Аз не разбирам на какво основание са твойте претенции да пише апартамента и на твое име? Нали все пак и ти ще живееш там, но за покупката му е участвал единсвено той с негови средства. Аз на твое место бих се радвала на това, че си е купил апартамент, вместо да живее по квартири. А аз да не съм допринесла с нищо за закупуването на апартамента и само да изисквам, това за мен е огромна наглост.
- Публикувана: 28 май 2018, 18:18 ч.
- Последно мнение: 2 юни 2018, 10:49 ч.
Жилище и мисли
Явно ви е много скучно и обичате да се забавлявахе на чужд гръб... Голямо преиначаване на думите ми падна.
Да, за съжаление между сериозните коментари има и доста такива, които си правят шоу на чужд гръб. Аз пак ще повторя, че нямаш право на претенции от този апартамент и че записвайки го изцяло на негово име не означава, че за него си никоя. Просто се застрахова ако се окаже, че не си тази, за която те мисли. Докато сте заедно този апартамент ще е и твой. Мен ме възмути обаче, че той се намусил като разбрал, че няма да му обзавеждаш апартамента. Едно е да купиш някои неща, нормално е, но скъпи ремонти - не. Принципен въпрос - той се застрахова, ти също. Зависи и какво той има предвид под ремонт. Едно е да купиш някои ел.уред, а друго е той да си купи апартамент, а ти да му го обзаведеш. От написаното не става ясно кое от двете е.
Няма логика да ти приписва каквото и да е на този етап. Не сте женени, нямате деца. Парите доколкото разбирам са събирани само от него, така че той е в правото си.
Поживейте така заедно, опознайте се, не знам защо веднага искаш да се хвърлиш в дълбокото и да си играете на семейство - ако стигнете до там цял живот ще е така.
Ясно, че в едностаен апартамент не можете да гледате и деца, или поне няма да е комфортно, желателно е да е в по-голямо жилище. Живейте си заедно и събирайте пари за такова по-голямо жилище. Ако се стигне до брак и двамата ще сте вложили в нов апартамент и тогава той ще е и на двамата.
Поживейте така заедно, опознайте се, не знам защо веднага искаш да се хвърлиш в дълбокото и да си играете на семейство - ако стигнете до там цял живот ще е така.
Ясно, че в едностаен апартамент не можете да гледате и деца, или поне няма да е комфортно, желателно е да е в по-голямо жилище. Живейте си заедно и събирайте пари за такова по-голямо жилище. Ако се стигне до брак и двамата ще сте вложили в нов апартамент и тогава той ще е и на двамата.
Когато ние купихме, беше ясно, че кредита поне първите години ще се изплаща предимно (да не кажа изцяло) от моя приятел, защото моят доход беше много нисичък, въпреки че го споделях целия в общия бюджет. Сумата се тегли от неговата сметка ежемесечно. Той сам предложи да е написан по равно на двамата
Това, че така си си разиграла отношенията, че да не ти се налага да изнудваш, не прави ситуацията по- различна. Човек с нисък доход, притежаващ 50% от имот, изплащащ се от друг. Освен това си казвала по темите, че опцията да е само на него, не е приемлива. Много сте ми интересни как сипете епитети за наглост, ама де факто картинката е почти същата.Аз съм съгласна с повечето мнения, но някои от критикуващите авторката, нямат на какво да стъпят. Така да го кажем. А тя да си наляга парцалите и да спестява, че да може да вложи после в общ дом, че не е така обиграна и няма да ѝ се получи да намаже само с душа.
Ако искаш да участваш като собственик, трябва да участваш и с финанси.
Мен ме възмути обаче, че той се намусил като разбрал, че няма да му обзавеждаш апартамента.
Не бях разбрала, че досега не са живели заедно. Значи дай да купим апартамент на бедното прецакано момиченце, което ни е никакво и не иска да влага нищо, че да се почувства у дома.
Не видях авторката да пише нещо за работа, което силно ме замисля какво е положението с източника на нейните доходи.
За мнението му за майката също не виждам нещо шокиращо. Явно я одумват в махалата/града/селото на какво точно се дължи вечното 'прецакване', а пък дъщерята показва все по-видимо склонност към същото поведение, поне в темата.
Когато ние купихме, беше ясно, че кредита поне първите години ще се изплаща предимно (да не кажа изцяло) от моя приятел, защото моят доход беше много нисичък, въпреки че го споделях целия в общия бюджет. Сумата се тегли от неговата сметка ежемесечно. Той сам предложи да е написан по равно на двамата
Това, че така си си разиграла отношенията, че да не ти се налага да изнудваш, не прави ситуацията по- различна. Човек с нисък доход, притежаващ 50% от имот, изплащащ се от друг. Освен това си казвала по темите, че опцията да е само на него, не е приемлива. Много сте ми интересни как сипете епитети за наглост, ама де факто картинката е почти същата.Аз съм съгласна с повечето мнения, но някои от критикуващите авторката, нямат на какво да стъпят. Така да го кажем. А тя да си наляга парцалите и да спестява, че да може да вложи после в общ дом, че не е така обиграна и няма да ѝ се получи да намаже само с душа.
