
Ще започна от далече.Отглеждам синът си сама.Той е на 11 години.Просто с баща му сме разделени и не чакам нищо от него.В момента живеем при родителите ми,просто обстоятелставата го налагат.Преди известно време се върнах от 3 месечен гурбет в чужбина.До като бях там,изпращах паричките,които изкарвах на родителите ми,а те ми ги внасяха в моя сметка в банката.По тази сметка аз имам две карти:дебитна и Виза.Когато се прибрах,отидох с дебитната да изтегля някой лев и каква беше изненадата ми.... в нея нямам никакви налични пари.




Та да дойда на това,което най-ми тежи в момента.Те щяха да ходят на море.Аз също имах такива планове,докато мислех че имам парички.Е брат ми ще ходи,но без жена си.Само с детето им.Майка ми също ще ходи с тях,за да помага за малкия.Майка ми искаше да вземат и моя син,защото така се е получило,поне детето да не го лиша от море.На нейни разноски.Но брат ми не го искал и него,защото искал да говори там със сина си и да го подготви за евентоална раздяла с майка му,пък от друга страна,когато били двамата братовчеди заедно,не слушали изобщо и той нямало да може да си почине.А майка ми е там,тя ще ги гледа,така че това оправдание е нелепо,но както и да е.
Обидно и болно ми е , че въпреки всичко,нейното дете ще иде на море,а моето заради нея, не.Обидно ми е и на брат ми,защото въпреки че гледа, че моето дете страда заради това,изобщо не се трогва.Гледа да си направи,каквото си е планувал това е.
А парите щяла да ми ги възтанови евентуално след 20 август.Значи изпускаме лятото за море.
Въпреки че аз на нея не вярвам и думичка.Затова съм предупредила брат ми,че ако тя не ми ги върне,ще ги търся от него.Парите не са много ,3000 лв,но това са ми всичките и за мен са си много.И то изкарани с много труд и лишения и най-вече съм била без детето си, докато ги набавя.Сама си знам какво ми е струвала.
Благодаря ви за търпението да ме изчетете!Извинявам се,че пиша толкова объркано,но в главата ми е каша и не мога да си събера мислите.

