Тормозени деца в училище.

Стана ми много мъчно, мисля че разбирам за какво става въпрос.Моят син е от "другата страна на барикадата" на първо виждане-буен, говори много, но не се биеше ... до миналата година.В класа имат едно-две момченца, които от възпитание и вероятно от физически страх се оставят да им се говори кой както иска, да им се подиграват за какво ли не и т.н.Миналата година много си говорихме у дома-не е ли смешно точно с тях да се прави на "мъж".Честно, бях се уплашила-нали уж ми е миролюбив и справедлив, ама това което чувах при разговорите в скайп съвсем ме същиса. Един ден ме викнаха на училище-ударил бил някого, със свито сърце отидох. Случката беше следната-един от "отворените" му съученици за пореден път решил да се гаври с едно от тези две тихи момчета-започнал да му подхвърля и да му подритва раницата, дърпал му стола, за да падне, сядайки и др такива...Моят, след предупреждение да се спре с подигравките, го ударил, като преди това го предизвиквал да подхвърля неговата раница и да дърпа неговия стол , но момчето не посмяло и продължило да се гаври с другото дете. Последвало круше. "Отвореното" се прибрало, оплакало се, и в резултат бях на гости при директорката.Мълчах през цялото време, обаче вътрешно, какво да ви кажа, бях удоволетворена.
 Та в този смисъл, може би ти твоят индивидуален подход е правилен, дете след дете-това са малки спечелени битки по пътя ...Не всички деца на гости, разбира се, може би разговори с тях...Винаги съм смятала особено вяажно в къщи от време на време да идват да спи някой негов приятел, така като че ли стават по-близки и сплотени.

TIHA VODA е много права!
Имах подобни разговори с моите момчета. Големият е седми клас, малкият е четвърти. Големият ми син ми разказва потресаващи неща за това как да оцелееш в училище, че ако все отстъпваш и не се защитеваш винаги си го отнасяш отново и отново, има просто деца, които като видят, че някой е по-дружелюбен и неконфликтен непременно ги дразни и се опитват да издевателстват... разказа ми, че се е сбивал няколко пъти, за да се защити и после тези "тарикати" не го закачали и така... казвам ви сърцето ми се свива от болка, че расте такова поколение... притеснявам се за малкия, който от другата година ще влезе "в живота" в пети клас, ще се слее с тълпата в училище, просто ме е страх. А колко лесно може да бъде, ако злобата в децата я няма...
Господ да ни ги пази и нека в живота им има по-малко злоба и агресия!   

Ох, това с тормоза в училище е много ужасно. Не знам каква конкретна препоръка мога да ти дам. Моите са трима и с течение на времето все по-ясно ми става, че ако детето е кротко, свито и плашливо няма особен шанс успешно да се "внедри" в средата.

Аз никога не съм възпитавала децата ми да са агресивни, "намахани", да се бутат напред, да се стремят да изпъкнат или да налагат волята си въпреки всичко. И никога не съм смятала, че са борбени и умеят да се отстояват. Сега, в последствие, от една-две години усещам каква месомелачка е училището и как се оцелява там. Дъщеря ми е най-голямата. Тя винаги ми е била кротка, спокойна, мудна, отговорна, съвестна и неконфликтна. От известно време я усещам, че е сред тарторите на класа. Не е от децата, които се оставят да мине от тях, не е от децата, които биха си замълчали и биха отминали, не махва с ръка и не се бои от конфронтация. Не знам как се е превърнала в амазонка. Разбирам, че е едно от двете момичета в клас, което не се бои от момчетата и не рядко защитава останалите момичета от техните нападки и агресия. Тази трансформация за мен е изумителна. Често напоследък говорим с нея. Опитвам се да я убедя, че не е нейна работа да "спасява света" и ми се иска да е по-пасивна, но тя спори. Твърди, че ако не се защити ще е вечната жертва и че едва ли не няма избор. Онзи ден ми разказа за бой, на който е била свидетел /добре, че не се е намесила/ и аз я попитах "а къде бяха госпожите???", на което тя отговори "на вечните си оперативки! ние долу ще се избием, те само се оперират". Говореше като възрастен. А аз си мисля, че възпитавам кротко и спокойно дете. И пред мен, вкъщи, в парка, сред децата иначе тя си е и такава. И напоследък си мисля в каква среда се налага да се приспособи, щом е претърпяла такава силна промяна.

