Какво ви се работи?

там е аботата, че по никои нее се водя, а изоставам, защото не се интересувам болезнено от живота на другитехора във форума. Затова, ако нещо мине като реплика, ако някой каже, че има някаквапромяна в живота му, може и да я регистрирам. Нарцистична съм - важен ми е собственият живот. Наздраве,  ако си тръгнала от сутринта да опитваш нова бира, което не би ме  изненадало де.

Щом смяташ, че с беснеене във форум ще компенсираш нещо от загубеното, продължавай, но аз паднали хора не ритам. Преди поне ядосваше, сега няма как.

Чек, да си помързелуваме заедно, а? . Мисля, че сме се наработили и е време да оставим току що започналите да са активни, а ние да си пием кафето, а после и коктейлите .

Между другото, каква е клюката Анди? Тя Чек беше в по-добра позиция в БГ, доколкото аз занам да не работи, ако това и се е искало, ама на, работила е и там, че и сега го прави без да и се налага особенно. Как пък не схвана, че не на всички идеала ни е да си стоим в къщи и да не работим, а имаме нужда от някаква реализация. Нищо лошо няма в това да си майка и домакиня, но когато го навираш в очите на хората с години, а после те завърти шайбата и станеш много работеща е смешно. Та позволи на нас, работилите и работещите да си казваме, че ни мърси.

Чек, всъщност съм ти много благодарна, не можеш да си представиш каква услуга ми направи! Ммного ти се искаше да демострираш превъзходство, но няма как да ти се получи с мен, защото разчиташ на някакви първични реакции като страх, а ти самата се надуваш, за да изглеждаш по-голяма и по-страшна. Сега ми е интересно какво ще направиш - ти си на ход. имам някои хипотез, да видим дали ще позная. Ок, аз съм паднал човек, ха се га да те видим колко време ще изтърпиш без да се изкушиш да биеш! Трудно ще ти е, но вярвам в теб - ще се справиш. И недей да пиеш, защото пиенето замъглява разума и сваля контрола.

Това с втората работа е кофти, сега ми става ясно, че Германия е много социална страна.
Втората работа в Германия се наказва, в кавички, За втората работа ти взимат 60 процента от заплатата само данъци.
Хората, които получават прекалено малко пари от работа на цял работен ден, държавата им допълва заплатата до един много приличен стандарт със социални помощи, без да трябва да правят нещо в замяна.
Има и провинции в които детските градини и яслите са безплатни, сега всички партии искат след изборите през септември, да направят безплатни детските градини и яслите за цяла Германия.

Хубаво е да си дадем сметка, че "държавата" не дава, а взима от данъците на работещите.  Аз нямам проблем с това, защото наистина не смятам, че има по-добра система, но когато неработещите станат прекалено нагли ми секва желанието за благотворителност.

Аз се дразня само на такива, които въобще не работят.
На тези, които работят и взимат социални не се дразня, защото и те са ощетени от работодателите си с малките си заплати.
Печели работодателя, плаща данъци и става пак кръговрат.
Между другото немците са едни от най-малкото хора, които взимат социални помощи.
Голяма част от чужденците взимат социални, но пък работят на ниски заплати, което пък крепи немската икономика. Заплатата плюс социалните, които получават е пак по-малка от заплатата на немец за същата работа.

В такъв случай мога да работя японец.
Имам заложби - старателна съм и, по дяволите , все ще успея да не съм ефективна.

На мен ми харесва да съм домакиня, но това у нас някак не се счита изобщо за полагане на труд. И от друга старана ограбва развитието на жената в други посоки. Също ограничава социалните контакти до определен кръг.  Останах си няколко години, при вече отлетели деца, в тази роля. И колкото и добре да се чувствах, в един момент откровено усетих, че направо затъпявам и губя знания и натрупвана информация. Влизането обратно в релси се оказа трудно повече от очакваното. Бях загубила работни навици, задържане на фокус, пъргавост на ума, способност да общувам с всякакви хора ... Мммда! Убедена съм, че да си домакиня не е достатъчно, ако държиш на личностното си развитие. Трябва задължително активно да се занимаваш и с нещо друго.

Работи ми се това, което работя сега, но с малко подобрения и по-ясни закони.

