Аватарно - велико любовна / Тема No 25

Млад и красив, отец Ралф се поддава на амбицията си и приема завещание на църквата от богатата Мери Карсън . Наследството повишава Ралф в йерархията на църквата, но отнема на наследниците на Мери полагащото им се богатство.

Меги, внучката на Мери, расте невероятно красива. Отец Ралф попада в плен на забранената красота, но не може да се откаже от нея. Двамата споделят тайната и опасна страст, която ще се окаже по-голяма от вярата и любовта към църквата.

Забранената любов възкръсва, когато амбициозният архиепископ Ралф дьо Брикасар и Меги Клиъри О'Нийл се събират отново. Любовниците са хванати в капана и трагедията на Втората световна война. Ала съдбата ги среща след 10 години раздяла. От разбитите улици на опустошена Италия до безбрежието на австралийските полета, тази епична романтична история продължава. Тя се превръща в незабравимо пътешествие в сърцата и разума на двама души, които се обичат страстно, но са разкъсвани между чувствата и дълга си.
"...Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой докато не го намери.Тогава запява сред безпощадните му клони, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре извисена над своята агония, надпяла и чучулигата и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота...
Защото най-хубавото се добива с цената на голяма болка!
Или поне така е според легендата…"

Безброй любовници, много слава и две безсмъртни творби - това е споменът, който е останал след смъртта на Роз Алфонсин Плеси, останала в историята като "Дамата с камелиите". Тя е вдъхновението на Александър Дюма-син, който я увековечава в едноименната си творба - "Дамата с камелиите", а Джузепе Верди - в една от най-известните му опери "Травиата". Малцина обаче знаят истинската история на жената, завладяла мислите на толкова велики хора. Тя съчетава подмолността и благородството, еднакво присъщи на човешката природа. Това я прави един от най-итригуващите, едновременно завладяващи и отблъскващи образи в световната литература.

Възходът на знаменитата куртизанка бил твърде прозаичен. Родена през 1824 г., тя била връстница на Дюма-син, но животът й бил твърде различен от неговия. Докато наследникът на прочутия писател отраснал в блестящата атмосфера на парижките литературни салони, Алфонсин трябвало да понася мизерията на ратайското си семейство.

След като баща й разбрал, че няма как да забогатее нито по честен, нито по нечестен път, той решил да продаде дъщеря си на пътуващи цигани. От този момент той повече никога не се поинтересувал от нея. Петнадесетгодишната Алфонсин се озовала в чергарската каруца, където я заплашвала твърде незавидна участ. Циганите обаче също решили да спечелят от младата девойка и я продали на стара сводница в Париж. И така, преотстъпвана като стока, Алфонсин се озовала в столицата на лукса, приключенията и разврата. Кариерата й в света на порочните удоволствия започнала светкавично. Имала съвършена външност според тогавашния идеал - опечалено изражение, байроновска бледност и крехка фигура... Всичко това впечатлявало първите клиенти на Алфонсин, която приела за по-изискано да се нарича Мари Дюплеси.

Тя не би се откроила от хилядите бедни девойки, решили да изкарват хляба си по този начин, но имала късмета да попадне на херцог Дьо Гиш, който не само я издържал, но и я научил на добри обноски и държание. Благодарение на връзката си с него, както и на други богати покровители, Мари успяла да шлифова поведението си и да печели симпатиите както с външността, така и с маниерите си. Точно това очаровало и Дюма-син още при първата им среща през 1844 г. Той я видял в операта и още същата вечер записал в дневника си: "Тя беше висока, много слаба, с черна коса и бяло-розово лице. Имаше малка глава, продълговати лъскави очи на японка, живи и горди черешови устни, несравними зъби; статуйка от саксонски порцелан, украсена с много камелии...

Дюма бил готов на всичко, за да се запознае с нея. Дори прибягнал до услугите на една сводница, от чиито момичета впрочем твърде често се възползвал. Сцената е описана в книгата му "Дамата с камелиите", като са изменени само имената. Богатият 70-годишен любовник на Мари Дюплеси (Maргарита Готие) - граф Щакелберг, е наречен "старият херцог", а сводницата Клеманс Пра - Прюданс Дюверноа. Младата жена искала да се освободи от досадния й покровител и затова с радост приела компанията на Дюма. Той от своя страна веднага й направил признание в любов. Отговорът на Мари бил твърде скептичен: "Ако ви приема, вие ще имате само една жалка любовница - нервна, болна, тъжна; жена, която храчи кръв и харчи по сто хиляди франка на година! Това е хубаво за някой стар богаташ, но е много досадно за младеж като вас... Всички млади любовници са ме изоставяли."

Дюма обаче е първият, който не я изоставил. Той се влюбил неудържимо в нея и правел всичко възможно, за да я откъсне от начина й на живот. Кроил планове да я направи актриса чрез протекциите на баща си, чиито драми били най-посещавани през онези години и затова славата му била в апогея си. Скоро обаче разбрал, че Мари няма желание да става рано, за да репетира, нито да полага какъвто и да било физически труд, за да се издържа. Тя обичала Дюма, но обичала и парите, които й носели останалите любовници. Не можела да се откаже нито от него, нито от тях.

Хванат в капана на своите чувства, Дюма едновременно я ненавиждал и обожавал. Искал да я забрави, но само два дни без нея му се стрували цяла вечност. Отношенията, които Мари поддържала с негови приятели и други богати покровители, обаче все повече наранявали гордостта му. В един момент той решил, че честта му е по-скъпа от любовта, и трябва да се раздели с нея, изпращайки й кратко писмо: "Скъпа ми Мари, не съм нито достатъчно богат, за да ви обичам, както бих желал, нито достатъчно беден, за да бъда обичан, както бихте желали вие. Затова нека забравим и двамата - вие едно име, което навярно ви е почти безразлично, аз - едно щастие, което е за мен невъзможно."

