Първата любов, ли? Бяхме заедно около 4 години през които се надпреварвахме да се измъчваме, бяхме луди един за друг, но още деца. Разделяхме се, събирахме се, изневерихме си...Когато окончателно се разделих с него, заминах за чужбина и 3 години не бяхме виждали лицата си. Говорехме по телефона често и когато се прибрах в Бг, излязохме на среща..Всичките ми чувства се бяха изпарили, а той ме гледаше толкова влюбено, че чак ми стана жал. Поиска да ме целуне, а аз не му позволих...Сега след още 7 години се чуваме, аз имам прекрасен човек до себе си, той също...Променил се е....Доволна съм, че не продължих да се измъчвам с него и се радвам, че той също е добре...
- Публикувана: 17 фев. 2010, 17:12 ч.
- Последно мнение: 6 март 2010, 22:47 ч.
Първата любов
Първата ми любов беше мой съученик с рошав перчем и усмихнати очи, който имитираше лунната походка на Майкъл Джексън. Бях в 6 клас. Естествено, беше несподелена, той даже не научи за това. Нямам неприятни спомени, смешно ми е, когато си помисля, че през различни периоди на живота си, освен в него съм била влюбена и в повечето му приятели. 
Много влюбчива съм била явно на младини. 
Последно го видях това лято на срещата на класа ни- поостарял, понапълнял, но иначе същият.
Много влюбчива съм била явно на младини. Последно го видях това лято на срещата на класа ни- поостарял, понапълнял, но иначе същият.
Ех, тази парва любов!Виждам го когато ходя в майка ми,понеже живее срещу нас.На мен ми е приятно да го видя,знам че и на него му е приятно макар да не го показва.Имахме много емоционална вразка,която имаше повече хубави моменти от колкото лоши.Винаги ни се срещат погледите и е приятно,на последната ни среща ми беше казал"старата любов ражда не хваща".Винаги ще има място в моето сърце!
Спомням си го, разбира се. Бяхме заедно близо година, много влюбени (е, той-повече). Влезе в казарма и след няколко месеца го изоставих 
. Не можа да ме забрави дълго време, в продължение на 8 години се обаждаше, плачеше по телефона, пишеше писма, стихове, разкази, досаждаше на родителите ми. Стана много религиозен, подари ми библия, аз му я върнах...Преди време го срещнах- похвали се, че се е оженил, надявам се, че се чувства добре, и че е намерил жена, с която да е щастлив.
. Не можа да ме забрави дълго време, в продължение на 8 години се обаждаше, плачеше по телефона, пишеше писма, стихове, разкази, досаждаше на родителите ми. Стана много религиозен, подари ми библия, аз му я върнах...Преди време го срещнах- похвали се, че се е оженил, надявам се, че се чувства добре, и че е намерил жена, с която да е щастлив. 
помня първата си любов( или увлечение),как да не я помня ,като постояно ми досажда..... 
Помня я,да. Първата,но както се оказа впоследствие,не и най-голямата. Беше любов от пръв поглед, продължи три години. Той ме заряза, влюбил се в друга, докато аз бях на изпит и отсъствах от града. Сега е щастливо женен и с детенце от съвсем друга жена. Малко лирично отклонение-за пръв път се влюбих в 3-и клас в съученик. И много ме беше страх да не забременея-тогава си мислех че влюбването е равно на бебе,а имах и тумбаче и си мислех, че ми личи бременността. 
Малко лирично отклонение-за пръв път се влюбих в 3-и клас в съученик. И много ме беше страх да не забременея-тогава си мислех че влюбването е равно на бебе,а имах и тумбаче и си мислех, че ми личи бременността.
Ти тук май не си се разписвала, или съм пропуснала?Вярвам, че имаш не една история. 
Ами писах за първия ми приятел. Иначе първата ми “любов“ беше Гошко, аз на 4, той на 3. Майка ми ми е разказвала, че така силно съм го гушкала, че доста пъти се разплаквал, миличкият 
После като бях на 7-8 пак се видяхме и той ми каза, че още ме харесва, но аз го отрязах, защото ми се стори много нисък
После като бях на 7-8 пак се видяхме и той ми каза, че още ме харесва, но аз го отрязах, защото ми се стори много нисък