Дайте да проведем една смислена дискусия за дългото кърмене

Аз вече почвам да се изнервям,след година и един месец кърмене.
За ползите-ок, спор няма.Обаче на моменти се чувствам като предмет за задоволяване на биологични нужди -хранителни(на сина ми) и "низките страсти"(на мъжа ми).Имам чувство, че ще изпуша .А интересното е, че на моменти пък изпитвам удовлетворение от кърменето....Абе, и аз незнам, шантава работа

Ами давай  
По т.1: детският имунитет се гради до към 5-6 години, което не означава, че трябва да се кърми дотогава, но не е случайно, че всички педиатрични организации по света, както и СЗО препоръчват кърмене поне до 2г и после - колкото майката и детето искат, т.е. първите 2 години са особено важни (минимум 1 годинка, тъй че тази граница я минаваш по план )
По т.2 - психическата зависимост към майката в частност я има до 3 години средно, независимо от вида хранене; ако родителите са от типа 'който има внуци, да си ги гледа', няма място тук да говорим за това... Аз започнах от известно време редовно да оставям детето за известно време с някоя от бабите или с баща й, докато съм на салса, ех, и нямаме никакъв проблем.
По т.3 - ами, вярваш или не, не ми е проблем
Т. 4 - съжалявам, гледната точка ми е чужда  
Т. 5 - при естественото отбиване (инволюция) няма нищо трудно. То затова е естествено - всичко с времето си...Малко като с памперсите - ако бързаш, взима камара време и нерви от всички; ако му дойде времето - става за часове (тук ли да вметна пак, че детето свали и дневния и нощния памперс за три дена общо? дошло му беше времето...)

Та така от мен Знам, че не всички са устроени така и не всеки го приема по този начин, но аз не намирам нищо неестествено или смущаващо в дългото кърмене.

Зъхи, много ми е интересно като станете на 1 годинка, какво ще пишеш по въпроса
Моето мнение е, че колкото повече време минава, толкова става все по-трудно да се отбие едно дете без то да го иска, това важи и за майката и за детето.

А иначе за продължителното кърмене, много ми хареса едно изказване на една мама (съжалявам, ама не помня ника), че са се кърмили 3 години и един ден просто са спряли, без да има тъга или разочарование или тн..... Много ми се иска и аз един ден да мога да кажа подобно изречение, за мен това означава, че процесът е изживян до край, във всичките му стадии, а когато си опитал от всичко, няма за какво да съжаляваш или пък да разсъждаваш защо и как се е получило, просто си го изживял и толкова...

Абе аргумента "щото от СЗО препоръчват" нещо ми се изтърка и ми дрънчи на кухо вече. От СЗО препоръчват, ама те затова са СВЕТОВНА здравна организация - не забравяй, че по света има и забутани кътчета, където нямат нито свястна вода, нито свястна храна, а заразите с лопата да ги ринеш, дето се вика. Та този срок сигурно щях да го спазвам и аз ако живеех в Уганда или Индия, ама в относително европейска и цивилизована   държава като нашата, ми се струва... хм - излишно!
Под психическа зависимост имах предвид не толкова, че си "вързан" за детето заради кърменето (това щеше да ми е следващ аргумент  ), о това, че кърменето на тази възраст вече е утешител, а не толкова храна. А на мен не ми се вижда много здравословно детето да не може да намери утехата без чужда помощ и намеса, неслучайно на същата възраст и залъгалката, както и шишето с мляко, се считат също за неестествени и също като късното кърмене не срещат голяма обществена подкрепа!  

Да, точно това казвах и аз!

Зъхи, написала си го много добре. просто така се чувствам и аз. Не съм решавала докога ще кърмя, сега съм благодарна за всяка капка кърма, която давам на бебка. Карам я ден за ден и не се товаря психически.

Моята позиция няма да я изяснявам,само ще кажа собствените си размишления по повод нещата,които споменаваш ти (не ги приемай за доводи за и против,просто казвам аз как я мисля,не претендирам всичко да е точно така).
Нещо имам вяра повече на антителата,които аз лично мога да й предам,отколкото на купените от аптеката - защото нали знаеш,независимо,че детето започва да гради собствен имунитет,на практика между 1 и 3 години боледуват ужасително много (особено като тръгнат на градина) и ги тъпчем с всякакви щуротии за подсилване на имунитета - то не са ехинацея,респивакси,броховаксоми,аквасорси и всякакви подобни.Докато в кърмата ми ще има антитела конкретно срещу вируса,който е пипнала госпожицата(защото веднага ми го предава на гърдата),а не някакви обощоусилващи ужким химии.И не мисля,че кърменето ще я лиши от това да създава собствен имунитет - факт е,че независимо от кърменето пак боледуват (като в момента - и нас ни е пипнал същия вирус),т.е. организмът им се бори с вируса и със собствени сили и си създава собствен имунитет.Кърмата и нейните антитела само помагат в процеса - както уж го правят и хапчетата от аптеката
Едно дете до около 3-годишната си възраст Е зависимо от майката и изобщо от възрастните.Дори да не се кърмят,много често момиченцата(пък и голяма част от момченцата) на тази възраст са постоянно гушнати в мама и я търсят непрекъснато.Личното ми убеждение е,че трябва да се откликва на тази необходимост и че независимостта не се насилва с физическа дистанция,а е просто достигане на определено ниво на развитие.Но съм твърдо на мнение,че трябва да се поощрява и насърчава самостоятелността - кърменето обаче няма никаква негативна роля в случая,в това отношение то не е по-различно от пиенето на мляко от чаша,докато се гушкаш в мама или гушкането и утешаването на ревящото отроче,защото си е разбило коляното

Ми не е - ама то и да си майка не е голям кеф винаги обаче това с нон-стоп дъвченето не отговаря на фактите - след годинката обикновено кърменето в повечето случаи е само сутрин,вечер и нощем,рядко през деня и то само ако майката не е тръгнала на работа и детето си е вкъщи,а не на ясла.А предвид,че така или иначе ще трябва да се гушим за приспиване,аз лично приветствам всяко нещо,което ще ме улеснява в тази задача
Сексуалния елемент няма да коментирам,за мен няма връзка.
Пето - за трудното отбиване на по-късна възраст- съм абсолютно убедена,че не е вярно.Опитвала съм 2х да отучвам сина ми от бибата,веднъж на годинка(по случайност,беше я загубил и отказа всички други видове биби,които имахме вкъщи) и веднъж на 2г(вече съзнателно и поради натиск от баби и прочее,не че съм имала вътрешна убеденост).И двата пъти беше абсолютен кошмар на истерии,ревове с часове до подуване на всяко заспиване и нощем на всяко събуждане - не искам да си ги спомням тези моменти.Колко са били ужасни говори факта,че единодушно с баща му зарязахме всички опити да го отделим от любимата му биба и го оставихме да се откаже сам - малко преди да навърши 4г я забрави при баба си,легна и си заспа без нея и въобще не я е търсил повече - просто си беше надраснал нуждата.За мен нещата са показателни - никое дете не остава завинаги болезнено привързано нито към гърдата,нито към заместителите й (ако такава болезнена привързаност съществува,това е знак за някаква сериозна грешка във възпитанието и отношенията) и просто както и с памперсите стига на етап,в който отказването става съвсем безболезнено и много бързо Стига да имаш доброто желание и издръжливостта да го дочакаш този момент
Но много пъти сме говорили и е казвано от всички - кърменето не е принудително излежаване на определено задължително време като в затвора,кърмиш докогато искаш и не ти тежи и толкова - просто трябва отбиването да се направи максимално безболезнено за детето
Може ли и още нещо да кажа,за което отдавна ме сърби клавиатурата - хайде откарай до годинката и на първия рожден ден на Емата я погледни и си кажи дали наистина ти изглежда ужасно голяма или още си я възприемаш като твоето си кърмаче Мисля,че тези решения трябва да ги вземеш тогава,а не сама да се надъхваш за отбиване отсега - те промените стават неусетно,ей на,нали виждаш - направо ни заобича за 6 месеца Надявам се последния абзац да го приемаш от добрата му страна,нали