Най-малкият ми е подобен на това, което ти описваш. Бяла и добра душа, абсолютно незлоблив, винаги готов да услужи и вечно жалее за нещо. От думите на другите двама разбирам, че ако не са те да го пазят и бдят над него, животът му в училище би бил доста по-тежък. Но от около година усещам как и той се променя. Нагоди се към средата и в доста от случаите успява и той да отговаря на нападки и агресия. Но за разлика от другите двама по-трудно приема тези обстоятелства, повече преживява обидите и по-често страда.

Не знам какво да те посъветвам. Имам усещането, както е казал и по-горе Някой си, че училището е джунгла и че там оцеляват силните, безкомпромисните и по-твърди характери. Може никак да не ни харесва тази констатация, но за съжаление така стоят нещата...

Aз съм майка на момичета, но съм много доволна от промяната на по-малката, когато започна да тренира бойни изкуства.
Има отделна тема, там добре е написано, че това е също философия и житейска позиция.
Ако искаш, пиши ми на лични. Доволна съм от нашия "господин" и аконе ви е далече, бих го препоръчала.

Или пък направо в темата за бойните изкуства, там може да получиш и др. препоръки, да ви е по-близо.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=329813.675

Тази тема е за всички спортове, не намерих другата.
В крайна сметка важно е също спортът да му е по сърце. Макар че източните наистина не са само спортове.

Маргало, мисля, че не е нужно да каниш у дома гости само за да озаптиш неправилното им възпитание. Училището е място, където всяко дете трябва да се чувства уютно и спокойно, и всичко и всички, които пречат за ползотворната атмосфера следва да си поправят поведението, или да си понесат последствията. Ако тормозът е системен и постоянствен, дори след множеството разговори с добър тон бих стигнала и до Министерство на образованието ако трябва, но няма да позволя на някакви си келешчета и заспал училищен персонал да тормозят психически детето ми. От нашето училище заради сходен случай изключиха две деца. Според мен трябва да има и солени глоби за родителите на такива. Помня от ученическите си години как по същия начин двама-трима келеша тормозеха един съученик и тъкмо когато се взеха много насериозно взеха, че им теглиха един здрав бой няколко деца, на които им беше писнало от простотиите им. Хубаво е да можеш да отстъпваш, но компромиси не бива да се правят безконечно и на всяка цена. Горе главата и не оставяй в никакъв случай нещата така.

Маргало не знам какво да те посъветвам, защото съм подобна позиция. Аз съм майка на 9 г. момиче, а там тормоза е психически. Дъщеря ми е много чувствително, общително, изключително добричко дете и от това много си пати. Има две-три момичета, които са се сдушили и съюзили срещу нея, мънички интригантки, които не спират с обидите, злобните нападки, подигравки, заяждане и дори два пъти са посягали на дъщеря ми.
Аз не съм от мълчаливите майки, нееднократно съм говорела с майките им/с тях почти всеки ден си пием кафето/, опитвам се да  защитавам детето си и пред самите деца, правя им забележки, а те  най-невъзпитано ми отговарят и ми обръщат надменно гръб. Резултата стана още по-зле. Всеки родител си защитава своето или казват, че сами трябва да се оправят и не се месят.
Незнам какво да правя, свива ми се сърцето като я взема от училище и тя с насълзени очички ми разказва какво се е случило и колко гадно са се държали с нея.

