Паническо разстройство - 28

Имам си метод,който си го нарекох закачалчици Когато ми идваше негативна мисъл,напр.на събрание съм шефката говори,няма излизане поне час и се започва замайване,изтръпване на ръце,лице,мисъл ами сега ако съм вдигнала кръвно,ако припадна,ужас ще се изложа.............и веднага се хващам за "закачалка",ок ще отмине това е паник атака,ами ако ми е ниско кръвното...супер,едното замайване ще го изтрая и т.н.Но физическите симптоми до които съм достигнала си остават 10-тина минути.Няма как да очаквате,че като си помислите нещо позитивно и бам няма ги Просто си му трябва време на тялото да разнесе концентриралият се адреналин.И това е само едното стъпало към измъкването.Например един валидол!Е няма човек,който да изпадне в ПА и валидола да не му смъкне напрежението.Аз си имам редовно в чантата.В началото имах навсякъде,шкафове,якета,джобове на панталони......и чрез него забелязах,че отминава вълната,когато видех валидола го хвърлях,като вече имам само в чантата.И си казвам ако ми стане зле го взимам и край.Да става ми зле,но чакам да видя колко ще издържа и ако немога да изтрая ще го взема.Ами 5-10 мин и си минавабез валидол.И си казвам,браво бе супер съм.Дори когато съм била в ПА,но вкъщи сама и си казвам,ок ами ако беше моя приятелка какво щях да и кажа и се опитвам да се погледна от страни.И при самото поставяне в тази роля започва да отминава,защото мисълта е заета с друго.
  Много е дълго за разказване,в зависимост от ситуацията съм си намирала техники за справяне.Това е израстване,каляване на душата,което не става с "Дишай,стегни се,недей го мисли и т.н".Колкото и грозно да прозвучи но аз си мислех,че в мен се е вселило нещо дяволско,защото реално в тези моменти изключваш и сякаш нещо друго ти управлява тялото.От това изпитвах ужас,но един ден реших,че е време да поиграем,започнах да се наблюдавам,да търся причината поради която започваше и така се упознах,започнах да се чувствам уверена,смела,самодостатъчна.....и знаете ли тук няма победител и победен!Равният резултат е чудесен изход,защото ако го победите,да ще се чувствате добре 5-10 г но ако се върне..........удара е двоен.За това да има го,пазите си го но сте равни играчи!Дано да  разбирате това,което искам да ви кажа
  Ето ви задача нека да се позабавлявате с паническото.Накарайте ваш близък,който е бил до вас по време на криза да ви изимитира.Хора идея си нямате как ще стоите и ще гледате.Моят съпруг без да съм го молила почна да ме имитира,първо се разплаках,а после толкова се смях и си казах "аз съм пълна циркаджийка,направо ме хваща срам".Е след това пак си отидох в позиция,че аз съм си винаги права и че той незнае какво е,но определено ми повлия
Приятна вечееееррр,повече усмивки и претупани паники

Мегитоооо, успя да ме усмихнеш до ушите с последното за имитациите ))) герой си ! Благодаря за споделянето :-* бъди жива и здрава

Алина, ти спомена, че имаш и дискова херния - АД помагат ли ти да се справиш с физическите болежки от нея? Смисъл да го преодолееш, приемеш и т.н

Мегито, всичко ок, съгласна съм с всичко казано, най-вече да се спреш и да осмислиш нещата. Само не разбирам защо толкова се дразниш на съвета за дишането. Не знаеш ли техниката? Ако я спазваш наистина успокоява, а и в същото време като твоите тактики ти отвежда вниманието в друга посока. Хайде да я напиша. Вдишваш дълбоко, но с корема. Да се издуе корема, не гърдите. Задържаш и после бавно изпускаш през устата. Задържаш. После пак двишваш през носа. Задържаш. Издишаш през устата, бавно. Задържаш. Вдишаш.... Като се концентрираш да го направиш 10 пъти, хем си отклоняваш вниманието, хем се успокояваш. 

Darcey, броиш ли или вдишваш и издишваш до край? Един приятел много се занимава с йога и твърди, че такъв тип дихателни упражнения извън панически кризи много помагат за всичко.

