Домашно насилие

За съжаление понякога в живота има моменти, в които човек може да се опре само на самия себе си.

Бившият ми беше много ревнив, а аз млада, глупава и на 21г с бебе. Издържах му гневните изблици докато детето стана на 1г и половина. Ве работеше,беше мързелив и от онзи тип, дето всички са им криви. А аз бях с добра професия, уважавана, въпреки възрастта си, и сега виждам доста прилично изглеждаща.
След поредният скандал, че изхарчил парите за наема за мобилен телефон (много скъпи тогава), скъса дръжката на чантата ми и се опита да ве удуши. Имаше момент на борба, но когато си 50кг, затисната от някой 100кг , в един момент просто ти причернява и се отказваш. Може ми съм била на косъм... Като се съвзех, директно го изгоних. Аз работех, аз го издържах. След час-два се върна с майка си, тя да ме разубеди. Не стана. Прибра си гащите, аз се прибрах с детето при нашите.
После започна класическия психически тормоз.Как съм втора употреба и никой освен него няма да е с мен, следене, тормоз над родителите ми, приятелите ми, писма, анонимни имейли... всичко.
Избягах в друг град, колегите ми и шефовете знаеха. И там ме намери след година. Яде бой от колегите ми, те ме изпращаха като охрана.
Отказа се, чак когато заживяхме със съпруга ми и заминах за страна, която той може да види само на картичка.
Мина толкова много време,  а още ми се гади от него, стомаха ми се свива на топка.
Големият ми син на 18г знае всичко. Рита и му разказах преди 3 години.

Не съм писала по форуми, преструвах се, че ми е ок животът. Не исках помощ дълго време, както писах, залъгвах всички и себе си, както прави и Елодия.  От работа си бяхме говорили, ако няма къде да ида, да ми помогнат в намирането на подслон, както и тук неведнъж се предложи. Обадих се на 112, когато достатъчно дълго време се преструвах, че всичко е наред и ще дойдат светли дни за нашата връзка... Мнооого време чаках, почти три години... Акоо не бях си сменила работата, най-вероятно можеше и да не съм жива...

Нали има кризисен център,защитени жилища?
В нашия град съм виждала жилищата-доста прилични къщички .Поне отвън.Заградени са .
Там няма ли и психолог,който да работи с жертвите?
Не им ли помагат социалните-курсове,работа?

Като човек, бил в подобна ситуация, кажи как да и помогнем? Какви думи да и кажем, за да приеме помощ, за да не я четем в новините?

И, изобщо всички, които са били в такава ситуация, ако не им е прекалено болезнено, да си спомнят тогавашните мисли, да се опитат да говорят с Елодия, както биха говорили със себе си тогава. На какво сте се надявали, какво сте очаквали, защо сте търпели нетърпимото? Това мисля, би помогнало.

Елодия, ти каза, че го обичаш. Изпитваш онази изпепеляваща любов, която смяташ, че е единствена. Тази от филмите, от романите. Надмогваш себе си, надмогваш детето си. Правиш жертви в името на любовта. Светлите ти чувства са напът да те вкарат в гроба. Той не заслужава това, той не мисли, като теб. Молила си му се десетки пъти да те прибере обратно, при все, че той трябва да те моли. Даваш му шансове, които той не разбира.

Много е трудно да кажеш стига, край, когато си вложил толкова много. Още по-трудно е, като не знаеш друг начин. Не знаеш как се слага край на агонията., не знаеш какво да очакваш след нея. Страхуваш се от него, но повече се страхуваш от неясното бъдеще. Не ти се вярва, че може и да блесне слънце. А може, повярвай ми, може. И то по-скоро, отколкото си мислиш. Само малко дребни крачици и вяра, и приемане на помощ.

И аз имам много близък опит с насилие. За пет години жабата почти се беше сварила, никакви съпротивителни сили. Минаха през всички - психолози, различни работни конфигурации. Той за пред света - идеален - висок, снажен, усмихнат, с едно от най-добрите образования, със завладяваща професия, добре платен, не пие, семеен тип. Абе, всичко.

И всичко и взе. Душата и взе. Аз се опитвах да и кажа, че е жертва, но тя не можеше да чуе. Просто виждах как отказва изобщо да докосне подобна мисъл. Стена. А не можеш да идеш и да кажеш на някой - "леле, колко се прецака, всичко е на халост, опропасти толкова години, спри се" или "ти си жертва" - ще те отвири. И цялото ти желание за помощ отиде в канавката.