Това със загубата на трудови навици винаги ми е било странно като твърдение. Какво точно разбираш под трудови навици и как така се губят, Профи1?  Моите подозрения са, че това е поредната фраза, която се използва често, но без да се вниква в знанението й, дори чисто семантично.
Хайде, да речем, че това с губенето на пъргавостта на ума, винманието и затъпяването е чисто субективно, но дори обективно измерено, пак е много съмнително.  Пъргавост на ума в какъв смисъл? Също и за вниманието- какво се разбира под това? Ако е просто усещането "аз седя тук и тъпея, не мога една кръстословица да реша, а другите кариери направиха", то определено не е нито до пъргавост на ума, нито на вниманието, а сдухване, много често упорито внушавано и поддържано от трети лица.

Ами аз виждам разлика между себе си на 20 и на 40. По-опитна съм, но нямам този хъс. Виждам го и в колегите си.

Е, как ще се пенсионира? Има някакви социални пенсии сигурно, но колко са високи? 500 евро? Представям си как се живее с толкова в Германия.

Изключвам рентиери и наследници, разбира се.
За средностатичстическата неработила жена ми е въпросът.

Ами това са тривиални неща, всеки може и сам да си ги намери. Но ако не знае основните принципи, няма да има успех. Най-малкото пък курсове ще ти помогнат.

Вече ти казах- тайната е да изпишеш един милон думи, по възможност платено. След това вече ще ти е ясно кое и как. Дотогава- само романтични и завеяни представи.

Успехът няма как да дойде с премерени стъпки- или правиш скок на съзнанието, или няма да разбереш как стават нещата на следващото ниво. Но има хора- губят доста време в търсене на рецепта, но по рецепта постиженията са само посредствени.

В Германия има майчината пенсия, за жени които са домакини и майки.
Отделно се начислява пенсия в пенсионната осигуровка на мъжът, има и минимална пенсия. Ако при развод например, жената не е работила, а мъжът е работил цял живот, пенсионната осигуровка на мъжът се разделя на две части и половината отива при жената.
Ако примерно жената не е работила, но мъжът е работил цял живот и той почине, тя му взима 100 процента цялата пенсия, само не трябва да се жени за друг, защото тогава я губи.
С две думи е осигурена.
Но трябва и да се отбележи, че жените едва през 80-те години в Германия започват активно да работят, преди това работещи жени са били изключение, та е напасната системата за тях от години.

Никога не съм разполагала с лукса на работа позволяваща решаване на кръстословици в работно време.

Ами например първия месец ходех точно като ударена с мокър парцал. Не можех адекватно да си организирам времето и най-вече да си определя приоритета на задачите. Хвърлях се настървено към всяка следваща, но загубвах буквално часове за да си изясня какво точно да правя. Това естествено ме демотивираше и я захвърлях грабвайки следващата с надеждата, че ей тая поне ще я преборя. Разпилях се тотално. Може би има значение и това, че почнах нова работа без да има кой да ме въведе в нея. Независимо, че беше близка по характер до предишната ми, все пак почива на други норми, които трябва да се научат. Иска се време и някой да те насочва, неща от които по стечение на обстоятелствата бях лишена. Освен това постоянно се чудех тоя кой беше и оня кой беше за хора, които принципно познавам от преди години, бърках имена. Годините затваряне в къщи направо бяха убили способността ми да възприемам други индивиди освен най-близките ми хора. Направо се чувствах със закърнял и неспособен на нищо мозък. Естествено, че е субективно усещането. Всичко е моя самооценка. Никой от отсрещните не е усетил колебанията и проблемите ми, напротив - бяха много доволни от мен. Но на мен ми беше страшно напрегнато и некомфортно, буквално изтръпвайки от възможността във всеки момент да се издъня за елементарни неща. Мога да го оприлича на да се качиш на колело след като не си карал 20 години и имаш леки проблеми с вътрешното ухо. 
Пъргавост на ума за мен е на хилядната от секундата да се сетя кой, какво, кога, защо, както преди да се заседя 5 години домакиня у нас, а не да пърхам с мигли поне 10 секунди в отчаян опит да зацепя ситуацията и как точно да отреагирам.