Прием на ученици в първи клас в общинските училища - София III

Когато амбицията е да отиде точно в у-ще Х, по-скоро защото родителят е решил така и неговата воля на 2 не става. Когато същият този родител първо обвинява учителите, а почти никога детето, ако не се справя. Или неглижира въобще процеса, защото е зает да изкарва пари, а на даскалите това им е работата.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=276820 - съмнява ме да не си чула, но хайде...

Когато децата са малки, естествено родителят решава кое училище да избере.  За гимназия също относително взема решение, защото децата често залитат по външни белези, примерно искат да учат корейски, защото харесват анимета. Има едни такива моменти, в които решенията са необратими, а какъв ще е ефектът може само да се гадае. Родителят носи отговорност, затова и много често решенията са негови, дори да не се харесват особено на децата. Най-рискованата роля в живота е родителската - каквото и да направи или не направи, винаги може да изглежда виновен в чуждите очи. Всеки може да казва каквото си иска, но родителят е този, който остава с решението.

А, за този случай ли? Дори не знаех, че убиецът е учил в частно училище, само се сещам, че имаше нещо с някакъв вуз. Може и да бъркам случаите.

Уф! Умното си е умно и тъпото си е тъпо. Ама като се каже за едно училище, че е "елитно" и родителите подивяват, като бикове на корида.
Вчера говорих с майката на бивш съученик на дъщеря ми. Той учеше в кварталното, а сестра му е в едно от "най-елитните" софийски училища. Та жената каза, че е разочарована и че е очаквала много повече. Сподели, че децата били добри и това беше плюса.

Очакванията са отново субективни, а и никой никъде не е казал какво точно му е елитното на едно училище. Някои хора имат очаквания като за английски пансион. Разочарованието често не идва не толкова от реалността, а колкото от разбити очаквания. На мен като родител досега от никое училище не са ми казали какво точно правят и какво на тази база да очаквам, а ако аз съм си нафантазирала нещо си е мой проблем. За мен нормални очаквания са за относително свестен учител и относително добра дисциплина и организация. А допълнително учене на английски не означава усвояване на езика, а просто двойни часове, което за малки деца е почти безпредметно.

Да, но ти подкрепяш разделението на у-щата и бутането там точно въз основа на субективните очаквания.
И как така само в определени у-ща се срещат свестни учители???? Мистерия.

По-назад имах предвид, че просто родителят е изначално напорист и не приема, че точно неговото дете няма да се запише в определено у-ще. Като не става по нормалния начин - ами ще пробва с връзки. И ако самият той общува предимно с влиятелни хора - готово. "В тоя живот се оправят само нахалните" - ще ти каже такъв човек.

Сега се замислям, че детето на Венета Райкова беше в списъка за 133-то и май го бяха приели на второ класиране - 3 бройки. По какви ли критерии?? Тя май не живее в центъра.
За Г. баня и тамошните възпитаници да не говоря

Не подкрепям разделение на училищата. Но като родител не мога да си изкривя душата, че ако сега трябваше даа изпращам първокласник, щях да си сменя регистрацията, ако това щеше да осигури заветните точки. Може да е неморално, но не е незаконно, а когато ситуацията е ненормална, то и решенията са ненормални. Да, и с връзки щях да промвам, ако ги имах. И не става въпрос за прекалени амбиции, а за осигуряване на място в добро училище. Навремето посред нощ се редяха пред училищата, но на мен не ми се наложи, но хем наборите бяха от най-малките, хем ножицата не се беше отворила толкова.
Няма мистерия, макар не винаги в най-желаните училища да са само най-добри учители, дори често се случва и обратното.  Много често тези училища са много желани заради предприемчивостта на директора във всякакви аспекти.  А има и много добри учители в кофти училища с кофти директори.

То хората се познават колко са "морални" в трудни ситуации. А тази дори не е нещо на живот и смърт.
Всички пискат не по принцип, а само докато успеят да оправят своето дете.

Именно, че това не е нещо на живот и смърт и човек не си слага грях на душата. Само не ми казвай как моето дете ще заеме мястото на друго дете, което заслужава повече, защото живее до оградата, а аз, лошата, как съм му измъкнала залъка от устата. Ми, знаеш, че не е така и се пениш на тема морал, но в тази неща няма заслужава или не заслужава, а със системата всеки се оправя както му дойда на ума и както може. То и на моите деца колко ли пъти са им заемали местата, ама не рева за морал. Ако постъпя морално на моето дете няма да му е по-добре. А и ти сега ми вдигаш гири за морал, защото написах, че бих се възползвала, ако имах възможност. А може би ти щеше да се възползваш тихом.-мълком и щеше да се правиш на морална. Откъде да знам, може и да си се възползвала вече, то не е за пръв път някой да прави същото, срещу което рипа. Естествено, че всеки гледа да оправи своето дете, ако може, защо мислиш иначе, че хората се борят за повече пари, престиж, пост, познанства и т.н-? Всичко това е свързано с властта и привилегиите, които тя дява. Ако си от улицата трябва да си много чаровна, за да убедиш някой чиновник от РИО да се обади на директора на някоя ДГ и да го запишат без да минаваш без системата. Или да си платиш, или да си известно име, за да може детето ти да се придвижи напред в списъка за НУКК примерно. Смяната на адресната регистрация е най-малката неморална врътка, която човек може да направи, за да може детето му да учи в свястно училище и съм готова да се хвана на бас, че и ти, дето толкова се пениш, поставена при такива обстоятелства хич няма да мислиш за морал, а ще направиш всичко, на което си способна.
Едно нещо съм научила - всеки човек може да бъде поставен в обстоятелства, в които да е готов да прекрачи морала, а понякога и закона, и не е задължително този човек да е неморален. Възрастни хора сме в темата, няма смисъл да се правим на ударени, начело с теб. Можеш отстрани колкото щеш да говориш за морал, докато не се окажеш в ситуацията. Тогава вече става интересно.
Не търся тежест а аргументите си, но се сетих в Библията как Исус казва на Йоан, че три пъти ще го предаде до първи петли, Йоан не повярвал, реагирал бурно. А Йоан сам не повярвал когато всичко това се случило. Това е библейското описание на това, което в психологията е показано по експериментален път, дори мога да ти цитирам въпросните експерименти, те са класика, дори са много експлоатирани в художествената литература и киното. А един психолог цяла тестова система е направил за това как с възрастта се променят възприятияза за морал и целесъобразност. сигурно си чувала онази история за минувача, който видял крадец да излиза от аптеката и въпросът е дали трябва да каже или да не каже на близкия полицай. А крадецът дали е трябвало да влиза в аптеката, защото извършва престъпление, обаче детето му е болно и на него му трябва лекарство. Та, толкова за морала.