Строгостта на Дюма се оказала фалшива. Той не успял да забрави Дамата с камелиите, нито тя него. Това не му пречело да потъва в обятията на няколко десетки млади актриси, които се надявали чрез него или чрез прочутия му баща да намерят своята слава в театъра. Но макар и много различни, двамата писатели имали една обща черта - страстта към приключенията. Затова, преситени от краткотрайни авантюри, те решили да заминат на пътешествие в Испания и Алжир.

Вечерта преди отпътуването в началото на февруари 1847 г. синът посетил операта и видял отново Мари Дюплеси, украсена по обичайния си маниер с десетки бели камелии. Високомерно я отминал, искайки да я накаже за неотстъпчивостта й пред неговите молби да се откаже от професията си. "Какво право имах да й диктувам какво да прави и какво - не, при положение че животът й бе по-скоро тежък, отколкото щастлив", се питал по-късно той. Защото това бил последният път, когато я видял.

Болна от туберкулоза, Мари Дюплеси търсела забрава, отдавайки се все повече на забавленията. Разкъсван от противоречия

Александър й писал от Алжир, че иска да възстановят връзката си. Но вече било късно. Мари лежала в евтин ковчег, който бил положен в мястото за бездомници на парижкото гробище. Ослепителната някога красавица била погребана при скитниците, каторжниците и починалите от холера. От десетките й любовници само двама я уважили в последния й час. Имуществото й било разпродадено, а за бельото й се скарали няколко зарзаватчийки, искащи да докопат поне частица от скандалната й слава. По-късно тленните й останки били пренесени в Монмартър.

Мисълта за смъртта й покрусила Дюма. За да запечата образа й, той се изолирал от хората, затворил се в дома си и за по-малко от месец написал "Дамата с камелиите". Надявал се чрез творбата си да изкупи вината си към нея, както и да се раздели с угризенията си. Обвинявал се, че бил прекалено строг към жената, чиито единствени "прегрешения" били самотата и липсата на стабилно семейство, което да не продава децата си на цигани.

Всичко това подтикнало Дюма да създаде романа, искайки да я представи не като грешница, а като мъченица на един живот, който би могъл да бъде избегнат при други стечения на обстоятелствата. Някои разговори в книгата, разбира се, били измислени, но несъмнено голяма част от нея е основана на реални факти.

Изключителната популярност на романа подтикнала Джузепе Верди да създаде "Травиата", а търговците - да натрупат милиони чрез продажбите си на камелии. Те се превърнали в най-модните цветя на епохата и останали такива чак до края на XIX век. Един букет от тях струвал 250 франка - внушителна за времето си сума. Постепенно славата на камелиите намаляла, но не и на книгата, която се превърнала в емблематична творба в световната литературна класика.

В романа „Осъдени души” Димитър Димов поставя проблема за невъзможната любов - адски силната, безумно страстна и обсебваща любов на една жена, поставена в жесток, смъртен двубой с фанатизма на един монах, „напълно луд”, на един облечен „в расо, огнен, фанатичен” мъж. И на финала на този двубой победители няма.Има само победени. Ередиа, защото допуска да се влюби в една жена, въпреки фанатичната си отдаденост на ордена, на религията, на своя бог. Фани Хорн, защото се отрича от себе си заради монаха, защото погубва себе си заради него, превръщайки се в болна душа с безчувствено тяло, напълно зависима от морфина, която очаква физическата смърт като избавление. И двамата са победени един от друг. И двамата са осъдени. Ередиа - победен от Фани , защото допуска да я обикне. Фани - победена от Ередиа защото не може да го има.

Когата смъртта разделя лекаря-педиатър Крис от любимата му съпруга Ани, той заживява в един свой рай, сътворен от жена му в една от картините й. Този нарисуван свят му създава утешителна илюзия, че те са все още заедно. Но той е непълноценен без нея, както и нейният живот на земята е безсмислен без него. Затова тя се опитва да отиде при него. Крис узнава за смъртта на Ани, но за жалост двамата не могат да се съберат, защото самоубийците отиват в ада. Изпълнен с решимост, той се впуска в една епична одисея през Рая и Ада, за да освободи Ани.
Това е модерна приказка, в която любовта тържествува въпреки смъртта. Създателите на филма пресъздават романтичния свят на човешките чуства, които не примат трагизма на реалността, нито неговата несправедливост. Иреалният свят на мечтите всъщност противостои на бруталното всекидневие , от което героите се спасяват. Силната страна на творбата е нейната изтънчена визуалност. Изображението е стилизирано като картините на героинята. С помощта на много добре направени визуални ефекти е постигнато пределно правдоподобие на епизодите, разказващи за скитанията на Крис през Рая и Ада в търсене на Любовта.

Какво би станало, ако любовта на живота ти излезе от кома и не може да си спомни кой си? Ще знаеш как да спечелиш сърцето й още веднъж?
Пейдж (Рейчъл Макадамс) и Лео (Чанинг Тейтъм) са младо артистично семейство. Те живеят в Чикаго и са лудо влюбени един в друг. Една снежна вечер техният автомобил е ударен от камион - Лео е остава невредим, но травмата на главата на Пейдж причинява загуба на паметта й за всичко, свързано с нейния съпруг.
Когато излиза от кома, за нея Лео е един непознат. Младият съпруг се озовава в болезнена ситуация, от която единственият изход е да изгради наново връзката с жена си и за втори път да спечели любовта на живота си. За момента Пейдж не се възприема като съпруга на Лео и всичко, свързано с живота й през последните месеци, за нея е непознато и чуждо. Младата жена не може да проумее защо е в обтегнати отношения с родителите си (Джесика Ланг и Сам Нийл), липсва й консервативния начин на обличане и не разбира защо би зарязала университета и обещаваща й кариера на адвокат. За да станат нещата още по-зле, Пейдж смята, че все още е сгодена за чаровния бизнесмен Джереми (Скот Спийдман), който от своя страна все още е увлечен по нея. Тя с неприязън се отнася към Лео, неговия нетрадиционен начин на живот и правене на музика, и не разбира как би могла да обича толкова различен от нея човек.

