Работна седмица и време със семейството

Хаха, сладурка, поне го осъзнаваш! Ми, не е оптимално, ама квот такова, знаеш. Ще се оправят нещата, никой не се е родил научен.

Сирена, от женска гледна точка смятам, че е добре поне момчето да се научи от малко, че не е истина колко момченца отиват от мама на приятелката и разчитат напълно на жената за домакинска работа. Малко са тези, на които им просветва в дадена момент, че не е ок. Дамите сме по-интуитивни сякаш и ги развиваме тези умения и на по-късна възраст, както каза Гугълката.
А за "моето време" - моята логика е, че е винаги, когато живееш с някого - било то гадже, мама и тате или състуденти. Никой не е домашна помощница, всеки е длъжен да допринася за чистата и реда вкъщи. Както в студентско жилище има график за чистене на фурната, или в един блок с жилища под наем - график за чистене на стълбището и листата пред блока, така и вкъщи може да се редуват домашните задължения или да се разпределят според възрастта.

Не подкрепям идеята със "сигурно се престараваш". С готвенето на здравословни и разнообразни неща - според нечии критерии може би, въпреки че съм на абсолютно същото мнение и ми е голям приоритет. Но чистене веднъж седмично и сортиране на прането (според Ютюб това е остаряла работа и е ок да се пере бяло с цветло, ама аз съм старомодна явно) - моля ви, нищо неземно няма.
Надали се престарава толкова, че да му глади чорапите - действителен пример, впрочем  

И мъжете могат да бъдат достатъчно интуитивни стига да искат.
Моя не беше включвал пералня евър, не беше пипвал котлон и като цяло беше гледан в патриархален тип семейство, а се научи за отрицателно време и не го мързи.
Въпросът е да се започне като хората от самото начало. Първите му манджи бяха...
... е, представете си варен грах със спагети и червен пипер.  
Но пък в един момент си облизвах пръстите на омлетите му и на различни манджи с прас и кайма.
И простира като се усеща да сложи щипките под мишниците.  

Аз не вярвам, че семейния модел/възпитанието в невръстна възраст се наслагва толкова непоправимо върху човешкото поведение. По-скоро е много удобно оправдание, ако ти липсва мерак.

Там е въпросът - какво правиш на 16-17 вкъщи не се брои за невръстна възраст и може да си остави отпечатък. Радвам се да чуя, че не важи за всички! Явно си си го избирала умно и човек се учи с правилната мотивация 

Гугълче, семейният модел от детството се наслагва. В повечето случаи е непоправимо по две основни причини:
1. Рядко човек усеща, че изобщо има нужда от поправка.
2. Често хората ги мързи да се поправят. Предпочитат да си живеят и да се харесват, отколкото да се терзаят, че имат нужда от поправка и да се напъват да се поправят.
Имам предвид основни неща, а не кой кога се е научил да готви.

Аз затова съм на мнение, че съберат ли се двама души е много важно тези потенциални препъни-камъни да се изгладят още в началото. Един влюбен до уши мъж няма да позволи възлюбената да се нагърби с всичко и да охка, и пъшка изтощена, докато той седи на дивана. Тази картинка е рискова за по-напреднал стадий на взаимоотношенията. И ако още в началото влюбения мъж усети поощрение и похвала за това, че се заема с тези иначе не толкова тежки занимания, той бързо се научава, че едно натискане на копчето на пералнята или дори 10тина минути чист въздух на терасата, простирайки се връщат като мил поглед и хубаво отношение от любимата жена. И свикват с радост като стой та гледай.

Лошото е, ако девойката държи да се докаже като перфектна домакиня и изпусне този момент с фрази като "А, не, няма нужда, аз обичам да се грижа за теб.", "Не, не, това е женска работа, ето аз си се справям прекрасно и сама", а най-най-страшни са "О, не, не така!", "Не се прави по този начин, виж как се прави.", "Абе я остави, аз за 2 минути ще си го направя като хората". И тогава вече няма превъзпитание освен, ако не се стигне до сериозни ексцесии, а и тогава е под въпрос.

Да, установи ли се някакъв маниер за вършене на нещата, става късно и промените се възприемат често негативно.
Затова в името на дългосрочния успех като двойка може би е добре да се пренебрегне вътрешното желание да се покажеш перфектна или да удовлетвориш максимално всички съществуващи и несъществуващи очаквания, а вместо това - да се установи начин, който ще работи дългосрочно.
Отплеснах се, извинявай, Мадам Бътърфлай. Но си мисля, че в темата имаше няколко полезни съвета как да разчупиш установения ред на действие, щом вече не работи за теб. Дано да ти помогнат

Някой спомена тема за съвети и трикове за заети/работещи мами, нещо такова... Може ли линк?