Ами аз все пак си мисля, че ще се завихри стария спор, но....айде дано да греша.Сега - моето лично мнение по точки:
1.За имунитета - разбира се, че трябва да гради собствен.Кърмейки, ти не пречиш на процеса, напротив - подпомагаш го.Защото твоите имунни фактори предпазват детето от разболяване, а знаеш как се срива инунната система на децата от 2-3 болести една след друга.Здравото дете също може да гради имунитет, не е нужно да изкара всички болести, за да се каже, че го има.Дали се изразявам разбираемо
2.Детето е вързано за майка си или не според собствения си темперамент и възпитанието.Не зависи от кърменето или храненето с формула.Ти не познаваш ли "мамини детенца", които са били кърмени общо взето 5 дни?Доколкото ми е известно психолозите дори твърдят, че преждевременно отбитите деца развиват по-голямо чувство за несигурност и по-трудно се адаптират към нова среда - следователно са по-зависими.Това съм го чела, колко е вярно - нямам лични наблюдения, защото засега най-дълго кърменото дете, което познавам е моето собствено, а то още е малко, за да мога да кажа дали ще е независим или не
3.Ми ей на - кефи ме Не ме познаваш, но мога да те уверя, че НИКОГА не съм правила нещо, което не ме кефи
4.Това със сексуалния елемент никога не съм го разбирала Намираш ли за възбуждащо мъжа ти да те гали по бедрата?Аз-да! А сега ми кажи намираш ли възбуждащо, когато синът ти се гушка в скута Мисля, че разликата е очеизбождаща!
5.Обратното е - когато детето е готово, нещата стават естествено и безболезнено.

     Ще споделя и моето мнение по темата :                                                                                                          първо: смятам, че на тази възраст детето трябва да започне да гради собствен имунитет, а не да разчита на този, взет назаем от мама
- Човек цял живот гради и догражда имунитет. Не е все тая дали едно дете ще изкара първият си бронхит на 2 месеца или на 4 годинки, нали. Колкото по-късно започне да боледува, толкова имунната му система ще е способна по-бързо да се справя и възстановява.

второ: мисля, че на психическото му здраве не се отразява добре такава прекалена зависимост от майката
- Не мисля, че на този етап дъщеря ми е "прекалено" зависима от мен. Тя е зависима до толкова, до колкото са зависими всички други деца на нейната възраст, независимо от начина им на хранене. Последният пример ми е от онзи ден : бяхме в София и я заведох на Патиланци . Е повече от час това дете не се огледа даже дали съм там. На площадките когато излизаме е същата работа. По-скоро мога да кажа, че аз съм зависима от нея, немога и час да изкарам без да си я гушкам .

трето: никой не може да ме убеди, че е голям кеф да ти дъвчат циците по две-три години нон-стоп и да си подвижния биберон на едно дете (не бебе  )
- Това незнам как точно да го кометнирам... аз просто не разсъждавам по този начин, че ми дъвче циците. пък някой ако си го мисли от страни (за мен) много му здраве .

четвърто: при мен го има и смущаващия сексуален елемент...
- Ако кърменето ти пречи на секса, спри секса (това в кръга на шегата, иначе на мен не ми пречи. (Какво беше това секс )

пето: колкото до по-късно кърмиш едно дете, толкова по-трудно и по-стресиращо и за двете страни става отбиването
- Аз съм решила проблема със стресирането, като изобщо го избегна. Нямам намерение насилствено да отбивам. Още повече сега, когато с лека помощ от моя страна, Ева не ме буди нощем за кърмене, така че всичко си е ОК.

Ей, Хедро, не може да те наддума човек!  
Ами по въпроса за бибата до 4 годинки - ами не е нормално, да ти кажа, до 4 годинки да смуче биба, както не е нормално на тази възраст да смуче и цица. Е, то е ясно, че все някога ще надрастне тази необходимост, аз лично не познавам никой на моята възраст да пие от шише или да носи памперс, предполагам, че и вие!   Според мен (това май ще е най-често употребяваната фраза в темата  ) е показателно за душевния свят на детето на каква възраст се отказва от външните утешители. По-увереното дете се отказва по-лесно и е по-щастливо след отказването на съответния продукт (цица, биберон, шише, мече и т.н), а точно нашаш работа като родители е да изградим самоуверени и щастливи личности още от най-ранно детство!  
Виж, сигурно си права, че на сутринта след първия рожден ден няма да мога да издърпам веднага цицата от устата на Емата, но ще започна да я свиквам (а и себе си  ) с мисълта, че тая работа е до време!   Просто трябва да приемем, че децата растат, знам, че е трудно, изпитах го веднъж, но трябва да престанем в един момент да ги наричаме свои бебчета!

Посмали, Манго, цитатите!  
Не случайно споменах освен СЗО-то и 'педиатрични организации по света'. Нали не смяташ сериозно, че в Канада, САЩ или Япония (подрбано от континент 'Азия') нямат свястна вода, свястна храна или медицински грижи и се сравняват с Индия и Уганда? А ето, че е факт - там се препоръчва кърмене до 2 години поне. Значи - има го не само в Третия свят и не е само с цел 'хигиена'...

А е утешител прекрасен. С всички тия зъби (пфу, остават още 3, 4-тият пробива в момента!) се радвам много, че я кърмя. Утешителите (маммини гърди, биберон, шише) са си нужни за детето. Остави драконовите сталинистки методи (след годинка никаква биба!!) на миналото...децата са си деца и си имат потребности, независимо какво са измислили нечии глави преди 50-60 години. Мисля, че природата го е измислила милиони години по-рано - и много по-добре. Последните десетилетия се проведоха маса изследвания, да докажат това, което милиони майки през вековете са знаели без да стъпят в лаборатория...