Когато се оказва, че възстановяването на паметта на Пейдж е изгубена кауза, Лео е изправен пред най-големия си кошмар - че може завинаги да изгуби семейството си и любовта на живота си. Отказвайки да се предаде, той решава да започне начисто и да ухажва Пейдж сякаш двамата току-що са се запознали, с надеждата че след като веднъж са се влюбили, магията може да се повтори. Това е предизвикателство, което ще постави под съмнение всичко, което той мисли за любовта, за това да си верен на половинката си и за онази съкровена част от сватбения ритуал: обетът, който младоженците дават един на друг.

Всеки обича добрите романтични истории, но любовните истории във филмите сякаш се разказват от една и съща гледна точка. Продуцентът на филма и съпредседател на Spyglass Entertainment Роджър Бърнбаум признава, че се бори с решаването на този проблем от години. До момента когато една нова история не попада на бюрото му: „Прочетох статия за двойка, която попада в автомобилна катастрофа и жената никога не успяла да си върне спомените за мъжа, когото обичала. Буквално бях завладян от необичайната история.“

Случилото се с двамата жители на Ню Мексико Ким Карпендър и неговата съпруга Крикит, се превръща от действителна трагедия във вдъхновяваща сага за мъж и жена, които преоткриват един друг отново. Затрогващата история за първи път става достояние на широката публика през 2000г., когато семейство Карпендър публикува книга с техните преживявания.

Продуцентът от Spyglass, Джонатан Гликман разкрива с какво ги е заинтригувала историята на Карпендър. „Бяхме развълнувани от идеята да разкажем история за връзка, която е вдъхновена от действителни събития и все още не е показвана на екран. Тя се отнася до всеки от нас, защото разглежда универсалната тема за необходимостта да се адаптираш към промените, които животът поднася във връзките ни с околните.”

Представям се с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън. Няма да ви пиша дълга история, а това, което аз знам за тях. Те се запознават по време на снимките на "Клеопатра", където играят главните роли. В началото не могат да се понасят, но по-късно това прераства в една от най-бурните любовни истории, позната на света. Връзката им става явна , докато и двамата са все още женени за предишнит си партньори, заради което биват залеймени дори от Ватикана като развратни. Впоследствие двамата се женят и следва 10 години бурен брак, изпъстрен с много страст, скандали, но и неспирните обяснения и на двамата, че не могат един без друг. След 10 години се развеждат, за да се оженят отново след по-малко от година. За съжаление обаче, втория им брак трае  също по-малко от година. Години след окончателната си раздяла, те участват заедно в пиеса, където предишните им чувства все още силно си личат на сцената. Ричард умира през 1984 година. Въпреки, че след раздялата им Елизабет е имала и други връзки и бракое, тя споделя че трите й най-големи любови са Ричард Бъртън, Майкъл Тод(третия й съпруг, който умира в самолетна катастрофа) и бижутата. По това, което съм чела, биографичните филми, които съм гледала, съм останала с впечатлението, че наистина и двамата много са се обичали, просто характерите и на двамата са многи тежки, а и славата си е казала думата, но, според мен, Елизабет е тази, която като че ли е обичала по-силно и по-трудно е преживяла раздялата им. Затова много се зарадвах на аватара, който си открих, защото на него тя го гледа с поглед, който показва именно обожанието което тя е изпитвала към него.

1918 година. Наближава краят на Първата световна война. По улиците на Велико Търново преминават военнопленници. Комендантът на града, педантичен офицер, държи съпругата си Лиза зад дебелите стени на дома си сред дръвчета праскови. Един ден Лиза открива  сърбина Иво Обренович да краде плодове от нейната градина.

Гладът го довел до бягство от военническия лагер. Иво е сръбски поручик,бивш учител по музика, сега военнопленник в лагера край българския град Търново. Лиза е тъжна, самотна и чувствителна. Тя е съпругата на коменданта на града, предано затворена в дългогодишния навик на брака си без деца. У младата жена се събужда състрадание, което скоро преминава в голяма любов.

В лагера Иво води шеговити разговори с френския посланник дьо Гревил и с нетърпение очаква срещите си с Лиза. И двамата разбират, че в това размирно време любовта им е обречена, но това засилва още повече чувствата им. Комендантът  долавя промяната у съпругата си. В града започват бунтове и той нарежда лагерът да бъде преместен. Заповядва да стрелят по всеки, който се доближи до къщата. Иво се отделя от колоната, за да се сбогува с Лиза и загива от изстрела на ординареца.

Сетих се за няколко истории, но нищо не ми хареса като комбинация. За това реших да съм "класическа".  Учудващо до сега няма никой с тази история. Аз си харесвам много екранизацията от 96г и се показвам с нея. 

Джим Морисън има дългогодишна връзка с Памела Кoрсън, която дори понякога се подписва като Памела Морисън, но нямат сключен брак. Запознават се през 1965 г.
Това е бурна любовна връзка, с много емоции и скандали ...       
Морисън заминава за Париж през март 1971 година. Именно в Париж Джим Морисън прави последния си студиен запис с двама американски улични музиканти. Тази сесия е наречена от Манзарек "пиянско бръщолевене". Умира на 3 юли 1971 година. Памела го намира мъртъв във ваната на техния апартамент. Тъй като не е направена официална аутосия, това отваря вратата за всякакви спекулации, включително версията, че е убит. Официалната версия за причината за смъртта е смъртоносна доза уиски и хероин. След завръщането си в Америка, Памела Корсън дава противоречиви показания за нощта в която Морисън умира, често обвинявайки себе си за неговата смърт. Според Алън Роне причината за смъртта му е кръвоизлив, който получава следствие объркване на кокаин с хероин и поемане на големи дози. Роне обвинява Памела Корсън, че го е оставила да умре вместо да извика бърза помощ.
      Интересен факт е, че самата Памела Корсън умира по същия начин, от свръхдоза хероин 3 години по-късно и е на 27 години в деня на смъртта си, на същите години, на които умира и Джим Морисън.