Ако искаш да участваш като собственик, трябва да участваш и с финанси.
ако докато правеше трушия зимъска, беше гледала един американски филм на телевизуро, щеше да видиш, че там семейните мъже излизат на хотел. Ама заслужавате си ги нашите бг мачовци...(има и точни, но те се описват като мухльовци тук)
според мен един мъж трябва по някакъв начин да подсигури жената до себе си. А този и дума не е обелил. Да не говорим, че когато мъжа си тръгва от вече изградено семейство, трябва да си вземе само четката за зъби.
[/quote
Ти сериозно ли?!
[/quote
Ти сериозно ли?!
Авторке, според мен можеше да имаш основания за подобни претенции, само и единствено в случай, че живеете заедно на семейни начала.
Тогава бюджета е общ и съответно ако не с финанси, може да се счете че подпомагаш по друг начин за "общото благо".
При положение, че и един ден не сте живели заедно като семейство /пък било то и без подпис в гражданското/, не сте с общ бюджет и средствата са си само и единствено негови - нямаш основание.
Живеем в дома на съпруга ми. Когато започнахме да обзавеждаме, още не бях получила предложение за брак. Имахме единствено планове да заживеем заедно, а ако се напаснем - добре. И за миг не съм се замисляла дали да купувам разни неща за жилището. Да, купувала съм. Разбира се, не наравно с него. Тогава и възможностите ми бяха по-малки. Сега да кажем, че сме се изравнили по отношение на финансите. Оженихме се, но не ми е минавало през ума да настоявам след това да ми прехвърля част от жилището.
Усещането за дом не го прави документа, а човека с който ще живееш между тези четири стени.
Не си създавай сама проблемите.
Защо не можеш да се зарадваш на неговия личен успех? На тази възраст, да има собствено жилище не е малко. А и той има желание да го споделя с теб. Така, че не го мисли другото. Нямаш основания за каквито и да било претенции.
Тогава бюджета е общ и съответно ако не с финанси, може да се счете че подпомагаш по друг начин за "общото благо".
При положение, че и един ден не сте живели заедно като семейство /пък било то и без подпис в гражданското/, не сте с общ бюджет и средствата са си само и единствено негови - нямаш основание.
Живеем в дома на съпруга ми. Когато започнахме да обзавеждаме, още не бях получила предложение за брак. Имахме единствено планове да заживеем заедно, а ако се напаснем - добре. И за миг не съм се замисляла дали да купувам разни неща за жилището. Да, купувала съм. Разбира се, не наравно с него. Тогава и възможностите ми бяха по-малки. Сега да кажем, че сме се изравнили по отношение на финансите. Оженихме се, но не ми е минавало през ума да настоявам след това да ми прехвърля част от жилището.
Усещането за дом не го прави документа, а човека с който ще живееш между тези четири стени.
Не си създавай сама проблемите.
Защо не можеш да се зарадваш на неговия личен успех? На тази възраст, да има собствено жилище не е малко. А и той има желание да го споделя с теб. Така, че не го мисли другото. Нямаш основания за каквито и да било претенции.
Мацката от съседната тема пита да скрие имот от съпругът си, с който имат 25 години брак, защото го е придобила преди същият.
Не да го скрие, а да си запази собствеността. И е права. След като е от родителите ѝ.
Не знам защо се очаква някой да подарява имоти?
Ами май битува някакво мнение, че е въпрос на уважение към жената веднага да й припишат 50% от активите веднагически. Само че това е доста старомодно виждане, свързано с идеята, че жената ще е ощетена и слаба и ще си стои във въпросното жилище.
В 21 век жената доста по-лесно може да си бие камшика, така че правилото със "сигурност" започва да не важи. Ми не може хем тая работа в оная, хем душата в рая.
В 21 век жената доста по-лесно може да си бие камшика, така че правилото със "сигурност" започва да не важи. Ми не може хем тая работа в оная, хем душата в рая.
Е, тя и да не го изплаща, ако плаща тока, а той вместо тока си плаща ипотеката... това някак не е точно не-участие.
Т.е. ако той е бил заделил пари за първоначалната вноска - това хубаво, ама не е цената на цялото жилище. Като започнат да функционират като семейство ефективно ще изплатят някакъв (основният, по всяка вероятност) дял заедно - но собствеността ще остане само на единия 'партньор".
Ако го е изплатил изцяло, ясно, имаме съвсем различна ситуация - няма морално право на никакви претенции в този случай.
Тока, както индругите режийни са месечни разходи и тя пак няма право на претенции в случая, освен ако не поема ВСИЧКИ разходи (или повечето до сума, равна или по-голяма на месечната вноска + неговите разходи за семейството) докато той изплаща ипотека.