Дългокърмещи майки - да пообщуваме - част 30!

запис, още сме тук
изпускам много, чета когато мога

благодаря на момичетата,писали по моя въпрос в предишната тема.ще се опитам да спазя съветите ви и определено леко се поуспокоих,защото май не съм единствена в подобно положение

Гаца Баца (марита),  вижда се, че си положила много старания нещата да се подобрят, не спираш да търсиш идеи и помощ, затова съм убедена, че усилията ти ще бъдат възнаградени:hug:

Гаца Баца (марита),всичко ще се оправи с времето.Обикновено мъжете по-трудно менят навиците си или ги преустройват.Щом търсиш начини,ще успееш... с позитивизъм

 

Гаца Баца (марита)   сложно е около теб, но с желание нещата се постигат.

Въпреки надеждите ми за скорошно отбиване, още сме в отбора.
Въпрос към мамите на двегодишни (и по-големи) кърмачета -  ако следобяд и вечер е само на кърмене, броите ли го за хранене?
Имам усещане, че кърмата ми съвсем я няма, при опит за цедене пуска няколко капчици, но малкоя бозайник твърди, че има още мляко и се сърди, ако се отскубна по-рано. Чудя се дали не ме ползва основно като биберон, защото често спира да дърпа и държи зърното в уста, даже се опитва да разговаря с мен така. От друга страна често отказва да закусва следобяд, след като е сукал.

  мерси отново за подкрепата!

днес бях на консултация (тука има свободни консултации с консултанти по кърмене и т.н....без лекари и без часове.просто ходиш там свободно) и консултантката ми даде един лист,който е разграфен и аз трябва на него д апиша кога го храня и кърмя и колко спи. това ще го правя в продължение на две седмици и ще и го нося да види какъв ни е режима (незнам защо и е пък това) и ми каза,че сега бил идеалният момент з аотбиване,защото хем е достатъчно голямо (тя каза,че отбиването ще трае дълго),хем не е прекалено голямо,за да имам още по-сериозни трудности,ама аз пак не съм сигурна дали искам наистина д аотбивам.като чета какво ми пишете май,май не е проблема в кърменето наистина,а си е другаде някъде в нашите отношения с мъжа ми......
във всеки случай аз не съм готова д аподложа всички ни на стрес само и само да отбия и май ще си го кърмя,докато той иска пък ще видим....

  Хм, интересен консултант. Всъщност ти отиде при нея с молбата да ти помогне за отбиването или просто за съвет. Защото аз като консултант никога не бих казала че 10 месеца е подходяща възраст за отбиване, но да ако това е желанието на майката винаги бих помогнала и дала насоки как да се получи най-лесно и за двете страни. И единствено в този случай би имало и смисъл да се види, кога и колко често се кърми бебето, за да се прецени как най-лесно да отпаднат кърмения.
  Не си спомням, но кое евентуално налагаше да отпадне кърменето и то напълно? Какво ще се промени ако не го кърмиш, на тази възраст бебнцето все още ще има изключително голяма нужда от теб и предвид описаната ситуация, ти ще си човека, който ще го гледа основно да не кажа изцяло. Единствената разлика, е че няма докато го гушкаш и чувства твоята близост, да може да получава все още много важното за него мляко от мама, която само тя може да му осигури. Вариант е просто да отпаднат някои от кърменията, наприемер ако проблем е нощното кърмене, да спреш да му даваш през ноща и да се кърмите само рано сутрин и през деня, или вечер преди заспиване. Да на тази възраст и около годинка, ако се спре да се предлага гърда през ноща, в даден момент бебетата се научават, но това не означава задължително да се отбие напълно, което определено е доста по-сериозна мярка.
   За бебенце и над година, кърмата осигурява все още не само енергия, но и защита, която няма как да се предложи от млякото за кърмачета. Аз лично не изключвам и просто самата близост и лесен начин за успокояване на бебе, което поне при мен действа безотказно.
   Не случайно препоръките на СЗО са за кърмене поне две години. Разумно е годинка и половина, тоест малко след годинката ако започне бавният и плавен процес на намаляване на кърменията, нещата се развиват по един много добър начин и за двете страни.