Ема и Декстър се срещат в нощта на дипломирането от университет. Виждат се всяка година на годишнината от тази дата - 15 юли. Ема е умна, но успехът не идва бързо за нея,а за Декстър, успех и жени идват много лесно. През годините те растат освен  това животът поема различни посоки и те се срещат с други хора. След като минават толкова години,най накрая  Ема и Декстър откриват, че те принадлежат един с друг.

Описание в Замундата:
Романтична комедия за Декстър /Джим Стърджис/ и Ема /Ан Хатауей/, които си обещават да се виждат веднъж годишно след като завършат училище. И така традицията продължава от 1988-ма до 2008-ма. Вторият англоезичен проект на датчанката Лоне Шерфиг след изключително успешния „Съзряване”, който беше сред основните фаворити за наградите „Оскар” и БАФТА. Филмът Винаги в същия ден е по едноименния роман на Дейвид Никълс, който е и сценарист на лентата.
->One Day
->IMDB

❝ Whatever happens tomorrow, we’ve had today. And if we should bump into each other sometime in the future, well that’s fine too, we’ll be friends ❞

И поздрав: http://vbox7.com/play:fc637bfd

Въпреки всичко, любовта между Джак и Роуз ме разплаква и трогва много всеки път. Едва ли има любовна история от някой друг филм, която да ми оказва такова влияние.
Не знам нужно ли е да слагам инфо в скрит текст.Мисля че няма човек, който да не е гледал филма или поне да не е слушал за него.

От 1939г. - черно-бял филм, режисиран от Уилям Уайлър и изобразен от романа на Емили Бронте.
История за една страстна любов между Хийтклиф и Катрин. И как тази непотушена страст унищожава и двамата, както и много хора около тях.
Хийтклиф е подхвърлено дете и отгледан от баща на Катрин Ърншоу. След смъртта на господин Ърншоу, Хийтклиф е тормозен и унижаван от брата на Катрин – Хиндли. Убеден, че любовта му към Катрин е несподелена, Хийтклиф напуска дома им. Години по-късно той се завръща като богат и изискан човек, прецизно подготвил своето жестоко отмъщение. Първични и неконтролируеми, чувствата между Катрин и Хийтклиф помитат всичко по пътя си.

„Брулени хълмове” е определян в литературните среди като „най-забележителния роман в цялата английска литература”.

Жената, довела един крал до отказване от престола  е "корава, суха и вопиющо неженствена". Така поне  описват Уолис  съвременниците й. Тя е потомка на обеднели плантатори от щата Вирджиния, но се отличава  с остър ум, весел нрав и заразителен смях, които са съчетани с отлични маниери, усвоени в пансион. Още тогава американските тийнейджърки се прехласват пред 20-годишния британски предстолонаследник, чиито снимки те постоянно събират. Не остава по назад и Уолис, която съвсем не подозира какво  й готви съдбата.

Девизът на Уолис е ‘Всичко е любов’, но тя скоро установява, че и парите имат значение. Особено след като след първия си развод остава сама в света, без професия и без банкова сметка. Ето защо, след 2 години тя бърза да се омъжи на Ърнест Симпсън - мъж доста семпъл, но за сметка на това добродушен и богат.

След сватбата двамата заминават за Лондон, където съпругът управлява параходна компания.  Двамата американци  бързо са приети с светския елит най-вече заради остроумието  и чувството за хумор на 35-годишната Уолис.  И така, на малък домашен прием у своя приятелка, тя за първи път среща  британския престолонаследник.

Уелският принц  Едуард дотогава не е блестял с особени качества.  Възпитаван от гувернантки и лишен от родителски ласки, принцът е израснал в атмосфера на забрани и потиснати желания. Наложило се той да се откаже от всичките си увлечения - коннния спорт, високите скорости, играта на поло и пилотирането на самолет. Наследникът на британския трон, обаче,  печели хората със своята искрена доброжелателност, непринуденост, свенлива усмивка и деликатност.  Той поддържа връзки главно с по-големи от него омъжени жени.

Още с първия си разговор, Уолис смайва принца. Той е силно впечатален от високата слаба американка, лишена от всякакъв респект пред неговата титла.  Тъй като е наясно, че много от жените му се отдават  само заради това, че е бъдещ крал, пренебрежението на Уолис го разтърсва до дъното на душата му.  При среща с него мисис Симпсън  го потупва по рамото и проявява искрен интерес към неговите занимания. Дори обяснението в любов на Едуард,
няколко седмици по-късно, тя в началото приема само с усмивка.

Известно е, че Уолис Симпсън не е била образец на съпружеска вярност, но мъжът й е затварял очите си за многобройните й връзки.  Независимо от това, в началото на романа си с принца, тя се опитва да запази приличие.  Едуард , обаче, съвсем не крие, че е влюбен. Той всеки ден изпраща на любимата си големи букети с цветя, в които са скрити скъпи бижута. 

След година става ясно, че принцът е луд по американката и всеки неин каприз е закон за него. Той прави Уолис пълноправна господарка на замъка Белведере, подарък от баща му. Едуард отказва да посещава приеми без  нея и вдига скандали, ако на масата ги сложат отделно един от друг.

Принц Едуард е омагьосан от Уолис Симпсън най вече в леглото. Тя въобще не е красавица, но притежава изключителен сексапил, а през едногодишното си пребиваване в Китай е усвоила много източни тайни  на сладострастието.  С нея стеснителният престолонаследник може да се отпусне и да  лудува на воля.