И ти сравняваш нуждата от лекарство с някакво ирационално желание детето да учи точно еди-къде си.
А чия нужда е по-голяма - твоята заради някакви донякъде необосновани претенции или на родителя, който живее наблизо и няма възможност да си кара детето на другия край на София?
Не, няма да правя цигании, само заради едното НАЧАЛНО у-ще. А който е готов за такова нещо - няма да се поколебае и за по-съществени неща
А за ДГ или по-скоро в яслените групи места просто НЯМА, докато в училищата на територията на София има, така че не говори наизуст.

Мисля, че не си разбрала точно какво имам предвид. Втората част на поста ми и казуса с лекарството ги написах като примери от научна гледна точка. Това за лекарството го има като казус в конкреетен тест на конкретен психолог като илюстрация на въпроса за морала, и как с възпастта и според героя, в чиято кожа си в случая, реакцията може да е съвсем различна, включително неморална.

То и детски градини има, и места даже има в някои, но никой не иска да си дава детето там. Същото е с училищата - училища има, ама в някои и ти няма да си дадеш детето, колкото и да го играеш морална. Първи и седми клас са критични - ако тогава не улучиш училището, нататък всичко може да се обърка. И това е въпрос на здрав разум, включително ти го знаеш. Аз имах късмета като родител да не ми се налага да прибягвам до действия, които да са изпитание за морала ми, просто децата извадиха късмет да са от най-малките набори и преди повече от десет години да не ми се наалага да вися посред нощ да ги записвам в първи клас, а в седми извадиха късмет да си изкарат високи оценки след цялото учене и да влязат  в хубава гимназия. Винаги е по-добре нещата да стават по правилата и без шмекерии, но съм напълно наясно, че ако сега съм в ситуацията на повечето родители тук, щях да прекрача морала си, за да вкарам детето в добро училище. За мен нуждите на моето дете са достатъчен аргумент, също както за теб нуждите на твоето дете са от първостепенно значение. И тъй като има дефицит на местта в добри училища, се налага да играя според правилата на точно тази ненормална игра, защото нямам друг избор - това не е като да си купя или не нещо, а детето със сигурност трябва да тръгне на училище, нямам избор дали да тръгне или да не тръгне.

Cuckoo, защо намираш желанията на родителите детето да учи в добро училище за ирационални? съвсем уместни са си желанията им.
има места и още как - територия на града са и близките села (някои вече квартали). места има бол, но никой не му се ще да си кара ясленчето в кремиковци например.

Аз съм си карала детето 1 година извън София на ясла, точно защото Кремиковци ми беше на 25 км по Гугъл мапс, иначе и тям щях. А местата изобщо не са толкова бол...
Та общината на кого да угоди по-напред - на тези, които живеят наблизо или тези, които напират детето да учи точно там? Винаги едната група ще реве и не зная кои са по-многобройни.
Ако общината не строи у-ща и затова не дава разрешения за ново строителство - ще изреват строителите...

Ирационални и неморални са номерата да минеш под летвата, да избудалкаш системата и т.н. заради едно начално училище. Защо, мислите, се взимат адреса или местоработата?
У наше село няма недостиг в у-щата, доколкото зная. Но не ми се търчи от работа да прибирам дете.

Наистина ли не разбераш или се правиш за идеята с морала? Училища има, дори в баш центъра на София се сещам за поне две училища, в които тутакси ще ти запишат детето, обаче кой знае защо точно за тях наплив от "излишно амбоциозни", та и просто обикновени, образовани родители няма. И няма и да има, защото средата е кофти или управлението е кофти. Ако сега имах първокласник, за нищо на света не бих подала там документи, ако ще с червен килим и погача да ме канят. Бих предпочела, ако мога, да мина под летвата. "Едното" начално училище е първото училище, в което детето влиза.

А средата е...? Как в други централни у-ща средата е приемлива?
И каква точно среда да очаквам при повече родители с такива разбирания...

какво се правиш на неразбрала? Ти ще запишеш ли детето си в училище,  в което половината клас ще е от деца, на които бъългарският не е майчин или родителите са на ниво основно образование?