Глиган или кифла - Summer edition 2017

Тинина, не се хващай за линкове и обвинения към мен като за сламка. Три пъти пишеш едно и също, но то е с оскъдна информация и стойност. Ако наистина толкова помниш, то знанията ти са бегли, та бегли, сори, ама и за тройка няма. Това, което виждам е, че не можеш с думи прости да покажеш дори минимални знания по въпроса. аз и в работата си разбирам кога едно дете знае и кога не знае - държи се точно като теб, когато не знае, ама някоя дума му е останала в паметта, и то повтаря ли, повтаря еддно и също. Ако искаш се обиждай, но то си личи, че не знаеш, иначе сто пъти досега да беше изписала един чаршаф по въпроса.

Най-лесно нормата се обяснява с патологията. Не зная за кой център говориш за речта, но предполагам, че става въпрос за Брока (ако го знаеше, щеше да го напишеш, дори аз го написах точно в поста, който оспорваш). Да, той е най-известният, на него много често му казват езиков център, но то е защото увредите са по-осезаеми. Грубо казано, той е за произвоството на устната реч и ако там нещата се прецакат, се случва една афазия, която носи името на Брока и й казват моторна, защото е при произвоството на устната реч (едно изречение примерно.. Човекът не може да изговори това, което иска да каже, при това напълно осъзнава какво се случва, затова често много се ядосва. Започва едно запъване, изпускане на срички, дори може да е напълно неразбираемо какво казва. Обаче не е само да ги произнесе, а и има проблем с граматиката, синтаксиса, разместват се звукове и т.н. Много често започватт да изговарят една сричка постоянно, оттам идва и прякорът на най-известния пациент Г-н Тан-тан, защото той можел да казва само "тан-тан-тан-тан". И именно, защото осъзнават проблема, хората често замлъкват.

Другият център, така да го кажем - Вернике - отговаря за разбирането. Там е точно обратното - човекът не осъзнава проблема. говори, ама толкова много говори, та не млъква. Обаче казаното няма никакъв смисъл, уж прилича на думи, можже и да има истински думи, да е спазен някакъв синтаксис, обаче смисъл - нула. Логорея или словесна салата му казват.
Има и по-любопинти  - при една се засягат само съществителните (аномична), също и не могат да назоват цветовете, обаче ги рисуват. На първо сещане това. Само да отбележа, че това е твърде опростено, има още зони, които са свързани и участват в езика, има и различни кръгове на обработка, така че е доста сложно на практика, а това, че психолози в първи курс учат съвсем фрагментарно и си мислят, че много знаят, ще имат много здраве.

Относно чуждите езици - това е повече въпрос от полето на психолингвистиката. Има много подробности, но като цяло няма център на чуждите езици, защото ако имаше, трябвашше да има подцентрове за всееки един език на земята и познай тогава на каква мусака щешеда заприлича мозъкът. Най-просто, в ранна възраст, още бебешка един или два,, но най-често един език завзема повече позиции. И съвсем естествено той гради основата на цялата езикова система - фонетика, фонология, морфология, синтаксис, семантика.... Ако са два езика радностойни, всичко отива в една кошница - масата си е маса, но детето знае думите за маса на двата езика, а когато трябва да каже изречение с маса, то строи по различна граматика, морфология и т.н., включително произнася по различен начин. В малката възраст при равностойно подаване на поввече от един език, и при развитие в норма, то двата  езика са заедно, Затова на многоезичните деца често им отнема повечко време да разделят двата езика и най-много си личи в граматиката и в лексиката - казва кайт вместо хвърчило и може да построи изречение с половината думи на български, с половината на английски, а граматиката да е нито едната, нито другата.
С възрастта, според някои модели, децата и възрастните развиват различни стратегии на учене на език. Повечето хора се впечатляват от акцента, но по-голям проблем е "ухото", т.е. да %чуят" и съответно да изговорят тези звукое на чуждия език, които ги няма в родния. Второто е оправимо, първотто почти не. Но тъй като с възрастта и особено след ограмотяването веече децата и хората имат по-голямо рационално разбиране за съществително, прилагателно и т.н., за синтаксис, то си изработват стратегии, чрез които да научат новия език на рационално ниво. или както му казват, "не по естествен път в естествена езикова среда", а с анализиране и осмисляне. Обаче в един момент, при упорита работа и благодатнаа езикова среда за чуждия език, човек постига доста добро ниво, то затова има хора, знаещи по много езици, и то не са ги учили непременно от 3-годишни.
Това, за което ти говориш, Титина, е по-скоро свъзано със степента на зрялост, ецата са по-осъзнати как да използват езика. Но пак трябва да са потопени в езикова среда, да извършват всички битови дейности и общуване на чуждия език, а не да пеят песнички или само да повтарят, без да знаят какво означава.

Баси чаршафа стана, ама вече ми писна. Поне четящите в темата за разберат поне някои основни неща, Това, което Преди да се стигне до дихотичнотото слушане човек трябва първо да е усвооил невропсихологията, иначе и той не знае какво прави. А и един метод може да тества различни аспекти, така че това е все едно да говориш за чука като инструмент, ама да не ти пука за какво се използва - важното е, че има нещо, което се казва чук.