно за него и да открие свой начин да го преработи. Точно обратното на това да слага фалшиви маски и да се напъва да ги поддържа.

Да, така е, само едно ми прави впечатление- винаги се оказва, че те връщат в детството и там намират вината на родителите, и се почва едно "преработване", с години.

Не съм чула психотерапевт да прати оплакващия се на изследване на хормонални нива и други неща, за да бъдат изключени от картинката.

# 73
  • Мнения: 14 651
Запази си уникалността, не всички мъже харесват благи, обработени от специалист жени   Laughing.

Така е, не всеки мъж харесва описаните по този начин жени, но със сигурност нито един мъж не харесва жена във вечно вкиснато настроение, която с нищо не можеш да зарадваш и трябва да ходиш на пръсти около нея, защото ако стъпиш накриво, можеш лесно да нарушиш крехкото ѝ равновесие и да започне да ти крещи. Мъж, който да обича крясъци и да е склонен да ги изтърпява, до ден днешен не съм срещнала.
Много ясно, че само мекушав човечец, който не вярва, че заслужава добро отношение, ще търпи подобна гадина, нормалните ще ѝ теглят една и ще я оставят да си беснее самостоятелно. Въобще хората обичат компанията на тези, които ги карат да се чувстват добре, а не зле, така че е нормално ако се държиш като злобен таласъм, да си седиш предимно сам или в неудовлетворителни връзки, малко хора са съгласни дълго да търпят вечно лошото настроение на партньора си, което често изглежда като един безкраен фасон.

# 74
  • София
  • Мнения: 15 170


Да, така е, само едно ми прави впечатление- винаги се оказва, че те връщат в детството и там намират вината на родителите, и се почва едно "преработване", с години.

Не съм чула психотерапевт да прати оплакващия се на изследване на хормонални нива и други неща, за да бъдат изключени от картинката.


Първо, с години ровене в детството е само психоанализата. Това е луксозна терапия за здрави хора без особени проблеми. Второ, никой не търси вината на родителите, търси се първопричаната човек да се бъгне, която вероятно е някъде в детството, защото до 5-7 годишна възраст се формира матрицата, с която живеем цял живот. Трето, терапевтите рядко са лекари, та е работа на пациента да отиде при личния си лекар с оплакванията, а като се види, че не е болен, да тръгне по терапии, коучниги и прочее.
И съвременните терапии са кратки, тематични и ориентирани към намаляване на дискомфорта на хората, а не д-р Фройд и кушетката му с десетилетия. Това никой нито има време, нито пари да го издържи в общия случай.
Вече у нас кой колко е квалифициран не искам да коментирам, затова по-добре ако човеук търси терапевт да търси психиатър-терапевт, защото те поне са обект на някакъв контрол. Другото с диплома, без диплома, с квалификация или без, работи даже и с деца и окото им не трепва.

Общи условия

Активация на акаунт