Децата не се нуждаят от петзвездни хотели и скъпи курорти. Един надуваем басейн, кофа с пясък и сладолед по бузите са им напълно достатъчни, за да се чувстват щастливи. Те ни напомнят, че удоволствието често се крие в дребните неща.


Докато мислим за имейли, трафик и снимки за Instagram, децата живеят в настоящето. Те се потапят в играта, в разговора, в морето. Лятото им принадлежи, защото те не мислят за утре.


Децата се обличат с ярки цветове, комбинират сандали с чорапи и пеят на висок глас, без да се срамуват. Те изразяват себе си свободно. А лятото е най-подходящото време да бъдем такива, каквито наистина сме.


Децата превръщат двора в пиратски кораб, чаршафа – в палатка, а плажа – в пясъчно кралство. С лекота създават приказни светове, докато ние се чудим с какво да ги занимаваме. Истината е, че те просто имат нужда от време и пространство за своето въображение. А лятото е тяхната сцена.


Децата не се чувстват виновни, че мързелуват. Те знаят кога да спрат. Кога да полегнат, кога да се отпуснат, кога да помълчат. Те просто си почиват. Не се обвиняват, че „не са продуктивни“. Нито чувстват вина, ако не правят „нещо смислено“. А понякога именно тишината и скуката водят до най-красивите идеи.


Може би това лято не е нужно да измисляме нови планове. Може би трябва само да последваме децата си. И да си припомним онова, което някога и ние сме знаели – как да живеем свободно.