Тази тема ме вълнува и признавам - плаши.
Големият ми син, който е в първи клас, е чувствителен и раним, страхувам се за него, от това че може би ще бъде от децата, които ще бъдат тормозени.
Затова за себе си съм решила, че трябва да работя в посока на превенция. Да положа максимални усилия да го "бронирам", така че предпоставките да бъде от позицията на тормозените да бъдат предотвратени / доколкото е във възможнстите ми/ или поне нищожни.
Конкретните мерки са да поддържам добра информираност - за всичко, което му се случва в училище! Считам, че така бих могла да му помогна със стратегия в конкретен случай, особено ако има опасност той да се превърне в тенденция / именно добрата информираност ще ми сигнализира за наличието на тревожни тенденции още в зародиш/.
Не спирам да градя самочувствието му - чрез внимание, поощряване и похвали, постоянно, когато са заслужени / а се старая да има повече предпоставки за заслуги/.
Говоря му много в тази посока и пак по тази причина. Защото колкото и грозно да звучи, колкото и да ми е мъчно, факт е, че децата без самочувствие, тихите, отстъпчиви и незабележими, е по-вероятно да станат обект на посегателства. В тази връзка се опитвам да го изградя като успешено и популярно момче.
И да - записала съм ги и двамата на карате. Самата аз съм тренирала дълго време и зная - бойните изкуства са философия, начин на живот, самодисциплина, увереност и кураж. И накрая, гаранция, че в случай на нужда, ще могат да се самозащитят.

За съжаление, не зная какво да те посъветвам в конкретния случай. Дали не е късно да работиш в посока да му вдъхнеш повече увереност? Макар, че той вече е наплашен. Ужасна ситуация 
Мога да си представя как се чувства една майка, която вижда как детенцето и страда и е безпомощна да му помогне 

Помогни й да се сприятели с други момиченца и да си образуват групичка на не-интригантки.  Доколкото е възможно, да избягват контакти с интригантките, но ако са група, ще съумеят и да се защитят. Ще си общуват пълноценно една с друга в училище, няма да са самотни. Пред госпожата гласът им също ще има повече тежест.

Мила Маргало,
Влизам в темата ти като човек, преживял подобна ситуация с детето си, точно на същата възраст, та си нямаш представя колко добре те разбирам! За мое щастие нещата отдавна са минало и забравено, но тогава много тежко го изживяхме и много, много съм мислила по въпроса как така моето прекрасно, добродушно, жизнерадостно и дори прекалено общително същество изведнъж в училище се превърна в самоизолирал се „смотаняк”, получаващ непрекъснато обиди и ритници.... В крайна сметка с течение на времето и това, което се случи, стигнах до извода, че „вината” си е основно и най-вече в нас и в начина, по който го възпитавахме! Сякаш радвайки се на добротата му, учейки го на състрадание, щедрост, благородство и добри обноски, някак си пропуснахме да го научим на това, колко е ценна собствената му личност, че трябва да защитава и собствените си интереси, че и мъничко егоизъм не излишен... Резултат – липса на правилна самооценка, на самоувереност и самочувствие... Много са важни в този живот, по дяволите!
Слава Богу, имахме късмета да попаднем на страхотна класна, която, за разлика от вашата, взе нещата присърце и мога да кажа, почти за отрицателно време ни реши проблема. И не озаптисвайки „тормозниците”, а възлагайки му колективни задачки съвместно с тях и поставяйки непрекъснато детето ми в ситуации, в които да покаже и на себе си и на другите кой е и какво може. И ей на, постепенно детето придоби по-голяма самоувереност, че и спечели уважението на съучениците си! Шапка и свалям на тази жена! Другото, което ни помогна в тази посока, беше участието му в един планински лагер, организиран с помощта на фирма, по идея на една от майките в класа, чията основна цел беше чрез приключения да се научат на работа в екип, да преодоляват препятствия, помагайки си взаимно... Оттам също се върнахме с доста повдигнат дух и самочувствие, че баш добродетелните му качества бяха оценени! Ей, такива неща! Както бе посочено и малко по-нагоре, спортът също спомага...
В този дух, единствения по-конкретен съвет, който мога да ти дам, е да работите най-вече за самочувствието и самоувереността на детето! И да си намерите и своите външни „добри сили” според характера, интересите и способностите му! Успех! 