Нека като стане бебка на годинка, помисли как ти се отразява кърменето и как ще продължиш в този дух. Може да ти се промени мирогледа пък. Виж, аз няколко месеца обмислях как да отбивам, изнервена бях, дебела тоже, зависима от кърмачеството и започнах постепенно отбиване с благоприятен край на 1,2 г. Сега често изпадам в носталгия, беше много хубаво.
За мен дългото кърмене има смисъл, ако и за двете страни е удоволствие и възможност. Положителните страни вече са изтъкнати, няма да повтарям другите.
Отрицателни не виждам, освен мърморенето и насмешките от разни околни, на които угодия няма. Пример е свеки, която много се притесняваше как ще кърмя Мая до 2-3 г (така заплашвах, обаче се предадох) и как ще се отбие, никога нямало да стане туй. Сега е обезпокоена ужасно, че бебе пие мляко от шише 3 пъти дневно и никога нямало да се откаже.   Много се притеснява жената, каквото и да говоря, уж разбира, но тайно се притеснява.
Пък отбиването в по-късно възраст може да се окаже съвсем лесна задача, но не смея да твърдя нищо, нямам практика.
Зъхи, щом нещо те притеснява, по-добре да отстраниш проблемата си. Ти живееш в непрекъснат тормоз, че кърмиш с продължение и прочей. Недей бе, човеко, мисли за детето и за себе си. Щом те притеснява, че те дои дърта магарица, премисли нещата и започни бавно отбиване, когато си прецениш...
После искам да кажа, че зависимост бебоците имат към какви ли не дреболии, та едни гърди в повече не смятам за проблем. Даже мисля, че това не им е зависимост, просто успокоение. Иначе биберон се дава, това не е ли обезпокоително? Дъщеря ми не заспива без една гигантска олекотена завивка, мирише я и се рови в нея. Това вече е болестно състояние. 
И защо да е излишно кърменето след годинка-две, като след отбиване се оказва, че бебето с удоволствие употребява големи количество адаптирано мляко? Да не говорим за финансовия въпрос на темата. 
Абе списах малко доста разрошено, но имах някаква мисъл и трябаше да я кажа.
Никой не може да ти каже докога да млекодаваш, ти решаваш. Ако смяташ, че това е най-доброто за детето, направи го по-рано.
Пък ти знайш ли, че след годинката може да цока съвсем малко, съвсем нарядко и само да се отбие? А може и по-рано дори да откаже да цмока. Всичко може. Като му дойде времето трябва да се мисли.
Аз ви пожелавам приятно кърмене, пък другото вятър работа.   

Онзи ден бях на гости на Дивиана.Нейната щерка Велина и моето Ники си играха в детската 2 часа , без моят хубостник изобщо да покаже каквото и да било притеснение, че майка му пие кафе и клюкарства чак в другата стая, където нито я вижда, нито я чува.Накрая се разрева не за друго, ами щото беше умрял за сън Иначе щеше сигурно още да си играе Е, това струва ми се не е точно дете, залепено за полата ми А е само на годинка.....

Кое по-точно са знаели?  
Преди векове децата нито са дъвчели биби, нито шишета. Колкото до това докога са били кърмени, можем и аз, и вие, само да гадаем!  
Между другото, не съм отучвала насилствено сина ми нито от бибата (сам - на годинка) нито от памперса (на 2,5 годинки), нито от шишето (годинка и половина)!  

Недей гада Попитай някоя по-стара баба...Моята лична баба ми разказва, че почти всички са кърмели поне до 2г, по-често докъм 3, някои единични случаи - до 5 (и на това не се е гледало като на извращение, забележи, може би само с лека насмешка, знаете случката с 'нацърканата' с кърма филия хляб). Това е била масовата практика. После - знаем как - изкуствените млека навлизат, строим петилетки, модерно е да се дава шише, после кръгът става порочен и в един момент нашето поколение се оказва в небраното лозе отпреди 30-40 години, когато и да иска човек, рядко знае как (да кърми), но това съвсем не е по темата, простете лиричното ми отклонение.

Което само иде да докаже, че за всичко си идва времето - при всяко дете различно, но идва

Искам само да отбележа за протокола, че момичето искаше да си поговорим за дългото кърмене по принцип, не за нейното решение докога да кърми и правилно ли е то или не.Тъй нали, Зъхи?

Ох, сама аз срещу вълци!   Че не мога да ви наддумам или убедя в каквото и да е, това е ясно, пък и време нямам, щото бебата се събуди и трябва да я кърмя  .
Но пък е хубаво ей така да се изприкажем, нали?  

Тъй, тъй! 

Да, биби като днешните не са имали, но пък са си пригаждали невероятно странни предмети за тази цел. Като например парче восък от меда увито в малря или някакъв по-рехав плат или са пъхали кутре в устата на бебето.


А бе Niki is the best!!!, затова 

Е, то е ясно, както казах, не познавам мой набор с биба или шише (е, кърмен може и да има, но сигурно си трае  ). Точно затова смятам, че наша родителска отговорност (сори за лозунг-звученето  ) е да го направим навреме!  

Е, дотук добре се справяме
Зъхи, ти си ми гордост голяма. Честно.

п.с. какво стана с личната ти титла 'паника', която щеше да слагаш?

Е, сама казваш, че не си го насилвала за нищо...Някои баби биха се изумили пред гледката на 2,5 г дете в памперс, но какво от това, когато ти си знаеш, че не е неправилно и ще дойде ден да се свали пампата? Така и за кърменето...

Ами отказах се, вече не се паникьосвам лесно, поне не по отношение на кърменето! 
А какво става с тиквения медал, който щях да получа ако кърмя 6 месеца? 

За теб - не тиквен. Истински!! Окачи си го...

ТУРЯМ ГО ВЕДНАГА!!! 

Аз да не се бъркам много-много, където не ми е работа, че все още сме малки и не се вписваме в "дълго кърмени" (макар че, ако питате гинеколога ми, направо дълго си кърмя). Обаче не мога да не отбележа, че това е първият заформен във форума спор, в който наистина се спори, а не се дъвчат хората или да се заключват теми принудително... Все повече ми се издига в очите "кърмаческата секта". Продължавайте, интересно е...

Зъхи, и аз следя с интерес твоя случай, ти май си една от малкото, които хич не са ентусиазирани да кърмят, а пък ей го на, вече кърмиш ще станат 7 месеца, решила да кармиш и до годинката   , аз затова ти писах, че ми е интерсно как ще мислиш като стигнете годинката...

Не че съм много опитна, но споделям възгледите на Зъхи почти изцяло ... и моето решение /засега/ е да кърмя до годинката. Всъщност целта ми беше минимум първите 6 месеца - най-важните в живота на бебето, но сега си мисля, че ще успеем до годинката.

Повечето майки смятат, че първите зъбки са знак, че цицата става излишна - аз пък скоро прочетох едно мнение на Инка, че кърменето е необходимо поне до израстването на всички зъбки. И като имам предвид опита си с последните зъби (кътници) на моето пораснало сукалче (много по-болезнени са от резците, и кърменето наистина я успокоява, особено нощем), съм много склонна да се съглася.

Иначе подкрепям почти всички доводи на Хедра и няма да ги повтарям.

Е, лично аз пък смятам, че дете на година и нагоре е достатъчно голямо, за да не се буди нощем за ядене, още по- малко да суче. Знам как никнат зъби при децата и съм наясно с утехата, която може само мама да предложи. Но трябва ли да е непременно цицката?

Аз много не го разбирам това с "утехата". Моят между 6-7 м. до 1 г. и 4 месеца се будеше през два часа през нощта, ако минеха три беше рекорд. И аз в началото се мъчех да го приспивам на ръце, но без кърмене не минавах. За този период изникнаха 6 зъба. После спря да се буди през нощта (две-три нощи баща му му говореше, а моя милост липсваше и той се отказа да чака мляко през нощта). Изникнаха още три кътника. Е, не го ли боляха тези кътници, та да се събужда? И, въпреки че не е по темата, преди две седмици се разболя и докторката каза - зъби. Ама и аз се разболях (на мен не ми никнат, за сведение)
Изобщо в тази история със зъбите може и да има истина, но мисля, че прекалено много неща се оправдават с тях.

Ако ме споходи късметът да имам още едно дете (поне) и да го кърмя, ще се помъча да го откажа рано от нощното кърмене - след 1-2 м., да речем.