Двамата влюбени обикалят света и цял свят знае за Уолис, с изключение на добрата стара Англия - там британските вестници не обелват и дума за нея.

През януари 1936 година умира крал Джордж V. Наследникът му, Едуард,  нарушава протокола веднага - той изслушва прокламацията за възкачването си на престола от един прозорец на двореца ‘Сейнт Джеймс’ в компанията на все още женената Уолис.  На всичкото отгоре той заявява на майка си, че ще е щастлив, ако американката  се съгласи да сподели с него живота и трона.

Уиндзор, правителство и парламент са взривени само от мисълта английска кралица да стане два пъти разведената американка-католичка. Заради траура коронацията е определена на 12 май следващата година, но Едуард заплашва, че просто няма да се яви там, ако не бъде приет брака му с Уолис. Той вече е наел адвокат, който да се погрижи за развода й. 

Уолис и крал Едуард VIII обикалят света щастливи, но в Англия се разразява истинска буря. Парламентът, правителството и опозицията в един глас заплашват с оставка и политическа криза, ако кралят се ожени за омразната американка.  Все пак,  народът е на страната на със своя крал. Независимо от това, Уолис прави изявление, че няма намерение да пречи на краля и е готова да си замине.  Едуард, обаче, не е готов да се откаже от любимата си и на 10 декември 1936 година официално се отказва от престола.

Двамата се венчават във Франция следващата година през май. Уолис обзавежда къщата им в дворцов стил, устройва приеми и кара  Едуард да пише мемоари и да дава интервюта.
Едва през 1952 година Уиндзорският херцог Едуард е допуснат на погребението на крал Джордж VI, но без Уолис.  Утешение от този бойкот той намира само в прегръдките на жена си, която постоянно обяснява, че в лицето на Едуард, Англия е загубила велик крал.

Уолис всячески се старае да спазва  традициите на кралския бит. Двамата с Едуард спят в различни спални и за всяка негова нощна визита, тя се готви щателно и церемониално.  Американката  се прославя като най-елегантната жена в света и постоянно е на страниците на ‘Вог’.

Едва когато Едуард заболява от рак на гърлото, кралица Елизабет решава да го посети.
Умиращият 77-годишен мъж с неимоверни усилия се повдига от леглото, за да я приветства, както изисква дворцовия етикет.  През 1972 година Едуард умира. Уолис го последва 14 години по-късно. Това време тя прекарва  в уединение и мълчание. То е нарушено само веднъж, когато тя обвинява Великобритания в безсърдечие и неблагодарност. ‘Англия не ми е простила и аз не съм простила на Англия’ - това са последните думи на  Уолис Симпсън.

Представям ви Брулени хълмове с илюстрациите на Fritz Eichenberg от издание от 1943г. Обожавам я тази история, защото е несъвършенна, бурна, страстна, на места граничеща с лудост и преминаваща границите на този свят. А и харесвам такива скорпионови любови, но определено не искам да ги преживявам .

Всеки знае историята на Кати и Хийтклиф, така че няма да разказвам.

Едва ли има жена по света, която да не е чувала или чела великолепният роман на Джейн Остин "Гордост и предразсъдъци". Този роман се счита за основоположник за съвременния жанр "любовен роман".
"Общоизвестна истина е, че всеки млад мъж трябва да си вземе съпруга". С тези думи започва своята история Джейн Остин, за да ни потопи в един свят, изтъкан от срещи, раздели, интриги и бляскави балове, за да проследим перипетиите на двамата герои - прекрасната Елизабет и гордият мистър Дарси, които още не знаят, че понякога последният човек, с когото искат да бъдат, е единственият, без когото не могат...

Имало едно време един крал, който имал три прекрасни дъщери. По-големите се омъжили за велики принцове, но най-малката, наречена Психея, била толкова красива, че никой не бил достоен за нея. Хората пеели химни в нейна чест, а странниците мислели че тя е самата богиня на красотата.

Това обаче разгневило Венера. Тя се почувствала ограбена за това, че я сравняват с простосмъртна. Повикала Купидон при себе си и му заповядала да наточи оръжията си. Купидон бил стрелец, от когото всички се боели, повече отколкото от самия Аполон, тъй като аполоновите стрели отнемали живот, а купидоновите носели радост или тъга за цял живот. И така, Венера наредила на Купидон да рани Психея и да я накара да се влюби в някое отвратително същество, което да буди ненавист у всички. Невидим, Купидон слязъл на земята и влязъл в стаята на Психея, докато тя спяла. Уцелил сърцето й със стрела на любовта, но тя отворила очите си толкова внезапно, че той трепнал и ранил и себе си със същата стрела. Влюбил се в красивата Психея и след като развалил магията над нея, се върнал в небесата без да изрече и дума за случилото се. А неподозиращата нищо принцеса заспала отново.

Венера чакала дълго и когато видяла че сърцето на Психея някак е успяло да избяга от любовта, я проклела. От този момент никой не искал да се ожени за Психея и отчаяните й родители предприели пътуване до Оракула. Гласът казал, че Психея никога няма да се омъжи за смъртен. Тя щяла да бъде с онзи, който превъзхождал богове и хора.

Всички мислели, че съществото превъзхождащо дори боговете било някакво чудовище, ала клетата Психея се подчинила на съдбата си, тъй като не искала народът й да страда, а и била решена да умилостиви разгневената Венера. Заедно с голяма свита, тя отишла в планината, в която живеело съществото и хората й я оставили сама. Зефир, дружелюбният Западен Вятър, я успокоил, прегърнал я, вдигнал я и я отнесъл на крилете си до една долина, където Психея заспала. Когато се събудила, тя последвала водите на близката река. Стигнала до широко езеро с фонтан в средата, а отвъд него се разпростирал прекрасен бял замък. Психея отишла до замъка и виждайки, че няма никого влязла прекрачила прага. Там вътре тя чула глас: ”Всичко, което виждаш е твое, благородна принцесо. Не се страхувай от нищо, ние сме тук, за да ти служим.” Психея последвала гласа от зала в зала и била възхитена от красотата, която я заобикаляла.