Не броя,  венчо. Да, като съм ходила на йога сме го правили в началото и на края.  Отделно го препоръчват на жени, на който им предстои раждане, а и като общо успокоителна техника. Твоя приятел не мисличе помага, когато имаш па, така ли? Аз самата имам тревожно растройство, не пр. Според мен, най-много помага, да обичаш себе си, да си прощаваш и да се харесваш, да имаш хоби, което ти доставя удоволствие. Обратното на изброените води до трвожност, пр, депресия. Също и сериозни здравословни проблеми биха били предпоставка за депресия.

Да, така е. При мен за съжаление е някаква съвкупност и омагьосан кръг, не само при мен сигурна съм, че много хора са така...Да, този мой приятел мисли, че дишането с различни техники помага при такива състояния, просто аз явно не съм достатъчно упорита и до момента не ми помага, но не трябва да спираме да опитваме- просто всеки трябва да си открие неговото си нещо

Аз не отричам техниката с дишането,но ако си мисли някой,че само с дишане ще стане много се е объркал.Мен лично дишането изобщо не ме успокоява,напротив дори от дълбокото вдишване и задържане на въздуха започва да ми се вие свят.Спомням си веднъж малката ми дъщеря нещо се беше ядосала и за да не се кара с приятелката и, си беше тръгнала като си повтаря "вдишваш хлад издишаш горещина".И аз я питах защо си го повтаря,а тя"ами за да не и се развикам,че както ме е изнервила" )).А малката е на 7 г.Това също реших да го ползвам,като си представях,че в този момент/при ПА/има горещина в мен и така я охлаждам.Но не онова дъъъъллллгоооо дишане ,задържане и т.н.Незнам всеки явно си търси начин,аз просто исках да помогна,но явно всеки разбира нещата по свой начин.Ами мога да ви пожелая само успех и да преминете по-бързо през този етап!
От мен чао :*

Мерси, Меги, всичко споделено е от помощ! Нали затова обсъждаме различни варианти, всеки пробва и си намира своя начин

Не ми помага, но болежките ги понасям.....влача се някак. За мен по-голямото страдание е тревожността и депресията-те ме тормозят.

Да, разбирам те, аз понеже не мога и много да се движа и т.н и съвсем в комбинация с тревожността и депресията е...

И аз трудно се движа......и от обездвижване в комбинация с АД качих 70 килограма за 3 години и продължавам да качвам.....Вече нямам идея какво да предприема.....

Алина, 70 или 7 кг ...? То тея гадни кг за нас са ключови да не си тежим на прешлените и не само. И аз се опитвам да сваля качените през последните няколко години кг, а те не са малко 20 кг имам да свалям, но не мога да мръдна надолу и това си е. В листовката на Коаксила пишеше страничен ефект намаляване на апетита - ще ми се ,ама де тоя късмет

Аз не съм ви се оплаквала скоро:)) Вчера цял ден, работих, вечерта бях при приятелка хапнахме, пийнахме по сок и към 1 през нощта се прибрах. В 8 и 30 станах днес за работа и добре се чувствах, към 11 тръгнах да си закусвам кис. мляко / беше от предишния ден с овес ядки/ и едвам половината го изядох и нещо ме сви стомаха, започна да ми се гади, помислих че е от млякото. Отидох за сандвич, хапнах няколко хапки и пак ми се догади, стегна ме и гърлото, учудих се чак. И към 16ч си тръгнах цял ден ми е смотано, лошо, давя се. Аз попринцип се давя сутрин от ПР, но пък днес цял ден. Прибрах се, чупнах ксанакс и легнах да поспя. Е сега станах, 1 час съм дремнала и съм май по добре.  Ужас, много се изплаших, защо цял ден така ми беше, по едно време муслих да ходя до спешното. Лошо ми е, едвам издържах, сега съм по добре след дрямката, странна работа:))

П.с - Забравих да ви кажа какво установих, на няколко пъти, няколко дни подред, се навеждам и седя около 20 секунди,  в работата чистя, нещо бърша и като се изправя така ми става лошо и ми започват и атаките. Вчера поне 3 часа след това имах световъртеж и ми беше гадно.

Офф пак ми става лошо, сигурно от времето и паниките:(((

Ох колко щях да съм щастлива да са 7.....За 3 години от 50 станах 120 килограма и това допълнително товари дисковата херния