И, наистина, човек мисли по различен начин по време на интензивното кърмене (до захранването) и след това.
Аз в момента продължавам да го кърмя сутрин и вечер по разни мои причини, вкл. докторските приказки за имунитета, но пък се опасявам, че не се грижа да имам достатъчно кърма 

Ако ме убедят поне в една вреда, веднага спирам   Но досега никой не ме е убедил. 

Ох, то много неща сте написали, аз какво да добавя...
Дългото кърмене не го правя заради СЗО или американската педиатрична асоциация, а защото виждам, че това е начинът да ми е добре на детето. Щом ме търси, значи трябва да съм там. Не ме притеснява, че нямало да е самостоятелна. Който я е виждал, знае, че Иринка е бая отракана малка годпожица, която е по-самостоятелна от необходимото.
А и дете на една година още си е бебе - тъй като я гледам, ходи, бърботи, но е бебе и като е на гърдата, стои естествено. Не е като да дам на брат й да суче
И Зори, и Бу, и Белинда, и Хедра, и Небесната Алма са написали нещата, както съм ги усещала в един или друг момент. Не знам, Зъхи, нещо не ми спори дискусионния тон тази вечер - но не бързай да си слагаш срокове, защото ако Ема стане на една година и още суче, и това ще ти тежи... Остави нещата плавно да се развиват, пък той Господ си знае работата.

Аз никога не съм се изказвала по този въпрос, но сега се престраших 

И повече подкрепям изказванията и мислите на Зъхи, Анита и Димана, отколкото на другите дългокърмещи мами 

Ако имам кърма бих кърмила до годинката, най- ама най-много до година и половина.
Ако продължавам да имам кърма - бих се изцеждала и давала на детето, нека си пие  "полезното" мляко, но не директно от гърдите ми.

Нещо не ми се нрави тая работа - дете което разбира всичко и бърбори, когато е обезпокоено или разплакано -> хоп на гърдата...
И като се замисля, това си става навик за детето... 
Ами когато кърмата спре, как ще го успокоявате? 

Ами има си и други начини за успокоение на вече порастналото човече.
Вярно е че всеки сам избира кое е най-добро за него и за детето, затова и има толкова различни мнения.
Аз просто споделям моето 

И да ме извиняват мамите, които кърмят и искат да продължават да го правят още дълго време, ама ми изглежда един вид като надпревара на тема: кой ще кърми най-дълго.

Надявам се не съм засегнала никой със споделените "на глас" размисли, ако е така, простете 

Добре де,така ли на никоя от вас понякога не й дотежава,че кърми?Ама честно, с ръка на сърцето .Аз ли съм лоша майка само?
Съгласна съм и Бу,и с Хедра,и с Белинда......просто се чудя никога ли наистина не ви се е случвало да ви дотежи че кърмите?Ей,тва искам да разбера аз?

Аз още няма да се включвам по темата (предвид възрастта на моето кърмаче). Само искам да разкажа нещо на Зъхи Моя комшийка си кърми детето до годинка и два месеца. Просто една вечер като извадила цицата, синът й казал - Мамо, Ники не иска повече цокито!
И край. Детето си е решило само, легнало си в леглото и заспало.
Зъхи, ако наистина ти е терсене ти пожелавам от все сърце и Емата да заяви толкова отговорно своето лично мнение по въпроса

Е, чак пък да дотежава... Не, че не ми се иска да мога да изляза на вторнишките сбирки по- до късничко, или да отида някъде за ден-два само с мъжо, но си подреждам приоритетите, а пък и не вярвам, че мога да я оставя за толкова време. Тежеше ми в началото, сега вече така свикнах, че ще ми е леко неестествено, а хем не кърмя толкова отдавна като вас...

Не можах да изчета всичко до тук, но голямата ми дъщеря я кърмих 8 месеца. Сега е на 9 години, пила е антибиотик точно 6 пъти досега, почти не боледува (да не чуе  ) ,така че не съм сигурна дали една , две или пет години са от значение. По повод умората към 7-8мия месец вече ми беше тежко, така че Джиджи не си само ти "лоша майка" . Да е всичко наред ще кърмя и сега - спор по въпроса няма, но със сигурност няма да е повече от максимум 1 година.
Даже благодарение на кърменето и залъгалка ползвахме във възраст между 8 месец и 1,3месеца (и то заради мойта глупост, че въобще и я дадох).

Ох, повече ми тежи неразбирането, което срещам. Не че ми пука, ама по-приятно би ми било, ако поне някой наоколо ми признаваше, че това, което правя за детето си, е правилно и полезно за него. Вместо това - мълчание или подмятания "ама вие още ли...?", сякаш нещо лошо правим.

Колкото до това, дали самото кърмене ми тежи - не знам, като спра, може и да се окаже, че ми е тежало; сега все едно да ме питате не ми ли тежи сменянето на памперси примерно. Ами как да ми тежи, като много по-трудно ми се вижда непрестанното подканяне да ходи до тоалетната или смяната на напишкани/наакани гащи. Когато реши, че е готова да ходи до тоалетна, изведнъж сигурно ще ми олекне (особено на джоба). Но сега знам, че е необходим етап и макар че я подканям да пишка в тоалетната, не я насилвам, чакам я.

И нека не почваме да си мерим "циците" на тема коя е по-добра/лоша майка според продължителността на кърменето. Аз смятам, че така е правилно и полезно; дъщеря ми все още го желае. Нашият проблем е решен. Някой смята, че в кърмата ми вече няма нищо полезно или че съм извратена да кърмя толкова дълго - негов си проблем.


Не, естествено, че не трябва да е непременно и само тя. А ти какво по-добро средство предлагаш  ?

Аз също съм на мнение, че вече сме големи за нощно кърмене. Ела да го обясниш на моята дъщеря. Скоро се опитах да махна нощното; в резултат почна да се буди, става от леглото, разсънва се, докато не си получи своето - и набързо ме отказа от експеримента. Който се е справил с махането на нощното - нека сподели опит, ще съм благодарна. Но с метода на Спок с реването да сме наясно, че няма да се навия   !

Оф-топик, но докторското мнение (не тукашното, да поясня) е, че бебето има нужда от нощно хранене до 6 месечна възраст; след това вече нощното кърмене/хранене играе роля на утешител, навик и т.н., а не толкова хранителна функция, тоест след това, при желание и възможност, може да се отучи бебето. Но от друга страна, пак толкова компетентни хора твърдят, че има бебета, които поемат основната си порция мляко именно нощем, когато са най-спокойни и сънени (тук някой майки бяха споделяли същото), така че не знам дали прекратяването на нощното кърмене след 6-ия месец е добра идея за всяко бебе.

Мисля,че тук не се отчита един основен момент - не ние настояваме детето да суче,когато е разплакано или има нужда от утеха и близост,а особено по-голямото детенце съвсем съзнателно и настоятелно самичко си търси да суче - дъщеря ми е на 9 месеца,но вече съвсем ясно си показва,дърпа и си иска,търка се с муцунка в блузата ми и се опитва да засуче,особено когато нещо е крива (доживях и това да стане - колко пъти съм се оплаквала,че не търси гърда за успокоение ).
Кърмата няма да спре,докато детето суче,дори да е само 2-3 пъти на денонощие - веднага давам пример с ИваД - а в процеса на надрастване нуждата от кърмене нещата сами се подреждат и се установяват нови навици и обичаи за успокоение.Децата се променят непрекъснато и сами показват,когато искат нещо да става по друг,вече не бебешки начин,особено когато стигнат фазата АЗ САМ след втората година.Така че в това отношение притеснения нямам
А относно това кой е по-по-най сред дългосрочните кърмачки - няма начин да възникне надпревара,кърменето е двустранен процес,т.е. трябва да има желание и от двете страни и майката може да си прави планове да кърми до пълнолетие,а детето да спре още преди втората година.Точно това му е хубаво на кърменето - никога не можеш да накараш едно дете да суче,ако то самичко не желае - така че няма как да сгрешиш (освен ако тотално объркаш нещата с възпитанието).