Със сигурност съпругът й не бил чудовище, както всички предполагали, а някаква невидима сила. Всяка нощ той идвал при нея и й говорел с глас на божество, но всяка сутрин призори я оставял сама, въпреки увещанията й да остане. Обяснил й, че трябва да бъде невидим и се опитвал да я накара да повярва в него и да бъде търпелива.

Дните отминавали и Психея започнала тъгува за родителите и сестрите си. Затова помолила мъжа си да доведе поне сестрите й, за да ги види. На следващата сутрин Зефир се появил носейки двете й сестри. Те поздравили Психея и докато тя ги развеждала из прекрасния си палат, те изпитали завист към късмета на сестра си. Задали й хиляди въпроси за съпруга й. Когато разбрали, че тя никога не го е виждала, я излъгали, че той със сигурност е чудовище, даже дракон. Посъветвали я да запали лампа докато той спи през нощта, за да го види и ако се наложи - да го убие. Психея с ужас изслушала злонамерения план, но когато сестрите й напуснали замъка, тя все пак решила да го изпълни. Една нощ, след като Купидон заспал, тя се надигнала, запалила лампа и я надвесила над него в очакване да види някакво чудовище. Вместо това тя видяла най-младия от боговете, най-красив и неустоим от всички безсмъртни. Психея се навела към него, но ръцете й потреперали и капка горещо олио паднало на рамото му и го изгорило. Той отворил очи и възкликнал ”О, невярваща Психея!” и отлетял. Психея се опитала да го последва през прозореца, но паднала на земята. Когато се свестила, видяла, че всичко е изчезнало заедно с Купидон.

Психея тръгнала да пътува сама за да търси любимия си. Един ден, както блуждаела, на един близък хълм видяла замък, който изглеждал запустял. В залата нямало никакво живо същество - единствено камари от зърно, разпръснати класове жито, наполовина излющени, пшеница и ечемик, разпилени хаотично на пода. Без да се бави Психея се захванала да подреди всичко. По средата на задачата й я сепнал глас, погледнала нагоре и видяла самата Деметра - богинята на жътвата - която й се усмихвала. Деметра й казала, че би могла да бъде отново щастлива и я посъветвала да отиде при Венера и да измоли нейната благосклонност.

Окуражена от думите на Деметра, Психея отишла право в храма на Венера и отправила своята молитва. Но Венера била твърде разгневена и решила да я подложи на изпитание. Тя завела Психея в една огромна стая, където имало струпана планина от жито, бобови зърна и леща и й наредила да ги раздели на отделни купчини до здрачаване. Горката Психея много се отчаяла, но после видяла черна върволица мравки, изпратени от нейния любим Купидон, които дошли да й помогнат. Когато Венера се върнала, задачата била изпълнена. 

Венера се развикала на Психея, защото знаела, че това било работа на Купидон. На сутринта завела момичето до една река и й казала да отиде от другата страна, там където пасяли овцете със златно руно, и да вземе сноп от руното на всяка овца.

Тази задача се видяла много лесна на Психея и тя веднага нагазила във водата, готова да я прекоси. В момента, в който Венера изчезнала, от водите се разнесъл шепот на русалки. Те казали на Психея да бъде внимателна и търпелива, тъй като овцете били бесни през деня, когато слънцето светело отвисоко, но когато сенките станели дълги, лягали да почиват и спят под дърветата. Тогава тя можела да отиде и да събере златното руно.

Благодарейки на водните създания, Психея седнала да си почине близо до тях и когато подходящия момент дошъл, прекосила реката и последвала тяхната заръка. Върнала се при Венера с ръце пълни с блестящо златно руно. Венера отново се ядосала, знаейки, че Психея не би могла да се справи сама без помощ. Тогава й дала малка кутийка и й наредила да отиде при Персефона да я помоли за малко от нейната красота. Венера обяснила, че е станала бледа от грижите по ранения си син и имала нужда да възвърне красотата си.

Психея се отчаяла неимоверно, защото знаела, че никой смъртен не можел да отиде в Хадес и да се върне жив от там. Чувствала се забравена от своя любим и решила да посрещне съдбата си колкото се може по-скоро. Изведнъж чула глас, който й разказал как може да избегне всички опасности в Хадес и да се измъкне от там невредима. Гласът добавил, че когато Персефона върне кутията, Психея не бива да я отваря в никакъв случай. Тя послушала мъдрите съвети и влязла в Хадес благополучно, взела малко от красотата на Персефона в кутийката и се върнала на горния свят с душа изпълнена с надежда. По пътя обратно към храма на Венера, Психея започнала да си мисли, че Купидон я е забравил, че е станала грозна и той никога не би я заобичал отново. Изкушила се и отворила кутията, за да вземе малко от красотата скрита в нея. Но магиите и елексирите на Хадес не били за смъртни и вдишвайки странния аромат, тя припаднала.

За щастие Купидон вече бил оздравял и тайно бил излетял да търси Психея. Намерил я лежаща на земята и видял кутията наблизо. Събудил я и й казал да отиде в дома на майка му и да чака, докато той се върне. След това той отлетял право към Олимп, където боговете пирували. Разказал им своята история и ги помолил за помощ. Всички богове били трогнати от историята и дори самият Зевс склонил Венера с мили думи да омекне. Всички млади богове искали да приветстват Психея веднага и затова изпратили Хермес да я доведе. Преди това, обаче, той поискал от Купидон да спре да изстрелва опасните си стрели срещу боговете.

Девойката пристигнала при тях, пила божествена амброзия от чашата, която Хебе й подала и станала безсмъртна. Купидон я хванал за ръка и те никога повече не се разделили.

