- Публикувана: 18 март 2008, 16:59 ч.
- Последно мнение: 8 авг. 2009, 11:16 ч.
Номинации за Муньо - 2008г.
Ай много стара и любима тема. И аз да включа един Муньо. Първа среща-аз той и сестра ми. Муньо с разстроен стомах, непрекъснато търсихме тоалетни. В едно от прекъсванията, сестра ми се изцепва: "Леле, къде го намерИ тоя дришльо бе". Иначе много интелигентно момче и приказва много хубаво, докът` не дриска...Втора среща. Романтична разходка, разглеждаме хубави къщички в хубав квартал. Изведнъж едно голямо куче изкача пред нас с мощно "Бау". Човекът ме грабва като Супермен под мишките и ме тръсва между него и кучето...Трета среща-дискотека, балада, нежен танц-буза в буза и той ми нашепва: "Що да не се оженим. Баща ти има мерцедес и къщата ви е хубава...". НЕма четвърта среща. Няма да ви казвам сега какъв пост заема и каква важна клечка е. Направо не знам дали е за категорията Муньо или за Пища Хуфнагел (пък и по слухове носел жена си на ръце ако че била 100 кила. Надявам се, не да се брани от кучета с нея).
И още един "кучелюбец", който с оръжие (някаква тресчица, в която се вкопчи в паниката си) ме бранеше като същински рицар срещу триглава ламя размахващ меча си срещу един...пудел.
И още един "кучелюбец", който с оръжие (някаква тресчица, в която се вкопчи в паниката си) ме бранеше като същински рицар срещу триглава ламя размахващ меча си срещу един...пудел.
Ох, гледам извадили сте една от любимите ми теми. Да разкажа и аз за един муньо, за когото наскоро се сетих.
Вечер с компанията в уж елитна столична дискотека. Подпийнал младеж се приближава и се опитва да ме заговори с обичайните клишета тип "аз тебе съм те виждал, май се познаваме". Отрязвам го с аргумента, че имам приятел. Той не се отказва, обаче, започва да се хвали каква кола кара, какъв апартамент има на центъра и т.н. - селска работа. Продължавам да го режа, но той става все по-настъпателен, аргументирайки се с финансовото си състояние. На мен сериозно ми писва и заплашвам, че ако не се разкара ще повикам охраната. При което той се нацупва и отсича: "Не знаеш какво изпускаш! Ти ако ми беше гадже щях да те изруся и да ти подаря по 300 кубика във всяка гърда!" (за протокола: само две гърди си имам, да не помислите, че съм някакво тригърдо или четиригърдо чудовище).
При мисълта, че ако не съм достатъчно отзивчива приятелка може да ми бъдат подарени 300 кубика само в едната гърда, аз съвсем изпушвам и заявявам: "Ти ако ми беше гадже щях да ти подаря по 300 кубика мозък във всяко полукълбо!" Младежът гледа три секунди недоумяващо, после ми тегли една цветиста псувня и отпраши нейде да дири друга, която да изруси и тунингова със силиконов бюст.
Вечер с компанията в уж елитна столична дискотека. Подпийнал младеж се приближава и се опитва да ме заговори с обичайните клишета тип "аз тебе съм те виждал, май се познаваме". Отрязвам го с аргумента, че имам приятел. Той не се отказва, обаче, започва да се хвали каква кола кара, какъв апартамент има на центъра и т.н. - селска работа. Продължавам да го режа, но той става все по-настъпателен, аргументирайки се с финансовото си състояние. На мен сериозно ми писва и заплашвам, че ако не се разкара ще повикам охраната. При което той се нацупва и отсича: "Не знаеш какво изпускаш! Ти ако ми беше гадже щях да те изруся и да ти подаря по 300 кубика във всяка гърда!" (за протокола: само две гърди си имам, да не помислите, че съм някакво тригърдо или четиригърдо чудовище).
При мисълта, че ако не съм достатъчно отзивчива приятелка може да ми бъдат подарени 300 кубика само в едната гърда, аз съвсем изпушвам и заявявам: "Ти ако ми беше гадже щях да ти подаря по 300 кубика мозък във всяко полукълбо!" Младежът гледа три секунди недоумяващо, после ми тегли една цветиста псувня и отпраши нейде да дири друга, която да изруси и тунингова със силиконов бюст.
"Не знаеш какво изпускаш! Ти ако ми беше гадже щях да те изруся и да ти подаря по 300 кубика във всяка гърда!" (за протокола: само две гърди си имам, да не помислите, че съм някакво тригърдо или четиригърдо чудовище).
Сладур.
Не мож' му отрече, че си е актуализирал репертоара и е съобразен с модните тенденции.
Пък и щом само 300 предлага значи не е за обида работата- имаш си наличности, които хващат окото.
Или само за 300 има кинти
Здравейте, мами,
Изчетох всички теми за муньовци (за муни ми предстои) - много смях!
Та така... Реших да ви разкажа за себе си на 20 години.