Не искам да предлагам средства. А ако нямаш кърма при никненето на зъбките? Пак цицка ли ще предлагате за успокоение? И май някой беше казал, че и с кърмене, и без кърмене, процесът пак си е болезнен, детето пак си е кисело и в крайна сметка с никненето на зъби се опитваме да оправдаем доста неща.
Моята дъщеря беше на 10 дни, когато се отказа от нощното кърмене. Имам предвид изобщо от яденето нощем. Заспива в 21 и се събужда в 6. Не съм се опитвала да я отказвам, още повече на такава възраст. Ако се случи да се събуди към 4, давам малко водичка и биберона (леле! що за майка съм!!!!!) и спи до 6. Ако наистина е супер гладна тогава, дали ще се остави да я излъжа?
Всичко за мен се свежда до нагласата на майката.

А ако нямах - щях като всички майки, хранещи с адаптирано да правя, сигурно. Но когато имам (и нямам против да я кърмя нощем) - защо да не давам? Когато виждам колко по-лесно заспива за броени минути...Всеки сам си избира

абсолютно е така! Мойта щерка ядеше по 100 пъти на нощ до 6тия месец и след това се отказа сама буквално а 1 нощ 

Нямам нищо против всеки да кърми колкото иска. За мен лично е приемливо да кърмя до 4, максимум до 6 месеца на бебето.

Ако бях женена за Тарзан и живеехме в джунглата, сигурно щях да кърмя няколко години, но в условията на цивилизацията изобщо не си го и помислям. 

Престрашавам се да се включа и аз в тема в коята изобщо, ама изобщо нямам място тъй като кърмих  само до 3-я месец.
1. Бих желала да кажа евала на майките които кърмят до по-късничко, абсолютно  ги уважавам за това им решение и никога не бих си позволила да успоря или изразя неодобрение към тях.

2.Искам да Ви кажа защо аз не се навих да кърмя дълго - Ами защото бях дебела и не се харесвах, и ми беше гадно и се депресирах и никакви уговорки че това е за детето и бля-бля не ми помагаха /огледалото,суетата и незнам какво си надделяха/ и започнах лееека диетка и кърмата ,която така и така никога не ми беше обилна намаля и аз не си направих труда да мина през трудния период, който бях чела че идва и отминава.Някой ще каже то от кърмене се слабее, да ама аз не слабеех-ами заковах кантара на място.
Колкото и гадно да звучи-спрях да кърмя, започнах да ходя редовно на фитнес, започнах стриктна НВД диета /коята не бих могла да пазя ако кърмех/ и за още няколко месеца си върнах формата /доста кг имах за сваляне/ и се чувствам чудесно. Чувствах се много по-пълноценна  и щастлива и това естествено афектира и надедтенце, което да чукна на дърво е много спокоен и кротичък.Не съм от жените които свалят килограми просто ей така, и затова и не си позволих ,,лукса в моя случай,, да изчакам.
Та така моя аргумент да не кърмя до късно беше Абсолютна суета, но повярвайте ми не съжалявам.Детето си поставям на първо място /заедно с любимия  / и както всяка една майка мисля че правя най-доброто за него.
Поздрави на всички

Моята нагласа е също да кърмя до около година.  След това ми се струва, че детенце ще е вече "голям човек" Отношението ми към кърменето на по-голямо дете не е така крайно и негативно като това на Зъхи, но до някъде я подкрепям.

Мисля че в началото изришно бе подчертано че няма нужда темата да се превръща в поредния спор с грозни квалификации

Ще се включа и аз в тази "кротка и мирна" тема.
Кърмих до годинката. Просто ми се наложи да пътувам за по-дълго тогава и реших постепенно да отбия Калин. Мисля, че и да не ми се беше наложило пак така щях да постъпя. Кърменето беше страхотно като изживяване, но честно казано просто някак си след годинката не си го представях. Наистина понякога много се дразнех, че сме като залепени с Малчо и, че никъде не мога да мръдна без него, защото се кърмим на поискване. Освен това аз определено бях от мамите на които кърменето им се отразяваше не толкова благоприятно на сексуалния живот. А и колкото и тъпо да звучи трябва да призная, че мнението на околните по темата (знаете го ), също май ме притесняваше .
Калин е доста залепен за полата ми до ден днешен, но не мисля, че това има връзка с кърменето. Иначе самото отбиване направихме постепенно и нямаше никакви драми около него.
Благодаря на Бога и на форума, че успях да кърмя толкова дълго!
Браво (искрено!) на всички мами, които го правят и по-дълго и защитават това свое право.   
А , и още нещо - сега когато ни растат зъби със страшна сила (кътници, предкътници и други) понякога ми се иска да имах отнякъде една цица пълна с мляко, ама нямаааааааа. Но това е - не може всичко да е идеално просто!

Според псехоанализата във сексуалното развитие на детето има няколко етапа:
1 орален - до края на първата година - акцентът е върху удоволствието от смукането и яденето, концентрирано е в устата
2 анален - започва с настъпването на втората година- удоволствието се локализира в ануса - детето започва да осъзнава, че произвежда нещо, съвпада със слагането на гърне
3 фалически - тука е и т нар едипов комплекс - на две или три годишна възраст
4 латентност - след петата година
5 генитален - зряла сексуалност

Всеки етап си има времето и мястото
Според мен кърменето на 3, 4 и 5 годишни деца нарушава естествения ритъм на развитието  Получава се нещо като зацикляне на оралния стадий, което би могло да доведе до емоционални проблеми , трудности при процеса на отделянето и тн
Аз лично смятам да кърмя и след годинката, ако има мляко и желание от двете страни, но не повече от 1, 5 години

Аз все още не влизам в графа "дългокърмещи", но се надявам скоро и това да стане

Към дискоусията си мисля, че не мога да се включа, тъй като каквото и да кажа ще е повторение на думите на Хедра, Бу, Емем и другите "тарзанки"

Зъхи, честит ти медал и да се похвалиш с друг след 6 месеца

Искам да отговоря на въпроса на едно майче по-горе за това дали кърменето тежи...Ето, слагам си ръката на сърцето/представяш ли си го / и си признавам - тежи ми нощното!Ама не винаги...Иначе - тц, никога не ми е тежало.Тежеше ми цеденето в началото, когато имах твърде много кърма.Сега ми тежи буденето по 6 пъти на нощ Така ми се спи, че две не видя......Ако имам сили да го отуча, веднага бих!Но не знам как А и понякога, когато се буди само 1-2 пъти, много ми е хубаво да си го гушкам топличък и сънен и да си го кърмя.Но тръгнат ли пустите зъби или нещо е хремав Ето, всичко си казах
А това за лошата майка са глупости, но ти си го знаеш, нали

Ей за т'ва говоря! .Иначе и аз продължавам напред

Белинда, пробва ли да отидеш да спиш в другата стая и да го зарежеш на таткото или някоя баба? Може пък като я няма цицата под ръка, да се примири... 
Аз от няколко дни успешно отучвам Емата от нощните хранения между 12 и 6 сутринта. Давам вода, биба и засега успяваме да удържим фронта. Ще видим докога... 