Включвам се в темата наполовина решила проблема, наполовина насред блатото.  
Дъщеря ми беше изолирана в края на трети/началото на четвърти клас, защото беше отличничка и "особняк" със собствено мнение, който никога не се съгласяваше априори с тълпата. Минахме и през обиди, и през сълзи. Сега, уви, е "душата на компанията", но с цената на лош успех за възможностите й и със забележки по отношение на поведението й. За да се впише в групата канихме периодично деца, по нейн избор, или у дома, или навън (примерно в Коколандия, кино и т.н.) Постепенно я опознаха и видяха, че нито е толкова дръпната, нито пък е "зубър". Имаше и момента с липсата на самочувствие, при това не защото ние не сме се опитвали да й го градим, а защото просто беше различна и в един момент реши, че проблемът е в нея. В разговори я сравнявах с всичките й съученички, изтъквайки нейните предимства и от дума на дума си/ми повярва. Уви, сега сме в другата крайност.
Не мога да ти дам еднозначен съвет. Трябва да се въоръжиш с много търпение и здрави нерви, да продължаваш да каниш деца, да пускаш сина си да си играе навън с други деца независимо дали ще се върне наранен или не, да го пускаш на РС ако съучениците му си скайпват (всичко това ти изреждам от собствен опит), да работиш върху самочувствието на сина ти и да следиш за тънката граница между двете крайности на поведение. Само не се отчайвай

И още нещо, винаги доказвай колко го обичаш и реагирай според ситуацията, ако се наложи говори с децата. Имам предвид следното. В скайп сесия бяха обяснили на дъщеря ми, че е зубър. Тя се разрева и излезе от сесията. Не ми издържаха нервите и аз седнах на компютъра. Питах въпросното дете знае ли какво е зубър, обясних й точното значение на думата, питах я тя по колко време отделя за учене и й обясних по колко време отделя дъщеря ми. Първият ден след случката се бяха подиграли на дъщеря ми, че се е оплакала на майка си. После всичко се забрави, въпросното дете никога повече не си позволи да я нарича зубър, а дъщеря ми разбра, че я обичам и че при нужда ще я защитавам както мога.

[/size]
« #738 Сряда, 28 Октомври 2009, 11:14 »  

--------------------------------------------------------------------------------

За дечицата над 5-години, особено за по-затворените от тях, като сина ми, е добре някой професионално да се ангажира да им изгради самочувствие и увереност. Толкова е важно това, за да се справят с изпитанията на живота. Аз записах моя на един курс по приложна психология - детска лидерска програма за най-малките и за тийнейджъри "Светът е в твоята длан"... Да видим как ще му се отрази, че е асоциаmarga1975


София


  Re: Какво, къде, кога  -това е темата и поста е на marga 1975  страница 50        Това мисля е подходящо за вас.УСПЕХ на дечицата ни
 
 

Благодаря ви момичета за споделения опит и желанието да ми помогнете.
Като си легнем вечер и си говорим,аз се гушвам до него и му говоря,говоря...колко е ценен,как трябва да реагира да се държи,намира в мое лице мъничко успокоение ,но усещам,че брои дните от грипната ваканция,не му се връща.
За съжаление нашата госпожа е....за под съд,психически не е наред,всички го знаят,но е с връзки някакви в училището.
Когато първи клас започнаха,аз я предупредих ,че детето е астматик и не е ходило на градина,понеже сме израстнали в болници,няма проблем с общуването,но в началото просто се притеснява малко повече.
Споделих и това с надежда да му помогне в клас със децата,а тя още първият час го изкарала на дъската пред всички и казала:деца,Даниел не е като вас,той е малко по различен. и от тогава децата го нарочват!Тази жена е за разстрел,бяхме стигнали и до детски психолог,играеха едни игрички групово,беше хубаво и полезно...обаче госожата си остава,нямам думи колко съм възмутена от нея,тази година го е оставила да сяда сам,разбрах го от него преди дни,страхувал се да ми каже!