Тандемът Бони Паркър и Клайд Бароу шокира САЩ със своите грабежи, нападения и убийства през 30-те години на миналия век. Най-известните крадци вилнеят из централната част на САЩ по време на Голямата депресия.Бони среща Клайд след като съпругът й Рой влиза в затвора.Въпреки че са известни като банкови обирджии, Клайд предпочитал да ограбват предимно малки магазинчета и газ станции. На Бони пък й се приписва вероятно грешна слава на дясна ръка на любимия си мъж. Всъщност не е известно дали тя е участвала активно в Бандата на Бароу. Дори в показанията на другите членове на престъпната организация У. Д. Джоунс и Ралф Фултс се казва, че "Бони никога не е стреляла с пушка".
Въпреки това присъствието на жена в слуховете за кражбите си е къде-къде по-интересно и се е превърнало в запазена марка.
Двойката загива на 23 май 1934 г. при опит да избяга от полицията.
Телата им са намерени прегърнати.

Според древногръцката митология всички злини произлизат от ябълката на раздора с надпис: "На най-хубавата", която Ерида на сватбата на Тетида и Пелей, подхвърлила на 3-те богини - Афродита, Атина и Хера, и която златна ябълка била откъсната от градините на Хесперидите.
Зевс подготвял сватбено тържество за Пелей и Тетида и не искал да кани Ерида, заради славата и на кавгаджийка.
Богините накарали Парис да реши коя е най-красивата от тях. Атина му предложила победи в героични битки, Хера – несметно богатство, а Афродита му предложила най-красивата жена на земята. Парис избрал любовта пред другите богатства.
След известно време, изпълнявайки обещанието което дала на Парис, Афродита изпратила Парис в дома на Менелай. Според най-разпространената версия Елена се увлякла по него и възползвайки се от отсъствието на съпруга си, избягала с него в Троя, отнасяйки със себе си много съкровища и роби.

Три метра над небето (на испански: Tres metros sobre el cielo) е съвременен испански игрален филм от 2010 година. Режисьор на филма е Фернандо Гонсалес Молина. Филмът е направен по едноименния роман на Федерико Мочиа. Римейк е на италианския филм „Ho Vogila di te“ (Желая те). В главните роли играят Марио Касас и Мария Валверде. През 2012 година се очаква продължението на филма -„Три метра над небето - Искам теб“.
Уго Оливера, по прякор Аче („H“) е млад бунтовник и побойник, който се състезава с мотоциклети и живее своя живот сред момичета, алкохол и нехайство. Той случайно среща ученичката от частна гимназия Баби, от сравнително заможно семейство и между тях се завързва странна любовна връзка. Момичето започва да бяга от училище, да участва в мотоциклетните надбягвания и да излага живота си на опасност. Бунтовният характер на Аче, изпълен с насилие, се дължи на това, че той става свидетел на изневярата на майка си, след което пребива любовника ѝ и е осъден условно.
Заглавието на филма идва от изречението, което Уго произнася след тяхната първа нощ заедно
Баби: Щастлива съм!
Аче: Мисля, че аз съм по щастлив!
Баби: Не,аз много повече.
Аче: Аз от тук до Барселона.
Баби: Аз от тук до небето.
Аче: Така ли!? Аз повече!
Баби: Колко?
Аче: На 3 метра над небето!“.
Но техните светове са различни и връзката им е обречена... в края на филма Аче си дава сметка: „И е точно тогава, точно в този момент, в който си даваш сметка, че нещата се случват само веднъж. И колкото и да се опитваш, никога вече няма да чувстваш същото. Никога вече няма да имаш усещането, че си на три метра над небето.“

http://pricheskaistil.com/veliki-jeni/view/21

Вярно, тази любовна история не е нито най-голямата, нито най-великата, но за мен е много нежна и красива. Приказка, в която се потвърждава клишето, че за любовта няма граници, че любовта е сляпа....и, че не винаги най-красивата е най-обичаната. За мен лично филма е много позитивен, от тази любов ми става винаги много хубаво.Гледам да си го пускам обикновено по Коледа, точно тази любов ми носи едно вътрешно чуство на спокойствие, една надежда за красивата, чиста от предразсъдъци, но трудна любов.....трудно споделена, трудно приета и в крайна сметка побеждаваща лошите намерения и спънки за осъществяването й. Може би се спрях на тази история, на тези кадри дори/за щастие ги имаше в нета/, които за мен са най-силни....тя го гони в снега полугола, защото не може да си позволи да го загуби пак, не и сега....не и когато и да било. Романтично, поднесено с много хумор и забавление любовно пътешествие
Двоумях се между историята на Бриджит Джоунс и Рет Бътлър и Скарлет О Хара, чиято любов за мен е една от най-великите.
Трудна, тежка, на моменти дори жестока, но често плача когато го гледам или съм чела преди години.Разстройвам се от тях, а в същото време знам колко силно е чуството на обич между двамата, обичам ги и аз....но, сега ми е весело и давам път на пухкавата ми сладуранка

A walk to remember

Младият император Франц Йозеф решава да покани младата херцогиня Елена, за да се опознаят по-добре. Всички очакват, че тя ще стане жена на императора. Но когато се запознава със сестра й Сиси, нещата се развиват по различен начин. Между двамата пламва любов от пръв поглед и императорът решава, срещу волята на майка си, да се ожени за Сиси.
Много скоро, ежедневието започва да тежи на младата двойка. Докато Франц не познава друг живот, различен от тази на императора, за който е бил възпитаван още от раждането си.