Когато беше млад и зелен, номера с бибата минаваше.Пак се е будил, но не сучеше, оставяла съм го да спи с баба си, а ние с мойто съпруг/да не повярваш че и той някога си е бил в Бг /миткахме по дискотеки и кръчмета...Ееех, мили спомени Случвало се е само 2-3 пъти де, да не си помисли някой, че съм си отживяла нощем , но все пак се е случвало.Сега - абсурд!Откакто не суче биба, нищо друго не го приспива отново, осван аз самата Следователно вечер, когато си легне - и аз с него Биби е свидетел как сега, като бяхме на Албена - седим си в бара и си бърборим , а мене ме викат през един час да го успокоявам Нейните хлапета не шукнаха през цялото време , а аз фърчах кат линейка между стаята и бара
Е т'ва ми тежи!

Уважавам научния подход... да поразсъждаваме заедно тогава.

Тва, че оралният етап завършва в края на първата годинка, нали не значи, че преставаме да храним детето през устата? Просто устата престава да бъде основен опознавателен орган, но не можем да я елиминираме. А адаптираното мляко над годинката, нали и то през устата влиза? Тогава не виждам проблем и с кърмата.

Освен това, не бих отнела насилствено нещо от детето си, преди само да е готово за това, защото чичко Фройд е сложил някакви разделения и периоди. Не мисля, че забавям развитието на детето си, след като му давам нещо, което търси и което му е полезно за здравето. Впрочем и най-новите  медицински изследвания твърдят, че няма психологически проблеми при кърмене над 2 г.

Гледам, чета - мога да защитя всяка позиция (без крайните - над 3 години кърмене и тарзански изказвания) Има логика и виждам истина във всяко изказване (Хедра и Бу крият топката), но за какво ми е това, като имам бебка и тя решава  

Ако питаме дечковците, може би всичките щяха да са за по-дългото кърмене  само че кърменето зависи най-много от нагласата на мама. Всеки си има свои причини да кърми до по-късно или да спре по-рано и всеки е прав от неговата си гледна точка
На мен ми беше фикс идея да кърмя, тъй като с първото едвам избутах 2 месеца. После ми стана фиь идея да кърмя до 6 месеца, но колкото повече наближават толкова повече се чудя да взема да ги направя 7... 
Между другото преди седмица започнах диета, тъй като не мога да се гледам в огледалото, а старият гардероб ми стои ужасно смешно с тези паласки Казах си, ако спре кърмата спре, минавам на адапте. Започнах да свалям кила, но към петия ден бебка започна да плаче след всяко хранене  Млякото не и стигаше. Е не можах да се пречупя и да и дам адапте  В момента и мама и беба си лапат както си знаят 
То като наркотик това кърмене 

Нека добавя един много силен (според мен) аргумент в полза на дългото кърмене. Няма връзка с бебетата , а с майките.

Колкото по-дълго кърми майката - като време общо всичките си деца - толкова е по-малък рискът за нея да се разболее от рак на гърдата и от остеопороза.

Това не може да е самоцел, а и насила дете не се кърми, но е много добър 'бонус'

Етапите в развитието според Фройд нямат нищо общо с кърменето и няма нищо такова, че след оралния период кърменето би бавило развитието на детето  Ти ммного хубаво си го казала, че и след 1 година детето пак продължава да се храни през устата - не се елиминира удоволствието от храненето само защото детето навлиза в друг етап от развитието си

[
Уважавам научния подход... да поразсъждаваме заедно тогава.

Тва, че оралният етап завършва в края на първата годинка, нали не значи, че преставаме да храним детето през устата? Просто устата престава да бъде основен опознавателен орган, но не можем да я елиминираме. А адаптираното мляко над годинката, нали и то през устата влиза? Тогава не виждам проблем и с кърмата.

Така е, влиза през устата, но кърменето е съвсем друг акт - много по-интимен и по-свързващ с майката  Аз имах предвид кърменето след втората година  ТОгава момчетата навлизат в едиповата фаза - фазата на ревността към бащата Когато са кърмени, те "притежават" майката в това отношение,  възможно е да изпитат силни негативистични чувства към баща си.  По-точно амбивалентни, което може да доведе и до други проблеми
Това е теория, разбира се  Но с времето се е доказала- каквото и да си говорим, всичко опира до това, което е казал Фройд и тези след него

А аз доколкото съм го чела, съм добила мнението, че човек ако прилага в реалния живот 1:1 умозаключенията на Фройд, може да изкука в един момент...

Ей това ме провокира:
Представям си, докато го е нямало "чичкото", хората са се чудили защо момченцата им, кърмени след втората годинка, имат Едипов комплекс или мразят баща си...   А какво става с момиченцата?...Та...Теориите на Фройд са философия на 1 човек, а не тоталната и неопровержима истина....


Поздрави! 

А липсата на интимност с майката, когато детето все още се нуждае от нея, не може ли в още по-голяма степен до доведе до сериозни проблеми? Отказът да дадеш гърда, когато детето я търси и плаче за нея, не причинява ли травма?

Теориите са хубаво нещо, но първо, не винаги се основават на практиката, и второ, има най-различни и често противоположни теории и нашия майчин инстинкт ни показва коя от тях е най-правилна за нас.

Което, разбира се, не значи, че е най-добра и за детето ни: теорията, че мама знае кое е най-добро за детенцето й, също подлежи на съмнение. Колко от нас смятат, че родителите ни са ни отгледали по най-добрия възможен начин и не са допуснали никкави съществени грешки? Но това е друга тема, извинявам се.

Във всеки случай, важно е да се знаят ползите от продължителното кърмене, да няма предразсъдъци спрямо кърменето до по-късна възраст, обидни квалификации и натиск от околните да спре. От там нататък, нека всяка майка си прецени кое е най-добро за нея и детето й.

В този смисъл - браво за темата, Зъхи. Хубаво е да си поговорим смислено по темата наистина. Много ме радва как ти уж нямаш много положително отношение към кърменето, но се интересуваш, полагаш усилия, опитваш се да научиш нещо ново... само не ни позволявай да те зарибим сега да кърмиш до 2 г, че срам!!! 

Аз рядко пиша, но поне се опитвам да попрочитам, когато диването спи. Та по темата:
Ако мога и аз да се причисля към дълго кърмещите (1,1г) 
В началото като се чудех имам ли нямам ли кърма и бебо ревеше съм се молила да изкараме поне до третия месец. След като се научихме да се кърмим се чудех дали ще откараме до шестия, след това пък като реших, че ще му никнат зъбки дали няма да почне да ме хапе и т.н. И така полека-лека си се кърмим вече повече от годинка. Искам да кажа, че желанието ми е било да изкараме колкото се може по-дълго. Винаги съм смятала, че ползите са много повече от "вредите" и смятам да изчакам сам да ме отхвърли 
При нас положението е - предлагам не отказва. Дори и да прескочим едно кърмене през деня, не протестира, не ми рови под блузата, вече много рядко заспива денем като се кърмим ( за съжаление се лангъркаме с количката), нощем също се буди рядко ( сега почват зъбите де, та ще видим занапред )
Което ме навежда на мисълта, че ако искам мога да го отбия. Но не смятам да го правя,не смятам и да го насилвам да суче. Когато се откже-откаже. Срокове не си поставям.

Ще гледам да устоя на изкушението... 