По това време бях първи курс. Знаете как е в първи курс - разни хора се срещат, харесват се или не, решават да запиват заедно или да плетат интриги помежду си, някои ти стават приятели, на други не си им спомняш името след 10-тина години...
Запознавам се с една колежка и забелязвам, че тя определено проявява интерес към моята персона. Аз обаче, като един истински geek, игнориран от съществата от женски пол в училище, не съм свикнал на такова внимание. И какво да правя... Флюбих се!:) После разбрах, че момичето просто така си се държи с всички мъже - леко флиртаджийски, ама беше късно. Бях твърдо убеден, че съм открил любовта на живота си и въобще не се и съмнявах, че за нея също е така. На втората седмица, откакто се познавахме и заявих, че нямам търпение да се запозная с баща и... Правех и разни намеци как ще живеем заедно (тя беше на 19 и си живееше с родителите!
). И всичко това без официално да има нищо между нас. Въобще, държах се в най-добрите муньовски традиции.
Както си му е реда - тя ме отряза, обаче после пак почнаха едни хлапашки истории между двамата. Може би, защото не искаше да ме реже грубо (сега като се замисля направо и се чудя), а може би наистина имаше някакви чувства момичето, а може и да са били хормоните:). А аз... един горък, горък юноша бледен, "опарен" веднъж, се държах настрана. Не, че не ми се щеше, ама не можех току така да захвърля трагичния си образ. Тя, разбира се, тръгна с друг и така завърши тая история.
Надявам се да съм достойна (или поне смешна) номинация:)
Изчетох всички теми за муньовци (за муни ми предстои) - много смях!
Та така... Реших да ви разкажа за себе си на 20 години.
По това време бях първи курс. Знаете как е в първи курс - разни хора се срещат, харесват се или не, решават да запиват заедно или да плетат интриги помежду си, някои ти стават приятели, на други не си им спомняш името след 10-тина години...
Запознавам се с една колежка и забелязвам, че тя определено проявява интерес към моята персона. Аз обаче, като един истински geek, игнориран от съществата от женски пол в училище, не съм свикнал на такова внимание. И какво да правя... Флюбих се!:) После разбрах, че момичето просто така си се държи с всички мъже - леко флиртаджийски, ама беше късно. Бях твърдо убеден, че съм открил любовта на живота си и въобще не се и съмнявах, че за нея също е така. На втората седмица, откакто се познавахме и заявих, че нямам търпение да се запозная с баща и... Правех и разни намеци как ще живеем заедно (тя беше на 19 и си живееше с родителите!
). И всичко това без официално да има нищо между нас. Въобще, държах се в най-добрите муньовски традиции.Както си му е реда - тя ме отряза, обаче после пак почнаха едни хлапашки истории между двамата. Може би, защото не искаше да ме реже грубо (сега като се замисля направо и се чудя), а може би наистина имаше някакви чувства момичето, а може и да са били хормоните:). А аз... един горък, горък юноша бледен, "опарен" веднъж, се държах настрана. Не, че не ми се щеше, ама не можех току така да захвърля трагичния си образ. Тя, разбира се, тръгна с друг и така завърши тая история.
Надявам се да съм достойна (или поне смешна) номинация:)
Ей, за пръв път някой да се самономинира 
Много симпатична самоирония, браво!
Ще те контрирам с моя история, въпреки че мястото й е при муните.
В гимназията много харесвах един приятел на братовчед ми - аз подготве, те единайсети клас, после аз осми, те студенти вече - хеле това момче чак в друга държава. Така хем си имах повод да съм влюбена (щото почти нищо не знаех за човека, от какво да се разочаровам), хем имах обяснение що нищо не се случва (ъъъ няколко хиляди километра разстояние, като е тук, го виждах само покрай братовчед си, а и се боя, че бях по-скоро дечко, отколкото девойка). Във всеки случай едно лято - вече на крупната възраст от 14 години - решавам да действам, издебвам братовчед ми да го няма в града, развалям си грамофона и звъня на младежа да спасява Дойде човекът, оправи ми грамофона, ама май заподозря какво става, защото после се изтегли по тъчлинията
Много симпатична самоирония, браво!
Ще те контрирам с моя история, въпреки че мястото й е при муните.
В гимназията много харесвах един приятел на братовчед ми - аз подготве, те единайсети клас, после аз осми, те студенти вече - хеле това момче чак в друга държава. Така хем си имах повод да съм влюбена (щото почти нищо не знаех за човека, от какво да се разочаровам), хем имах обяснение що нищо не се случва (ъъъ няколко хиляди километра разстояние, като е тук, го виждах само покрай братовчед си, а и се боя, че бях по-скоро дечко, отколкото девойка). Във всеки случай едно лято - вече на крупната възраст от 14 години - решавам да действам, издебвам братовчед ми да го няма в града, развалям си грамофона и звъня на младежа да спасява
Дойде човекът, оправи ми грамофона, ама май заподозря какво става, защото после се изтегли по тъчлинията 
Заповядайте в новата тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=416562.0