Свободолюбивата Сиси се чувства задушена от традициите, толкова различни от собственото й
либерално възпитание. Майката на Франц Йозеф допълнително влошава положението на младата жена. Сиси се съмнява, че някога ще стане добра императрица за народа си. Скоро тя ражда първото си дете, момиче, което кръщава Софи.
Раждането на втора дъщеря става повод за скандал. Майката на Франц Йозеф му напомня, чи империята се нуждае от мъжки наследник за трона. Скоро след това, царската двойка се готви да пътува до Унгария. Сиси настоява да бъде придружена от двете си дъщери. Първата част на минисериала завършва със смъртта на голямата дъщеря на Сиси, която умира от пневмония.

Загубата на първородното дете е непреодолима и Сиси изпада в тежка депресия. Тя е изпратена да се възстановява далеч от двореца. Нейната малка дъщеря й дава сили да се изправи още веднъж и да поеме своите задължения. Политическата ситуация е по-напрегната от всякога. Франц Йозеф се надява на подкрепа срещу разбунтувалите се италиански провинции. Въпреки, че Сиси има съмнения относно искреността на френския император, тя се надява за мир. Оказва се, че е бременна отново. Когато се ражда Рудолф, наследник на трона, всички във Виена честват събитието.
Но войната е неизбежна. Докато Сиси е в болница, където помага за лечението на ранените във войната, Франц Йозеф се връща във Виена.
Майката на императора настоява Рудолф да учи във Военна академия. Той се отдалечава от родителите си. Сиси заболява от тежка пневмония. Най-лошото е, че тя е изгубила желание за живот. Във Венеция тя бавно се възстановява, но не отговоря на страстните писма на Франц Йозеф. След като се възстановява, се връща в дома си. Семейството празнува и е щастливо.

Романът „Отнесени от вихъра“ може да бъде обявен за едно от безсмъртните литературни произведения на всички времена. Известното произведение на Маргарет Мичъл е хроника на любовта и омразата между Скарлет О’Хара и Рет Бътлър. Доказващи, че времето е всичко, Скарлет О’Хара и Рет Бътлър никога не изглежда да постигат синхрон в чувствата си. По време на епичната история се развива бурната игра на страсти, непрекъснатите им опити да открият и докажат любовта си, която на моменти граничи с омразата, както и техния бурен брак отразяват и битието по време на Гражданската война. Непрекъснато флиртувайки и ухажвайки неподходящи мъже, Скарлет не може да се справи с непрекъснато променящите си чувства и различните си обожатели. Когато тя най-накрая решава да си разреши да бъде щастлива с Рет, нейният капризен характер вече е успял да отблъсне Рет и той си тръгва. Останала сама, Скарлет завършва историята с репликата: „Все пак утре е нов ден!“…

Тяхната история се случила одавна и то много преди векове-14век,но тук наблизо в Истанабул.Той е роден принц и станал владетел на една страна през нейния Златен век.Традицийте повелявали да има много жени,но след срещата с една робиня останал в неин плен завинаги,забравяйки останалите си наложнички.
Няма изобилие от данни за тяхната любов,но има много легенди.Ще напиша максимално достоверното.
Не са били физически красиви и двамата.Но според мен сходството в характерите,въпреки рзличния произход ги свързал здраво.Султанът нарушава традицията като взема Александра за своя съпруга и я прави майка на пет принца и една принцеса.Тя сменя вярата си и е записана като първата жена направила дарение за построяването на религиозни сгради,приюти,болници.Приема името Хюрем-което значи веселата.
Противно на порядките ражда повече от един принц.До тогава е било-една майка -един принц.
Сюлейман ,чието хоби е било бижутерството изработва изящтни бижута за любимата.Наред с това и посвещава любовни стихове.Тъй като почти две трети от съвместния им живот, той е на походи -и пише писма изпълнени с нежност и загриженост.През това време Хюрем задкулисно управлява империята,от султанския палат,от който почти не излиза след пристигането си в Истанабул-жените не са имали право да го напускат.
Та така един султан прекарва най-хубавите си мигове с една робиня ,която става османска султанка.Той я надживява и до края на дните си загубва усмивката си.
Но,мисля си че тяхната любов продължава-те са заедно и във вечността един до друг на едни хълм
в града на два континента

http://novinar.bg/news/pablo-neruda-vazpiava-matilda-v-100-soneta_MzgyNTs5.html

Из линка отделям предговора на "Сонетите", в който с думи прости е събрана цялата магия на най-великото чувство:
Многообична моя сеньора, много страдах, докато напиша за теб тези лошо озаглавени сонети, които ми струваха много труд и болка, но радостта да ти ги поднеса е огромна като нива. Когато започвах, аз знаех добре, че поетите на всички времена, от пиетет към изящното, са влагали във всеки сонет рими, звучащи като накит, кристал или топовен гърмеж.

Съвсем скромно аз създадох тези сонети от дърво, дадох им звука на това непрозрачно и чисто вещество и такива те трябва да стигнат до твоя слух. Двамата с тебе вървяхме из гори и пясъци, из изгубени езера и пепелносиви пространства и събирахме отломки от чисто дърво, от стебла, изпитали люлеенето на водата и непостоянството на времето. От такива нежни знаци аз построих с брадва и нож тези дървени складове на любовта, издигнах тези малки къщи от четиринадесет греди, за да живеят в тях твоите очи, които обожавам и възпявам. Така съградих своята любов и ето сега ти поднасям тази стотица: сонети от дърво, сътворени само защото ти им даде живот. (октомври, 1959 г.)

и добавям един любим от стоте:
Не те обичам аз и те обичам,
животът също е ту ласкав, ту сърдит;
във всяка дума има лъх мълчание,
във всеки огън студ и сянка има.

Обичам те, защото искам да обичам,
да тръгвам винаги на път в безкрайността,
да не оставам никога без обич:
и точно затова не те обичам.

Не те обичам и обичам – сякаш имам
на щастието ключовете златни
и семената тъмни на скръбта.

Живея раздвоен, за да обичам.
Когато аз не те обичам – те обичам,
когато те обичам – те обичам.