Зъхи - първо много се радвам да те видя в този форум, след като имаше като бременна колебания. Поздравления!!!
По въпроса - аз лично изпитвах големи колебания и в крайна сметка реших да спра към година и 3-4 месеца.
Знам, че физиологично нормалната продължителност е към 3 години /въз основа на това колко продължава кърменето пропорционално при другите бозайници/ и вероятно организмът на детето е пригоден за това. В този смисъл се чувствам виновна.

От друга страна човекът е освен природно, и социално животно, и най-откровено не бях готова за социалния отпор на продължителното кърмене. Най-вече не исках това да се отрази на детето, което много добре усеща как го възприемат околните.
Всячески съм се старала да запазя близостта от кърмаческия период, като я продължа с други средства. Мисля, че успях. Детето не е почнало да се разболява рязко или нещо такова, напротив, миналата зима изобщо не е боледувала.
Въпреки това от време на време се настройвам носталгично към онова време,  а когато детето ми заплаче силно /например ако се удари много лошо и пр. или когато преди месец вдигна Т/ съжалявам, че не мога да вдигна блузата и да я накърмя, което все още ми идва да направя като най-естественото нещо.

Ех, Зъхи, какво ще рече "навреме" и кой е тоя, който определя кога му е времето?! Децата не са ли различни, не се ли развиват с различно темпо? И какво ако моят син е без памерс от 1г10м, а съседчето от 3 г.? Какво, ако детето ми пие свободно от чаша на 1г, а друго не се е разделило с биберона до 2г?
Абсолютно си права, да, имаме отговорности, но пък и всеки от нас като родител е добре да се вглежда и в детето си и в неговата готовност за промени, да го подкрепя без да го тика, да му помага без да го насилва, да му дава посока, но не и впряг.
Както нееднократно съм писала, Ради на 1г не ядеше друго освен кърма. И да не излезеш сега с довода, че кърмата го е засищала и затова не е искал друго, защото съм пробвала всичко - преди кърмене, след кърмене, повече или по-малко гладен, всякакви плодове/зеленчуци/каши - пълна незаинтересованост. А, и още нещо - не пиеше нищо от биберон. И така стигаме ние годинката и аз какво според теб трябваше да направя - да отбия и търся начин да му давам адапте или със сила да бутам пюрета?! А беше иначе напълно нормално развито за възрастта си дете . Няма да продължавам нататък, започна да се храни като връстниците си някъде на 2 год. Само ще спомена още един факт - редица изледвания сочат, че деца, склонни към алергии отказват твърда храна до 9-12 м. А Ради имаше атопичен дерматит и педиатърката го водеше застрашен от алергии. Слава Богу досега алергии не е проявявал към нищо, а дерматитът е отдавна история.
За мен водеща причина да кърмя все още е, че той очевидно все още има нужда от това. На 1г сучеше около 12пъти, на 2г-около 4, сега на 3+ около 2. Виждаш прогреса нали?! Колкото до нощното, в момента, в който му излязоха всичките 20 зъбчета, спря да се буди нощем. Ходеше на ясли, сега на градина, има "плиятелчета" и лятото очакваше с нетърпение да ги види. Обича да играе с тях. Обожава баща си и дядо си (кой спомена едипов комплекс?!) и братовчедите си. А да, и обича да суче. Честно да ти кажа, в повечето случаи, тези моменти са вълшебни и за двамата - кажи кога си успяла да гушкаш и да пошепнеш нежно на 3-годишно торпилче (освен, ако не е болно) повече от 1мин. За мен това е начин на възпитание и уникален израз на любов. Да, има много начини да изразиш любовта си и далеч те не се изчерпват с кърменето, но фактът си остава такъв.
Колкото до трудността да отбиеш дете, истината е различна. Трудно е само, ако детето не е готово. А примери и в този форум има - на Anna_D момченцето се е отбило само на 3г, на Тинкърбел дъщерчиката на 2,5+, на ЕТ момченццето на 2+.
Какво повече...

Наистина май няма какво повече. Ех, Иве, колко красиво и истинско си го написала, наистина ме впечатли.

А ето това ме изпълни с надежда, че скоро и аз ще спя през нощта:
 

Благодаря ти, че проправяш пътя (не знам дали бих се осмелила иначе; както каза Анда, сме и социални животни и мнението на околните няма как да не ни влияе... Но пък има и обратната зависимост: ако повече майки се вслушват повече в децата си и по-малко в общественото мнение, скоро и мнението ще е различно).

Да, ама нали се сещаш колко време ще е необходимо да се разгърне тая прогресия...  Тъй че много скоро няма да е! 

Ето една прясна, прясна статийка за кърменето след годинката:
http://news.yahoo.com/s/nm/moms_milk_dc

Започва така:

NEW YORK (Reuters Health) - A new study shows that milk from mothers who have been breastfeeding their infants for more than a year is richer in fat and energy than milk from moms who have been breastfeeding for just a few months.

...

Дали дългото кърмене се влияе от околните. Плащаме ли данък "обществено мнение" и дали оценката на другите ни притиска да кърмим до определена, обществено приемлива възраст... мислила съм си за това. Още преди да се върна на работа, в една тема писах, че се страхувам от отношението на колегите си - не че ще ми повлияе, а защото ще ми се трови настроението, ако срещна присмех. И тогава ПоляСп отговори, че ще направи на бъзе и коприва всеки, който й се намеси в решенията, свързани с детето й.  То и аз не оставам длъжна никому, ама едно е хората да са толерантни по дефиниция, друго е всеки ден да водиш битки, пък стой после и лактирай!!!

За моя изненада (признавам си), колегите ми се отнесоха с изненадващо разбиране. Мъжете - много по-явно, жените - поне бяха любезни. И понеже решението ми да кърмя е ясно оповестено, и до този момент - когато Ирина вече е над година, не ми се е случвало да се сблъсквам с негативни оценки. В интерес на истината, най-голям негативизъм срещам именно във форума, където хората, скрити зад някаква анонимност, дават свобода на всичко, което им е на душата. На живо е друго. Тези, които ме познават добре знаят, че съм от типа обмислящи, преценяващи, премерващи по 10 пъти хора и че щом кърмя това голямо дете, сигурно има сериозна причина. Други не се занимават с мен, защото са наясно, че с мен не се излиза мен лесно на глава... Когато ме питат "Няма ли да я отбиваш" според човека отговарям "Ще я кърмя до абитуриентския бал", или"Дай ми една разумна причина да я отбия". Не могат. Дори се оказва, че много жени на възрастта на майка ми - около 55 - 60 годишни, са кърмили до годината и са отбили насила, за което после са съжалявали. Моите приятелки - до една не-кърмачки, са достатъчно начетени, за да знаят за какво става дума. Установих, че страхът ми (който не е всъщност страх, а опасение) е бил само в главата ми и че дори провинциалната общественост на Стара Загора съумя да се справи с тази "екзотична" практика - дългото кърмене.

Дълго стана и не знам дали въпреки това съумях да си изразя тънката мисъл, ама вече съм уморена. Пък и толкова мога, толкова се изразявам - мозъкът ми знаете къде изтече.

[quote author=Зъхи link=topic=44145.msg824646#msg824646
Да, ама нали се сещаш колко време ще е необходимо да се разгърне тая прогресия...  Тъй че много скоро няма да е! 

