А сега гледането на дете е толкова улеснено.
- Публикувана: 16 май 2017, 17:09 ч.
- Последно мнение: 9 ноем. 2021, 23:45 ч.
Бременна на почти 45
Не е точно така. Аз на 2 години играех сама с кака ми на двора, на 3 три играех пред къщата със съседчетата от съседните къщи, на 5 ходех сама в парка, а от първи клас си ходех сама на училище. Иначе памперсите са улеснение.
Безотговорно звучи горното, ако е вярно.
Защо? Времената бяха други. Аз си ходих с ключа на врата от дете. Сега и на 15г няма да я пусна с ключ на врата. Някой като нищо може да удуши детето, за да го вземе. За малко дете пък абсурд.
Живеем на 2 пресечки от училището. Ама не мисля да я пускам сама до 4ти клас (да не се заричам, ама така е по закон. То, не, че заради закона, де)
Безотговорно звучи горното, ако е вярно.
Безотговорно звучи горното, ако е вярно.
Не съм млада и съм ходила да вземам от детската градина 4 годишната си сестра (била съм на 8г.). Но да ме пуснат нашите на улицата (само къщи и кола на високосна година), на 3 г. под „зоркия” поглед на съседските деца - абсурд. Нашите никога не са ни използвали да „наглеждаме” малката ни сестра. И това намирам за безотговорно.
При нас децата живеят толкова свободно, колкото едно време, тичане и дивеене по поляните от 2 клас, ако имат братя/сестри и от по-рано. Ако са пред входа също от 6-7-годишни.
Въпреки че работя от вкъщи не я водя оттогава (2 клас), нито на училище, нито на извънкласни. От 5-ти клас вече обикалят на 2-3 км.
Въобще, анархия. Но и основно има навън майки с колички, баби по пейките и деца, открили сме комунизма, въпреки негативните мнения за квартала
Мен 1 клас баба си ме водеше. От 2-ри ме пуснаха сама. В малък и спокоен град съм израснала.
Въпреки че работя от вкъщи не я водя оттогава (2 клас), нито на училище, нито на извънкласни. От 5-ти клас вече обикалят на 2-3 км.
Въобще, анархия. Но и основно има навън майки с колички, баби по пейките и деца, открили сме комунизма, въпреки негативните мнения за квартала
Мен 1 клас баба си ме водеше. От 2-ри ме пуснаха сама. В малък и спокоен град съм израснала.
На двора е друго. Нямам спомен някой да е стоял с мен, от най-малка възраст.
На улицата и според мен е безотговорно.
На 3 г. съм виждала деца, но с уговорката, че ги гледа някоя съседна, заедно с нейните внучета. Нито сега, нито едно време са ги зарязвали без надзор на 3 г., освен в някои по-конкретни общности...
На улицата и според мен е безотговорно.
На 3 г. съм виждала деца, но с уговорката, че ги гледа някоя съседна, заедно с нейните внучета. Нито сега, нито едно време са ги зарязвали без надзор на 3 г., освен в някои по-конкретни общности...
Говорим за 3 годишно дете само на улицата и две годишно на двора. Не зависи това от времената и комунизъма.
Зависи от родителите. Веднага давам пример с моя милост. Бях на 4,5 г. като се преместихме в София от друг град. Помня деня като днес.
Камион с мебели и багажи и кола за нас с майка ми и баща ма. Спираме пред новия апартамент и мама ме пуска на двора.Да се занимавам там, да не преча на хамалите и на подреждането. Мотах се, въртях се из двора, ядох джанки и ябълки. След известно време дойде 1 момче съседче 6 - 7 год. Заиграхме се, майка му го извика да яде и той ме заведе у тях. Влязохме заедно и заяви, че вече си има сестричка, те като не искат. Та майка му се хвана за главата, нахрани ни, сложи ни да почиваме следобяд. Стъмни се, никой не ме търси. Накрая родителите на момчето ме заведоха до блока, качихме се по етажите и така за първи път влязох в новия си дом. От следващия ден - с ключ на врата по улиците, да се оправям. Работещи родители, болни на легло баба и дядо. С момчето и до сега сме приятели, каквото можем си помагаме.Израстнах у тях повечето време след у-ще. Явно Бог ни е пазил.
Камион с мебели и багажи и кола за нас с майка ми и баща ма. Спираме пред новия апартамент и мама ме пуска на двора.Да се занимавам там, да не преча на хамалите и на подреждането. Мотах се, въртях се из двора, ядох джанки и ябълки. След известно време дойде 1 момче съседче 6 - 7 год. Заиграхме се, майка му го извика да яде и той ме заведе у тях. Влязохме заедно и заяви, че вече си има сестричка, те като не искат. Та майка му се хвана за главата, нахрани ни, сложи ни да почиваме следобяд. Стъмни се, никой не ме търси. Накрая родителите на момчето ме заведоха до блока, качихме се по етажите и така за първи път влязох в новия си дом. От следващия ден - с ключ на врата по улиците, да се оправям. Работещи родители, болни на легло баба и дядо. С момчето и до сега сме приятели, каквото можем си помагаме.Израстнах у тях повечето време след у-ще. Явно Бог ни е пазил.
На 45-50 години с малко дете си е сложно,имам познати в това положение,ами то е ужас.Майката вече влиза в критическата,обливат я топли вълни,хормоните бушуват,дразни се от всичко и в това време детето на 6 и си иска забавления.Едвам го издържа като почне да играе,само крещи по него,на моменти и в нервни кризи изпада.
Не знам дали авторката още следи темата, но не знам защо толкова те притеснява възрастта. Не се поддавай предразсъдъци, какво ще кажат хората!
В първия пост ми направи впечатление, че постоянно казваш "Как тепърва да направя това, как тепърва ще се справя с онова. .." няма да е тепърва-имаш 1 дете, вече си го минала този път. А и детето ти много ще се радва да има братче или сестриче, защото аз бях на 10г., когато братовчед ми се роди, такова вълнение беше, че исках всеки ден да съм у тях и да съм покрай бебето.
Така че остави настрана предразсъдъците и се радвай със семейството ти на шанса, който получавате! 
Авторката каза, че и първото си дете не е приела с особен трепет, по-скоро със страх.