Оценката – от какво значение е за вас?

Фаянсаджиата може и да е навит да се хване на всякаква работа, но той има силно ограничен избор на работа. Нещата, които умее да върши, се броят на половината пръсти на едната ми ръка. Грубо казано, лекар може да успее да бачка като фаянсаджия, обратното- трудно, да не кажа, невъзможно.

Абе сигурно е проста работа да редиш плочки, ама ей на! От 3 години не можем едни 400 лева за плочки да отделим, пък за майстор  съвсем. Явно сме много смотани, щом с магистърските си степени едни плочки не можем да си налепим.
За всяко нещо си има хора. И едните, и другите трябва да положат много усилия за да станат наистина добри в професията си. Никак не е без значение дали фаянсаджията знае какъв точно разтвор да забърка и по колко да слага, че да не си събираш плочките след него.
Духи-пухи, ти можеш ли да направиш ел.инсталацията на жилище? Или да проектираш съвсем професионално такова? Ако това да го нарисуваш по-добре от Х е нещо, признавам те. Да се премахне специалността Архитектура, ти нали ще рисуваш по-добре от плочкаджията.

Пак не можем да се опрем тук на статистика по този въпрос.
Защото едни деца се ориентират още на 14, други хора и на по 40 не могат. А училищният успех не е предпоставка да се натика някой в една от тези категории.
Комшийчето не е с висок, от рано харесва автомобилите и знаеше, че ще има сервиз за коли. Сега завършва такова специализирано училище и има големия шанс да му потръгне да го направи това нещо.
Големият ми син пък сам си избра училище и специалност в гимназията, хич не съм се месила. Само сме си говорили какви училища и паралелки се предлагат в града. Той си имаше достатъчно познати, по-големи, от съответните училища. Сам си избра, учи си, завършва си. Сега си набелязва целите за висшето образование. Аз помагам само с информация отново - какво има на пазара като университети и в момента какво горе-долу човек може да работи с даден вид образование. Понеже оракул не съм, а нещата се променят бързо и кардинално, та той е наясно, че гаранции няма. Затова си следва интересните неща и толкоз. Винаги може и да промени, ако не му хареса. Животът е такъв - гъвкав и променлив. Хората е добре също да имат подобни качества. За тях е полезно. Те пък с оценки се не мерят.  Както и останалите най-важни неща в живота на човека.
Малкият ми син ог детската градина иска да е археолог. Вече е пети клас и се интересува къде в България има гимназия, в която задълбочено се учи история, която му е много интересна. И други неща са му интересни, но това винаги му е било най. И знае какво иска. Не е задължително да остава с това си желание, но не е като да не е наясно какви желания има.

Та от много неща зависи дали някой е ориентиран, колко и от каква възраст. За мен - зависи основно от това дали и доколко родителят е изземвал функциите на децата си за свободни решения и понасяне на отговорност за тях от най-ранна възраст и е продължил с командаджийския си подход до възможно най-късна такава, когато са нанесени вече големи поражения в свободата и самостоятелността на личността.
/Понеже съм наясно с често срещания манталитет на съфорумеца, веднага предупреждавам - никой да не бърза да се припознава и да се сърди. Аз приципно избягвам да обсъждам конкретни хора от форума. Но понеже човек често транспонира собствените си виждания върху околните, държа да предупредя - не визирам никой от тук пишещите и четящите./

Амбицията, като повечето неща на този свят, е вредна когато излиза извън контрол и с нея се прекалява.
И аз имам случаи на прекалили с нея, та гледам такава грешка точно да не правя.