Зъхи,
Аргументите ти са много точни и актуални. Не би могло да се каже по-точно. Майката и тя е човек-не бива всичко да се гледа единствено през призмата на детето. До 1 година намирам логично. След 1 година->>преувеличено, но на който му харесва, не правя опит за разубеждаване, макар че лично се съмнявам в ползата.

********
“Wonderful theory. Wrong species”.
Edward O. Wilson, the world's foremost expert on anthropology
[remarks on Human ability to make the Marxism  to work]

Да, ама ти нали не определяш колко дълго ще кърмиш от общественото мнение, а от по-сериозни фактори?

Бърди, явно си мислиш, че за майката кърменето над годинка е неприятно и в тежест... А пък Зъхи, точно напротив, се притеснява от удоволствието, което й носи. За мен не е нито сексуално удоволствие, нито тежест, така че не виждам проблем никакъв.

Така ли?! 

Ами така:

  Не, не, не си ме разбрала правилно!  Нямам предвид, че сученето на бебето предизвиква сексуални усещания, а че ме смущава идеята за кърмене на голямо дете в този план. А иначе кърменето ми бърка секса по друг параграф - циците ги няма на тоя фронт, откакто се кърмим, а това си е ощетяващо откъдето и да го погледнеш! 

Много интересно ми е да ви чета, само не мога да разбера защо като реши някой да кърми му трябва мнението на другите? Ми кърмете се колкото искате без да питате въобще какво мислят другите за това!Може би някой компетентен психолог трябва да се изкаже по повод дългото кърмене но тук май няма такива.

Що бе, Вени, няма лошо да се пита.
Пък и Зъхи в такива теми се надъхва най-много да кърми, нищо че не си признава

защо психолог?

Всъщност решението ми да кърмя до по дълго няма общо с темата. Отдавна се вълнувам от мотивите на дългокърмещите. 

А чувала ли си, че кърмените бебета и деца спят по-лошо и имат по-неспокоен сън? Може би ако нямаше, нямаше пък да се буди през нощта! 
Между другото и на сина ми му излизаха зъби, пък не е имал нужда от нищо през нощта, освен от водичка от време на време... 

Това звучи много добре и има логика за рака на гърдата, но за остеопорозата не ми се връзва...  Дай повече инфо, щото не е ли точно обратното - кърменето все пак "изсмуква" доста калций от организма на майката... 

Може...а може и не, казва ли ти някой БТВ, когато няма зъб да никне, се буди по 1-2 пъти само; като бяхме на морето и спеше по-далеч от мен, не се будеше чаааак до 5-6 сутринта (което се брои за сутрешно кърмене); откак я преместих в собствено легло, допряно до моето, също лееекичко намали броя хранения нощем...изобщо, не са едно и две

Точно това искам да кажа - будят се, щото знаят, че ще им дадем да сучат. Иначе няма да се будят гадинките! 
Според мен с дългото кърмене наистина удовлетворяваш някаква необходимост на детето, но пък преди това я създаваш. Нещо като рекламите - не знаеш, че имаш нужда от точно такава паста за зъби, преди да я видиш по телевизията! 

Е, не мисля винаги съм се радвала как я приспивам за минути (вкл. и току-що), когато се разбуди от зъб. За синът ти може и да е било валидно, но аз знам и деца на адаптирано, които ох, само как се будят (и никой не ги храни, зъби-мъби, такива работи). Мхм.

 

Оттук

7 WAYS BREASTFEEDING BENEFITS MOTHERS
1. Reduces the risk of breast cancer. Women who breastfeed reduce their risk of developing breast cancer by as much as 25 percent. The reduction in cancer risk comes in proportion to the cumulative lifetime duration of breastfeeding. That is, the more months or years a mother breastfeeds, the lower her risk of breast cancer.

2. Reduces the risk of uterine and ovarian cancer. One of the reasons for the cancer-fighting effects of breastfeeding is that estrogen levels are lower during lactation. It is thought that the less estrogen available to stimulate the lining of the uterus and perhaps breast tissue also, the less the risk of these tissues becoming cancerous.

3. Lessens osteoporosis. Non-breastfeeding women have a four times greater chance of developing osteoporosis than breastfeeding women and are more likely to suffer from hip fractures in the post-menopausal years.
...
Оттук

И още много по osteoporosis+breastfeeding в чичко Гугъл

Еййй, добра си с тоя Гугъл! 
Да се надяваме, че не само в Южна Африка им се сгъстява костното вещество след кърмене! 

Не знам за остеопорозата, ама на най-добрата ми приятелка й отрязаха гърдата на 35 години при 2 деца , кърмени до малко над годинката. Аз си признавам, че гледам какво става около мен, а не си изграждам представите по някакви доклади на " световни огранизации" .
Емем, детето ти не е ли вече към 4 годишно? Не си мисли, че се заяждам, (ако искаш изобщо не отговаряй) , ама понеже нямаш лентичка, та се зачудих дали не ме лъже нещо паметта?

На Емем детето е на възрастта на Меденката горе-долу - на 2г
Освен това сама знаеш,че в докладите има статистики,които се правят чрез наблюдения върху широк кръг хора,а не върху изолирани единични случаи - защото по тази логика всяка от нас може да ти приведе веднага примери като аз с моята баба - кърмила е 6 деца до късна възраст,баща ми като последен е кърмен 3години и отгоре и жената почина на 89 години,без никога да е имала проблеми с гърдите И така съответно чрез наблюдение над примери около нас и ние си изграждаме представите

Почвам отзад напред.
Пето: Отбих Цвета този юли - на 2г. 9 м. Без грам драми и ревове, без напрежение в гърдите. Един ден тя замина на гости на приятелче на село и когато я видях на другия просто й казах, че няма вече мляко. Тя каза добре, а кога ще има. Когато има бебе. А кога ще има бебе? И започна да си разпределя - бебето ще суче от тази, а аз от тази...Това беше.
За зависимостта. Понякога си мечтаех - само веднъж да спра да кърмяя...ехееее...животът почва. Глупости. Същото си е. Обаче....Много по-лесно й се ядосвам и си изтървам нервите, няма го това безкрайно спокойно намиране на правилния подход. Според мъжа ми, защото вече не съм я усещала така близка. Може и да е прав. Освен това вместо да смъкна така мечтаните 2 кг, качих 2:) Кво да се прави...
Много се будеше нощем до 2 1/2 г. Спря сама, без това да зависи от кърменето. Сега толкова рядко се буди, че ако се случи, почвам да се притеснявам.
Зависимостта: Такава, каквато беше преди. Социална е, има приятели, понякога много й липсвам, друг път не се сеща за мен. И тук зависимостта няма връзка с кърменето, а с разширяването на възможността на детето да комуникира със себеподобни. Също и със самочувствието му. А кърменето пък дава увереност и самочувствие.
Имунитетът - все още не е пила лекарства. Обаче от както спрях да кърмя почна да влачи упоритите градински кашлици и хреми. А преди не бе близвала сироп за кашлица, нито й бях капала какпки за нос. Ей на, сега пак е с кашлица и хрема:( Връзката - намален имунитет, спряно кърмене е толкова ясна, че почти мога да я пипна.
За остеопорозата не знаех, но за рака - да. И това бе един от силните аргументи, които ме караха да продължавам, когато ми беше писнало. Ако имаш такава генетична предразопложеност като мен, това би било сериозен фактор.
И накрая, супер готино се получи че кърмих толкова. В началото си мечтаех да кърмя до годинка, пък то какво стана.... Идея нямам дали едно друго бебе бих кърмила пак толкова. Те децата всичко си показват. И са различни.