Нея я спаси първият физически контакт на насилие. Не е било, удар, шамар, а стискане за ръката, с цел да промени движението, за да му обясни поредните си фантазми, които и приписва. На другия ден тя си събра багажа и при родителите, не се върна месец, докато се освести. После драми и т.н., всички са го минали. И за това мисля, че и помогнах, защото тя отказваше мисълта, че е жертва, но в момента на насилието съм сигурна, че и това е оказало влияние. Мнението на близък, незамесен.

Елодия, ти си преминала много граници, които всички ние смятаме за окончателни, включително и ти самата. Тук искаме да ти помогнем, не за лошо. Не те обвиняваме, не те съжаляваме. Аз те разбирам дори. Много искам да живееш с детето си, кажи как да ти помогна практически?

ОК, сега не живееш в дупка, но не си с детето си. Всеки с приоритетите си. Сега колко често виждаш дъщеря си и по колко време? Подала ли си заявление за реинтеграция? За какъв срок е настанено детето при сестра ти/майка ти? Ако не искаш, не отговаряй.  Имам много въпроси и много неизвестни в историята.
"Хубаво говорите за психолози. Ама те са по 30-50 лв./час. Някой безплатен и добър? И то от Пловдив?"

Пиша за Пловдив. Когато и ако авторката подаде заявление за реинтеграция на дъщеря й, ще я насочат към социални услуги, които ще оценят родителския й капацитет и ще работят за повишаването му. Там има и психолози, които също ще работят с нея. Всичко е безплатно. В момента работя в такава социална услуга, имаме трима психолога. Но, най-важното е човек да осъзнае, че има нужда от помощ. В случая виждам, че се носи от девет кладенеца вода само и само да се остане в отровната среда. Всичко е в необозримото бъдеще, сега на дневен ред е зъболекаря.

Аааа не съм съгласна, за мен това е най-удовлетворяващата професия. На един от десет да помогнеш е голям успех. Има много трагедии, които ги преживявам, но да помогнеш, когато се отнася за дете е нещо велико!

Детето ми е настанено при сестра ми за година и понеже всички говорите за тази ограничителна заповед но нито знаете нито питате как се е стигнало до там защото ако той не беше реагирал тогава това дете днес вече щеше да е едно самозаклало се дете вие кое предпочитате набито и живо или да го беше оставил да се заколи насред хола.

Вижте момичета, чупил ми е ръката, била съм с цветовете на дъгата и подута като плондер и пак не съм си тръгвала! Всичко се крие в подчинената психика и чувството за вина, дълбоко и непреодолимо. Сега осъзнавам, че психическият тормоз при мен е бил много фин, но постоянен. Влизам в коловоза и кой каквото и да ми говори, аз съм кон с капаци. Преди да се влюбя в бившия аз го съжалявах. Знаете ли колко е пагубна комбинацията да ти е мъчно и да обичаш някой...и в същото време да се чувстваш виновен, че искаш да му помогнеш, а все не успяваш и той те наранява, смазва те! Няма отърване...При мен преломните моменти бяха няколко и се развиваха, но пак не бях сигурна дали съм права. Но чак сега, след повече от година, тези неща ги осъзнавам. Когато бях там, имах проблясъци, но винаги го оправдавах, за да си влезна отново в коловоза. Дори сега понякога изпадам в такива състояноя, а е минало време, време. Казвам го, защото поведението на Елодия е разбираемо, но докато самата тя не се реши, каквото и да и предлагаме, е кауза пердута. Стана ми много мъчно...

И какво според вас трябваше той да направи когато детето стоеше насред хола ни с упрян нож във врата

20 страници се занимават с теб потребителките, ти идваш с ново двайсе на всяка страница
Сори ако съм рязка, но предпочитам заклано пред вечно тормозено и бито. А то също, щом се е стигнало до там.

Или защо никой не попита тази майка къде беше или защо се наложи аз да я търся и да искам среща най-малкото за да ми обясни какви лекарства пие това дете и нещо повече за състоянието му а просто ни го хвърли ви така .

Щото хората питат каквото смятат,  че ще ти е полезно за измъкване, а не задават въпроси, чиито твои отговори ще бъдат ода на защитата на насилника.

Ядосах  се, спирам да отговарям, за да не нараня авторката с някое изказване.

Колко беше голямо детето при това събитие, на колко години?
Всъщност кое дете е било с ножа? Вашето или нечие друго?

Детето до този момент не е нито от баща си причините са съвсем други нещастен случай при който като 2 годишен пада от 4тия етаж слава физически няма нищо но не и психически.