- Публикувана: 20 авг. 2017, 00:46 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2017, 21:07 ч.
Независима жена
И аз да ти обърна внимание, как си задала темата:
Вие считате ли се за независима жена ? Независима в психическо, физическо, финансово и всякакво друго отношение ?
Какво мислите за независимостта на жената - това добро нещо ли е или не съвсем ? Аз лично се считам за много независима жена, но това си има цена. Освен това не винаги съм била, но съм се стремяла да бъда и още се боря. Това ми дава сили да изпитвам самоуважение и да вървя усмихната напред.
Предварително уточнявам, не става въпрос за еманципация, а за независимост
Как разбирате вие това понятие и търсите ли независимост от партньора си ?
Има една хубава статия за "вътрешната проститутка" във всеки човек, публикувана в УебСтейдж. Там доста добре се описва как се "продаваме", за да получим, жените най-вече сигурност и стабилност в живота, или просто заради социален статут и финансови придобивки.
Какво мислите за независимостта на жената - това добро нещо ли е или не съвсем ? Аз лично се считам за много независима жена, но това си има цена. Освен това не винаги съм била, но съм се стремяла да бъда и още се боря. Това ми дава сили да изпитвам самоуважение и да вървя усмихната напред.
Предварително уточнявам, не става въпрос за еманципация, а за независимост
Как разбирате вие това понятие и търсите ли независимост от партньора си ?
Има една хубава статия за "вътрешната проститутка" във всеки човек, публикувана в УебСтейдж. Там доста добре се описва как се "продаваме", за да получим, жените най-вече сигурност и стабилност в живота, или просто заради социален статут и финансови придобивки.
Вече съм независима от родители (излъгаха ме за пореден път и ги отрязах)
Независим човек е този от който нищо не зависи . За съжаление аз не съм от тях .
И моите са на 70+. В нашия случай аз не им дължа нищо. Напротив. Винаги са ме пренебрегвали заради брат ми Наследника.... Въпреки всичко, което направих за тях през годините. Толкова много са ми отнели, че не ща и да се сещам. Не знам при теб как е.
Скрит текст:
Една от случките. Преди много години се наложи да се преместим в техния апартамент, докато се построи нашия. Бяхме с ученик в 1 клас и бебе на 7-8 месеца. Внзапно брат ми, който също живееше там реши да се жени и съответно баща ми най-официално му приписа апартамента със все мебелите и килимите и пердетата хах преди сватбата му. Намекна ни се, че не сме желани и пречим на "младите влюбени"... Останахме почти на улицата, а мъжът ми безработен. Както и да е оправихме се, последваха през годините няколко подобни случки, но аз добрата дъщеря все ги защитавах. Наскоро майка ми пак ме излъга за имотни истории и вече окончателно спрях да им звъня и да ги мисля. Когато след време тя ми звънна да ми се обяснява й казах "благодаря за всичко", а сега да си живеят живота, живи и здрави, да не ме занимават и кой откъде е. След като дадоха всичко на брат ми той да си ги гледа ако недайсибоже се разболеят и това е.
Светецът аз се преодолях зависимостта от майка ми по следния начин. Бях добро дете, не създавах ядове, върнах се от чужбина тя да е спокойна, дадох и всичките си пари да си купи жилище на зелено, което знаех, че е грешка, проектът фалира 60 000 лв. Сме назад. Купих друго жилище в което да живее.
Тя не лиши от детство, защото не може да се оправя с живота. Тя ме лиши от добро гимназиално образование, защото няма пари.
Когато аз се гърчех и исках да ми погледа детето, за да пиана една биричка с мъжо,, тя зае позицията, на акушерките в родилния дом дето ти викат докато раждаш -еми не се става лесно майка. Разбирай освен да ми обяснява как не съм добра майка и домакиня, който има деца да си ги гледа, ми гледаше сеира и дори се забавляваше.
Към днешна дата дали ми пука - не. Пари имам ако има нужда мога да я подкрепя в разумни граници. Например онкологично лечение не мога да финансирам.
Емоционално ми е все едно.
Тя не лиши от детство, защото не може да се оправя с живота. Тя ме лиши от добро гимназиално образование, защото няма пари.
Когато аз се гърчех и исках да ми погледа детето, за да пиана една биричка с мъжо,, тя зае позицията, на акушерките в родилния дом дето ти викат докато раждаш -еми не се става лесно майка. Разбирай освен да ми обяснява как не съм добра майка и домакиня, който има деца да си ги гледа, ми гледаше сеира и дори се забавляваше.
Към днешна дата дали ми пука - не. Пари имам ако има нужда мога да я подкрепя в разумни граници. Например онкологично лечение не мога да финансирам.