От колко време сте женени?

На есен ще стане година. Защо ?

Колкото и странно да звучи - 4 часов работен ден + дете е по-изморителен от 8 часове ден  + дете.
Така, какво има да свърши майката при 8 часове ден:
1. Извежда детето на градина
2. Отива на работа, където се занимава най-вероятно с възрастни и зрели индивиди
3.Прибира детето от градина и за нея остава да му направи вечеря и да го изкъпе (ако и бащата се включва - още по-добре)
4. През това време никой не цапа вкъщи, какичките от градината са извели децата навън преди обед и след обед - това досадно задължение отпада за майката.
Какво има като задачки една майка на 4 часов работен ден:
1. Води детето на градина
2.Отива на работа - работи 4 часа и бързо пак трябва да превключи в режим майка
3. Взема детето от градина
4.Трябва да мисли за следобедна закуска
5. Следва китайското мъчение за почти всяка интелигентна жена - висенето по площадки и градинки, за да може чадото да потича и да подиша свеж въздух. Пищящи деца, паданията и ставанията на чадото, забележки да се пази и т.н. - всичко това изморява.
6. Ако времето не е подходящо за градинки и площадки - то детето ти цапа вкъщи и ти отваря работа да чистиш след него.
7.Вечеря и къпане на детето (обикновено бащите са все на по 8 часа и дори и да се включват в грижи за дома , не се итормозват с деца )

Та накратко , при 8 часовия работен ден си имаме една свежа мацка, при 4 часовия - по скоро си е все още в режим - прислугване на детето.  
Нормално е авторката да е изморена при този режим на превлючване - работничка-майка при това за кратко време.

Най-добре би било работният ден да е 12 часа. Тогава жената ще има възможност да отиде на работа, след което да се върне у дома и директно да си легне да спи. По този начин ще се спести храненето вечер, което ще се отрази изключително благотворно върху свалянето на килограмите. Ще хапва само когато е на работа. Няма да има никакви странични занимания, което ще и спести умората. И така, ако 8 часов работен ден=свежа мацка, 12 часов работен ден=цъфнала и вързала мадама.

Сладка розичка, така ме разсмя с това чадо   ... Абе някак си ми прозвуча като добичето...  

Иначе звучи логично, ама защо мамите не си оставят чадото до 7ч. в градината и да се поглезят някъде през тези 4 часа ?

Точно това си мислех. Неочаквана рецепта за свежест  

Вие си се смейте, смехът е здраве  
Но съвсем сериозно го мисля това. Аз съм на 4 часа  , но имам и периоди, в които работя около 7 часа и честно казано си почивам от досадните задължения около детето.
Много майки споделят, че ходят на работа да си почиват от децата  
Бащите и те не умират от кеф да са на 4 часа, ами почти всички , които познавам са на 8 часов работен ден  вместо да забърсват пода и трохичките.
Никой бял европеец/бяла европейка не умира от кеф да гледа деца - това е !

Няма какво да се чудите защо напоследък модерното семейство включва : мама, татко и котка или мама, татко и 2 кучета. И това не е шега някаква - съвсем сериозно ги виждам из фейса да си честитят ''Happy Motherday to my Cat-Mama/Dog-Mama '' и да се самоопределят като семейство щом са се сдобили с куче/котка.

Явно има и такива хора, но аз се чудя, защо са се напъвали да имат деца. Грижите по моето не са ми били досадни, а и уморена не съм се чувствала. Сега съм много по-уморена и без време за много неща, отколкото, когато гледах детето.

Абе да ти кажа майката на мм цял живот е била с робска психика, опъвала е здраво...той и сестра му нищо домакинско не умеят...все тя всичко е правила...

Аз съм започнала леко да изисквам и той започна да помага...но дълъг път ни чака, де !

А за пранетата, няма майтап - всеки ден нещо се върти...един път чаршафи, един път кърпи и покривки, финни дрехи, после пък плетени отделно... Страшна работа... Опитвам се да си спомня дали майка ми навремето пускаше всеки ден пералня !? Ще взема днес да я питам 

Да не би пък да се престаравам