аз нали все бързам да напиша по-бързо и не съм писала подробно. да отидох при нея да ми каже как се отбива,защото психотерапевтката ми посочи кърменето като основна предпоставка за изстиналите отношения с моя мъж.даде ми го като задача точно това-да отида при консултантките по кърмене и да им поискам схема за отбиване.аз не отидох веднага и на следващия психосеанс тя ме попита защо не съм го направила и пак ми даде "бойната" задача да ида. ами утре пак имам среща с нея и реших да съм подготвена вече и като ме попита да отговоря,че съм ходила,но.....вече не съм никак убедена,че искам да го отбивам и се чудя какво да и кажа пък на нея.за мен понякога е тегаво кърменето,но понякога изобщо не.детето просто много ме използва за биберон-залъгалка  и това мисля ми е проблема.
във всеки случай със или без схема няма да е лесно дори и да искам.далече сме от отбиването мисля.та той от скоро започна да приема някаква друга храна,освен кърма.до преди това само с еопитвах да го храня с друго.дори сега не съм сигурна дали е проял или е някакво няколко дневно явление.

А даде ли някакво обяснение на това твърдение? Има най-различни течения и школи, които често пъти са коренно противоречиви, но даденият психотерапевт е напълно убеден в своят вариант и  поглед на нещата. Интересно колко време е кърмила психотерапевтката и какво мисли по отношение препоръките на СЗО за кърмене минимум 2 години? - тук
Предвид, че бебчо тепърва увеличава количеството на твръдата храна, определено е разумно отбиването да е плавно и постепенно. Ползването на гърдата само за успокоение и честото висене на нея, със сигурност ни е до болка познато на всички, но може просто да ограничиш категорично тези неща, след като не са ти приятни, което е напълно разбираемо, но това по никакъв начин не означава непременно пълно отбиване.
Доколкото усещам ти самата искаш да отбиеш, някъде след годинката, което е напълно ок, но съм убедена, че за теб ще е много по-добре това да е твое решение, напълно осъзнато и взето от самата теб, а не наложено от друг човек, поради неговият поглед над нещата. Интересно ми е кое ли би посочила като проблем за отношенията с мъжът ви ако не кърмеше, самото бебе и вниманието което трябва да му обръщаш ли? Кое в кърменето именно е проблема според нея, използването на гърдите за основната им цел, а не от мъжът и това ли е причина и основеният проблем според нея? Може просто да ограничиш в този случай кърменето когато мъжът ти е на работа, ако така той ще се чувства по-спокоен, но и според мен е хубаво да се насочат усилията към повече контакт и разговори с него и споделяне, а не отбиването да се смята за панацея и решаване на всички проблеми.
   Ето една интересна статия от блогът на Хедра с насоки за отбиването - http://xedra.wordpress.com/2010/01/01/weaning/
   А това е за игрите с гърдите - http://xedra.wordpress.com/2011/05/08/twiddling/

Гаца Баца, мога да ти кажа, че когато ходиш само ТИ при определени специалисти това не решава ВАШИЯ проблем. Между възрастните имам предвид. 

Привет, мами!

Гаца Баца (марита), да се включа и аз по въпроса : Направо ме шокираха схващанията на психотерапевта ти!
На първо място - веднага спри да мислиш, че имате проблем за решаване, още повече с помощта на професионалист! Всичко, което описваш е период, през който съм сигурна, че повечето родители минават.
Аз без да съм психотерапевт мога да ти посоча причината за промяната в отношенията ви и тя е, че бебето спи във вашето легло. Удобство е за кърмещата майка, но в известна степен пречи на близостта на родителите. И за да не си помислите, че само акъл давам - веднага признавам, че и аз съм в същото положение. Малката спи между нас вече повече от година. Беше ми ясно на какъв лош навик я свиквам, но нямах друг избор - помощ от никъде, недоспала.... това ми беше единствения вариант да се сдобия с малко сън. Понякога и на мен ми липсва близостта от спането с мъжа ми в едно легло без никой помежду ни, но засега не съм предприела действия по прехвърлянето на малката в друго легло. Със сигурност и умората от отглеждането на малкото дете си казва думата. Вечер докато заспи и докато се отвори възможност да останем насаме с мъжа ми / в другата стая/ вече умираме за сън и двамата. Със сигурност и при вас е така, разбирам те отлично. А и присъствието на страничен човек / сестра ти/ няма как да не поизнерви малко ситуацията.
Помисли трезво - къде виждаш тук намесено кърменето?! Дори и да отбиеш, нещата няма да се променят. Ще видиш, че като си останете само двамата лека-полека всичко ще си дойде на мястото. Намирай начин да правите любов/секс и няма да имаш грижи!  

