Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
по боклука на всяка от нас може да се направи психологически разрез. 
/. Ще се изкажа по казуса, защото тази попара я ядох преди 3 години. Някои сигурно си спомнят перипетиите ни. Та Цвети, и аз имам свекърва, която не си е поглеждала децата, дори не ги е гледала като бебета, с която не поддържахме отношения извън тези да ни звънят за пари и други услуги. Но в мига, в който свеки се разболя и то доста тежко /беше истинско чудо, че оживя/, не ми е хрумнало да се цупя. Сама предложих на мъжа ми да я вземем у нас, въпреки че живееше с девера, но пък на него въобще не можеше да се разчита. Заведохме я на другия край на страната, изтеглехме си всички спестявания, треперих от страх да не умре, а после борих 3 години паник атаки, защото се сринах психически. Дали го е заслужавала не знам, но знам, че не съм аз човекът, който ще я съди и постъпих чисто човешки в онзи момент. Та мисълта ми е, че в такива тежки моменти няма значение кой какъв е и как се е държал. Има само човещина. Аз не бих оставила близък сам в такава ситуация, независимо какъв г*з е. Изхождам от там, че аз самата бих искала да има някой до мен в такъв момент. А премахването на бъбрек е също нещо страшно. Ракът не е единствената страшна болест. 
И скъсан пуловер, защото не обичам да шия. Хич и не искам да говоря за бутилката от ром... абе ако бях снаха на някоя ровеща свекърва, сигурно щяха да викат социалните. 
! 