Тук някъде се спомена - нямам време да се връщам, макар че прочетох, как тройката по математика /една дама си призна чистосърдечно, че имала 3 и нещо си - чест й прави, между впрочем, повечето не биха си признали/ не давала възможност да се иде в университет. Глупости! Особено в наш университет не е записал само тоз, дето не е пожелал. Като оставим настрана факта, че не се кандидатства с цяла диплома, а се вземат 1-2 оценки от нея, свързани с избраната специалност. Пука ми на мен, като юрист, например, каква ми била оценката по математика. И три да е, никак няма да ми попречи ни да вляза, ни да завърша. Най-вероятно няма да ме сбърка и да имам доста печеливша и добра кариера после. Стига да съм развила основното - социалните си умения и да съм усвоила това, за което съм отишла в университета. А то, в примера, няма нищо общо с математиката. 
Не е полезно това вторачване в оценките.

За нуждата и вредата от оценки при малките деца няма да пиша отново.
Изразих мнение вече, защо смятам че са вредни в начална степен. Не мисля, че ще губя време да се повтарям. За "до седми клас" не съм писала подобно становище, та и не обсъждам. Само цитирам, т.к. по-горе друга дама беше нещо обобщавала в някакви точки. На каква база - това не знам, но моите изводи бяха доста по-различни от нейните.
Колкото хора - толкоз и начини на възприемането на темата и изказванията по нея, разбира се. Затова и изводите ни са различни. Аз от подобно точкуване и обобщения се въздържам. Доста разнообразни становища има тук, затова.

Като знам последните 10-тина години повечето висшисти какви висшисти са, не  за фаянсаджии ами и за метачи не стават.

Няколко пъти ми се е налагало да обяснявам на учители, че по закон са задължени да се занимават както с обучение, така и с възпитание. Откровено ви споделям тук, дами /и господа - ако има/, че те и сега са твърдо убедени, че нямат каквито и да било възпитателни функции. 

защото Колю Фичето е чертал, чертал ... и с Аутокад 3д модели е бачкал и в треша е било пълно с несъвършени скици ... то понеже уиндоуса не е бил много добър и монитора малък , та за това проекта се проточил с годинки ...
Дам И Сикстинската капела са ч рисували доктори на науките знаещи не само всякакви теории на четките и боичките, ами с доказан пълен отличен от 2 ри клас нататък . Всички бележници се пазят в музея. То какво ли са някакви рисунки без сертификат!

  Judy , аз казах, че 3 не се влиза, но не в университет, а в добра гимназия. Има разлика. Иначе с 3 можеш да си избереш доста университети. Те и повечето студенти са доста неграмотни.
Но пък, влизайки в кварталната крайна гимназия, ако си налегнеш там парцалите всред всеобщата нехайност и писането на оценки ей така, излизаш отличник в 12 клас, да . Или пък-пак излизаш отличник, но доста неграмотен. Или си оставаш с тройка, и записваш отново някой никому неизвестен университет, у нас бъка от висши училища, много ми е странно. Там, ако мама и татко се гордеят, че гледат студент, те отглеждат още 4-5 години, без да си мърдаш малкия пръст.
 ПП. едното ми дете беше с бележник от 1 клас
Точно си брояха шестиците, имаше и състезание кой ще запълни пръв една страница с 6-ци )))

Не съм сигурна дали твое мнение за тройката и невъзможността за прием с нея съм прочела.
Но бе във връзка с това, което цитирам по-горе. Останах с впечатление, че касае университет, т.к. такава некръгла оценка /3,678/ се сформира след завършено средно образование. За кандидатстването след седми се взема оценката от дипломата за седми, която е цяло число.
За добра гимназия е пречка. Тук съм съгласна. За университет - не.
Даже и изведнъж да ти се приучи рязко математика в университета, пак можеш да запишеш. И тази година гледах балове - ужасно ниски.
Добре, че в гимназиите не се иска цялата диплома за самото кандидатстване. Тя влиза в действие в много ограничени случаи само. Но това го бистрихме в началото на темата, доколкото помня.

Да, така е с броенето. Казвам го, защото е така - много пъти съм го чувала от децата. При по-големите не е така. Но при малките си е баш по този начин.