ами аз казах в първия пост какво точно ми каза психоложката-"той не гледа на теб като на сексуален обект,а като предимно майка.гърдите ти вече не са негова собственост" и изтъква факта,че детето спи между нас като пречка (това изобщо пък не съм готова да го променя!) и т.н.общо взето клишета ми говори и аз вече се чудя защо се наех да ходя там като не ми помага,а дори си "натрисам" още проблеми. детето не съм готова да го отделя дори в негово си легло,а камо ли в друга стая,защото мъже съм гушкала и ще гушкам предполагам (ама както е тръгнало не се знае хахах) и за напред,но бебето м ие само сега бебе и като знам как бързо израстна първото и живота му мина под носа ми (той не живее с мен винаги и отдавна сега не е с мен) и неискам пак да ми се случи.сега съм решила да имам напълно пълноценно майчинство и да не допусна грешките,които направих с първия ми син.него не го и кърмих дори.
иначе аз исках да кърмя между една и две години и бях решила,ако до две години не с еотбие самО чак тогава да пристъпя към някои трикове за отбиване.немога да огранича само кърмения,когато мъжа ми го няма,защото нощем се кърмим повече и от денем:) основния ми проблем е нощното кърмене и именно заспиването без кърмене-то е невъзможно такова.
аз говорих с мъжа ми и той знае всичките ми терзания.уверява ме,че още ме обича и за него отношенията ни са ок,а секса и интимността изобщо ни куца,защото той е много изморен и изтъква като причина хроничната си умора.той работи на две работи,а по едно време беше и на три,което го правеше на практика постоянно отсъстващ и аз си бях като самотна майка направо,а той е само финансовото лице.сега режима му е малко по-облекчен,но пак няма почивен ден и казва,че има нужда да почива дълго време (примерно да работи само една работа известно време) и ще си почине.затова аз сега се каня да започна работа за по два часа вечер,а той да гледа детето.хем аз да помогна с финансите,хем той да види какво е да си баща.казва,че не му пречи и детето между нас.....но дали може да му се вярва напълно на думите? той по принцип отхвърля развода категорично и е твърдо против такава стъпка и затова предполагам ще ме лъже,че ме обича до край.не е от типа да седне и да ми каже,че нещата при нас са се разсъхнали и да си хванем пътищата разделени,а ще си живее с мен,каквото и да става.ето за това не му вярвам сляпо на всичко,което ми казва....абе сложно е. но определено и аз смятам,че не е кърменето нашия проблем:) предполагам няма да отбия така,както ме съветват. само ще наложа стрес на всички нас с ревящо за гърда и сън бебе,ще му разбия режима,ще разбия и на мъжа ми режима (бебето ми има проблеми и без това със съня от раждането си и през много мъки минахме докато го научих да спи.мъжа ми спа повече от половин година в отделна стая.от два месеца някъде се върна в общото ни легло),ще се върна в "1 клас" и накря нищо в отношенията ни няма да се промени.само ще лиша и детето от любимото му.аз знам какво означава кърменето.достатчно литература изчетох и съзнателно направих избора да кърмя по възможност дълго.
когато ми каза да го отбивам вече това беше преди 20 дена:) до днес нито грам не съм го отбила:)

рони,мислила съм да идем и двамата,но аз не тръгнах на психо точно само,заради тези проблеми.аз знам,че тези проблеми май само господ и ние самите можем да си помогнем.аз тръгнах,защото имам фобии.адски фобии и мисли за надвиснала всеки момент фатална опастност.това е главния ми проблем със самата себе си,който е за психотерапия всъщност и мисля да насоча нещата към него още днес,защото с това наистина немога да се справяпо никакъв начин сама.
дин пример: когато детето спи и го гледам колко е хубаво и започвам да си мечтая как ще порастне и вместо да продължа с какъв лекар примерно ще стане или богат мъж аз си представям как ще умре примерно.постоянно ме преследват мисли за смърт и имам вече сърцебиене от страх.направо физически проблеми ми с епоявиха.а скоро летим за българия  и съм ужасена направо от полета със самолета (сигурно ми е 20-ти полет и съм свикнала.това е заради детето сега.страховете ми се отключиха с това дете),убедена съм,че живи няма да се приземим и си го вярвам:(готова съм дори да си върна билетите и д ане ходм никъде,но не е възможно.там ме чакат всичките ми роднини,които от една година чакат да видят детето,да му направим кръщенето и рождения ден и...разбира се големия ми син.трябва просто да ида.

utro77  права си.аз докато публикувах поста и си писала.разликата между твоето и моето положение е само това,че аз искам детето при мен.просто умирам да го гушкам и май мъжа не ми липсва толкова.реално той не ми липсва.аз дори нямам и сексуални желания вече (мислех,че е от хормоните все още),но знам,че нещата не са наред и не е нормално от моя страна това поведение,а и от негова не е.на него пък не му пука,че на мен не ми пука от факта,че нямаме интимен живот.ние нямаме и емоционален интимен живот почти вече.виждаме се само да му дам да яде,да седнем пред тв малко и това е.....