Емоционално ми е все едно.
Ако си достатъчно добър в работата си, зависимостта не се усеща, защото няма да си помислят да те пипнат, а даже и може да са зависими от теб да не би да решиш да отидеш да работиш другаде.
Ще се усети в мига, в който се разболееш тежко и се инвалидизираш, а това не е чак такава рядкост, че да се изключва от плановете за бъдещето с плюене в пазвата. Затова ако си чак толкова рядък и добре платен специалист, ще си направил постъпки за доход, независещ от ходенето на работа, защото като нищо можеш да излезеш от строя поне за два-три месеца.
....
Емоционално ми е все едно.
Емоционално ми е все едно.
и се питам защо Майки като Моята, вселената ги взима толкова рано...
Едно време бях независима. Най-щастливите години от живота ми!
За последните 5-6 години не съм толкова независима. Доста неща се промениха без да се усетя. В момента здраво работя отнова да постигна нирваната от преди години (пълна самодостатъчност и абсолютна независимост).
За последните 5-6 години не съм толкова независима. Доста неща се промениха без да се усетя. В момента здраво работя отнова да постигна нирваната от преди години (пълна самодостатъчност и абсолютна независимост).
Може ли практически съвети това горното как го правите.
Скрит текст:
Много е просто. Поне за мен. Спрях да говоря с определения индивид. Не вдигах телефона, ако оставеше гласово съобщение не го слушах, СМС-ите ги триех без да ги чета. Когато хората се опитваха да ми говорят за този човек или за отношенията ми с него, ги режех. Случвало се е да съм на кафе с леля ми, да се опита да ми дава акъл как не може така и трябва да се сдобрим, и понеже не млъква, аз просто си станах от масата и си тръгнах. Отне няколко месеца на всички около мен да схванат, че не е майтап, но сега нещата са добре.
По темата - един цитат на кака Сийка от вицовете:
Мноо добър
От 1 до 9 също си струват четенето.
Мноо добър
ФЕЙСБУК ДРАЗНИТЕЛИ – ВТОРА ЧАСТ
1. ...
2. ...
3. ...
...
10. Мария-Иван Петрови
Малко известен факт е, но едно време бях гадже с Адриана Лима. Честно, не се шегувам. Много се разбирахме, но един ден тя ми каза: „Чуйек, хайде да си направим общ профил и да се кръстим Димитър Адриана Калбурови.“ И аз и казах: „Нимоа, обичам те, но по-добре не.“ Тя настояваше, аз отказвах и в крайна сметка се разделихме, преди да сме се запознали и да разбере, че съществувам. Къде си, Шекспир, да разкажеш историята ни в сонети...
(Автор – предполагам същият)
1. ...
2. ...
3. ...
...
10. Мария-Иван Петрови
Малко известен факт е, но едно време бях гадже с Адриана Лима. Честно, не се шегувам. Много се разбирахме, но един ден тя ми каза: „Чуйек, хайде да си направим общ профил и да се кръстим Димитър Адриана Калбурови.“ И аз и казах: „Нимоа, обичам те, но по-добре не.“ Тя настояваше, аз отказвах и в крайна сметка се разделихме, преди да сме се запознали и да разбере, че съществувам. Къде си, Шекспир, да разкажеш историята ни в сонети...
(Автор – предполагам същият)
От 1 до 9 също си струват четенето.
Независимостта във всичките и измерения идва тогава, когато преодолееш всичките си страхове. А това се получава обикновенно след като изпитваш много трудности и осъзнаеш, че ти и здравето ти са най-важни. Обикновенно хората разбират инстинктивно, че могат да те шантажират емоционално и успешно се възползват от това. Независимостта се постига трудно, тя далеч не включва само финансите и води до душевно спокойствие.
От малки все ни учат на страх, някои цял живот живеят в страх.
Всъщност ни учат на страх да излезем от влиянието на авторитетите. А последните поколения са успели да наложат много неприятни рамки на човешкото битие и съзнание- такива, водещи до лудост. Обаче всички ги е страх да излязат от тия рамки, затова примерно кротичко се натискат натясно и печелят пари, за да си купят кола, с която да ходят на работа и да печелят пари за изплащане на колата. Ето ти една рамка.
Даже и здравето в крайна сметка не е важно, защото се губи. Важно е да не полудееш. Да се запазиш. Ей това е важно и ако трябва да станеш ненормален и да загубиш себе си, подчинявайки се на нечии стандарти, то тогава нищо не си постигнал в живота. Най-важно е независимото съзнание.
Помага да имаш fuck-you-money, но и без това може.