Моя близка има дъщеря - много свястно момиче, но скарано с математиката. Другите предмети са му добре. На НВО-то в седми клас изкара кръгла двойка. По БЕЛ- висока оценка, не помня точно колко. Беше съсипано детето. Записа СОУ в осми клас и кандидатства след това в икономическа професионална гимназия. Приеха я. Беше отличничка там. Даже ходи на обучения в чужбина. Много й вървеше английския. Реши да учи след 12-ти клас лингвистика. На ДЗИ тази година изкара 5.93 по английски и 5,60 по БЕЛ. Приеха я. Това момиче можеше да учи съвсем не по-зле и в езикова гимназия. Ако не бе оценката й от НВО-то по математика. Вероятно пак би била от първите. Вероятно нещо в обучението й по математика от пети до седми клас е било не съвсем наред. После в гимназията предметът не й беше така проблемен.
Та и оценката, пак това да кажа, не е особен критерий за знания. Тя се формира въз основа на различни фактори. Много често - въз основа на отношението на учителя към ученика. И колкото по-малко е едно дете, толкова това му влияе по-силно. А не бива. Не и при малките. Не всеки има по една двойка орли зад гърба си, готова да се впусне в бой и защита.
А човек много се променя като отношение към ученето понякога. Имам познати и момчета, мои приятели. В училище си бяха от т. нар. "калпазани". Повечето завършиха ВУЗ и си работят, някои - съвсем прилично като работа и доходи докарват. Директор на фабрика такъв имам, собственици на частен бизнес няколко /най-разнообразен/, колеги - юристи и т. н.

А, като се знам какъв съм инженер, ме е страх да отида на лекар. 

 Judy , оценките след 7 клас, с които се кандидатства вече са точки, няма цели числа Има промяна. Точкуват се и оценките от допломата. Но това е без значение.
Точно защото моето дете не е математик, а лингвист, наблегна на математиката, за да е в езикова гимназия, където ще се чувства добре, без значение дали в 12 клас ще реши друго-сега да и е добре.

Но тази дама, която цитирам, е вече завършила 12-ти клас.

Затова мисля, че говори за оценка от диплома за средно образование.

ел. мога да - правила съм го (с мъжа ми двамата) вкл. до връзване на контакти и вкопаване на кабели в канали и т.н.
За проектиране - да, вкл. чертане на аутокад - с малко попрочитане ще го докарам до професионалното (със спазването на законовите нормативи, не съм ги търсила - не са ми трябвали - ако е необходимо не го изключвам като възможност да го направя)

Да рисувам не мога, ама не съм се пробвала особено - като малка ми харесваше да гледам художниците по морето и да се пробвам с пастели - но като си гледам рисунките от тогава не ме кефят много Затова и не се занимавам с рисуване - не и професионално

Не ми е специалност нито едно, икономист съм - понастоящем търговец общо казано

И - това какво ти доказва?

Боже, още ли го нищите тоя фаянсаджия??? 

Интересно ми е, Глухарче, ти какво би посъветвала детето си да направи един ден. Оставам с впечатлението, че висшето образование е силно подценявано от някои хора в темата. 

Сегашното висше е подценявано да, всички учат и завършват.
Детето ми ако прояви желание да учи ще го подкрепя. Но да се насочи към нещо в което наистина би се реализирал, а не да отбиваме номера, че имаме висше.

Най-най-добронамерно ще ти дам странична гледна точка. Още не е научен да бъде с домашно и "хубаво" научен урок. Или /много по-вероятно!/ твоята летва е по-висока от училищната, т.е. може би ти си по-добра от учителите му. Ако не се обучава вкъщи това е излишно по скромното ми мнение,. Не за друго, а защото свиква с външен коректив дали е научило. А нелоша система е този контрол да се извършва в училище - с оценката. Лошото на външните стимули е, че те са основен залог за успех и отменянето им разваля изпълнението/ефекта.